Отбор на издънките на Мондиал 2010
Т. Михайлов
След като Futbol TV подреди идеалния отбор на 19-ото Световно първенство, преди да е отшумяла съвсем еуфорията около най-голямото събитие на годината е редно да отдадем чест на 11-те играча, които или са направили всичко възможно да провалят своите тимове, или са тръгнали с огромни очаквания заличени от бледата им продукция.
Вратар:
Робърт Грийн – в тази категория трудно може да се постави човек с националност различна от английската. За пореден път участието на “Трите лъва” бе опетнено от вратарска грешка. Срещу САЩ Грийн пусна елементарен гол, което до някъде предреши краха на островитяните. Завършили на втора позиция те попаднаха в потока на Германия и бяха натупани. За жалост нямахме шанс да видим повече таланта на Грийн, тъй като в следващите 3 мача под рамката бе ветеранът Дейвид Джеймс. Единствено стражът на Алжир Фаузи Шауши може да се конкурира с Грийн.
Защитници:
Джанлука Дзамброта – един от най-опитните в италианския състав бе и основна причина за краха на вече бившия световен шампион още в груповата фаза. От Дзамброта се очаква не просто да е стожер в отбраната и да дава пример за младите, а дори да се включва в организирането на атаките на “Скуадра Адзура”.
Фабио Канаваро – още един представител на 4-кратните носители на трофея. Капитанът направи две фатални грешки, които доведоха до два гола във вратата на Буфон, а след това и Маркети. Рекордьорът по мачове с националния отбор просто трябваше да сложи край на кариерата си с националната фланелка още след ЕВРО 2008. Не го направи и сега съжалява.
Джон Тери – тотално неориентиран при кинжалните контраатаки на Германия в 1/8-финала. Не съумя да организира отбраната макар да бе най-опитният сред защитниците. Тери вероятно е големият виновник за предизвестения провал на “трите лъва”. Името му непрекъснато бе замесвано в скандали преди шампионата. Той дори се опита да изземе властта от Фабио Капело по време на турнира.
Патрис Евра – най-сетне един представител на най-слабият отбор в ЮАР – този на Франция. Всички “петли” заслужават мястото си в този състав, но за да има разнообразие ще подберем само няколко. Подобно на Тери Евра бе един от най-опитните. Най-силният ляв бек в света се изпокара с масажисти, треньор и съотборници и в последния мач срещу домакина сдаде капитанската лента и седна на пейката.
Полузащитници:
Сани Кайта – халфът на Нигерия е главният виновник за отпадането на своята страна още в груповата фаза. Всички очакваха “Суперорлите” за пореден път да докажат класата си и нещата отиваха в тази посока, тъй като те водеха с 1:0 срещу Гърция преди Кайта да удари без топка съперник и да остави своите с 10 души на терена. Елините обърнаха, записвайки първа победа на световни първенства в мач, който определено щяха да загубят.
Стивън Джерард – по-безличен капитан Англия отдавна не е имала. Разбира се лентата бе връчена на халфа на Ливърпул след контузията на Рио Фърдинанд. Но в нито един момент Стиви Джи не се опита да надъха съотборниците си на терена, както правеше Дейвид Бекъм до скоро. Вкара срещу САЩ от лесна ситуация, но това не му даде импулс и в крайна сметка световното за него бе, какъвто бе и целия сезон – кошмар.
Лионел Меси – всички се наслушахме на приказките за Новия Марадона, за Месията който ще донесе световната титла за трети път в Буенос Айрес. Разбира се Меси игра много по-силно от всички изредени до тук, но очакванията към него бяха други. Ще го запомним с една асистенция, няколко опасни удара и нищо повече. Защото той игра на ниво, когато Аржентина мачкаше слабите си съперници в група В, но когато нещата опряха до Германия Лео се скри. И младостта при него вече не е оправдание, тъй като е носител на приза за най-добър в света, от което следват както облагите, така и отговорностите. Може би и Марадона сбърка, давайки му лентата срещу Гърция, когато на терена имаше легенда като Верон. Съгласете се, че е нелепо. Дано Меси ни опровергае след 4 години.
Фелипе Мело – спокойно можем да кажем, че Мело е виновникът 5-кратните шампиони на света да свият знамената още в ¼-финала. Бразилия водеше срещу Холандия преди Мело да попречи на Жулио Сезар да избие една коварна топка изпратена от Снайдер. След това си изкара и нелеп червен картон ритайки съперников футболист, с което за “лалетата” стана още по-лесно. Мело подпечата оставката на Дунга, чиито отбор спокойно щеше да грабне титлата стига да беше минал този ¼-финал.
Франк Рибери – крилото на Байерн не оправда доверието, което цяла Франция му възложи да се превърне в лидер и наследник на великия Зинедин Зидан. Срещу Уругвай той бе твърде пестелив и безопасен, срещу Мексико безличен, а срещу Бафана Бафана явно не му се играеше. За Рибери важат все пак някой от нещата, които казахме за Меси – имаше далеч по-слаби играчи от него, но и очакванията бяха огромни.
Нападател:
Уейн Рууни – Суперзвездата на Англия. Вестниците на Острова полудяха, когато Уейн се контузи в края на април. После настана дива еуфория, че няма да пропусне Световното, но май никой не го видя по терените в ЮАР. Рууни взе участие в 3-4 английски атаки, нямаше ги мощните му пробиви, хитрите подавания към крилата и най-вече многобройните му голове. Дали Рууни стана жертва на тактиката на Капело, или бе преуморен. Няма значение, защото резултатът е един и същ – нула. Фернандо Торес бе голямата алтернатива на Рууни за този пост, но няма как да сложим футболист на шампиона в подобна класация. Освен това Хлапето бе опериран и това бе и голямата причина за бледото му представяне. За жалост изключително лошо впечатление направи Торес в последните 2 минути в мача с Холандия, когато легна на земята, опитвайки да спре последните опити на "лалетата" за изравняване. За щастие съдията Уеб не се хвана на въдицата.
Старши-треньор:
Раймон Доменек – тук думите са излишни. Макар и други треньори като Фабио Капело, Марчело Липи и Диего Марадона да направиха грешки, това което стори Доменек ще остане ненадминато. Наставникът бе главният виновник за ужасната атмосфера във френския лагер. Стратегическа грешка беше оставянето на футболисти като Самир Насри и Карим Бензема извън състава. Комуникацията на треньора с медиите е още една от причините за омразата към него във Франция. И в крайна сметка едва ли някой помни вече, че Доменек изведе “петлите” до световния финал само преди 4 години. Този мосю изобщо не е в час!