До началото на Световното първенство по футбол в Бразилия остават малко повече от две седмици. Милиони любители на най-популярния спорт на земята са в очакване на първия съдийски сигнал в Сао Пауло, откъдето ще започнат битките, които след близо месец ще определят новия световен шампион. FUTBOL TV се връща назад във времето, припомняйки зараждането на турнира и историята на предишните състезания.

OЩЕ...

13.12.24 | 14:06

България в много тежка група по пътя към Мондиал 26

Общи сведения

За цялата история на Световното само осем страни са успявали да стъпят на световния връх. Най-голям брой титли има Бразилия - пет пъти. Италия е триумфирала четири пъти, Германия - три, Аржентина и Уругвай са ставали по два пъти шампиони, а по един път са побеждавали Франция, Англия и Испания.

Единственият човек, който три пъти е ставал шампион като играч е Пеле. Още 20 футболисти са триумфирали по два пъти, а Виторио Поцо е единственият старши-треньор, който два пъти е побеждавал на Световното.

Финалният турнир от Мондиал 2014 ще се проведе от 12 юни до 13 юли в Бразилия.

История

Световното първенство не е първото футболно съревнование в световната футболна история. Любителският футбол става част от програмата на Олимпийските игри през 1908 година. През 1909 година в Торино Сър Томас Липтън организирал турнир, който по-късно е определен като "Най-първото Световно първенство". Италианци, немци и швейцарци изпратили на този турнир най-силните си професионални отбори, но Футболната асоциация на Англия отговорила с отказ. Разбирайки, че без участието на създателите на футбола този турнир няма да бъде възприет като сериозен, Сър Липтън поканил за участие аматьори от североизточна Англия под името Уест Оклънд. По-голяма част от състава на този тим били миньори, но въпреки това, англичаните спечелили състезанието. През 2011 година аматьорите от Острова се завърнали в Италия за да защитят титлата си и отново спечелили турнира, побеждавайки на финала Ювентус с 6:1.

Футболният турнир на Олимпийските игри, в които можеха да участват футболисти от различни страни, бе единственото официално международно съревнование. През 1924 и 1928 година победител е Уругвай. Широкото развитие на професионалния спорт и стремителното нарастване на разрива между нивото на играта на професионалистите и играчите накара ФИФА да пристъпи към организиране на Световно първенство.

На конгреса на ФИФА през 1926 година Анри Делон заявява: "Сега е невъзможно да удържим футбола зад стените на Олимпийските игри". Тогава изпълкомът на ФИФА създава комисия, която има за цел да проучи възможността за организиране на Световно първенство. Окончателното решение се приема на конгреса на ФИФА в Амстердам на 20 май 198 година. 25 от делегатите подкрепят решение, а 5 са против.

Мондиал 1930. Началото

Уругвай става място за провеждане на първото Световно първенство по футбол. Главният проблем става нежеланието на европейските федерации да изпратят свои отбори на турнира. Причината за това е необходимостта от дълго морско пътешествие до Южна Америка. По онова време ръководствата на федерациите на практика били послушници на водещите клубове. Кой иска да пусне водещите си футболисти на едномесечно пътешествие и още един месец игра и поради това да бъде сринат края на сезона, и подготовката за следващия?

Наложило се ФИФА да използва всякакви връзки, за да не се превърне първенството в шампионат на Южна Америка. В резултат от Стария свят пристигат не най-добрите колективи в лицето на Франция, Белгия, Румъния и Югославия, които дори не могат да съберат силните си състави, а заради фактическия бойкот на състезанието от водещите европейски отбори, в турнира вземат участие само 13 тима.

Любопитното е, че трите държави без Югославия пътуват заедно към Уругвай. Пътешествието им отнема около две седмици с парахода „Конте Верде", за да стигнат до Южна Америка. Заедно с тях на кораба пътува и президента на ФИФА Жул Риме, който носи първият трофей - „Златната богиня на победата" или „Златната Нике". Трофеят тогава е бил статуя около 30 сантиметра висока и тежаща 4 килограма.

Участниците са разделени в 4 групи ( 3 групи по три отбора и 1 с четири отбора). Победителите във всяка група се класират за полуфиналите. Официалният мач на откриването е срещата между САЩ и Белгия в рамките на група 4. Едновременно с това започва двубоят от група 1 между Франция и Мексико. Първият гол на световни първенства е отбелязан от Люсиен Лоран в 19-та минута на мача Франция - Мексико (4:1). В паралелния мач САЩ отнасят с 3:0 белгийците, а по-късно "янките" убедително побеждават Парагвай.

Фаворит в група А е Аржентина, която впоследствие стига до полуфинал, изпитвайки проблеми само в мача с Франция. Луис Монти извежда своите напред, вкарвайки гол в 81-та минута. Когато до края остават 6 минути и френски играч остава сам срещу вратаря на аржентинците, бразилският рефер свири край на срещата. Тогава феновете се вдигат на бунт, мачът продължава, но Франция така и не успява да вкара гол.

Стадион "Сентенарио" построен специално за първия Мондиал

Финалът между Уругвай и Аржентина на новопостроения "Сентенарио" става украшението на турнира, предлагайки изключителна драма, след като на полувремето "албиселесте" водят с 2:1. След почивката обаче Уругвай излиза преобразен и успява да изравни след страхотна атака и технично отиграване с пета за паса преди гола. Малко след това Уругвай повежда, а в края на мача Кастро бележи четвърти гол, който е последван от изстрели на стадиона.

Топката на Аржентина (вдясно) е била използвана през първото полувреме, а тази на Уругвай (вляво) - след почивката.

Полицията веднага търси кой е стрелял, но не става ясно дали куршумите са били насочени към футболиста Кастро, който получава заплахи предния ден преди мача. Докато уругвайските любители на футбола ликуват, в Аржентина феновете започват да чупят и да правят проблеми с полицията. Посолството на Уругвай в Буенос Айрес е атакувно, Аржентина и Уругвай прекъсват отношенията си за две години, а Копа Америка е закрит за пет години, докато се уталожат страстите от първата световна купа.

Статистика:

Мачове: 18

Голове: 70

Средна резултатност: 3.89

Дузпи: 4 (1 отбелязана)

Зрители: 590 549

Средна посещаемост: 32 808

- Уругвай 81 250 зрители средно на мач (най-много)
- Парагвай 16 000 зрители средни на мач (най-малко)

Голмайстор: Стабиле Гилермо (Аржентина) - 8 гола

Мондиал 1934. В сянката на Мусолини

33 отбора участват в квалификации за второто Световно първенство, което се състои в Италия. Осем града и стадиона приемат мачовете и именно това е причината страната да спечели домакинството пред конкурента Швеция, която предлага само един град. Не е излишно да напомним също така, че по онова време на власт в страната е фашистката партия на Мусолини и тя провежда небивала за времето си кампания за получаване на домакинството на Световното. Нещо повече, Дучето е настоявал за задължителна победа.

"Портретите му се намираха на всеки ъгъл, той бе изобразен на официалната брошура с каска на главата и лице, необещаващо нищо приятно. На друга снимка се усмихваше от ложите на стадиона с бяла фуржка на главата", спомня си очевидец на онези времена.

Стадио "Сан Сиро" (55 000) и националният стадион в Рим (50 000) и Стадио "Джовани Берта" (50 000) във Флоренция са трите най-големи стадиона на първенството. От ФИФА решават да няма групова фаза, а 16-те участника да започнат директно програмата на Световното от елиминациите. Тази система е голям удар за Бразилия и Аржентина, чиито футболисти изминават 8 000 мили, за да отпаднат още в първия кръг от шведите и испанците. Първенство ще бъде запомнено с това, че домакинът Италия трябва да играе квалификации като побеждава Гърция, а Уругвай и Англия бойкотират състезанието. България също играе квалификации, но губи от Австрия (6:1) и Унгария (4:1).

Австрия под ръководството на Хуго Майсъл е главният съперник на Италия на този турнир. Двата отбора се срещат на полуфинала, а мачът е определен като предварителен финал. Лошото състояние на футболния терен попречва на играчите да демонстрират привлекателна игра, а най-много ощетява австрийците, които не успяват да покажат традиционния си техничен футбол. На всичкото отгоре, от "отбора-чудо" заради травми отсъстват Валтер Науш и голмайстора Франц Биндер. За определяне на победителя се оказва достатъчен далечният удар на италианеца Гуйта.

Другият финалист е Чехословакия, която проваля плановете на Мусолини за двубой с Германия. Мачът ще се запомни с това, че за първи път се предава по радиото, а работата на шведския арбитър Иван Еклинд по-късно ще бъде заклеймена като позорна заради това, че позволява на домакините да играят грубо. Чехите повеждат с гол на Антонин Пуч 20 минути преди края на мача. След попадението следват няколко фрапиращи пропуска на Нейдли и Соботка. Първият от вратарската линия не поразява опразнената врата, а Соботка излиза лице в лице с вратаря, но топката среща гредата. Късметът продължава да бъде на страната на домакините, които чрез Орси изравняват десет минути преди края. В началото на първото продължение Меаца намира Скиавио близо до вратата и последния носи победата. Така Италия става световен шампион, а медиите пишат за "тържество на идеите на Мусолини в областта на физическото съвършенство".

Статистика:

Мачове: 17

Голове: 70

Средна резултатност: 4.12

Дузпи: 4 (3 отбелязани)

Зрители: 358 000

Средна посещаемост: 21 059

- Италия 36 600 зрители средно на мач (най-много)
- Белгия 8 000 зрители средни на мач (най-малко)

Голмайстор: Нейдли (Чехословакия) - 5 гола

Мондиал 1938. В навечерието на Войната

Независимо от недостатъците на другите два турнира, реномето на Световното първенство продължава да расте. Някъде по това време започва да се смята, че Олимпийските игри не са главният футболен турнир, макар че победата там все още е по-престижна. По време на берлинската Олимпиада се състои конгрес на ФИФА, който определя Франция за домакин на Третото Световно първенство. Активно възразяват немците, но французите обещават да заплатят всички транспортни разходи на участниците в състезанието.

Тогава в Европа е много неспокойно. В Испания бушува гражданска война, а Австрия е анексирана от Германия, която включва в своя национален отбор и най-добрите австрийски играчи. Първенството е белязано със скандали още преди да започне. Аржентина отказва участие, тъй като водещите клубове искат огромни компенсации за своите футболисти. Англия отново се отнася пренебрежително към турнира, а Уругвай продължава да бойкотира първенствата в Европа. Испания също отказва участие. Само три отбора не са от Европа - Куба, Бразилия и Холандска Източна Индия (днешна Индонезия). Последният отбор се класира без да изиграе нито един официален мач, след като Япония отказва участие, Куба участва заради неучастието на другите шест тима. В последния момент организаторите се отказват от идеята да заменят Австрия и така числото на участниците на Мондиал 1938 е 15.

11 стадиона приемат срещите, като най-големият от тях е Олимпийския стадион в Париж - 60 хиляди души. Първенството отново се играе само с елиминации като в равните мачове се играят продължения 30 минути. Ако отново мачът е равен тогава двубоят се преиграва. Интересното е, че само два двубоя от първия кръг завършват в редовното време.

Първоначално се смята, че фаворит е Германия, в чиито редици играят най-добрите австрийски футболисти. Тези, които предричат успех на немците не отчитат обаче факта, че силовият футбол на Германия контрастира с техничния стил на игра на Австрия. Резултатът е, че на 1/8-финалите дисциплинирана Швейцария изхвърля фаворита. Този мач е пример за тактическа дисциплина и още едно доказателство, че футболът не бива да се свързва с обикновено ритане на топка. Наставникът на швейцарците Карл Рапан провежда експеримент, насищайки центъра на терена за сметка на придвижването на централния полузащитник напред и връщането назад на централния нападател. Двамата защитника пък застават близо един до друг, а фланговите полузащитници се превръщат в крайни защитници. Резултатът 1:1 в първата среща бил сметнат като недоразумение. Още повече, че в преиграването немците вкарват два гола в средата на първото полувреме. Преди почивката обаче швейцарците намаляват резултата, а когато нападателят Жорж Йеби се връща на терена с превързана глава, отборът на Рапан покачва своя дух и вкарва още три попадения! Страхотен конфуз за националния отбор на Германия, който пропагандата определя като "новото чудо".

Франция и Унгария преодоляват Белгия и Холандска източна Индия, а действащият шампион Италия не без усилия се справя с Норвегия. В другия поток Бразилия и Полша провеждат един от най-драматичните среши в историята. Леонидас, известен още като Черния Брилянт, вкарва четири гола за Бразилия. От поляците толкова бележи и Ернст Вилимовски, но неговите усилия се оказват недостатъчни: Бразилия побеждава в добавеното време с много редкия резултат 6:5.

След това "селесао" става жертва на собственото си надценяване. Решавайки, че класирането за финала е осигурено, бразилците дават почивка на Леонидас в полуфинала (тогава е нямало смени) и си плащат за това, губейки с 2:1 от Италия. Бразилия напуска обидена на целия свят, в южноамериканската страна започва медийна кампания за заговор срещу отборите от Новия свят, а един вестник дори съобщава, че реферът се е покаял и мачът ще се преиграе. Но нищо подобно не се случва - Италия продължава напред, а Мусолини потрива доволно ръце.

Според легендата, преди финала с Унгария италианците получават телеграма от Дучето, която гласи "Победа или смърт". Няма официална информация за това нещо, но е истина, че диктаторът е настоявал да бъде защитена титлата. Световните шампиони играят много настървено и набързо повеждат с голове на Колауси (2) и Пиола. Унгария връща две попадения и тръгва да търси равен, преди Пиола да оформи крайното 4:2 и втора поредна титла на Италия. Викторио Поцо пък остава единственият треньор досега с два успеха на Световни първенства.

Статистика:

Мачове: 18

Голове: 84

Средна резултатност: 4.67

Дузпи: 5 (3 отбелязани)

Зрители: 369 720

Средна посещаемост: 20 540

- Франция 44 454 зрители средно на мач (най-много)
- Куба 7 333 зрители средни на мач (най-малко)

Голмайстор: Леонидас (Бразилия) - 7 гола

Мондиал 1950. Облекчаването или как бразилците мотивират Уругвай

Турнирът се завръща след края на Втората световна война, но вече с ново име „Жюл Риме". На 22 юни 1946 година в Люксембург се състои конгрес на ФИФА, който е първи след войната. Този път членове на Организацията стават и четирите британски национални отбора, които до този момент си дават вид, че никъде другаде по света не съществува футбол освен на Острова.

Вариантите за място на Световно не са много. Европа тъне в руини, като единствено Швеция може да приеме състезанието, но ФИФА се страхува от разкол, ако даде за трети път първенството на европейска държава. Поради това кандидатурите са три: Уругвай, Аржентина и Бразилия. Но първата страна вече приема състезанието, а аржентинците са жертва на организационен хаос, който спира футбола в държавата. Така бразилската кандидатура няма алтернатива.

Трябва да отбележим, че първоначално 33 отбора подават заявка, но след това следват откази. Аржентина не иска да играе в Бразилия, въпреки увещанията на португалци и французи. Чехословакия и Шотландия също се отказват от участие, независимо от това, че успяват в квалификациите. Шотландците заявяват, че ще участват само при положение,че заемат първо място в своята квалификационна група, но то е заето от националния отбор на Англия в рамките на първенството на Великобритания. Най-куриозен е отказът на Индия, чиито футболисти са искали да играят боси в Бразилия, но ФИФА забранява това.

Турнирът е и с нов, абсурден формат. 13 отбора са разпределени в 4 групи, като два тима заемат места в една от групите. Победителите от 4-те групи ще определят една финална група, която ще излъчи шампиона. Този странен формат се провежда само веднъж в историята, а програмата така е направена, че да бъдат изключени всякакви случайност. Може да кажем, че за първи път е вкаран и комерсиален елемент във футбола.

Домакините убедително печелят група А, а Уругвай побеждава в група D, която се състои от два отбора. Другите две групи шокират с това, че Италия губи от Швеция с 3:2, а Англия отстъпва на САЩ с 1:0. Пследният двубой се смята за недоразумение, защото англичаните имат голямо преимущество, но така и не успяват да вкарат гол.

Така победителите в четирите групи - Бразилия, Швеция, Уругвай и Испания са разпределени в една последна група, в която трябва да разиграят трофея. Бразилия отнася Швеция и Испания, съответно със 7:1 и 6:1, а Уругвай прави 2:2 с „Ла Фурия" и побеждава с 3:2 скандинавците. Стига се до последната среща, в която домакините се нуждаят от равенство, за да станат шампиони.

Заглавията на вестниците предвещават победата на Бразилия, а организацията е насочена изцяло към празненствата на бразилците с титлата след края на мача. Цяла Бразилия почти смята мача за формалност преди получаването на трофея.

„Играйте спокойно и коректно. Помнете, че уругвайците прекрасно ни познават. Имаха проблеми в мачовете с европейците, но те неотдавна ни победиха в мача за Купа Бранко", съветва Флавио Коща своите футболисти.

„Но треньор! Това се случи в Сао Пауло, а в Рио, на великия стадион ние сме непобедими!", отвръща пресата.

Никой не слуша наставника на „селесао" и не мисли за решаваща битка. Няма време - знатните гости започват да поздравяват домакините с титлата, а в деня на мача бразилските футболисти са лишени от пълноценен сън, тъй като рано сутринта са изведени за почетна обиколка на стадиона.

Едва ли обаче някой по-добре е успял да настрои Уругвай за битка, както го прави вестник Mundo. Изданието излиза с голяма снимка на „сеелесао" на първа страница с надпис: „Това е световният шампион!". Тогава капитанът на „урусите" Обдулио Варела купува няколко броя от вестника, поставя ги в писоарите на хотела и издава заповед на съотборниците си: „Облекчете се над тях момчета!"

Над 200 хиляди озверели бразилски фенове огласят постоянно от трибуните на „Маракана". Първото полувреме се играе пред вратата на Уругвай, а вратарят Масполи спасява своя отбор от разгром. В началото на втората част „Маракана" избухва след гола на Фриаса. Постепенно обаче уругвайците вземат надмощие и Скиафино изравнява резултата, а няколко минути по-късно Гиджа прави 2:1 за „урусите". Тишина. Шокът е огромен, като организаторите дори забравят да пуснат химна на победителите. Историята разказва дори за мъртви фенове на стадиона и в страната.

Така Уругвай става за втори път шампион, а чувствата на Бразилия в този ден и за много години напред се изразяват от един-единствен стон, прозвучал в тишината на най-големия стадион в света: „Това не може да бъде! Сънуваме...".

В същото време едно малко момче казва на плачещия си от мъка баща: „Не плачи тате. Аз ще спечеля Световното заради теб". Осем години по-късно Пеле ще намери място в бразилския национален отбор и ще изпълни обещанието си.

Статистика:

Мачове: 22

Голове: 88

Средна резултатност: 4.00

Дузпи: 3 (3 отбелязани)

Зрители: 1 945 246

Средна посещаемост: 47 511

- Бразилия 121 936 зрители средно на мач (най-много), Уругвай 57 980, Югославия 53 614
- САЩ 9 387 зрители средно на мач (най-малко), Парагвай 16 857.

Голмайстор: Адемир (Бразилия) - 8 гола

Мондиал 1954. Слънчевият удар, засадата и Чудото от Берн

Световното първенство през 1954 г. бележи 50-годишнината от създаването на ФИФА. Затова е в държавата, където е седалището на централата - Швейцария. Турнирът ще остане в историята с най-много отбелязаните голове и с телевизионните излъчвания на двубоите.

Още в квалификациите се случват някои интересни неща. Първо, ФРГ играе с отбора на Саар, република, която Франция отказва да даде на немците. Тимът на малката държава е трениран от Хелмут Шьон, който по-късно ще стане култов наставник на ФРГ. Третият и четвъртият от миналия турнир Швеция и Испания пък отпадат от Белгия и Турция, което навремето предизвиква истинска сензация и дълго време занимава футболната общественост.

На финалите 16-те отбора са разделени в 4 групи по 4 отбора. Два от тимовете са поставени. Мачовете в групата включват двубои само между поставени и непоставени отбори. Ако мач от груповата фаза завърши наравно тогава се играят 30 минути продължения. За първи път се дават точки - 2 за победа и 1 за равен. Ако втория и третия отбор имат равни точки, тогава се играе мач между тях.

Фаворит за титлата е олимпийският шампион от 1952 г. Унгария, чиито звезди Пушкаш, Кочиш и Хидегути с лекота бележат гол след гол. Унгарците имат само една загуба за последните пет години, а през ноември 1953 маджарите дават урок на основателите на футбола, постигайки победа с 6:3 на „Уембли". Унгария се класира без квалификационен мач, защото съперникът Полша се отказва. На финалите оглавяват предварителната група с победи над Южна Корея 9:0 и бъдещия съперник на финала Западна Германия с 8:3.

На четвъртфинала унгарците побеждават с 4:2 Бразилия. В този мач са изгонени трима играчи, а по-късно футболистите на двата отбора се сбиват, налага се намесата на полицията, а срещата получава прозвището „Битката в Берн". Най-интересното се получава след мача, когато бразилците изключват светлините в помещенията под стадиона и устроили засада на противника в собствената му съблекалня.

В четвъртфинала Австрия и Швейцария правят здрав мач, който остава в историята като един от най-знаменитите. В самото начало на срещата вратарят на австрийците Курт Шмид получава слънчев удар, но по това време смените не са разрешени, а заради специалната си позиция, Курт не може да напусне терена. Подгонени от 50-хилядната публика, домакините вкарват три гола за три минути... и спират. Още до почивката австрийците само повтарят подвига на съперника, но вдигат високо летвата - Вагнер и Кернер вкарват по два гола, а Оцвирк един. Пет гола за девет минути! По време на тази безумна престрелка, която завършва с поражение 5:7 за швейцарците, зад вратата на австрийците се намира масажистът на отбора Йозеф Улрих, който с кофа студена вода и гъба се опитва да задържи на крака своя вратар. По-късно Шмид признава, че не помни нищо от мача.

В същото време в Базел се състои друга интересна среща. Англичаните се опитват да дадат битка на действащия шампион Уругвай. Двата тима показват интензивен и атакуващ футбол, с много голови положения и мачът е определен като един от най-интересните. В крайна сметка Уругвай празнува с 4:2.

ФРГ бие Югославия 2:0 (1/4-финал) и Австрия 6:1 (1/2-финал), за да си проправи път към последния мач, където ще срещне страховития тим на Унгария.

Двата тима се срещат в първия кръг и тогава ФРГ играе с резервите, за да може титулярите да са по-подготвени за решаващия сблъсък с Турция. Но дори срещу турците немците не са фаворити, а за финала освен на загуба, хората на Сеп Хербергер не са се надявали на нищо друго. Тук ще кажем, че тогавашния отбор на Германия е съставен от аматьори, тъй като е нямало държавно първенство.

До 9-ата минута унгарците водят с 2:0 и никой не е изненадан. Дори Жул Риме се готви да поднесе статуетката на Ференц Пушкаш, който се завръща от контузия. Мак Морлок веднага връща един гол, а Хелмут Ран изравнява в 18-та минута. Тогава започва истинска канонада пред вратата на Германия. Унгарците пропускат повече от дузина чисти положения. Три пъти топката се отбива в гредите, а два пъти защитници на Германия избиват кълбото от голлинията. В историята този мач остава с прозвището Das Wunder von Bern (Чудото от Берн).

Пет минути преди края Ран стреля и топката влиза във вратата за 3:2 за Германия. Унгарците бързо изравняват с гол на Ференц Пушкаш, но попадението е отменено заради засада. Митът за непобедимия унгарски тим е развенчан, а на хоризонта се появява нова футболна сила. 

Може би обаче мачът има най-голямо значение по отношение на политиката. Някои историци определят 4 юли 1954 година като „рождения ден на ФРГ". След Втората световна война това е полуразрушена страна с хора, които не виждат перспектива в бъдещето. Победата обаче обединява немците от западната част на страната, които се убеждават, че могат да постигнат всичко дори в най-трудни ситуации.

Статистика:

Мачове: 18

Голове: 26

Средна резултатност: 5.38

Зрители: 889 500

Средна посещаемост: 34 212

Голмайстор: Кошич (Унгария) - 11 гола

Мондиал 1958. Бразилия стъпва на върха

След спиращият дъха турнир в Швейцария, новото Световно първенство се очаква с голямо нетърпение. Все нови и нови отбори вземат участие в квалификациите и турнирът спокойно вече може да бъде определен като номер едно на планетата.

Квалификациите подаряват на публиката няколко сензации. Победителите в първите четири шампионата Уругвай и Италия не успяват да попаднат във финалната част. „Селестес" губи от Парагвай, а италианците за първи и последен път не участват заради поражението си от Северна Ирландия.

Труден се оказва пътя на Бразилия. „Селесао" завършва 1:1 при гостуването си на Перу, а у дома побеждават само с 1:0, като в края на мача противникът пропуска изгодно положение за гол. Треньорът е сменен с Висенте Феоле, който кани Пеле и променя схемата на игра на 4-2-4.

Шведите също имат проблеми, защото по това време футболът в страната е аматьорски и най-добрите футболисти бягат в Италия. На тях гледат като бегълци и не ги канят да играят за националния отбор. По молба на старши-треньора на отбора Федерацията на страната приема професионализма, което води до завръщането на звездите в родината, а това положително се отразява на резултатите на отбора.

Това е първото Световно първенство, което има международно телевизионно излъчване. Световното също така е първо за Северна Ирландия, Уелс и СССР. Трагедията от Мюнхен в началото на годината пък оказва влияние върху резултатността на националния отбор на Англия и поради тази причина „Трите лъва" не успяват да излязат от групата. Нещастие сполетява и „сборная". Звездата и голмайстор на отбора Едуард Скворцов е обвинен в изнасилване и е изпратен за 12 години в лагерите.

В полуфинала Бразилия влиза без да допусне нито един гол, а французите са най-резултатният отбор. „Трикольорите" се хвърлят в истинска битка, показвайки открит и атакуващ футбол, за което заплащат скъпо. Пеле прави хеттрик за 23 минути и Бразилия, разгромявайки Франция с 5:2 се класира за финала. Другият полуфинал е богат откъм събития. Немците започват по-добре и откриват чрез Шефер. Близо са и до втори гол, но допускат гол. Главният момент в мача е изгонването на Юсковак в началото на второто полувреме и контузията на Фритц Валтер. Оставайки с девет човека, шампионите не успяват да се противопоставят и получават два късни гола, с което губят мача.

В последния мач от турнира шведите започват силно и чрез Лидхолм откриват резултата. Това обаче не стресва бразилците и още до почивката Вава извежда своите с два гола. В десетата минута след почивката Пеле вкарва гол, който завинаги ще остане в историята. Стоейки с гръб към вратата, той поема топката с гърди и с удар през главата си, прави резултата 3:1.

Голът на Загало слага край на надеждите на домакините. В края на срещата съперниците си разменят по един гол, което е без знчение.

Статистика:

Мачове: 35

Голове: 126

Средна резултатност: 3.60

Зрители: 919 580

Средна посещаемост: 26 274

Голмайстор: Фонтен (Франция) 13 гола

Мондиал 1962. Подвигът на чилийците

Чили печели домакинство на шампионата в спор с Аржентина и Германия. Европейците са елиминирани, защото ФИФА не иска трето поредно първенство на Стария континент. Относно Аржентина, там отново възникват организационни проблеми.

През май 1960 година в Чили е разтърсен от земетресение от 9.5 по скалата на Рихтер, което унищожава голяма част от инфраструктурата, създадена за провеждането след две години на Световното. „Тъй като не ни остана нищо, ние ще направим всичко възможно по нашите сили, за отстраняването на проблема". Думите на председателя на комитета по провеждане на турнира Карлос Дитборн стават официален лозунг на Мондиала. Две години тежка работа, възстановяването на 8 стадиона и прилежащата им инфраструктура - това е истински подвиг за сломените от трагедията чилийци, които успяват да подготвят страната за важното събитие. А относно Дитборн, той умира месец преди началото на турнира.

Квалификационният турнир се оказва много интересен. Завръщат се пропусналите миналия турнир уругвайци и италианци, а също така Испания, която не участва на Мондиал 1950. За първи път на Световното се появяват Колумбия и България, като последните поднасят най-голяма сензация, когато в продължение на два месеца побеждават французите и се класират за финалната част.

Интересното е, че трима футболисти играят на Мондиал 1962 за различни национални отбори от предишните си участия. Унгарската легенда Ференц Пушкаш, защитавал цветовете на родината си на първенството през 54-та, сега е част от отбора на Испания. Хосе Сантамария играе за родината си Уругвай на Мондиала през 50-та и през 54-та, но в Чили е национал на „Ла Фурия". Шампионът с Бразилия от 58-ма Жозе Алфатини пък играе за Италия през 62-ра, като използва истинското си име на фланелката на „адзурите", след като в родината си е бил известен като Мацола.

Груповият етап ще се запомни с няколко събития. Във втора група домакините поднасят изненада, побеждавайки с 3:1 Швейцария, а Италия завършва 0:0 с Германия.

Преди двубоя Чили - Италия избухва скандал. „Сантяго е печален символ на една от най-слаборазвитите страни в света, страдаща от всевъзможни злини: недохранване, проституция, неграмотност, алкохолизъм и нищета", пише италианският журналист Антонио Гирели. На следващия ден в Чили се надига бунт, а Гирели и друг негов колега са експулсирани от страната.

Още в 12-та секунда Джорджо Ферини получава червен картон, но отказва да напусне и на терена влиза полиция. Няколко минути след подновяване на играта и синът на професионалния боксьор Лионел Санчес нанася серия удари срещу Марио Давид. Когато играчът разбира, че реферът не е забелязал случилото се, сам решил да се разплати. Той също е изведен с полиция. След почивката Еладио Рохас с превъзходно ляво круше отправя в нокдаун Умберто Маскио. Мачът, който става известен под името „Битката в Сянтяго" завършва с победа 2:0 за Чили.

Бразилия пристига с много силен състав на турнира. Пеле, Гаринча, Дида и Вава са по-опитни и по-големи мйстори отпреди четири години. „Селесао" няма никакви проблеми с Мексико, но в този мач се контузва Пеле. „Не плачи! Не висвай нос! Специално за теб ще спечелим турнира", говорят бразилците на следващия ден, когато посещават Пеле.

В четвърта група англичаните си създават проблеми. След загубата от Унгария победата над Аржентина, „Трите лъва" остава да победят аутсайдера България, който преди няколко дни пропуска шест гола от унгарците. Това е последен мач в групата и за британците е достатъчно да завършат наравно, за да се класират за четвъртфинала. И те завършват 0:0, карайки почитателите си до последно да треперят.

На ¼-финалите Чехословакия очаква Унгария. Бърз гол на Шерер и отбрана от десет чехи. Отделно от това, вратарят Шройф прави невероятни спасявания. Атакуващият потенциал на унгарците се оказва недостатъчен да бъде преодоляна Чехословакия.

Друг вратар, Лев Яшин, обаче проваля своя отбор срещу домакините. В десетата минута Лионел Санчес разпечатва вратата на „сборная", която връща гола в средата на полувремето. След това обаче Яшин допуска нов грешка след удар на Еладио Рохас. След почивката превъзходството на европейците е смазващо, те обсаждат вратата на противника, но тази вечер футболните богове помагат на Чили.

В мача Югославия - ФРГ също ключов става вратарят. Милутин Шошкич не позволява на Уве Зелер и компания да поразят вратата, а малко преди последния съдийски сигнал Петар Радакович носи победата на западните ни съседи.

В последния мач няма никакво значение името на вратаря, тъй като на терена има само един футболист - великолепният Гаринча. Преди срещата Рон Флауърс заявява, че ще спре бразилския гений. Южноамериканецът пък заявява, че с радост ще направи обратното, но не знае как изглежда Рон. В двубоя Гаринча вкарва два гола и асистира за друг, а след мача треньорът на британците заявява: „Четири години готвих момчетата за победа. Уви, не предполагах, че ще ми се наложи да имаме работа с Гаринча".

На Чили не провървява в полуфинала, тъй като има за съперник Бразилия. Гаринча продължава да засилва амнезията на почитателите на „селесао", карайки ги да забравят за другия нападател от световно ниво, когото Бразилия губи по време на турнира. Заедно с Вава те правят по дубъл, пращайки домакините в утешителен мач за третото място.

Вторият полуфинал е славянски. Преди две години двата съперника попадат в четворката на най-силните на Европейското и в мача няма фаворити. Всичко се решава в края благодарение на двата точни удара на Шерер и разбира се на добрата игра на Шройф.

Големият въпрос около финала е дали Гаринча ще може да играе, при положение, че е получил червен картон в полуфиналите с Чили. ФИФА му разрешава да се появи на терена, въпреки че другите петима изгонени футболисти в течение на турнира пропускат 1 мач.

Не може да се каже, че европейците излизат обречени в двубоя, но е ясно, че трябва да покажат нещо по-добро от досегашното си представяне, ако искат да постигнат успех. Масопуст извежда Чехословакия напред и в тунела се появява светлина. Но отборът на Рудолф Витлачил е подведен от най-надеждният детайл. Два от трите гола на бразилците идват след груби грешки на Шройф...

Статистика:

Мачове: 32

Голове: 89

Средна резултатност: 2.78

Зрители: 899 074

Средна посещаемост: 28 096

Голмайстор: Гаринча, Вава (двамата от Бразилия), Санчес (Чили), Жеркович (Югославия), Алберт (Унгария), Иванов (СССР) - 4 гола

Мондиал 1966. В родината на футбола

През 1963г. се празнува 100-годишнината от "раждането" на футбола. В чест на бележитата годишнина се взема решение Световното да се проведе в родината на най-популярния спорт на планетата. Така Англия е домакин на Мондиал 1966. Две куриозно неща обаче предшестват провеждането на турнира. Медалите са изработени в Швейцария, но се оказва, че според закон от 18-ти век във Великобритания е забранено внасянето и изнасянето на всякакви "кръгли предмети от злато". Така че, сребърните и бронзовите медали могат да преминат границите на кралството, но златните - не! Англичаните се справят с проблема, след като е поканен майсторът от Швейцария, който изработва допълнително златните медали на място. Въпросът с това, как бъдещите световни шампиони ще напуснат Острова, остава да се решава впоследствие.

Другата история е свързана с Купата "Жул Риме", която е открадната от строго охраняваната експозиция на изложението в Лондон. Цяла Англия е смазана. Пресата, радиото, телевизията всеки ден отделят много страници и часове на скандала. Дори отправят призив: "Ако вие, крадците, сте истински англичани, с чувство за достойнство и чест, върнете Купата!". За щастие при една от разходките на Дейв Корбет с кучето си Пикълс, любимецът намира в храстите нещо, увито в амбалажна хартия. Това "нещо" е Световната купа! За броени минути това куче се превръща в национална знаменитост. Цяла Англия си отдъхва, а мистерията остава и до днес.

Два от четирите полуфиналисти на миналото Световно не попадат на Мондиал 1966. Югославия губи срещу Франция, а Чехословакия от португалците. Това е първи турнир за Португалия, в чиито състав се появява нападател от топ ниво - Еузебио. Вторият дебютант е КНДР, който за да попадне на състезанието трябва да победи само един отбор - Австралия. Интересен момент е, че освен англичаните, във финалната част не взема участие нито дин друг британски тим.

След предишните два феерични Световни първенства, турнирът през 1966 се получава отбранителен. За първи път прагматизмът взема връх над романтиката, а резултатите на англичаните в първия кръг показват на какво ще се залага. Против техничните и бързи уругвайци британците избират отбранителен маниер на игра, отборът действа спокойно, без да бърза и завършва 0:0, което се смята за успех.

Трябва да отбележим, че наставникът Алф Рамзи извършва истинска революция в английския футбол, след като отказва да се подчинява на Футболната асоциация (ФА). Преди това чиновниците от ФА определят състава на „Трите лъва", включително и схемата на игра. Рамзи се разбунтува срещу намерението на ФА да залага на ярък, атакуващ футбол и с право. Треньорът има под ръка един от най-добрите защитници по онова време Боби Мур, неговият съотборник Джек Чарлтън, а също така и отличния опорен полузащитник Ноби Стайлс. Англия завършва груповата фаза без да допусне гол и се класира за плейофите.

Германия между двете първенства сменя старши-треньора, като мястото на Хербергер е заето от Хелмут Шьон. Не може да кажем, че представянето на тима на последните състезания е неуспешно, но немците вече високо са вдигнали летвата и искат постоянно да побеждават. Шьон вкарва в състава няколко млади футболисти, сред които е 20-годишният Франц Бекенбауер. Гермния няма проблеми с излизане от групата. Уверена победа над Швейцария, равенство с Аржентина и победа над Испания.

Най-интересни са нещата в трета и четвърта група, където се раждат главните сензации. Бразилия пристига като световен шампион и със звездите си. Получава се обаче голям провал. Много говорят за заговор на съдиите, за това, че на ФИФА и е омръзнало „селесао" да печели. Много по-късно става известно, че е имало огромни проблеми между ръководството на националния отбор и играчите, а подготовката на тима не е била на нужното ниво. След отпадането на Бразилия в страната са разлепени некролози на националния отбор, в които се казва, че най-големите виновници за провала са треньорският щаб и Пеле. Бесилки очакват националите при завръщането им, но Пеле и Феола остават в Европа и се прибират в страната си едва след два месеца.

В другата група Италия пристига като фаворит, тъй като в състава са много играчи от великия Интер. Поражението от СССР не притеснява италианците, тъй като в последния кръг те трябва да победят корейците, явно преодолим съперник. Но се случва немислимото: голът на Пак Ду Ика става единствен в мача класира КНДР за плейофите, а Италия напуска турнира.

Още по-впечатляващо е представянето на корейците срещу Португалия на четвъртфиналите. В 25-та минута резултатът е 3:0 за азиатците. Повечето футболисти на двата отбора изпадат в шок от случващото се на терена. Никой не очаква подобно нещо. Самите корейци нямат никакво намерение да спират и започват да играят още по-атакуващо. Португалците обаче успяват да намалят след контраатака, а преди почивката вкарват още един гол. В началото на второто полувреме Еузебио вкарва още два пъти и европейците са напред. След това срещата отива в по-бавно русло, явно португалците са се страхували от непредвидимия си противник, защото намаляват оборотите. В края на мача Жозе Аугутуш снема всички въпросителни около победителя, изпращайки дръзкия противник у дома му.

Германия наказва грубияните от Уругвай, които в началото на второто полувреме остават без двама изгонени футболисти, Резултатът дотогава е 1:0 за немците, които до края вкарват още три гола.

СССР трудно преодолява Унгария с 2:1, а последният четвъртфинал между Англия и Аржентина поставя началото на футболната война между тези две страни. Ключов момент става изгонването на капитана на „албиселесте" Антони Ратина в 38-та минута. Причините са непонятни. Аржентинските медии пишат, че немският съдия гони играча защото Ратин го погледнал лошо. Англичаните пишат за словесна атака от страна на футболиста. Истината е че, реферът не знае испански език. След червения картон аржентинците започват да ритат и блъскат противника си. Единственият гол, според гостите, е от засада. Домакините твърдят, че противниците им са животни.

Лидерите на Бундестима Франц Бекенбауер и Халер бележат за успеха с 2:1 над СССР на полуфиналите, а в другия такъв мач Англия поставя на колене Еузебио и Португалия - също 2:1 с два гола на Боби Чарлтън.

30-ти юли пък придобива значимост на национален празник в Англия - 96 924 зрители по трибуните на стадия стадион „Уембли" за един от най-бляскавите и запомнящи се финали във футболната история. Двата тима си разменят по гол през първата част, а след почивката домакините изглеждат по-добре. Закономерно се стига до гол в немската врата. Минутата е 78-ма и по всичко изглежда, че няма да има проблеми с изнасянето на медалите (спомнете си за закона от 18-ти век). Спорен наказателен удар пред поето на британците обаче довежда до неразбория в наказателното поле и Волфанг Вебер изпраща топката в мрежата.

В 100-та минута Хърст стреля след подаване от Алън Бол, топката попада в гредата и пада на земята. Арбитрите провеждат консултация и вземат решение да присъдят гол. Яростта не немците е огромна, а след време става известно, че топката не е паднала зад голлинията. В последните секунди на допълнителното време Хърст вкарва третия си гол и става автор на единствения хеттрик в историята на финалите.

Къде сме ние? България попада в група заедно със силния отбор на Унгария и супер селекциите на Бразилия и Португалия, които са сочени за фаворити. Регистрираме поражения с 0:2 от световните шампиони Бразилия, 0:3 от Португалия и 1:3 от Унгария. Единственият гол от наша страна бележи Георги Аспарухов, а Иван Давидов и Иван Вуцов си отбелязват автоголове срещу Унгария и Португалия - единствените подобни попадения в турнира. Ето един характерен момент от мача с Бразилия: Якимов поема топката и вместо да организира атака, тръгва в обратна посока, право към Гаринча, който преди малко го е надиграл. Следва серия от финтове, накрая българският футболист спира и слага победоносно крак върху топката. Присъдата е поставена от Рудолф Витлачил, който е разочарован от недисциплинираността на играчите си: "Я тръгнал на световни първенство и кво? Аспарухов - гален фатбалист, Колев - несериозен фатбалист, Пенев - тромав фатбалист. Я тръгнал с Якимов - он цирк прави. Българската работа!".

Статистика:

Мачове: 32

Голове: 89

Средна резултатност: 2.78

Зрители: 1 608 723

Средна посещаемост: 50 273

Голмайстор: Еузебио (Бразилия) 9 гола

Мондиал 1970. Бразилия и Пеле отново триумфират

Световното първенство през март 1970 година става първият Мондиал, който ФИФА доверява на Северна Америка - Мексико. Това решение на чиновниците приемат на токийския конгрес, шест години преди старта на финалите. Причината е, че през 1968 година мексиканците приемат Олимпийските игри и поради тази причина няма нужда да се правят допълнителни инфраструктурни обекти. Развитието на технологиите пък позволява да се предават битките по всички кътчета на планетата. За удобство на всички, програмата е направена така, че мачовете да се гледат и в Европа, от това обаче страдат играчите, които трябва да играят в най-горещите часове на деня.

За първи път се въвеждат по две смени на мач, а също така използването на жълти и червени картони от арбитрите. Форматът на турнира остава същият, разликата е, че вече при равен точки се гледа головата разлика. Ако и тук има паритет, тегли се жребий.

Преди началото на първенството се случва една неприятна история. Отборът на Англия защитава титлата си от „домашния" Мондиал през 1966 година, но малко преди шампионата в Мексико „Трите лъва" са разтресени от шумен скандал. Капитанът на Англия Боби Мур е арестуван по обвинения, че е задигнал гривна от бижутериен магазин в Богота, където британците играят приятелска среща. Футболистът, който прекарва четири дни под домашен арест, в последствие е освободен и пристига със закъснение на турнира. Делото приключва чак през 1972 година - то е прекратено заради липса на доказателства.

Турнирът е открит с мача Мексико - СССР, като 107 000 човека се събират на „Ацтека". Повече ще има само на финала. Играта не е интересна и завършва при нулево равенство. В групата са още Белгия и Салвадор, които не успяват да се противопоставят на фаворитите.

Двубоите от втора група се провеждат в два града - Пуебла и Толука. Тук са Италия, Швеция, Уругвай и Израел, като напред продължават италианците и уругвайците.

Група номер три е дислоцирана в Гуадалахара. В нея са действащия шампион Англия, неудачникът от Мондиал 1966 Бтразилия, а също така Чехословакия и Румъния. За източноевропейците е трудно да претендират за каквото и да е срещу двата фаворита и е лесно да се досетим какво се случва по-нататък. „Селесао" с Пеле в редиците си и водени от младия Марио Загало (който след години ще стане първият човек ставал четири пъти световен шампион - два пъти като играч, по един път като треньор и помощник-треньор) показват спиращ дъха футбол.

Четвърта група събира компанията на ФРГ, България, Перу и Мароко. Мачовете в Леон събират средно по 15 000 човека, което е най-ниският резултат на това Световно. Немците, водени от легендарния Герд Мюлер вкарват седем гола и завършват първи. Втори става Перу, който вкарва три гола на българите и постига победа с 3:2. По-нататък последва разгром на Мароко и мач без значение срещу ФРГ.

Четвъртфиналите са по-вълнуващи - зрителите виждат резултатен футбол в три от четири мача. Само СССР и Уругвай правят скучен двубой, а резултатът е определен от един куриозен момент. Играчите на „сборная" очакват съдийски сигнал заради излязла топка, но такъв не следва, уругвайците атакуват и в крайна сметка слагат точка на участието на СССР на това първенство.

Срещу Перу бразилците за първите 15 минути поставят нещата на своите места. След това „селесао" намалява темпото, но постига победа с 4:2.

Италианците с лекота преодоляват мексиканците. Първото полувреме е равностойно и завършва с бойко равенство 1:1. След почивката вместо Сандро Мацола се появява Джани Ривера - легендарният футболист на Милан два пъти асистира на Джиджи Рива, а един гол вкарва сам.

Англия губи пълномощията си на световен шампион в четвъртфиналите, отстъпвайки на ФРГ. Заради хранително отравяне (не че финалът от 1966 е добре смлян от германците) британците губят основния си вратар Гордън Бенкс, а след това, достатъчно комфортно водейки на немците, треньорският щаб вади лидерите Боби Чарлтън и Мартин Питърс, за да запази силите му за полуфинала и резултатът е поражение с 2:3.

Полуфиналите е трябвало да определят непосредствените претенденти за титлата . Първата половина на мача Бразилия - Уругвай протича равностойно. Уругвайците откриват резултата в 18-та минута. Надвисва сянката от 1950-та. Но до края на полувремето възпитаниците на Загало успяват да обърнат хода на мача - Клодоалдо минути преди края изравнява. След почивката Бразилия излиза преобразена, а Уругвай губи своята увереност. А това води до неприятности. След почивката Пеле и компания успяват да вкарат два гола на своя противник.

Вторият полуфинал изправя един срещу друг европейските гиганти Италия и Германия и влиза в историята като един от най-интересните мачове на Световни първенства. Незабравимата среща се състои на „Ацтека", а зрителите виждат седем гола, при това пет в допълнителното време. В 8-та минута Бонинсеня е точен - 1:0 за "Скуадрата". И всичко като че ли свършва. Италианците спокойно контролират събитията през всичките 90 минути, но в последната секунда на добавеното време играещият в Милан централен защитник на немците Карл-Хаинц Шнелингер изравнява. Продължения! Започва голямата драма: съперниците нямат сили, но показват огромна воля за победа. Мюлер отново показва своя талант - 1:2. Следва проява на защитника Тарчизио Бургнич - 2:2. И двата отбора не се примиряват. Италия излиза напред чрез Рива - 3:2. Още нищо не е завършило, защото Герд Мюлер прави 3:3. Но само след минута Ривера с точен удар прави 4: 3 за „адзурите". Аржентинският треньор Сесар Луис Меноти, който преди това е заявявал пред журналисти, че когато наблюдава интересен мач, нерядко си изгаря пръстите с неизменната за него цигара, на въпроса дали го е сполетяло същото, отговаря: "Не! Този път си изгорих устните!".

Може би е символично, че във финалния мач резултатът е открит от най-добрия играч за всички времена Пеле. За великия вече 30-годишен Крал на футбола мексиканския Мондиал става последен. В 18-та минута Едсон Арантес ду Насименту с точен удар с глава се възползва от центрирането на Ривелино, правейки крачка към трета световна титла както за себе си, така и за националния отбор на Бразилия. Италианците чрез Бонинсеня изравняват, а след почивката се повтаря сценария от полуфинала с Уругвай - съперникът губи увереност, подписвайки си акта за капитулация. Карлос Алберто, Жерсон и Жаирзиньо се разписват във вратата на Албертози. Така призът „Жюл Риме" завинаги отива в Бразилия. Тук ще кажем, че след 13 години той е откраднат и завинаги изчезва.

Статистика:

Мачове: 32

Голове: 95

Средна резултатност: 2. 97

Зрители: 1 603 975

Средна посещаемост: 50 124

Голмайстор: Герд Мюлер (Германия) 10 гола

Мондиал 1974. Ерата на тоталния футбол

Световното първенство в Западна Германия за много немци представлява своеобразно възраждане на националната идея, духа на своята народност. По време на този турнир е имало много конфликти, различни провокации, но за немската нация Световното е било шанс за собственото възраждане. Още повече, че по това време националният отбор на Германия наистина е приличал на невероятна машина, която се е опирала на водещи личности.

Другото нещо около това Световно е, че германците е трябвало да се срещнат с холандския национален отбор, който играеше под ръководството на легендарния Ринус Микелс. Тоталният футбол в изпълнение на „оранжевите" порази всички до един и даде истински пример за поколенията, показвайки как трябва да се играе атакуващ футбол.

Когато в една наша рубрика разказвахме за премиите в Германия, трябва да кажем, че преди първенството възниква скандал в Бундестима, когато играчите разбират, че италианци и холандци ще получат по 100 000 марки а световна титла, а те само 30 000. Треньорът Хелмут Шьон остава разочарован от своите футболисти, обвинявайки ги в алчност и заявявайки, че „германският народ ще плюе върху тях, ако разбере за случилото се". В крайна сметка Бундестима получава предложение за премии в размер на 70 000 марки, като трябва да споменем за решителната намеса на Франц Бекенбауер, който убеждава своите съотборници да приемат предложението на федерацията и да започнат участие в турнира.

Изненадата в квалификациите е отпадането на СССР, чиито отбор по политически причини отказва да играе на окървавения от Пиночет стадион в Сантяго и ФИФА присъжда техническо поражение за „сборная".

Относно България, ние за пръв път и последен завършваме квалификации за Световно първенство без нито една загуба: 4:0 и 2:0 срещу Кипър; 3:0 и 0:0 срещу Северна Ирландия; 2:1 и 2:2 срещу Португалия. Почти всички голове са дело на звездите капитанът Христо Бонев, Георги Денев и Божил Колев. По повод класирането ни, английските вестници тръбят: "България за четвърти пореден път на Световно първенство! Какво нахалство!". Работата е, че „Трите лъва" пропускат големия турнир.

За цялата история на следвоенния футбол, националният отбор на ГДР така и не успява да се изкачи на нивото, на което се намира ФРГ. Няма да се спираме на причините, а ще кажем, че звездният час на източногерманците идва точно на немския Мондиал. Събитието е на 22 юни 1974 година на „Фолкспарк" в Хамбург. Невероятно важен мач и едва ли човек живял извън онова време може да си представи обстановката преди, по време и след двубоя. Стадионът е пълен, а сблъсъкът е определен като „мачът на смъртта". Цялата среща протича равностойно, с много единоборства, а в 77-та минута Шпарвасер успява да вкара единственият гол във вратата на западните немци. Резултатът е, че ГДР се класира за следващата фаза на турнира, но най-важното за комунистическата пропаганда е успехът над представителя на „загниващия капитализъм".

След това съдбата на източногерманците е скромна. Те попадат в една група с Холандия и Бразилия и вземат само една точка - срещу Аржентина. За трите мача от втория групов етап ГДР успява да вкара само един гол.

Вторият групов етап се превръща в празник за тоталния футбол. Холандците помитат с 4:0 Аржентина, а след това вкарват по два гола на източните немци и бразилците. Интересното е, че „оранжевите" не допускат нито един гол във втората част на турнира, а в първия кръг получават гол само от българите.

Пътят на немците към финала е по-труден, отколкото на холандците. Възпитаниците на Хелмут Шьон уверено, но не без проблеми побеждават Югославия, а след това е тежката среща с Швеция. Над Полша немците постигат минимална победа в мач, който се играе при тежки атмосферни условия, а Ули Хьонес пропуска дузпа. Голът на Герд Мюлер обаче класира Бундестима за финала.

Последният мач от турнира не започва добре за домакините, които не са пипнали топката, а са наказани с дузпа. След 20 минути главният съдия Джак Тейлър назначава 11-метров наказателен удар и срещу холандците. В крайна сметка, всичко се решава с гола на Герд Мюлер в края на първото полувреме. Именно този мач носи на Германия възхитителна победа, нацията е в еуфория и някои оприличават времето с това през 1954 година.

Трябва да кажем, че Мондиал 1974 е едно от най-ярките за цялата история. Тук се раждат и основите на тоталния, атакуващ футбол, който събира хората по стадионите и още повече популяризира този спорт. Именно на този шампионат се появява Полша като футболна сила - никой не вярва, че в мача за третото място поляците ще победят бразилците, но те го правят, а Лато става голмайстор на турнир.

Статистика:

Мачове: 38

Голове: 97

Средна резултатност: 2. 55

Зрители: 1 774 022

Средна посещаемост: 46 685

Голмайстор: Гжегож Лато (Полша) 7 гола

Мондиал 1978. Аржентина стъпва на световния връх

Сюрпризите, съпътстващи Световното първенство през 1978 година започват от момента, в който Аржентина получава правото за провеждане на турнира и завършват когато един от отборите вдига желания трофей над главата си. Аржентинците се опитват да получат правото да организират и проведат Световното още през 1970 година, но са безумно разочаровани, тъй като Мексико печели надпреварата. Тогава се повтаря историята от 1938 година, но 40 години по-късно ФИФА „поправя" грешката си.

Две години преди турнира обаче, в южноамериканската страна е извършен преврат и някои страни-участнички признават, че не горят от желание да пътуват до Аржентина. Холандия обмисля да се откаже от състезанието, а решението на Кройф да се съсредоточи върху компанията си за спортни артикули, вместо върху защитата на националната чест, предизвика много коментари.

Форматът на първенството остава същият, както през 1974 година - 16 отбора, разделени в четири групи по четири тима в първата групова фаза, победителите и вторите отбори в групите продължават във втората групова фаза, където осемте отбора са разделени в две групи и победителите от тях отиват на финал. Участници са Австрия, Аржентина, Бразилия, Иран, Испания, Италия, Мексико, Перу, Полша, Тунис, Унгария, Франция, ФРГ, Холандия, Швеция, Шотландия.

Първият кръг е ознаменуван с няколко изненади. Първо, поляците стават първи в групата, изпреварвайки световния шампион ФРГ, който се промъква в следващия кръг под пресата на гладните за победи тунизийци. Шотландците, чиито треньор преди турнира казва, че „никой не може да попречи на хората му да спечелят трофея", пък не успяват да се класират за втория рунд. В трета група пък Австрия е лидер, оставяйки зад себе си бразилци и испанци. Бразилия бие австрийците, но срещу испанци и шведи се добира до равенство. Най-дискусионният момент в сблъсъка с Швеция се случва в самия край на първата част. Бразилия изпълнява корнер пред вратата на скандинавците, а голямата звезда на „селесао" Зико засича топката с глава в мрежата. Уелският рефер Клайв Томас обаче свири край на полувремето в момент, когато топката все още лети във въздуха, скандално не зачитайки попадението на бразилците. В последната група домакините не успяват да преодолеят италианците, но се справят с французите и унгарците. 

Във втория кръг всичко си идва по местата. В група А на първо място се оказват холандците, които в първия мач помитат с 5:1 австрийците. Мачът с ФРГ не е толкова лек (2:0), но победата над Италия осигурява място на Холандия на финала.

В група В визата за финала се разиграва от два отбора. Разбира се, Полша и Перу нелошо се представят в първия кръг, но няма как да се борят с Аржентина и Бразилия. Изглежда, че всичко ще се реши в директния мач между фаворитите, но не! „Албиселесте" и „селесао" завършват наравно и поради това двата отбора трябва да вкарват колкото е възможно повече гола в следващите мачове. Когато аржентинците излизат срещу перуанците, резултатът в другия мач Полша - Бразилия 1:3 вече е известен. Аржентина помита с 6:0 Перу, което е достатъчно за класирането на домакините.

Относно тази среща, около нея има съмнения за договорен характер, но повече от 30 години не са намерени доказателства. Едва през 2012 година перуанският сенатор Дженаро Ледесма разкрива детайли за договорка, постигната между президентите на двете държави по онова време - Хорхе Видела и Франсиско Бермудес. Според разкритията, държавният глава на Перу е дал съгласие неговият отбор да загуби с „нужния" на Аржентина резултат, като в замяна на това Видела е осигурил арестуването на 13 политически дисиденти от Перу, укриващи се в страната. „Видела имаше нужда Аржентина да спечели Световното първенство, за да може да изчисти лошия имидж на страната пред света", заявява преди две години сенатор Ледесма пред съд в Буенос Айрес. 

Трябва да отбележим, че бразилците напускат турнира непобедени. В мача за третото място те побеждават италианците, независимо, че допускат първи гол. На трибуните има 70 000 зрители, а около този двубой се шуми много, особено по отношение на това, че Дзоф допуска гол от 40 метра.

Финалът е невероятен. „Монументал" събира 71 483 зрители, а отвън остават 2 милиона почитатели на най-великия спорт на земята. Началото започва с недоволство на Пасарела, който иска д бъде оправена превръзката на Рене ван дер Керхоф. Това нагнетява страстите на терена. От самото начало доминират „гостите". На острите атаки на „оранжевите" „албиселесте" отговарят само с постоянни нарушения и накъсвания на играта и дори стигат до гол в 38-та минута. Марио Кемпес по необясним начин се промъква между двама защитника и пуска топката покрай вратаря. Холандците имат своите шансове да изравнят, но вратарят на домакините играе мача н живота си. Краят на срещата наближава и в 82-та минута Дик Нанинг успява да се справи с двама противника и праща двубоя в допълнително време. Дик става първият футболист в историята на финалите футболист, който вкарва гол, влизайки като резерв. Малко преди последния съдийски сигнал Ренсенбринк може да донесе победата на европейците, но ударът му праща топката в гредата.

Този ход на събитията разгневява аржентинците, които се възползват и от умората на холандците. В 105-та минута Кемпес по фантастичен начин преодолява отбраната на холандците, вкарва гол и сякаш това ще бъде последното попадение на турнира. Не би. В последната минута Бертони обаче бележи и никой не се съмнява кой ще прибере златото.

Така Холандия за втори пореден път губи финал от домакините на турнира, а Аржентина за първи път печели Световното.

Статистика:

Мачове: 38

Голове: 102

Средна резултатност: 2. 68

Зрители: 1 546 151

Средна посещаемост: 40 688

Голмайстор: Марио Кемпес (Аржентина) 6 гола

Мондиал 1982. Forza Azzurri!

Световното първенство през 1982 година, което се проведе в Испания от 13 юни до 11 юли, стана 12-ят Мондиал. За първи път във финалния турнир вземат участие 24 отбора - така се реализира идеята на Жоао Хавеланж, който застава начело на ФИФА през 1974 година. Бразилецът веднага заявява, че броят на участниците трябва да бъде увеличен, но успява да реализира идеята си едва осем години по-късно.

Във връзка с изменението се променя и форматът на турнира. В първия групов етап има 6 групи по 4 отбора, след това следват 4 групи по 3 участника и едва победителите в мини-групите се класират за полуфинал. Турнирът се провежда в 12 испански града, на 15 стадиона. Това е рекорд за онова време, а и до този момент постижението не е подобрено.

Сред изненадите в квалификациите трябва да отбележим преди всичко провалът на Холандия - финалистът на предишните две Световни. „Оранжевите" преживяват болезнен процес на смяна на поколенията и заемат четвърто място в групата си. За Испания заминават Франция и Белгия, а холандците са изпреварени и от Ирландия. Отсъстват традиционни футболни сили като Швеция и двукратния световен шампион Уругвай. Липсваше и един от най-редовните участници - Мексико, отстранен изненадващо от екзотичните Салвадор и Хондурас. За сметка на това пък след 12 години се завръщат в елита на световния футбол англичани, чехословаци, СССР, а Алжир, Камерун, Кувейт, Хондурас и Нова Зеландия се класират за първи път в историята.

Жребият за финалната част не предвещава никакви изненада - всички групи изглеждат равностойни и в нито една не се очаква борба на живот и смърт. На книга. Още в мача на откриването се случва сензация - действащият шампион Аржентина с минимален резултат отстъпва на белгийците. Мачът е на „Камп Ноу", а бъдещият играч на каталунците Диего Армандо Марадона е неутрализиран от европейците. Забележителен е вторият мач, в който Унгария помита Салвадор с 10:1 - това е най-големият резултат в историята на Световните първенства. Впрочем, унгарците не правят нищо повече - отборът отстъпва на аржентинците и завършва наравно с Белгия. Първи в групата са белгийците, а световните шампиони завършват втори.

Първият квартет с право е определен като най-скучен. За пет мача са вкарани само 4 гола! И едва в последната среща поляците бият с 5:1 перуанците. Първа сила става Полша, а след нея се нарежда Италия, която заема това място само благодарение на по-добрата си голова разлика от Камерун. Това представяне на апенинците предизвиква справедливата критика на пресата, но Енцо Беардзот отдавна е взел решение да не общува с журналистите, заради бурната реакция от включването на Паоло Роси - нападател на Ювентус, който се завръща във футбола два месеца преди финалите в Испания, след като преди това е изключен заради участие в договорени мачове.

Във втора група ФРГ и Австрия с общи усилия оставят зад борда Алжир и Чили. Възпитаниците на Юп Дервал са на границата на пропастта - в първия кръг действащите шампиони на Европа, сред които са играчи като Шумахер, Хруберш, Румениге, Литбарски, Брайтнер и други, отстъпват на Алжир. Победата над Чили с 4:1 дава увереност на немците, но проблемът остава - в последната среща трябва да бъде победена Австрия, която от своя страна си осигурява класирането за следващата фаза. Тук огромна роля изиграва това, че Алжир и Чили се срещата ден по-рано. Африканците побеждава с 3:2 и става ясно, че минимална победа на ФРГ устройва австрийци и немци. Хрубеш открива резултата в 10-та минута и установява финалния резултат. Алжирците подават апелация, но това не повлиява върху разпределението в групата, но довежда до там, че в следващите състезания мачовете от последния кръг започват по едно и също време.

Англичаните със стопроцентни показатели стават победители в групата. В историята ще остане голът на Брайън Робсън - играчът на Манчестър Юнайтед поразява вратата на французите още в 27-та секунда. По-нататък британците побеждават с 2:0 Чехословакия и с 1:0 Кувейт. Втори в квартета са французите.

Домакините на турнира едва избягват провала. Наставникът на Испания Хосе Сантамария в навечерието на Световното не крие плановете - по ТВ, в пресата и по различните радиа, той и възпитаниците му надълго и нашироко обясняват, как възнамеряват да вдигнат трофея. Още в първата среща срещу Хондурас испанците показват грозен футбол, с много брак и липса на идеи в атака. Домакините се добират до равенство и то чрез спорна дузпа. В мача с по-силната Югославия на помощ идва отново съдията, който изпълнява молбата да бъде отново изпълнена нереализираната първия път дузпа. Нешо повече, на полувремето югославяните не могат да влязат в съблекалнята, която се оказва заключена. С огромни мъки испанците побеждават, но губят последната среща от Северна Ирландия. В крайна сметка Испания и Югославия завършват с равни точки, но домакините се класират заради отбелязан в повече гол. Първи стават ирландците, в чиито състав е Норман Уайтсайд, който на 17 годни и 41 дни става най-младият футболист в историята на Световните.

В шеста група борбата е за второто място. Бразилия под ръководството на Теле Сантана потвърждава статута си на фаворит, вкарвайки десет гола във вратите на съперниците си. Шотландия и СССР нямат проблеми с представителите на Океания, така че решаваща става срещата между тези два тима в последния кръг. Британците се нуждаят от задължителна победа, тъй като при равенство ще отстъпят по голова разлика. Джордан открива резултата в 15-та минута и всичко е под контрола на шотландците. Изглежда, че възпитаниците на Джок Стийн ще се класират, но груби грешки в отбрана правят невероятното - Чивадзе и Шенгелия извеждат СССР напред Голът на Сунес в 87-та минута не помага с нищо на островитяните.

12 отбора са разпределени в четири групи. Дори и най-обикновеният фен няма как да не се възхити на състава на група С - Аржентина, Бразилия и Италия. Именно тук се очаква много напрегната битка. „Албиселесте" губи от Италия и Бразилия, с което става ясно, че испанският турнир ще подари нов световен шампион.

Решаващият сблъсък е съпроводен с невиждано внимание и напрежение. До този момент бразилците са считани за главен фаворит и наистина, нито един тим не показва футбол, дори близък до този на „селесао". Италианците от своя страна изглежда банално - използване на отбранителен футбол, ялови нападатели и никаква идея в средата на терена.

Още в петата минута Паоло Роси леко озадачава съперника, след като се възползва от центриране на Кабрини. След седем минути Сократес изравнява и изглежда, че всичко си идва на мястото. Роси обаче не се размотава дълго и на почивката двата тима се оттеглят с преднина за италианците. Джентиле, Ширеа и Ко успяват да удържат набезите на бразилците, но все пак Фалкао се възползва от един шанс - 2:2. Резултатът не устройва европейците - след центриране Роси оформя хеттрик и изпраща сънародниците на Пеле да гледат Световното по телевизора.

В група А Белгия се превръща в боксовия чувал, след като отстъпва на Полша и СССР. Бонек прави хеттрик, а съветските футболисти се ограничават с гол на Оганесян. Това играе решаваща роля - след нулево равенство в последния кръг, за плейофите се класира колективът на Антоно Пехничек.

Неуверената в първия етап Франция няма никакви проблеми. „Ле Блу" побеждава Австрия и отнася с 4:1 Северна Ирландия. В последната група испанците подлагат динена кора на Англия и според някои мнения, именно от този мач започва недолюбването на испанския футбол на Острова. Работата е в това, че ФРГ взема три точки - немците успяват да не загубят от силния английски тим и бият испанците. В последната среща „Трите лъва" имат нужда от победа срещу Испания, но домакините провеждат най-добрата си среща от началото на шампионата, а в комбинация с груба игра и добре познатите ни и сега истории с търкаляне по терена, мачът завършва наравно.

В първия полуфинал отново се пресичат пътищата на Италия и Полша. Тогава всичко завършва с банално равенство, сега обаче „Скуадра" леко побеждава съперника, който е без наказания Збигнев Бонек. Два гола на Роси решават съдбата на мача и правят поляците участници в утешителния финал за четвъртото място.

Вторият полуфинал влиза в историята и вероятно ще продължи да стои там със златни букви. ФРГ и Франция правят спираш дъха мач и държейки в напрежение феновете дори след последния съдийски сигнал. До почивката двата тима си разменят по един точен удар чрез Литбарски и Платини. През второто полувреме вратарят на немците Шумахер грубо фаулира Батистин и резултатът е загуба на съзнание и два избити зъба. Най-интересното е, че реферът от Холандия Ян Кайзер дори не предупреждава Шумахер! Това довежда до негодувание сред „трикольорите" и серия от груби нарушения срещу съперника. Изходът на мача за малко да бъде решен в последната минута на основното време, но ударът на Мануел Аморос среща гредата.

Допълнителните полувремена. За осем минути възпитаниците на Мишел Идалго чрез Трезор и Жирес си осигуряват предимство от два гола и всичко изглежда решено. Спомняте ли си за „Немците никога не се предават". Румениге и Фишер също за осем минути ликвидират разликата, като попадението на втория по-късно ще бъде признато от германските фенове за най-великия гол в историята на родния футбол.

Дузпи. Точи са Жирес, Калтц, Аморос, Брайтнер, Рошто, а Щилике губи дуела с Етори и падайки на тревата се разплаква. Шумахер изправя плачещия Ули и спасява удара на Сикс! Точни удари си разменят Румениге и Платини. Идва ред на Максим Боси. Удар - отчаяние в очите на французите, ликуване сред немците. Хрубеш е точен и Германия е на финал. Това е първият мач в историята на Световните, в който победителят е определен чрез дузпи.

В двубоя за третото място французите излизат с не най-добрия си състав и губят с 3:2 от Полша.

Финалът. Мачът с французите изморява и възпитаниците на Юп Дервал. Италианците изглеждат свежи и уверени, докато немците излизат на терена влачейки краката си. Първото полувреме завършва без голове, като Кабрини не реализира дузпа. След почивката обаче ФРГ е пометен. Роси вкарва шестия си гол на турнира, а после италианците два пъти чрез контраатаки довършват съперника - отличават се Марко Тардели и Алесандро Алтобели. Брайтнер връща един гол (става вторият футболист след Пеле вкарвал на две Световни), но това нищо не променя - след 44 години „Скуадра Адзура" отново става победител на Мондиал, а Паоло Роси с шест гола получава „Златната обувка". 40-годишният Дино Дзоф пък влиза в историята като най-възрастният световен шампион.

Статистика:

Мачове: 52

Голове: 146

Средна резултатност: 2. 81

Зрители: 2 109 723

Средна посещаемост: 40 572

Голмайстор: Паоло Роси (Италия) 6 гола

Мондиал 1986. Божията ръка

Световното първенство през 1986 година ще бъде запомнено като едно от най-скандалните във футболната история. Първият скандал избухва още през 1983 година, когато Колумбия, първоначално избрана да бъде домакин на големия форум, взема решение да се откаже. Политическата нестабилност и икономическата криза в страната карат ФИФА да премести шампионата в Мексико, което общо взето се оказва правилно решение. В тази страна футболът е не по-малко "начин на живот", отколкото в Бразилия, Аржентина или Уругвай. Освен това, държавата разполага с великолепни стадиони и добра инфраструктура, а и с безценен опит от 1970 г. И така, Мексико стана първата страна в света, приютила на два пъти световното футболно семейство.

Другият ярък сандал е свързан с четвъртфиналната среща между Аржентина и Англия, в която и досега се говори за ръката на Диего Марадона. В началото на второто полувреме аржентинецът скочи за една топка заедно с вратаря на англичаните Питър Шилтън и с ръка отбеляза гол. Цял свят видя попадението, но не и главният и страничният арбитър. Лошото е, че това бе българинът Богдан Дочев, а още по-лошото е, че той първи призна гола. Точно по това време е историята с българската следа при покушението срещу Папа Йоан-Павел II, та нашият рефер наля допълнително масло в огъня, а шумотевицата и коментарите около българската следа в попадението на Марадона отекват със страшна сила, за радост или за зло, те не намират място в тогавашния български печат, които има за задача да поднася „правилната" информация на злощастния читател (не по-различна е сега ситуацията, но това е друга тема). Само след четири минути Марадона поема топката от ръцете на своя вратар, прекосява триумфално целия терен, преодолява 7 от английския тим плюс вратаря и я забива в мрежата. Този извънземен гол трябва да се види на живо, но ако все пак трябва да се опише, най-точно го прави LÉquipe: "При първия гол, ако Марадона си бе признал играта с ръка, щеше да стане по-велик от Наполеон. Уви! Остана с нисък на ръст и нисък на морал. При втория, той преодоля цяла Англия, заедно с всичките й бивши колонии!". До края на полувремето се играе пред една врата, тази на аржентинците, като британците успяват да върнат само един гол чрез Линекер и се прибират у дома си. Мнозина специалисти са на мнение, че „Трите лъва", които имат изключително силен отбор по това време, са лишени от титлата. Други пък смятат, че Аржентина е по-добрият тим. Спорът продължава и до днес...

Следващият скандал е свързан с футболистите от националния отбор на Португалия, които след първия си мач от груповата фаза обявяват стачка и отказват да тренират, заплашвайки, че ням да участват в първенството. Причината? Тя е стара както земята - пари.

Иначе, 10 от 24-те финалисти от Мондиал 1982 не успяват да се класират за Световното в Мексико. Холандия, Чехословакия, Югославия, Австрия ги няма, но това вече не е сензация, защото силите в световния футбол започват да се изравняват.

Относно България, националите ни имат изключителната чест да участват в първия мач на турнира. На терена на „Ацтека" са Георги Димитров, Боби Михайлов, Наско Сираков, Пламен Гетов, Ники Арабов, Сашо Марков, Живко Господинов, Искренов, Аян Садъков, Стойчо Младенов и Ради Здравко. Българите имат много силен национален отбор, с много здрава защита, но в Мексико не показва и половината от играта, която демонстрира в квалификациите. Слуховете говорят, че за това е виновен треньорът Иван Вуцов, който на Белмекен подлага на такива физически натоварвания футболистите, че те остават без сили за Световното.

Осем минути преди края на мача с италианците Ради Здравков центрира отдясно и Наско Сираков връща попадението на Алесандро Алтобели. 1:1 срещу действащия шампион! "Футболът ви е наивен и демодиран. Понякога затруднявахте италианците, но то бе по-скоро плод на тяхното великодушие", сваля ни на земята Пеле. Срещу Южна Корея цяла България очаква първа победа на Световно и надеждите придобиват реалност след гола на Гетов през първото полувреме. Спомняте ли си за голмайсторите ни от 1966-та? Картината е същата. Автоголът на Георги Димитров е последното попадение в мача. В последната среща основната задача на българите е да не дразнят аржентинците, които чрез Валдано и Буручага се задоволяват да ни вкарат само два гола.

В нашата група нещата се развиват предсказуемо. Фаворитите се класират за следващата фаза, а заради променения регламент (4-те най-добри отбора, класирали се трети в групата, продължават на осминафиналите), България се добира до плейофите. Там ни чака Мексико и 120 000 екзалтирани фенове. Тайните мисли за успех срещу домакините приключват още през първите десетина минути, когато с невъоръжено око се вижда, че нашите отстъпват на мексиканците. С голове на Негрете и Сервин „ацтеките" продължават към четвъртфиналите, а „трикольорите" се прибират у дома си.

Изненадите в предварителните групи са две. Първото място на Дания, която без проблеми се справя с шотландци и германци, и издевателства над уругвайците. По-страховита е втората изненада, която се случва в група F. Мароко прави равенства срещу Полша и Англия, и печели с 3:1 мача си с Португалия. Така африканците завършват първи в групата, а европейците си спретват невероятна въртележка, в която оцеляват англичани и поляци.

Трябва да кажем, че в двубоите от предварителните групи впечатляват Бразилия и СССР, като играта на „сборная" е толкова добра, че букмейкърите ги поставят на второ място за спечелване на световната титла.

В осминафиналите Бразилия се справя с Полша, Аржентина минимално печели срещу Уругвай, Англия помита Парагвай, а Германия трудно побеждава Мароко. Тези резултати не са изненадващи, с изключение може би на малкия марж в успеха на „албисилесте", но това не бива да ни учудва много, тъй като мачовете между двата южноамерикански отбора винаги са носели в себе си принципен характер. Относно сблъсъка между Франция и Италия, предварителните прогнози сочат победа за европейските шампиони. Попаденията на Платини и Стопира потвърждават това. Изненадите са при отпадането на СССР от Белгия и на победата на Испания с 5:1 над Дания. Според някои специалисти, загубата на източноевропейците се дължи на факта, че в последния мач от предварителните групи Лобановски дава почивка на титулярите и отборът губи игровият си ритъм.

За четвъртфиналният сблъсък между Аржентина и Англия вече стана дума. Шоуто в останалите три срещи е не по-малко. Само трябва да кажем, че победителите в тях се определят чрез изпълнение на дузпи. Бразилия и Франция завършват в редовното време 1:1, а при дузпите Платини изпуска. Сократес и Жулио Сезар обаче са неточни за бразилците и „селесао" тръгват към дома. Нулевото равенство между германци и мексиканци праща двубоя в дузпи, където европейците печелят с 4:1. В двубоя между Испания и Белгия Колеманс открива в 35-та, а Сеньор изравнява в 85-та. При дузпите белгийците са по-хладнокръвни, Елой пропуска от „Ла Фурия".

Полуфинал. Франция - Германия. Дали този път французите ще успеят? Уви, не. Сякаш прокоба е налегнала „трикольорите". Трети полуфинал, трета загуба и за трети път от Германия! Бреме открива резултата в 9-та минута, а Фьолер слага точка минута преди последния съдийски сигнал.

В другата среща Аржентина проспива първото полувреме срещу Белгия, но след почивката Марадона вкарва два гола и „албиселесте" е на финал.

Двубоят се получава достатъчно напрегнат и интересен. Аржентина започва активно и в 23-та минута Браун открива резултата. След почивката Хорхе Валдано удвоява преимуществото, но това не означава, че немците ще се предадат. В 74-та минута Румениге, а в 80-та Фьолер изравняват резултата. В 83-та все пак Бурачага носи заслужена победа на Аржентина. Карлос Билардо и Диего Марадона стават главните триумфатори на това Световно. За немците остава да си направят изводи от поражението във финала, а дали те са правилни, ще видим след четири години.

Статистика:

Мачове: 52

Голове: 132

Средна резултатност: 2.54

Зрители: 2 393 031

Средна посещаемост: 46 020

Голмайстор: Гари Линекер (Англия) 6 гола

Мондиал 1990. Едно италианско лято

Световното първенство през 1990 година негласно получава определението за най-скучния Мондиал. Не най-добра характеристика за подобно спортно събитие, но това са фактите, въпреки че италианците създават отлична организация и страхотни удобства за феновете от целия свят. Един интересен факт е, че това Световно е трябвало да бъде дадено на тогавашния СССР, до 1984 година фаворит в борбата е била комунистическата държава, но заради бойкота на Олимпиадата в САЩ ФИФА взема решение Мондиал 1990 да се състои в Италия. Впрочем, след повече от четвърт век наследникът на СССР ще получи правото да организира Световно.

Футболният форум в Италия се състои в 12 италиански града: Неапол, Рим, Милано, Торино, Бари, Верона, Флоренция, Каляри, Болоня, Генуа, Удине и Палермо. Финалът се състои в столицата на Италия. Схемата на съревнованието е същата както преди четири години в Мексико и съвсем скоро започва да се осъзнава, че това лишава груповата фаза от т.нар. мачове на живот и смърт.

На практика, в първата част на италианския турнир няма впечатляващи срещи, почти липсват и изненади. Италия и Бразилия без проблеми печелят групите си (в квартета на „селесао" все пак има изненади - Коста Рика побеждава Шотландия и Швеция), Испания и Германия с малко повече усилия, а когато говорим за изненади, те се случват в останалите два квартета. Камерун изненадващо побеждава Румъния и Аржентина и се класира за следващата фаза преди последния мач със СССР, който преди това губи двата си мача. В последния кръг аржентинци и румънци завършват наравно и победата на СССР няма никакво значение - „сборная" се прибира у дома си.

Групата на Англия, Холандия, Ирландия и Египет разочарова тези, които са очаквали вълнуващи мачове. Холандците не успяват да победят африканците, пет равенства в шест мача, а единственият успех е този на англичаните над Египет. За 1/8-финалите се класират също така ирландци и холандци, без да постигнат нито една победа!

По-интересно е на осминафиналите. На „Деле Алпи" в Торино Аржентина като по чудо побеждава Бразилия с гол на Каниджа в 80-та минута. „Селесао" доминира в мача и бразилците изпускат няколко чудесни положения за гол, но... Ще добавим само, че победното попадение става след великолепен пас на Диего Марадона.

Немците и холандците отдавна се смятат за принципни съперници и мачът помежду им наистина е много здрав. След почивката Клинсман и Бреме разпечатват вратата на холандците, които успяват да върнат само един гол чрез Куман.

За първи път на ¼-финал попада африкански отбор. Камерунците дълго време се мъчат с колумбийците, преди Роже Мила да се възползва от истинския подарък на вратаря на Колумбия Рене Игита.

За италианците отново вкарва Скилачи, а домакините отстраняват неотстъпчивия Уругвай. Англия и Белгия правят скучен мач, чиято съдба се решава едва в 119-та минута благодарение на гола на Дейвид Плат. Ирландците отново не побеждават, този път срещу Румъния, но при дузпите британците са по-точни. Голямото разочарование е Испания, която отпада от Югославия, а може би испанците и досега си спомнят за техния кошмар Пикси Стойкович. Чехословакия без проблеми се справя с 4:1 срещу Коста Рика.

Два от четвъртфиналните двубои завършват с минимални победи от по 1:0. Скилачи вкарва срещу Ирландия, а Матеус срещу Чехословакия. Отново Плат бележи за англичаните срещу Камерун, като „африканските лъвове" връщат два гола и са на крачка от сензация, преди Гари Линекер да изравни от дузпа в 83-та минута. Втора дузпа в 105-та минута праща британците на полуфинал.

Югославия и Аржентина спретват нулево равенство и победителят трябва да се определи чрез дузпи. За европейците са точни само Просинечки и Савичевич, а въпреки пропуските на Марадона и Тролио, аржентинците се класират за следващия етап.

Полуфинал на Световно. Това вече е голяма страница в историята на футбола. Англия е близо до победа над немците, но се стига до дузпи, в които Уодъл и Пиърс пропускат. Гаскойн не крие сълзите си, плаче и цяла Англия, тъй като отборът наистина е много силен и има великолепен шанс да блесне на Световното.

Аржентинците провеждат срещу Италия може би на-добрата си среща от началото на турнира. Гойкоечея ще бъде запомнен със своите спасявания, Марадона с подаванията и пробивите си, а Каниджа с попадението си. При 1:1 в 103-та минута аржентинците остават с човек по-малко, но се добират до дузпите и печелят.

Скилачи отново вкарва, но вече в мача за третото място срещу Англия и носи победата за своите.

Финалът става украшение на Мондиал 1990. Аржентинците се отбраняват, немците се опитват да превземат противниковата врата, реферът Едгардо Мендес не отсъжда очевидна дузпа за нарушение на Аугенталер, за сметка на това посочва „бялата точка" за по-малко съмнително нарушение срещу Руди Фьолер. Бреме вкарва и ФРГ за трети път печели короната.

Шампионатът завършва както и започва. С вълнуваща програма, много усмивки и със спомена за едно италианско лято. Диего Марадона, който по-рано се оплаква от лошия жребии и обвинява ФИФА в заговор срещу Аржентина, отказва да стисне ръката на президента Жоао Хавеланж, но това не прави впечатление на никого - Диего достатъчно е скандализирал света, за да му обръщаме внимание за толкова дребно нещо.

Статистика:

Мачове: 52

Голове: 115

Средна резултатност: 2.21

Зрители: 2 516 348

Средна посещаемост: 48 391

Голмайстор: Салваторе Скилачи (Италия) 6 гола

Мондиал 1994. Пиянството на един народ

Петнадесетото Световно първенство по футбол се провежда в САЩ. Решението на ФИФА да даде турнира на американците изненадва всички - до 1994 година професионалният футбол в Щатите съществува само на книга, а МЛС е създадена единствено защото страната получава правото за провеждане на Мондиала. Първото разиграване на медали пък се състои едва след две години - през 1996 година. САЩ печели надпреварата с Мексико и Бразилия, а целта на Висшите футболни сили е да засилят интереса към футбола в Новия свят. Трябва да кажем, че успяват - посещаемостта на американския шампионат до този момент остава ненадмината, а футболът в МЛС върви само нагоре.

Що се касае до участниците, то Африка благодарение на доброто си представяне в миналия Мондиал изпраща трима представители - към Камерун и Мароко се присъединява дебютанта Нигерия. Дебют правят и отборите на Гърция и Саудитска Арабия. Относно британските тимове, нито Англия, нито Шотландия, а още по-малко Уелс остават без билети за САЩ. Както и французите, които едва ли ще забравят своя български кошмар от 17.11. 1993 година.

Форматът на състезанието за последен път е с 24 отбора, т.е. за плейофите ще се класират и четири от най-добрите тимове, заели третите места. На френския Мондиал след четири години ще има 32 участника.

Шампионатът в САЩ е свързан с две тъжни събития. Защитникът на Колумбия Андрес Ескобар случайно вкарва топката в собствената си врата в мача с домакините на състезанието и Щатите бият. След завръщането си у дома, футболистът е застрелян в един от местните барове. Причината според легендата е именно този автогол. Убиецът е заловен и осъден, но през 2005 година е освободен за примерно поведение. Също така Мондиал 1994 става край на блестящата кариера на аржентинския идол Диего Марадона. В кръвта на нападателя е открито веществото ефедрин, а случилото се е след втория мач на аржентинците на Световното. По-късно Диего пише, че е пил енергийна напитка.

Американският Мондиал стартира с мач между домакините и Швейцария. Двубоят е на „Понтиак Силвърдом", предназначен за американски футбол. В равностоен мач побеждава дружбата - 1:1. Паралелният двубой на централния стадион в Пасадена е между другите два отбора в група А - Колумбия и Румъния. На дубъла на Радучо и попадението на Хаджи южноамериканците отговарят само с един гол на Валенсия. В следващия мач румънците претърпяват неприятно поражение от Швейцария, а САЩ и Колумбия в директен мач решават кой ще излезе от групата. Тогава се случва злополучния автогол на Ескобар, струващ живота му. В последния кръг румънците бият американците, а победата на Колумбия срещу швейцарците е без значение.

В група В се събират Бразилия, Швеция, Русия и Камерун. Тук няма изненади: Бразилия печели квартета, втори е Швеция, а трети Русия. Най-интересният мач в тази група е този между Камерун и Швеция, в който двата тима си отбелязват по два гола.

Група С е от действащият шампион Германия, Испания, Южна Корея и Боливия. Чудеса не се случват - продължават тези, на които е заложено преди груповия етап. Азиатците остават трети с две точки и отпадат, а Боливия е последна с една точка.

Група Е до този момент остава явление в историята на Световните. Шега или не, всички отбори събират равно количество точки: бъдещият финалист Италия, а също така Ирландия, Норвегия и Мексико трябва да определят кой е излишен. Излишни се оказват норвежците, които повече предпочитат отбранителния футбол. Скандинавците вкарват само един гол ( и един пропуснат), докато мексиканците три, а италианци и ирландци по два.

Група F, в която се намират Холандия, Белгия, Мароко и Саудитска Арабия, подарява една сензация - дебютантът от Близкия изток прави фурор по американските терени. Саудитците сензационно се класират за плейофите, постигайки две победи. Първият мач с холандците е загубен едва в края, но след това са удържани успехи над мароканци и белгийци. Впрочем, Белгия си осигурява участие в следващата фаза още преди последния кръг и може да си позволи волността да загуби. Първи в групата е Холандия, като „оранжевите" печелят само благодарение на головата си разлика.

След 30-годишни провали на пет Мондиала, българският национален отбор написа най-романтичната футболна приказка в историята, която ще се помни вечно! Поколенията винаги ще знаят кой е бил Емо Костадинов, Данчо Лечков, Краси Балъков, Трифон Иванов, Христо Стоичков, а Димитър Пенев ще остане като най-успешния треньор в аналите на българския футбол. Няма какво да се лъжем. Тогавашните „трикольори" показаха колко голяма е силата на най-популярния спорт на земята - българската нация от началото на демокрацията до наши дни никога не е била толкова единна както в периода 17 ноември 1993 - лятото на 2994 година. И едва ли някога ще бъде.

Група D на Мондиал 1994 събира на едно място дебютантите Гърция и Нигерия с нямащия победа на Световни отбор на България и двукратният световен шампион Аржентина. Ясно е, че фаворитът тук е „албиселесте". Африканският отбор обаче справедливо преодолява груповата фаза, крупно побеждавайки българи и гърци. Единствено аржентинците могат да спрат нигерийците, но това става много трудно. Резултатът е - първо място за Нигерия. Аржентина с две победи става трета. А второто място е за България.

Всичко започва с едно неочаквано голямо поражение за нашите на „Котън боул" в Далас. Съперник е Нигерия, а след мача трябва да признаем, че най-малкото, с което сме се разминали е 0:3. Не е ясно какво се случва в следващите пет дни в лагера на националите ни. Но 26 юни 1994 година завинаги ще остане в историята на българския футбол, защото в този ден пред 64 000 зрители на „Солджър Фийлд" в Чикаго българите постигат първата си победа на финали на Световно първенство. Два гола на Ицо от две неоспорими дузпи, още един на Данчо Лечков след двойно подаване със Златко Янков и още един на Дани Боримиров - 4:0 срещу Гърция! Последният мач в групата е срещу Аржентина, а заради победата на Русия с 6:1 над Камерун предишния ден, за българите минимална загуба от фаворита ще означава отпадане от турнира. Стоичков, Костадинов, Балъков, Лечков срещу Батгол, Каниджа, Редондо, Симеоне... 61-ва минута Костадинов подава на Стоичков, а Камата с великолепен удар праща топката в мрежата на Луис Ислас. В 90-та минута след центриране от корнер Наско Сираков скача над всички и слага точка на всички въпросителни относно победителя в мача. 2:0 за България, второ място в групата и класиране за плейофите.

Осминафиналите започват с мача между Германия и Белгия. Немците тръгват много мощно, още в първата част вкарват три гола срещу един пропуснат. След почивката играта е по-остра и равностойна. В последната минута Алберт успява да намали разликата до минимум, но това се оказва недостатъчно.

В същия ден испанците крупно побеждават Швейцария, а саудитците са поставени на мястото си от Швеция. Голямата изненада се случва в мача между Аржентина и Румъния. В 18-та минута резултатът вече е 2:1 за европейците след дубъл на Димитреску и дузпа на Батистута. След почивката съперниците си разменят по един гол в изпълнение на Хаджи и Балбо и в крайна сметка аржентинците слагат оръжие.

Щатите играят на 4 юли - на Деня на независимостта. Бора Милутинович и компания на практика не разчитат на кой знае какво, но след изгонването на Леонардо американците започват да мечтаят за чудо. Точният удар на Бебето в средата на второто полувреме слага край на надеждите на домакините за още едно чудо. Във втория мач за деня Холандия без особени усилия побеждава Ирландия.

Програмата на осминфиналите завършва с двубоите между Италия и Нигерия, а също така и България с Мексико. И двата мача завършват без победители в редовното време. Нигерийците дълго време отбиват атаките на италианците след гола на Амунике, но две минути преди края на редовното време Роберто Баджо успява да спаси един загубен мач, пращайки топката в мрежата на противника. В допълнителното време Бенариво е съборен и Роби от „бялата точка" вкарва втория си гол в мача за крайното 2:1.

Срещата между България и Мексико отива още по-далече. Още в 8-та минута Ивайло Йорданов изведе с чудесен пас Христо Стоичков, който буквално разстреля вратаря на противника Хорхе Кампос. След това обаче съдията Омар Ал Шариф от Сирия взе няколко меко казано спорни решения, които не само притъпиха остротата на мача, но накараха играчите на двата отбора повече да мислят за това как да не допуснат гол. Първо реферът изгони Кременлиев, след това отсъди спорна дузпа в полза на мексиканците, а накрая изгони и Луис Алвес от „ацтеките". Резултатът 1:1 се запази и в продълженията и така се стигна до дузпи. Боби Михайлов спаси ударите на Бернал и Родригес, а преди това Аспе стреля извън очертанията на вратата. За нашите изпусна Краси Балъков, но след него Генчев и Боримиров бяха точни. Клаудио Суарес успя да преодолее българския вратар, но ударът на Данчо Лечков сложи точка на спора. България за първи път в историята се класира за четвъртфинал на Световно!

Четвъртфиналите мачове за изключително интересни и драматични. Съдбата на всеки двубой се решава или в последните минути, или в самия край. Първата среща в Бостън е между Италия и Испания. Великолепен далечен удар на Роберто Баджо извежда „Скуадра" напред, но след почивката Каминеро кара Палиука да извади топката от собствената си врата. Не се стига обаче до продължения, тъй като грешка в защитата на колектива на Хавиер Клементе води до втри гол на Баджо.

Бразилия и Холандия провеждат сеанс на открития футбол, вкарвайки пет гола през второто полувреме. Ромарио открива в 53-та след остро центриране от Бебето. След десет минути самият Бебето бележи, оставайки сам срещу стража на противника. Именно след това попадение голмайсторът ще бъде запомнен с празнуването на гола, имитирайки люлеене на бебе. Почти мигновено Денис Бергкамп намалява разликата, а в 76-та минута Арън Винтер се ориентира най-добре при един корнер. Но и тук не се стига допълнителните полувремена. Бранко печели наказателен удар и от 30 метра праща топката в мрежата. Бразилците са на полуфинал.

Голямата сензация се случва на 10 юли. Мачът между България и Германия започва равностойно, с по-активни действия на немците и отлична игра в защитата от страна на българите. По-интересното е след почивката, когато световните шампиони получават правото да изпълнят дузпа. Спорно решение на главния съдия Хосе Кадена от Колумбия, но след удара на Лотар Матеус Германия повежда. Едва след това „трикольорите" започват да поглеждат напред. В средата на полувремето Стоичков е спрян непозволено пред наказателното поле на противника, но малко след това Ицо е в прегръдките на съотборниците си, защото ударът му поставя на колене Бодо Илгнер. Три минути по-късно 72 000 зрители на „Джайънтс Стейдиъм" и милиони пред телевизорите не могат да повярват: Златко Янков отнема топката и я изпраща в наказателното поле, където Данчо Лечков след летящ плонж и великолепния удар с глава прави 2:1 за България!

Последният четвъртфинал между Швеция и Румъния е най-драматичен, като тук нещата се решават от дузпите. В 78-та минута Бролин сякаш слага точка на спора, но румънците не се предават и чрез Радучою пращат мача в допълнителните времена. Там неуверена игра на скандинавците дава преднина на тима на Ангел Йорданеску, но Кенет Андерсон в 115-та минута прави така, че отношенията между съперниците трябва да се изясняват чрез дузпи. Шведите започват зле - Милд праща топката в небесата. След това обаче скандинавците не пропускат, а техния вратар Равели отразява ударите на Петреску и Белодедич.

В полуфинала, в който Италия и България трябва да определят кой ще бъде финалист, отново солира Роберто Баджо. На практика той сам праща италианците в последния мач от турнира. Отначало Роби с ювелирна точност праща топката под гредата, а след пет минути Албертини се справя с цялата отбрана на българите и асистира за гола на Баджо. 2:0 за Италия. Непосредствено преди почивката Сираков печели дузпа, която Стоичков реализира. Скандалният момент в мача е през второто полувреме, когато реферът трябва да отсъди втора дузпа срещу Палиука заради явна игра с ръка на Костакурта. Не е ясно, дали френският арбитър Жоел Киню все още е таил злоба срещу българите заради онзи мач на 17 ноември или просто в сметките на ФИФА не е планирано българите да играят на финал, но е факт, че Киню пропуска нарушението на Костакурта, както и събарянето на Костадинов в наказателното поле преди това.

Съперник на Италия във финала става Бразилия, която цял мач обсажда вратата на шведите, но Томас Равели върши поредица от чудеса. Само десет минути преди последния съдийски сигнал Ромарио с глава разпечатва вратата на шведското чудовище.

В мача за четвъртото място Швеция помита с 4:0 деморализираните ни „трикольори", но десертът е на следващия ден. Впрочем, трудно е да говорим за десерт, защото последният мач в турнира нервен и небогат на събития. Единствената сериозна ситуация е при пропуска на Палиука, който изпуска топката, но тя пък се удря в гредата. Съдбата на Купата за първи път ще се решава чрез дузпи. Игра на нерви, която губи Роберто Баджо и печели Бразилия. Барези стреля високо... Марсио Сантос не преодолява Палиука... Албертини вкарва под гредата... Ударът на Ромарио среща гредата, но топката влиза... Евани вкарва през центъра... Бранко разпилява вратаря... Масаро позволява на Тафарел да отрази топката... Дунга вкарва в десния ъгъл... Никой не се съмнява в Роберто Баджо. Но този, който праща Италия на финал, я лишава от шампионска титла. Удар и топката прелита над гредата. Бразилия става четирикратен световен шампион, а на стадиона горещите бразилски момичета започват самба. Оттатък Океана обаче, близо до границата между Европа и Азия, пиянството на един народ ще продължи цяло лято.

Статистика:

Мачове: 52

Голове: 141

Средна резултатност: 2.71

Зрители: 3 587 538

Средна посещаемост: 68 991

Голмайстор: Христо Стоичков, Олег Саленко (Русия) 6 гола

Мондиал 1998. Кралят умря, да живее Кралят!

Световното първенство през 1998 година открива нова страница в историята на футбола. ФИФА, стремейки се не толкова да популяризира играта за милиони, отколкото да си осигури допълнителни доходи от провеждането на турнира, взема решение да увеличи броя на участниците. Вместо 24 отбора, за титлата ще се състезават 32 колектива. Нарастват представителите от Европа, поради това се взема решение да се пресеят отборите по географски признак - в седем групи влизат по два тима от Европа, един от Америка и по един или от Азия, или от Африка. Другото, което се въвежда е електронно табло, на което се показва количеството минути добавени от арбитъра към основното време.

От изненадите в квалификациите трябва да отбележим отпадането на шведите, отстъпвайки пътя на Австрия и Шотландия. Русия също отпада, губейки плейофите с Италия, както и Португалия, която не се справя с Германия и Украйна. Също така трябва да отбележим, че в елита на световния футбол влизат Япония, Ямайка и ЮАР. .

Турнирът е открит с мача между действащия шампион Бразилия и Шотландия. Южноамериканците не играят уверено, но все пак постигат победа с 2:1 - благодарение на защитника на съперника Бойд, който си вкарва автогол. Тази среща е първа официална на „Стад деб Франс" - стадионът, който е построен специално за Световното. Във втория кръг бразилците потвърждават статута си на един от фаворитите в състезанието, помитайки Мароко с 3:0 и осигурявайки си излизане от групата. Поради това шампионите могат да си позволят да се отпуснат и да подарят на норвежците така нужната им победа - възпитаниците на Егил Олсен печелят с 2:1 и с пет точки заемат второ място. Мароканците, вкарвайки три гола във вратата на аутсайдера Шотландия остават зад борда на плейофите.

Италия без проблеми печели състезанието в група В, където са още Австрия, Камерун и Чили. Роберто Баджо и Кристиан Виери вкарват шест от седем гола. „Адзурите" постигат две победи и равенство с Чили. Именно южноамериканците (с три равенства) последват италианците в плейофите.

Домакините на турнира със стопроцентови показатели печелят групата. ЮАР, Саудитска Арабия и Дания не могат да спрат французите. Втори стават опитните датчани. Интересното е, че наставникът на Саудитска Арабия Карлос Алберто Перейра е уволнен веднага след втората среща.

Група D, която е определена като групата на смъртта приковава вниманието на феновете. Тук е България и познатата Нигерия. Испанците, водени от Хавиер Клементе, неочаквано отстъпват на нигерийците с 2:3 - най-вече заради неуверена игра на Андони Субосарета. Равенството на пиренейците с Парагвай намалява шансовете им до минимум. Погромът на българите с 6:1 не помага - нигерийците лягат на парагвайците и двата тима продължават напред.

Каква е причината за провала на България след успешните Мондиал 94 и Евро 96? Сега, от далечината на времето може лесно да се говори, но истината е, че причините са комплексни: от смяната на ръководството на БФС до налагането на Христо Бонев за треньор на националния. Някъде оттогава започва голямото разрушаване на школите, а не е без значение и това, че българският футбол не се нагажда към новото, лежи на старите лаври и си я кара по инерция. И така до днес - само по надолнището.

Много оспорвана е група Е, в която четири мача завършват наравно. Белгия и Южна Корея приключват без победи, като за тяхна сметка напред продължават Мексико и Холандия. В другата група Германия и Югославия заемат първите две места с равен брой точки. Предимството на Бундестима е, че вкарва два гола повече от западните ни съседи. Иран хвърля бомбата, побеждавайки с 2:1 САЩ, но това се оказва недостатъчно за азиатците.

Интересна е група G, в която румънците са събрали един от най-силните си състав в своята история. Северните ни съседи се класират за следващата фаза още след втория кръг благодарение на победите над Колумбия и Англия. Британците имат нужда от успех срещу колумбийците, ако искат да продължат. Головете на Андертън и Бекъм позволява на колектива на Глен Ходъл да изпълни задачата си. В последния кръг срещу Тунис румънците развеселяват публиката, излизайки на терена изрусени.

В последната група Аржентина получава за съперници три дебютанта - Хърватия, Ямайка и Япония. „Албиселесте" завършва първи с пълен актив от точки и без допуснат гол, а някои специалисти виждат бъдещия световен шампион именно от тази група. Втори в квартета са европейците, а японците завършват с 0 точки.

На осминафиналите се случва само една изненада. Румъния не успява да реагира на гола от дузпа на Давор Шукер и отпада от хърватите с 0:1. Италия благодарение на попадението на Виери пречупва костеливия орех Норвегия, Бразилия помита с 4:1 Чили (дъбъл на Роналдо и Сампайо), Германия преодолява Мексико с гол на Биерхоф в 86-та минута, като преди това двата тима си разменят по едно попадение. Дания се справя с Нигерия, а Франция кара феновете си да сънуват кошмари в мача срещу Парагвай - в 113 южноамериканците удържат нулевото равенство, надявайки се на дузпи и на своя вратар Луис Чилаверт. Точният удар на включилия се в атаката централен защитник Лоран Блан носи минимална победа на бъдещите шампиони.

Дузпи има само в един мач - старите врагове Аржентина и Англия правят най-зрелищния мач на този стадии на първенството. В първите десет минути Батистута и Шиърър вкарват по един гол от дузпи, а след това от нищото гол-шедьовър записва на сметката си Майкъл Оуен - нападателят на Ливърпул поразява вратата на Карлос Роа след самостоятелен рейд, в чиито ход преодолява трима противници. Преди последния съдийски сигнал Хавиер Санети изравнява след красиво разигран пряк свободен удар. Още в началото на второто полувреме Диего Симеоне симулира и успява да изкара червен картон на Дейвид Бекъм. С човек по-малко англичаните повече мислят за отбрана и плановете им да вкарат мача в дузпи успява. Там обаче късметът е на страната на Аржентина.

Дузпите решават и един от четвъртфиналните двубои, в който жребият събира Франция и Италия. Поклонниците на атакуващия футбол остават разочаровани, защото двата отбора мислят повече за резултата, отколкото за това, как да развличат зрителите. Нулево равенство в основното и допълнителното време, при дузпите нервите на домакините са по-здрави - при резултат 3:3 Ди Баджо стреля и французите ликуват.

Бразилия и Дания решават всичко до 60 минута. Добре познатият ни Бебето вкарва гол в 11-та минута и заличава предимството на датчаните в самото начало на мача. В средата на полувремето Ривалдо извежда „селесао" напред, но веднага след почивката Лаудруп изравнява. Пет минути по-късно отново Ривалдо дава преднина на своите. Този път бъдещите финалисти затварят играта и запазват вратата си.

Великолепният Денис Бергкамп праща Холандия на полуфинал, след като преди това Патрик Клуйверт и Клаудио Лопес вкарват по един гол. Минута преди края на мача с Аржентина Денис получава топката в наказателното поле след дълъг пас на Франк де Бур и от вратарския ъгъл поразява вратата на възпитаниците на Пасарела.

Главната сензация на четвъртфиналите е погромът, унищожението на Бундестима от хърватите. Самоувереният дебютант не дава никакъв шанс на немците. Първото полувреме завършва при нулево равенство, но след почивката вратата на Кьопке е поразена три пъти от Ярни, Влаович и Шукер. Отборът на Берти Фогтс напуска Мондиала, а това че Лотар Матеус става рекордьор по мачове на финали на Световни първенства едва ли удовлетворява немците.

Полуфиналите показват, че четирите участника са достойни да се борят за званието най-силен отбор в света. И двата мача са напълно равностойни, с много борба и са истинско украшение на турнира. Холандците, губейки с 0:1 след гол на Роналдо в 46-та минута, успяват чрез Клуйверт да изравнят в самия край на срещата. Допълнителното време е без попадения, а в серията с дузпите блести Клаудио Тафаре, който отразява два удара на „оранжевите".

Своят герой намира и Франция - неочакван дубъл във вратата на хърватите прави десният защитник на „трикольорите" Лилиан Тюрам! Шукер извежда своите напред в началото на второто полувреме, но след минута Тюрам, тогава играч на Парма, възстановява статуквото, а малко по-късно праща Франция на финал. Любопитното е, че преди и след този мач Тюрам не е вкарвал голове в националния отбор.

Хърватите не напускат турнира с наведени глави - в мача за третото място те побеждават с 2:1 холандците, а Давор Шукер става голмайстор на турнира.

Всички очакват фееричен финал, но за разочарование на любителите на футбола, на терена има само един отбор. Преди финала се случва произшествие с главната звезда на бразилците Роналдо. Никой не знае какво точно става в навечерието на решаващия мач. Официалната версия е проблеми с жлъчката и болки в ръката. Други твърдят за лични проблеми на нападателя, а някои говорят за епилептичен припадък. Единственото, което се знае е, че 30 минути преди първия съдийски сигнал Роналдо не е в групата. След това той започва мача, но това не е Роналдо - трудно подвижен, без хъс и желание за игра.

Бразилия играе неуверено както своя лидер. Атаката не върви, а отбраната не е най-силната страна на отбора. Още през първото полувреме нещата се изясняват след двата гола на Зидан. След почивката бразилците са по-дейно, повече владеят топката, но така и не успяват да реализират своето преимущество. Кръст на последната надежда, че титлата може да бъде удържана слага Емануел Пети. Франция побеждава с 3:0 и детронира шампиона. Кралят умря, да живее Кралят!

Статистика:

Мачове: 64

Голове: 171

Средна резултатност: 2.67

Зрители: 2 785 100

Средна посещаемост: 43 517

Голмайстор: Давор Шукер (Хърватия) 6 гола

Мондиал 2002. Бразилия за пети път стъпва на пиедестала

През май 1996 година претендентите за провеждане на Световното първенство по футбол Япония и Южна Корея, които си съперничат по всички фронтове, решават да обединят усилията си, образувайки съвместна кандидатура. През есента заявката е одобрена от изпълкома на ФИФА, независимо от това, че президентът на организацията Жоао Хавеланж е обявява против.

За първи път в историята на футбола Световното се провежда в две страни, за първи път мачове няма да се играят в главния град на страната-домакин и за първи път се състои в Азия. Турнирът в Япония и Южна Корея се провежда на 20 стадиона. Състезанието ще остане в историята с прекрасната си организация, голямо количество сензации и открития, но и с малката си резултатност в решаващите мачове и отвратителното съдийство.

Състезанието започва с гръмка сензация. На 31 май действащият световен шампион и един от фаворитите на турнира е повален от Сенегал. Галите играят без своя лидер Зинедин Зидан, който пропуска и втората среща (0:0) с Уругвай. В третия мач тимът на Роже Лемер отново пада, този път от Дания и с позор напуска турнира, без да вкара гол, а за плейофите се класират сенегалците и уругвайците.

С това не приключват сензациите. След Евро 2000 мнозина смятат Португалия за един от грандовете на световния футбол (тук много може да се спори), но така или иначе, португалците са фаворити в своята група с американци, корейци и поляци. В първата среща португалците пропускат три гола от САЩ, след това помитат с 4:0 Полша, но в последния двубой отстъпват на домакините и в крайна сметка Португалия повтаря съдбата на световния шампион.
Аржентина преди старта на турнира е сочена за главен претендент за световната корона. Марсело Биелса наистина изгражда много силен по имена състав, който обаче не прави почти нищо запомнящо се на терена. Губейки от дузпа в изпълнение на Дейвид Бекъм, аржентинците не успяват да вземат връх над Швеция и се оказва, че успехът над Нигерия в първата среща е недостатъчен - напред продължават двата европейски отбора.

Руснаците винаги са имали някакви амбиции и „сборная" наистина започва добре - с победа над Тунис. Следват поражения от Япония и Белгия, които окупират първите две места, а руснаци и африканци се прибират у дома си.

В другите групи няма изненади: Бразилия печели своя квартет с пълен актив от точки, Испания прави същото, а Мексико печели група G, оставяйки зад себе си Италия, която се класира благодарение на победата на Еквадор над Хърватия в последния кръг. Тук трябва да отбележим и победата с 8:0 на Германия над Саудитска Арабия.

Осминафиналите. Независимо от няколко наистина нелоши мачове, специално място трябва да бъде отделено на двубоя между Южна Корея и Италия, в който главна роля изиграва еквадорският рефер Байрон Морено. От самото начало се разразява истинска битка, когато антигероят от Южна Америка в петата минути отсъжда дузпа в полза на домакините. Буфон спасява, а след това вкарва Кристиан Виери. Благодарение на гола на Сол Ки Хьон, домакините вкарват мача в допълнителните полувремена и дочакват спорното изгонване на Франческо Тоти, за да вкарат след това още един гол. Морено не спира със скандалните си отсъждания. В един епизод например отсъжда несъществуваща засада, точно когато Томази излиза сам срещу вратаря.

В другите срещи е по-спокойно: англичаните разбиват датчаните, немците в края на двубоя довършват парагвайците, сенегалците отстраняват шведите и така стават втория африкански отбор, който се класира за четвъртфиналите.

Турците продължават да изненадват. В групата те дават голям отпор на бразилците, а в 1/8-финалите благодарение на гола на Юмит отстраняват домакините. Драматична е срещата между испанци и ирландци, когато Роби Кийн секунди преди последния съдийски сигнал изравнява и праща двубоя в допълнителните полувремена и дузпите, където испанците все пак надделяват.

Четвъртфиналите ще се запомнят с поредната минимална победа на Германия, като този път успехът е срещу САЩ. Турците и сенегалците пък решават задачата, кой ще е главната сензация на това Световно. Мачът е докаран до допълнителните полувремена, когато в 94-та минута Илхан вкарва единственото попадение и праща европейците на полуфинал. Южнокорейците дават отпор на испанците, но трябва да кажем, че не без помощта на египетския съдия Джамал Ал-Гондур, който отменя чист гол на Мориентес. Стига се до дузпи, при които домакините са точни, а за „Ла Фурия" изпуска Хоакин.

Световното Ел Класико е между Англия и Бразилия. Британците не показват нещо специално, което може да ги причисли към кандидатите за трофея, докато южноамериканците от мач на мач набират все по-голяма скорост. Въпреки това, резултатът е открит от англичаните чрез Оуен, но до почивката Ривалдо изравнява. Изходът на срещата е решен от куриозен гол на Роналдиньо, който от далечно разстояние поразява вратата на Дейвид Саймън. Бразилия отива на полуфинал, независимо от това, че скоро след попадението си Роналдиньо е изгонен.

Когато проследявахме предишните издания на Световните първенства, винаги казвахме, че полуфиналните мачове стават украшения на турнира. Специално за Мондиал 2002 това обаче не е така. Срещите са лишени от зрелищност, а за щастие на всички, за финала се класират по-силните отбори. Роналдо вкарва своя пореден гол на турнира, донасяйки победата над турците, а Балак се отличава при успеха на Германия над Южна Корея.

Интересен се получава двубоя за третото място, където корейците губят и остават четвърти, а интересният турски отбор записва най-доброто постижение в своята история.

Финалът се получава справедлив. Всички старания на германците изглеждат нищожни на фона на истинската сила на бразилците - грамотно, с тотален превес във всички линии, южноамериканците побеждават съперника си в решаващата битка. Впрочем, битка няма. Великолепният, оригиналът, Роналдо вкарва два гола. Едното попадение е след грешка на Кан, което не омаловажава усилията на играча на Интер. Бразилия за пети път се изкачва на световния пиедестал, а усещането е, че „селесао" трудно ще напусне това място.

Статистика:

Мачове: 64

Голове: 161

Средна резултатност: 2.52

Зрители: 2 705 197

Средна посещаемост: 42 269

Голмайстор: Роналдо (Бразилия) 8 гола

Мондиал 2006. Най-нещастният човек на планетата

За правото да проведат финалите на Световното първенство през 2006 година претендираха четири страни: Германия Англия, ЮАР и Мароко. Гласуването протече в три етапа и според резултатите бе решено домакин да стане именно Германия. Напълно реален претендент бе ЮАР, но немците успяха да получат глас в повече. Веднага след обявяване на победителя се появиха различни слухове, че Германия си е улеснила борбата за провеждане на турнира с подкупи, които са получили някои от гласуващите. До повтаряне на процедурата за гласуване не се стигна, така че от 9 юни до 9 юли светът имаше възможност да се наслади на поредния голям форум.

Мондиал 2006 е известен с великолепната си организация, неповторима атмосфера, а за нас, че България за втори пореден път не участва на финали на Световно. За сметка на това дебютират Ангола, Кот д'Ивоар, Чехия, Гана, Того, Тринидад и Тобаго, Сърбия и Черна гора, както и Украйна.

Веднага след жребия специалистите определят група С като „групата на смъртта". Компания на Холандия и Аржентина правят Кот д'Ивоар и Сърбия и Черна гора. Всички тези анализи и прогнози обаче не се сбъдват, тъй като нито холандците, нито аржентинците имат проблеми. И двата тима не губят мач, като „албиселесте" заема първото място само благодарение на по-добрата си голова разлика.

В останалите групи анализаторите общо взето познават. Единствено засечките на Чехия, Хърватия и Сърбия и Черна гора изненадват. Що се отнася до дебютантите, то от тях успяха да се класират за плейофите само два тима: Гана и Украйна. Първият губи само от Италия, но побеждава чехите и американците. Украинците пък губят от Испания с 4:0, но след това побеждават Тунис и Саудитска Арабия.

Англия, Швейцария, Португалия, Бразилия и Германия печелят групите си, като Франция се класира едва в последния кръг, след победа с 2:0 над Того.

Няма гръмки сензации и на осминафиналите. Очаквано, място в следващата фаза получават Англия, Германия, Аржентина, Италия и Бразилия. В сблъсъка Португалия - Холандия предпочитанията са към втория, но ударът на Маниш в средата на първото полувреме се оказва напълно достатъчно за крайния изход на мача. Противоречива е срещата между Испания и Франция. Испанците откриват с гол на Давид Вия в 28-та минута, но французите са напълно готови за подобно развитие и чрез Рибери, Вийера и Зидан отвръщат с три точни удара.

Най-оспорваният мач е този между Швейцария и Украйна. Два часа двата тима си изясняват отношенията, но така и не успяват да си поразят вратите. При дузпите Шевченко още един показва, че в този ден не иска да вкара гол, но след това Щрелер, Барнета и Кабанс пропускат, докато Милевски, Ребров и Хусев бележат.

Ако украинците в осминафинала участваха в най-оспорваната среща на този етап, то в четвъртфинала източноевропейците станаха участници в най-неравностойния двубой. Италианците вкараха ранен гол чрез Дзамброта, а след почивката Лука Тони с дубъл довърши съперника.

Идва ред на изненадите. Голът на Тиери Анри в 57-та минута разплаква цяла Бразилия, а Франция ликува. Le Parisien пък излиза с материал, в който подробно се обяснява как „Ле Бле" ще стане световен шампион и колко е балансиран отбора. 12 дни по-рано същото издание обяснява на читателите си, че ще е луд късмет, ако Франция прескочи груповата фаза, тъй като липсва взаимодействие между линиите, а футболистите са страхливци.

Другата изненада е свързана със слабака Португалия, който докарва мача с англичаните до дузпи, където Шимао, Пошига и Роналдо са точни, а от противника пропускат Лампард, Джерард и Карагър. Подобно е развитието на събитията на Олимпийския стадион в Берлин. Клозе в 80-та минута изравнява, след като в началото на полувремето Аяла извежда Аржентина напред. В допълнителните полувремена изтощените съперници не успяват да си поразят вратите и дузпите трябва да определят кой ще остане в турнира. По-хладнокръвни са домакините.

В полуфинала германците получават за съперник хитрите и пресметливи италианци. В редовното време двата тима не успяват да си отбележат гол и невъзстановените напълно от мача с Аржентина германци вече се настройват за дузпи. Не би! Две минути преди края на второто допълнително полувреме Гросо и Дел Пиеро пращат Италия за четвърти път на финал.

Във втория полуфинал португалците нямат този късмет от предишните си мачове и не успяват да издържат на напора на французите, които впрочем вкарват само един гол. Точният удар на Зидан в 33-та минута се оказва напълно достатъчен за успеха на колектива на Раймон Доменек да се класира за финал, където са италианците. Няма нужда да напомняме за La Parisien и останалите френски издания, но еуфорията във Франция е огромна - какво по-хубаво да станеш световен шампион в Германия!

Преди последния мач в турнира се играе още една среща. Домакините в двубой за третото място без особени усилия се справят с португалците. Първото полувреме е скучно и не радва публиката, но след почивката германците чрез дубъла на Швайнщайгер и автогола на Пети унищожават португалците.

Финалният мач е богат на голови положения и на драматични моменти. Резултатът е открит в 7-та минута. Защитникът на Италия Марко Матераци нарушава правилата срещу Малуда, което кара арбитъра на мача да отсъди дузпа. Капитанът на Франция Зинедин Зидан е безкомпромисен и 1:0 за „трикольорите". 12 минути по-късно обаче Матераци поправя грешката си, възползвайки се от подаване на Пирло. Но героите на двубоя не се успокояват с това. До края на мача и дори в допълнителното време резултатът остава същия, но напрежението и борбата са огромни.

109-та минута обаче обръща събитията с краката нагоре. Провокация на добре познатия ни Матераци подейства на капитана националния отбор на Франция. Италианският защитник получава от Зизу удар с глава в гърдите, след което пада на земята. Главният арбитър пропуска този инцидент, но страничният вижда абсолютно всичко и помага да се вземе решение - изгонване на Зидан, за когото този двубой се оказва последен в славната кариера!

По такъв начин, французите влизат в серията от дузпите без своя лидер, което може би предопределя изхода на футболната лотария. Италианците са точни от „точката", а французите не могат да се похвалят с подобно нещо. Влезлият като резерва Трезеге, пращайки топката в гредата", „помага" на „Скуадра адзура" да вдигне за четвърти път Купата. В този момент наставникът на Франция определя Зидан като „най-нещастният човек на планетата". Може и да е така.

Статистика:

Мачове: 64

Голове: 147

Средна резултатност: 2.30

Зрители: 3 359 439

Средна посещаемост: 52 491

Голмайстор: Мирослав Клозе (Германия) 5 гола

Мондиал 2010. Испания слага ръка на световната корона

По решение на ФИФА, кандидатите за провеждане на Мондиал 2010 са само африкански държави. Първоначално заявка подават Египе, Мароко, ЮАР и Либия заедно с Тунис. Футболните чиновници обаче отхвърлят съвместната заявка и от останалите претендент е избран ЮАР. Впоследствие ФИФА предявява много претенции по отношение на подготовката на страната, но в крайна сметка южноафриканците се справят и провеждат турнира на достатъчно високо ниво. Основните проблеми не са стадионите или инфраструктурата, а метеорологичните условия по време на Мондиала, тъй като макар и африканска, зимата докарва температури малко над нулата.

Безпокойство за гостите предизвиква и високото ниво на престъпността в ЮАР, впрочем, туристите най-много страдат от павианите, които нападат автомобили, крадат хамбургери, чипсове и други важни трофеи.

Най-голямата напаст по стадионите обаче не са маймуните, а вувузелите - африкански музикален инструмент, издаващ не много приятен звук. По време на Световното шумът на спортните съоръжения е невероятен, а стадионите приличат на гигантски кошери.

В квалификациите за Мондиал 2010 участие вземат 204 от 208 отбора от страни-членки на ФИФА. Така финалният турнир повтаря рекорда на Олимпиада 2008 по количество на участниците.

България, за съжаление, не успява да се класира. Кризата в българския футбол е повсеместна и това се отразява на националния отбор, който завършва квалификациите на трето място в сравнително лека група с Италия, Ирландия, Кипър, Черна гора и Грузия. Голям скандал се разразява по време на плейофите, когато французите се класират за Световното чрез плейофи, но в един от мачовете с Ирландия Тиери Анри си помага с ръка преди топката да влезе във вратата на островитяните.

Финалният турнир е открит с мач между ЮАР и Мексико. Двубоят завършва при резултат 1:1 и радва зрителите с красивия, далечен удар на южноафриканец Шабала. Изглежда, че на този свят има и справедливост, защото в същата група е грандиозния провал на французите, срещу които се изправя почти целия свят заради постъпката на Анри срещу ирландците. „Трикольорите" са разтресени от скандал между треньирския щаб от една страна, и Никола Анелка и Патрис Евра от друга. Финалистът от предишния турнир напуска борбата с една точка и един отбелязан гол.

С не по-малко гръмък трясък излита от груповата фаза и световният шампион. Марчело Липи няма куража да обнови състава и заминава за Африка със старата гвардия. Резултатът е, че „С куадра адзура" показва беззъба игра и завършва на последно място в лека група с Нов Зеландия, Словакия и Парагвай.

Трудно започват и шампионите на Европа, които не само, че не успяват да превземат отбраната на Швейцария, но и допускат такъв в собствената си врата. По-нататък колективът на Дел Боске не позволява засечка.

Любопитното на това Световно е това, че Европа търпи сериозни загуби. За осминафиналите се класират само шест представителя на Стария свят. Впрочем, три от тях се добират до полуфинал, а два до финал.

В плейофите Африка възлага своите надежди на Гана, която заедно с Германия оставя зад гърба си Австралия и Сърбия. „Черните звезди" успяват за зарадват Черния континент на осминафиналите, побеждавайки с 2:1 американците. В четвъртфиналите Гана за малко да отстрани Уругвай. Основното време завършва при резултат 1:1, а в допълнителното време Луис Суарес играе като вратар, избивайки с ръка топката от линията на вратата. Това води до червен картон и дузпа срещу Муслера. Но Асамоа Гайян стреля в гредата. При дузпите Асамоа вкарва, но пък пропускат Менса и Адийя. Така в полуфиналите пробива южноамериканския тим, който отстъпва с 3:2 на холандците, а след това със същия резултат губи от Германия мача за третото място. Като цяло, Уругвай под предводителството на най-добрия играч на турнира Диего Форлан демонстрира ярка игра и става главното откритие на Световното.

Ярка и комбинационна игра демонстрира и Чили под ръководството на Марсело Билса, но в осминафиналите „Ла Роха попада на Бразилия и губи с 3:0.

Аржентина на Диего Марадона в групата си взема максимума от точки, а в първия кръг на плейофите се разправя с Мексико. „Албиселесте" са спрени с 0:4 на четвъртфинала от реформирана Германия, която пък преди това разбива Англия с 4:1. Европейското Ел Класико ще бъде запомнено със скандално непризнатия гол на Франк Лампард и активно иницииране на идеята за въвеждане на техни за отчитане на гола - тема, която е табу за ФИФА.

Испания в мачовете от плейофите побеждава само с минимални резултати. Създава се впечатление, че тоталният контрол на топката се използва на първо място за недопускане на гол във собствената си врата. В тези условия играта на испанците не радва, а скуката е преобладаващата характеристика за мачовете на „Ла Фурия". На осминафинала шампионите на Европа побеждават Португалия, на четвъртфинала скучен Паргвай, отстранил с дузпи Япония, а в полуфинала испанците спират мощния Бундестим.

На финала пиренейците се изправят срещу Холандия, която под ръководството на Берт ван Марвайк не радва феновете с убедителна игра, но пък постига добри резултати. Н осминафиналите „оранжевите" побеждават с 2:1 Словакия, на четвъртфинала с аналогичен резултат вземат връх над Бразилия, а в полуфинала се налагат с 3:2 над уругвайците.

Във финалния мач зрителите не виждат голове. Първото полувреме преминава без нито едни положение за гол и е едно от най-скучното на този Мондиал. След почивката испанците играят по-добре, но вместо голове, публиката вижда жълти картони. Защитникът на холандците Джон Хейтинга получава два и оставя отбора си с човек по-малко. Това се случва в допълнителното врем, Преди това, още в основното време, Ариен Робен два пъти остава сам срещу стража на Испания, но пропилява шанса да се превърне в национален герой. А след това, в 116-та минута, великолепният Андрес Иниеста вкарва гол, който носи на Испания първа в историята победа на Световно първенство. Той получава топката от Сеск Фабрегас и с хирургична точност прострелва Маартен Стекеленбург.

За най-добър играч е определен уругваецът Диего Форлан. Той с пет гола претендира и за „Златната обувка", но тя бе дадена на немеца Томас Мюлер. Томас също както Уесли Снайдер и Давид Вия вкарва пет гола, но асистенциите на играча на Бундестима са повече от конкуренцията. За най-добър вратар е определен Икер Касияс.

Статистика:

Мачове: 64

Голове: 145

Средна резултатност: 2.27

Зрители: 3 178 856

Средна посещаемост: 49 670

Голмайстор: Томас Мюлер (Германия) 5 гола