В сряда вечер станаха известни 9-те представителя на Европа на Световното първенство по футбол в Бразилия през следващата година. За останалите четири места осем отбора ще бъдат разпределени по двойки и победителите от тях ще запълнят квотата от 13 участника от Стария континент на финалите на Мондиал 2014. Така или иначе квалификационният турнир на груповата фаза завърши - тепърва ще се коментира класирането на Белгия и Босна и Херцеговина, отпадането на Турция и Дания, а защо не и второто място на Португалия. Кои обаче са героите на изминалите квалификации? Кои са онези футболисти и треньори, които впечатлиха и благодарение на своите усилия помогнаха на отборите си да се класират за финалите в Бразилия догодина?

OЩЕ...

16.11.24 | 08:38

Анди Краев: Националният отбор е отражение на футбола в страната

Робин ван Перси

Нападателят на Манчестър Юнайтед вкарва по гол на два мача, но и това се оказа достатъчно да бъдат покорени рекордите на всички холандски легенди, включително Кройф, Ван Нистелрой и Бергкамп. В 80-ят си мач за националния отбор Робин оформи хеттрик, достигайки отметката от 41 гола и побърза да отпразнува историческото постижение в прегръдките на последния притежател на рекорда Патрик Клуйверт. Природната скромност на Ван Перси не му позволява да говори за собственото си величие, но ние спокойно ще кажем, че това е един от най-добрите нападатели в света в момента.

Уейн Рууни

Изигравайки само пет мача от квалификациите, Рууни вкара шест гола, включително и важните попадения при гостуванията на Полша и Черна гора. В предпоследния мач именно Уейн пречупи черногорците, които доблестно се държаха цяло първо полувреме и хвърлиха в отчаяние хилядите по трибуните на "Уембли". Няма смисъл да говорим за Лампард и Джерард - легенди на британския футбол, но тяхното съвместно творчество в центъра на терена на международно ниво не впечатлява толкова силно, както в клубната им кариера и колкото го направи Рууни в тези квалификации.

Един Джеко и Ведад Ибишевич

Босна и Херцеговина са един от тези отбори, в чиито състав има изключително много баласт, заради което тимът спокойно може да бъде смятан за усърден средняк в европейския футбол. С едно уточнение: ако в колектива ги нямаше Джеко и Ибишевич. Двамата направиха атаката на Босна и Херцеговина да изглежда убийствено, а с подкрепата на Мисимович и Пиянич балканският тим не само не трябва да го причисляваме към средняците, но и да му дадем малко по-голям статут. И има защо, тъй като Босна и Херцеговина вкарва голове на ниво Холандия, Германия и Англия - 29 гола, от тях 18 са на сметката на Джеко и Ибишевич. Трябва ли да се учудваме, че хората на Сафет Сушич заминават за Бразилия, а отбори като Дания, Чехия, Турция, Португалия и други ще гледат Световното пред телевизорите или ще играят баражи?

Давид Алаба

Защитникът на Байерн Мюнхен в момента вероятно е най-добрият ляв бранител в света. В националния отбор на Австрия футболистът се превърна и в главна атакуваща сила и през целия цикъл постоянно вкарваше - не само срещу Казахстан, но и срещу Ирландия, като головете му донесоха на националния отбор цели 4 точки. Добрата игра на Алаба замеси Австрия в битката за второто място, но за жалост усилията само на един човек не бяха достатъчни австрийците да се преборят и за нещо повече.

Златан Ибрахимович

Кажем ли Швеция и няма как на преден план да не излезе името Златан Ибрахимович. Скандинавците тихомълком трупаха точков актив, а когато имаха нужда от помощта на небесата, тя неизменно идваше в лицето на гиганта, който обиколи отборите на половин Европа. Дали трябва да припомняме за фантастичния обрат от 0:4 срещу Германия или за попадението на Златан срещу окопалите си фарьорци? Може би, но най-голяма е ролята му в мача с Австрия, който на практика се оказа финал за второто място: при резултат 0:1 Ибрахимович подаде за изравнителния гол на Олсон, а пет минути преди последния съдийски сигнал в ефектен стил донесе победата за "Трите корони", а с това изпрати отбора си на втора позиция в класирането за сметка на австрийците.

Франк Рибери

Напоследък Франция постоянно е свързвана с баражи за Европейско или Световно първенство - следствие от загубените години, когато след грандиозните успехи настъпи епоха на самодоволство, а това не води до нищо добро. Впрочем, в тези квалификации французите показаха много характер и качества, равни на техния конкурент Испания, като в състава на "трикольорите" най-после се появи истински лидер. Нещо, от което всеки един отбор има нужда. Франк въпреки своите 30 години израсна много и след миналогодишния триумф с Байерн Мюнхен спокойно може да го смятаме на едно ниво, ако не и по-голямо от Меси и Роналдо. Двата гола на Рибери срещу Беларус оставиха французите в играта, а няколко други попадения и две асистенции направиха от Франк най-добрия играч на Франция откъм статистиката. На практика той означава нещо повече - духът на "трикольорите". Сега само остава да класира тима си за финалите в Бразилия и заслужено да спечели "Златната топка".

Марк Вилмотс

Поглеждайки състава на Белгия, вероятно всеки един ще си каже, че няма по-лесно нещо от това да подредиш пъзела от талантливото поколение, с което в момента разполага националния отбор на тази страна (нека не ги изброяваме, защото са повече от един тим). Всеки, който се е занимавал с футбол обаче знае, че няма как с лека ръка да събереш няколко добри играчи, да ги подредиш и пуснеш на терена. Иска се да вдъхнеш и живот, и темперамент и много творчество, за да надделееш над отбори като Хърватска, Сърбия или Уелс на Бейл и Рамзи. Марк Вилмотс се справи блестящо със задачата си и това се вижда от резултатите на тима: 8 победи и 1 равенство в девет мача и голова разлика 17-3. Не е лъжа, че нито един отбор на финалите в Бразилия няма да се зарадва да види срещу себе си белгийските момчета.

Вероятно има и други футболисти и треньори, които можеха да намерят място в гореизброения списък или бяха близо до него - нищо идеално няма в този свят. Тук например можеше да се окаже Фатих Терим, ако неговата Турция бе победила Холандия във вторник вечер. Или защо не Любослав Пенев, ако българите бяха завършили втори в групата? Фабио Капело с неговата Русия вероятно също заслужаваше нашето внимание, както и Ларс Лагербак, който извърши чудеса с Исландия. Най-важното е, че с края на квалификациите светът се доближи с още една крачка към Мондиал 2014, а там със сигурност ще очакваме да видим нашите нови герои.