В петък, 14 юни, ще бъде даден стартът на едномесечно събитие, което ще прикове очите на света върху себе си, независимо от богатото на спортни събития лято.

17-то издание на Европейското първенство по футбол ще се проведе през юни и юли, като Италия ще направи опит да защити титлата си отпреди три години.

OЩЕ...

01.01.70 | 02:00

Германия вече бе домакин на турнира през 1988 година, но тогава организаторът на първенството се казваше Западна Германия (ФРГ), така че сега ще е първият път когато Германия ще приеме подобен турнир след обединението. А домакините на Мондиал 2006 са известни с това, че могат да направят страхотно шоу, така че имаме основание да очакваме подобно нещо и сега.

Но нека преди това да се върнем назад във времето и да си припомним зараждането на турнира и историята на предишните състезания.

Европейското първенство по футбол е състезание между националните футболни отбори, намиращи се под егидата на УЕФА. Турнирът се провежда на всеки четири години, от 1960 година насам и първоначално се е наричал Купа на европейските нации, като името е променено през 1968 година. Досегашните 13 първенства са спечелени от девет различни отбора, като Германия и Испания с по три победи са най-успешните тимове в историята на турнира. Франция и Италия имат по две титли, а Италия, Чехословакия, Съветския съюз, Нидерландия, Дания и Гърция - по една.

Идеята за един общоевропейски турнир по футбол се заражда през 1927 година, но е реализирана едва през 1958 години - малко след смъртта на генералния секретар на УЕФА Анри Делоне, който се смята за отговорен за създаването на Европейското първенство по футбол.

1960 - Триумфът на СССР

В първото издание на турнира участват само 17 отбора, а извън него остават футболни сили като Западна Германия, Италия и Англия. Регламентът е, до полуфиналите да се играят плейофи при разменено гостуване, а последните четири отбора ще бъдат участници във финален турнир, чийто домакин ще бъде избран след като станат известни победителите. Понеже броят на тимовете е нечетен, Ирландия и Чехословакия играят предварителен кръг, който е загубен от островитяните. След това започват директните елиминации, а финалната четворка е съставена от Чехословакия, Югославия, Франция и СССР, като последният печели служебно четвъртфинала срещу Испания, заради отказа на "Ла Фурия" да пътува до Москва, породен от подкрепата на комунистическата държава на силите, борещи се срещу режима на Франко.

В първият полуфинал СССР лесно побеждава с 3:0 Чехословакия в Марсилия, докато срещата между Югославия и Франция е много по-интересна, превръщайки се в истински трилър - домакините водят с 4:2, но в рамките само на три минути - от 75-та до 79-та "петлите" получават три гола и губят с 4:5. Първият финал за Купата на Европа събира смехотворно малко зрители - само 18 000 човека, а мачът между СССР и Югославия не е толкова зрелищен. Редовното време завършва при резултат 1:1 и съдбата на Купата трябва да се реши в допълнителното време, в което шансове за отбелязване на гол имат двата тима. Златното попадение е дело на Понеделник в 113-та минута, след подаване на Месхи и така СССР печели първото издание на турнира. Любопитното е, че след срещата Реал Мадрид прави опит да привлече половината съветски футболисти, които обаче не получават разрешение от комунистическата държава.

Символичен отбор: Яшин - Дуркович - Новак - Масопуст - Нето - Шекуларанц - Метревели - Галич - Костич - Иванов - Понеделник. Голмайстори на турнира: 2 гола - Валентин Иванов и Виктор Понеделник (двамата от СССР), Милан Галич и Дражан Жеркович (двамата от Югославия), Франсоа Ет (Франция) Най-бърз гол: 11 минута Милан Галич в мача Югославия - Франция

1964 - Бутилки и камъни

Във второто издание на турнира участват далеч повече отбори - 29, а сред новопоявилите се са Италия, Англия, Уелс, Северна Ирландия, Швеция, Холандия, Белгия, Швейцария, Исландия, Малта, Албания и Люксембург. Гърция се оттегля в последния момент заради Албания. Регламентът е същия, както в първия турнир, а заради нечетният брой участници схемата на състезанието е малко по-сложна: в първия етап се срещат 26 отбора, а във втората фаза към 13-те победителя се присъединяват СССР, Австрия и Люксембург.

За днешните любители на футбола няма как да не впечатли представянето на последния тим, който на 1/8-финалите елиминира Холандия. И този резултат тогава не се е смятал за сензация! На всичкото отгоре Великото херцогство е пред класиране за полуфиналите след като срещите с Дания завършват наравно. Все пак, в преиграването скандинавците успяват да постигнат минималното 1:0. Тук е времето да вметнем, че следващият успех на Люксембург в квалификационният цикъл за Европейско първенство по футбол е едва през .... 1995 година!

Решаващите мачове за Купата на Европа се състоят в Испания. Освен домакините и предишният първенец СССР, до финала се добират Дания и Унгария. Мачовете се провеждат на два стадиона: "Сантяго Бернабеу" и "Камп Ноу". Срещата между Испания и Унгария преминава изцяло под диктовката на испанците, но редовното време завършва при 1:1. Все пак справедливостта възтържествува и домакините вкарват гол в 115-та минута за крайното 2:1. В другият полуфинал СССР отнася Дания с 3:0.

 В мача за третото място Унгария побеждава Дания с 3:1 пред 3 800 човека на "Камп Ноу" (представяте ли си тази гротеска?!). По-интересен е финала - още в 8-та минута резултатът е 1:1. До рая на полувремето двата отбора изпускат по няколко положения, а след почивката испанците са по-добрият тим и с гол на Марселино в 84-та минута грабват победата.

Интересното е, как наставникът на испанците Хосе Виланога е настройвал играчите си за финала: той е рисувал футболно игрище. Своите футболисти обозначавал с камъни, а тези на противника с бутилки, подчертавайки че камъните са по-силни от бутилките.

Друг интересен момент е свързан с отбора на СССР, който печели симпатиите на публиката заради добрата си игра, но не намира признание в собствената си родина. "Загубихме от франкистите в присъствието на самия Франко. Това е политическа загуба. Вие опозорихте нашето червено знаме и уронихте честа на съветската държава!", посреща Хручов националния тим на СССР. Треньорът Бесков е уволнен и му е забранено да се занимава с футболна дейност, но по-късно забраната пада и той ръководи второешелонния Заря, изкачвайки ги от 21-во на трето място в класирането.

Символичен отбор: Лев Яшин (СССР) - Фелисиано Ривиля (Испания) - Ферран Оливеля (Испания) - Алберт Шестерньов (СССР) - Валерий Воронин (СССР) - Луис Суарес (Испания) - Амаро Амансио (Испания) - Флориан Алберт (Унгария) - Ференц Бене (Унгария) - Валентин Иванов (СССР) - Хесус Мария Переда (Испания) Голмайстори на турнира: 2 гола - Ференц Бене и Дежьо Новак (Унгария), Хесус Переда (Испания).

Най-бърз гол: 6-та минута Хесус Переда в мача Испания - СССР

1968 - Нововъведения и скандали

Следващото ни пътешествие в историята е свързано с 1968 година, когато се случват много интересни събития: съдийски произвол на финала, жребий, а също така и няколко нововъведения. Най-напред турнирът променя името си от Купа на европейските нации на Европейско първенство по футбол. Също така се появява пълноценен квалификационен турнир, в който вземат участие 31 отбора разделени на осем групи. Победителите се класират за четвъртфинал, където за първи път е използвано правилото на голът на чужд терен - в София Италия губи с 2:3, но у дома си "Скуадра Адзура" побеждава с 2:0 и се класира за финалите на турнира, който се провежда в Италия.

За първи път домакинстват три града, а не както досега два - полуфиналите са във Флоренция и Неапол, а мача за третото място, финалът и неговото евентуално преиграване - в Рим.

Първият полуфинал е между Италия и СССР в Неапол. Мачът завършва 0:0 и победителят трябва да бъде определен чрез жребии, около който има две любопитни истории. Първата разказва, че Реферът от Германия Курт Ченчер привиква в съдийската стая капитаните Шестерньов и Факети и съдбоносно им поднася монета от 10 френски франка, за да изберат ези или тура. Секунд и по-късно легендата на Интер Джачинто Факети изтичва към тунела на стадиона, носейки със себе си вика на победата. Представителят на УЕФА - испанецът Аугустин Пуйол, констатира философски след неаполитанската драма: "Италия заслужаваше да победи, но СССР не заслужаваше да загуби".

Втората история е малко по-различна. Според нея, на отиване в съдийската стая, Якушин казал на капитана Шестерньов да избере изпъкналата страна на монетата, но лидерът на съветския отбор изпада във вцепенение и тогава своя избор прави капитана на италианците Факети, който преди това чува наставленията на треньора на СССР. Решението се оказва сполучливо и така Италия се класира за финала.

Вторият полуфина л между Англия и Югославия също върви към жребии, но пет минути преди края Драган Джаич вкарва единственият гол в мача.

В двубоя за третото място британците побеждават СССР, но по-интересни неща се случват на финала, който се състои от два мача, а в главно действащо лице се превръща швейцарския рефер Готфрид Диенст, който отменя редовен гол на Джаич, не отсъжда дузпа срещу домакините и признава попадение на италианците дошло след изпълнение на наказателен удар без да е прозвучал съдийски сигнал. В преиграването домакините просто размазват своя противник и са по-силния отбор, заслужено побеждавайки югославяните с 2:0.

Символичен отбор: Дино Дзоф (Италия) - Мирсад Фазлагич (Югославия) - Джакинто Факети (Италия) - Алберт Шестерньов (СССР) - Боби Мур (Англия) - Ивица Осим (Югославия) - Сандро Мацола (Италия) - Анджело Доменгини (Италия) - Джефри Хърст (Англия) - Луиджи Рива (Италия) - Драган Джаич (Югославия). Голмайстор на турнира: 2 гола - Драган Джаич (Югославия)

Най-бърз гол: 12-та минута Луиджи Рива в мача Италия - Югославия

1972 - Немската машина

Времето лети бързо и ето, че сме на Европейското първенство по футбол през 1972 година. Още преди да започне борбата УЕФА променя някои от съществуващите правила. Най-напред футболните чиновници се отказват от безсмислената система за определяне на победителя чрез жребии, залагайки по този начин изцяло на спортния интерес. Освен това, разрешава се използването на две смени по време на игра. Така че треньорите вече имат възможността да сменят схемата на игра и да влияят върху тактиката на отбора.

Относно турнира, квалификационният кръг се играе през 1970 и 1971 година (групова фаза) и 1972 година (четвъртфиналите). Групите са осем с по четири отбора всяка. За победа се дават 2 точки, за равенство 1, а за загуба 0. На четвъртфиналите се играят два мача - един у дома и един навън. Победители от четвъртфиналите вземат участие във финалния турнир.

По време на квалификационния турнир се случват три сензации. Едната е, че аутсайдерът Румъния изпреварва Чехословакия в група 1, а другата е, че Италия е изхвърлена от Белгия на четвъртфиналите. Най-голямата изненада обаче е победата с 3:1 на Западна Германия срещу Англия на "Уембли", което слага край на широко рекламираните амбиции на англичаните за европейска титла.

Финалният турнир се провежда в Белгия, на четири стадиона - "Хейзъл" и "Емил Версе" в Брюксел и "Босуил" в Антверпен и "Морис Дюфран" в Лиеж.

Полуфиналът между СССР и Унгария преминава много драматично, като и двата тима имат своите положения за гол. Футболистите от Съветския съюз повеждат в 53-та минута, след което унгарците притискат съперника си и в 84-та минута печелят дузпа. Рудаков спасява удара на Замбо и така СССР е на финал.

В другия полуфинал между Белгия и Западна Германия няма особени изненади. Германците буквално размазват домакините, а най-опасното оръжие на гостите Герд Мюлер отбелязва два гола. Шест минути преди края на мача домакините намаляват резултата, но няма как да бъде спряна немската машина.

Във финала между Западна Германия и СССР немците не оставят никакви съмнения относно превъзходството си - отново два гола на Мюлер, един на Вимер и класическо 3:0, а силата на немската машина е демонстрирана при избора на най-добрите играчи на континента - първи е Франц Бекенбауер, втори е Герд Мюлер, а трети Гюнтер Нетцер.

Символичен отбор: Евгений Рудаков (СССР) - Реваз Дзодзуашвили (СССР) - Франц Бекенбауэр (ФРГ) - Пол Брайтнер (ФРГ) - Муртаз Хурцилава (СССР) - Ули Хенес (ФРГ) - Гюнтер Нетцер (ФРГ) - Херберт Вимер (ФРГ) - Раул Ламбер (Белгия) - Юп Хайнкес (ФРГ) - Герд Мюлер (ФРГ). Голмайстор на турнира: 4 гола - Герд Мюлер (Германия)

Най-бърз гол: 24-та минута Пол Ламберт в мача Белгия - Унгария и Герд Мюлер в мача Западна Германия - Белгия.

1976 - Силата на колектива

Европейското първенство по футбол през 1976 година е последното, което се провежда по старата схема, когато във финалната част участват само четири отбора. В следващото издание на състезанието ще участват осем отбора. Другото, с което ще бъде запомнен турнира в Югославия е, че това е най-оспорваното първенство - победителите в двата полуфинала са определени в продълженията, а финалът завършва с изпълнение на дузпи.

Квалификационният кръг се играе през 1974 и 1975 година (групова фаза) и 1976 година (четвъртфиналите). Групите са осем с по четири отбора всяка. За победа се дават 2 точки, за равенство 1, а за загуба 0. На четвъртфиналите се играят два мача - един у дома и един навън. Победители от четвъртфиналите вземат участие във финалния турнир.

В квалификациите изненадата е, че Италия остава последна в групата си, Чехословакия изхвърля Англия от турнира, а на четвъртфинала и СССР. Любопитното е, че Западна Германия не успява да победи нито един път Гърция, която се класира на второ място в групата.

Финалната част на турнира се провежда в Югославия, но ако трябва да изхождаме от днешните реалности държавите са две - Сърбия и Хърватия, а причината е, че само два стадиона са домакини на срещите - "Цървена звезда" в Белград и "Максимир" в Загреб.

Първият полуфинал между Чехословакия и Холандия се играе в главния град на Хърватия, а мачът се превръща в драма за Ондруш, който в 19-та минута открива резултата срещу Кройф и компания, но малко преди края на редовното време си вкарва автогол. В овертайма Чехословакия доказва своята мощ и сила и чрез попадения на Нехода и Весели побеждава с 3:1 холандците.

Вторият полуфинал е още по-интересен. Югославяните първи заставят своя противник от Западна Германия да извади топката от вратата си, а в 30-та минута домакините удвояват преднината си. Гостите идват на себе си в 64-та минута, когато Флор изравнява резултата. В 80-та минута се случва събитие, което обръща мача с краката нагоре. В игра влиза Дитер Мюлер, който минута по-късно изравнява резултата. В допълнителното време Дитер отбелязва още два гола, оформяйки хеттрик и класирайки отбора си на втори пореден финал.

В мача за третото място Холандия побеждава Югославия с 3:2, но драмата или празникът за любителите на футбола (както си изберете) се случва ден по-късно - на 20 юни в Белград, когато трябва да бъде определен новият европейски първенец. Чехословаците повеждат с 2:0, но германците вече имат опита от подобен резултат и се спасяват. Дитер Мюлер намалява разликата в средата на първото полувреме, а в 89-та минута Хьолценбайн изпраша срещата в продълженията, в които двата тима не успяват да си вкарат гол. Стига се до изпълнение на дузпи. При 4:3 за Чехословакия зад топката застава един от най-добрите изпълнители на наказателни удари в Бундеслигата - Ули Хьонес, който обаче в решаващия момент изпраща топката над вратата.

"Никога няма да забравя този пропуск. Когато видях топката да прелита над вратата всичко пред очите ми помръкна", споделя по-късно нападателят на Бундестима.

За решаваща дузпа зад топката застава Антонин Паненка, който със своя фирмен удар не само се превръща в герой на цяла Чехословакия, а изпълнението му влиза учебниците по футбол - полузащитникът елегентно копва леко топката в центъра на вратата и за политналия вляво Сеп Майер не остава нищо друго освен с поглед да проследи безпрепятственото й влизане в мрежата. Всички специалисти са единодушни, че изпълнението на Паненка може да бъде дело или на гений, или на луд, а един френски журналист нарича героя "поет".

Така новият европейски шампион се казва Чехословакия, което е огромна изненада, имайки предвид какъв е съставът на Бундестима - Сеп Майер, Берти Фогс, Бекенбауер, Ули Хьонес, Дитер Мюлер.....Определено обаче, силата на чехословашкия колектив се оказва по-голяма от ярките немски индивидуалисти.

Символичен отбор: Иво Виктор (Чехословакия) - Ян Пиварник (Чехословакия) - Рууд Крол (Холандия) - Ярослав Полак (Чехословакия) - Антон Ондруш (Чехословакия) - Франц Бекенбауер (ФРГ) - Райнер Бонхоф (ФРГ) - Зденек Нехода (Чехословакия) - Дитер Мюлер (ФРГ) - Антонин Панека (Чехословакия) - Драган Джаич (Югославия). Голмайстор на турнира: 4 гола - Герд Мюлер (Германия)

Най-бръз гол: 8-та минута Ян Швехлик в мача Чехословакия - Западна Германия.

1980 - Началото на революция, апогеят на футболните хулигани и тържеството на защитния футбол

Европейското първенство по футбол през 1980 година в известна степен бихме могли да определим като революционно и служещо за база при провеждането на следващите турнири. Първо, домакинът на турнира е известен още преди да започне надпреварата. Тук ще добавим, че претенции да приемат състезанието изявяват Западна Германия, Англия, Швейцария, Гърция и Холандия.

Втората промяна е свързана с това, че домакинът не играе квалификации, а се класира директно за финалите. Трето, финалистите не са четири, а осем, разделени в две групи. Полуфиналите са отменени, а победителите в двата квартета директно се срещат в мач, който да определи европейският шампион. Тимовете, които заемат вторите места в групите спорят за бронзовите медали също в мач помежду си.

В квалификационният турнир участват 31 отбора. Четири групи са по четири отбора, а три по пет тима, като победителите в групите се класират за финалите в Италия. Интересното е, че смятаният за фаворит СССР не успява да се справи с конкуренцията на Унгария, Финландия и Гърция. Победител тук стават елините. Следващият път, когато нашите южни съседи ще се класират за финалите е през .... 2004 година!

А сега за самият турнир. Осемте отбора са разпредели в две групи - "А": Западна Германия, Чехословакия, Холандия и Гърция; "Б": Белгия, Италия, Англия и Испания. Градовете-домакини са четири: Рим ("Стадио Олимпико"), Милано ("Джузепе Меаца"), Неапол (Стадио Сан Паоло") и Торини ("Стадио Комунале").

Победители в групите стават съответно Западна Германия, която завършва без загуба в своя квартет и Белгия, изпреварвайки италианците с по-добра голова разлика. В мачът за третото място Чехословакия и Италия приключват редовното време и продълженията при 1:1. Следва изпълнение на дузпи, при които чехословаците са точни девет пъти, за италианците Коловати изпуска и така Чехословакия печели третото място.

Финалът протича с леко превъзходство на германците, а белгийците впечатляват с играта си. Хрубеш в десетата минута извежда Бундестима напред и резултатът се запазва до 75-та минута, когато Ван дер Ейкен изравнява от дузпа. Германците обаче правят всичко възможно за да избегнат продълженията, притискат своя съперник и усилията им са възнаградени - Хрубеш в 88-та минута вкарва победния гол. Шампионатът в Италия освен с революционните си промени ще бъде запомнен и с три неща. Най-напред, от чисто спортно естество тук доминира защитния футбол, а оттам идва и ниската резултатност в мачовете. Така например, вторият в група "В" Италия отбелязва само 1 гол в трите си мача! На второ място е тържеството на футболните хулигани, чиито прояви започват още през 1970 година. Сега обаче те са в своя апогей и постоянно има сблъсъци по трибуните и извън тях, а на мача между Белгия и Англия в Торино дори се налага въвеждането на спецчасти и използването на сълзотворен газ за усмиряване на развилнелите се фенове. Третото е, слабият интерес към двубоите от страна на зрители и телевизия, вина за което имат организаторите на турнира и това е отчетено от УЕФА, откъде признават слабата организация на първенството.

Символичен отбор: Дино Дзоф (Италия), Клаудио Джентиле (Италия), Гаетано Ширеа (Италия), Карлхайнц Фюстер (ФРГ), Ханс-Петер Бригел (ФРГ), Марко Тардели (Италия), Ян Кулеманс (Белгия), Бернд Шустер (ФРГ), Ханзи Мюлер (ФРГ), Карл-Хайнц Румениге (ФРГ), Хорст Хрубеш (ФРГ).

Голмайстор на турнира: 3 гола - Клаус Алофс (ФРГ)

Най-бърз гол: 6-та минута Антони Паненка в мача Чехословакия - Гърция.

Средна резултатност: 1.93 гола на мач.

1984 - Vive Франция!

Именно с тези думи може да опишем Европейското първенство по футбол през 1984 година, което се състоя във Франция. Според повечето специалисти, това е най-добрият континентален турнир в историята на футбола - заради перфектната организация на състезанието и заради празника на атакуващия стил на игра.

Домакините се класират автоматично за първенството, а квалификационният турнир преминава по старата схема - победителите от седемте групи се класират директно на финалите. Тук се случват някои непредвидими неща. В група "3" истинска сензация предизвикват датчаните, които изпреварват Англия. Още по-шокиращото е, че британците, които се смятат за фаворити не успяват да победят нито един път скандинавците. Група "5" е определена като "групата на смъртта": тук са Чехословакия и Италия.......но нито един от двата фаворита успява да продължи напред, за сметка на румънците, които учудват футболна Европа. Западна Германия също е пред отпадане от финалите, след като на родна земя губи от Северна Ирландия. В последният мач Бундестима се нуждае от победа срещу Албания и мачът изглежда лесен, но се превръща в истински кошмар - в 79-та минута резултата е 1:1, когато Щарк поразява целта. Квалификационният турнир ще бъде запомнен и със скандалният мач между Испания и Малта, в който иберийците се нуждаят от победа с 11 гола за да продължат напред. Двубоят завършва 12:1 за "Ла Фурия", а сянката на съмнението за почтеността на този резултат остава и досега.

За провеждането на финалната част на турнира за заявени седем града: Ланс (стадион "Феликс Болер"), Лион ("Жерлан"), Марсилия ("Велодром"), Нант ("Божуар"), Париж ("Парк де Пренс"), Сент Етиен ("Жофруа Гишар") и Страсбург ("Ла Менеу").

В група В борбата се получила много сложна. Преди последният кръг ситуацията е била следната: ФРГ има 3 точки, испанците и португалците по 2, а румънците 1. Португалия се среща с аутсайдера и побеждава с 1:0. А мачът между Испания и Западна Германия се превръща в драма. До 90-та минута резултатът е 0:0, устройващ напълно немците, но точен удар на Македа изпраща испанците напред.

В другата група се състои истинско пиршество на атакуващия футбол. На старта Франция побеждава датчаните с 1:0, а двубоят ще се запомни със счупеният крак на Алан Симонсен и краят на неговата кариера във големия футбол. Другият мач между Белгия и Югославия завършва също скромно - 2:0 за белгийците, но след това предстои най-интересното. Франция и Дания във втория кръг постигат идентични резултати - победи с по 5:0 съответно над Белгия и Югославия. В още по-голям празник се превръща третия кръг, в който скандинавците побеждават белгийците с 3:2, а домакините със същия резултат се налагат над югославяните. Платини още в груповата фаза оформя два "идеални" хеттрика, вкарвайки с глава и с двата си крака.

Тук е моментът да споменем французите, които разполагат с впечатляващ състав. Според повечето специалисти, това е най-добрият отбор на Франция за всички времена, а мачът им срещу ФРГ на Мондиал 82 си остава една от класиките във футбола. В подобен се превръща и полуфиналът с Португалия, който вероятно накарва половин Франция да премине на успокоителни. Всичко върви добре, докато домакините водят с 1:0, но вратарят Батс допуска група грешка и шестнадесет минути преди края резултата е изравнен. В овертайма португалците повеждат, когато Жордао оформя дубъл и "Велодром" притихва. Но защитникът Домерг седем минути преди края на продълженията също оформя дубъл и спасява отбора си от трагедията. Но тогава изплува кошмара от Севиля две години по-рано. Тигана и Платини по-късно ще си признаят, че те са се страхували от изпълнение на дузпи. Вероятно поради това двамата вземат нещата в своите ръце, вдигат отбора на крака, обсаждат вратата на иберийците, а знаменитият рейд на Платини, който завършва с гол в 119-та минута ще сложи точка на "марсилската драма" и ще изпрати мача в учебниците по футболна история.

Вторият полуфинал между Испания и Дания се играе на "Жерлан" и също влиза в учебниците като "драмата в Лион". Публиката става свидетел на атакуващ и мощен футбол, а датчаните контролират изцяло действията на терена и повече от час водят в резултата. Но испанците изравняват след почивката, редовното време и продълженията завършват без гол и се стига до рулетката на дузпите. Сантиялана, Сеньор, Перес, Виктор Муньос и Сарабия са точни за иберийците, за скандинавците безпощадни са Бриле, Олсен, Лаудруп, Лерби. При петият удар зад топката застава таранът и кошмарът на вратарите Пребен Елкер. Последва удар и... топката прелита над гредата.

Вероятно, ако датчаните се бяха класирали на финал, той щеше да е много пи-интересен. Но срещата между Франция и Испания преминава под надмощието на домакините, като "Ла Фурия" не успява да създаде нито една смислена атака и да застраши вратата на французите. Това е пикът на Франция. Пикът на Мишел Платини. Пикът на великия Мишел Идалго. Въпреки всичко, първият гол пада едва в 57-та минута. Платини изпълнява поредния наказателен удар, който не изглежда толкова опасен, но вратарят Арконада го превръща в гол. В самия край на мача домакините довършват съперника си с мощна контраатака, която завършва с гол на Бруно БНелон и Франция празнува!

Символичен отбор: Харалд Шумахер (ФРГ) - Жоао Пинту (Португалия) - Карлхайнц Фюстер (ФРГ) - Мортен Олсен (Дания) - Андреас Бреме (ФРГ) - Фернадну Калана (Португалия) - Ален Жирес (Франция) - Жан Тигана (Франция) - Франк Арнесен (Дания) - Мишел Платини (Франция) - Руди Фьолер (ФРГ).

Голмайстор на турнира: 9 гола - Мишел Платини (Франция)

Най-бърз гол: 3-та минута Мишел Платини в мача Франция - Белгия.

Средна резултатност: 2.73 гола на мач.