В петък, 14 юни, ще бъде даден стартът на едномесечно събитие, което ще прикове очите на света върху себе си, независимо от богатото на спортни събития лято.

17-то издание на Европейското първенство по футбол ще се проведе през юни и юли, като Италия ще направи опит да защити титлата си отпреди три години.

OЩЕ...

03.07.24 | 16:48

Арда Гюлер: Искаме да отстраним Нидерландия

Германия вече бе домакин на турнира през 1988 година, но тогава организаторът на първенството се казваше Западна Германия (ФРГ), така че сега ще е първият път когато Германия ще приеме подобен турнир след обединението. А домакините на Мондиал 2006 са известни с това, че могат да направят страхотно шоу, така че имаме основание да очакваме подобно нещо и сега.

Но нека преди това да се върнем назад във времето и да си припомним зараждането на турнира и историята на предишните състезания.

Европейското първенство по футбол е състезание между националните футболни отбори, намиращи се под егидата на УЕФА. Турнирът се провежда на всеки четири години, от 1960 година насам и първоначално се е наричал Купа на европейските нации, като името е променено през 1968 година. Досегашните 13 първенства са спечелени от девет различни отбора, като Германия и Испания с по три победи са най-успешните тимове в историята на турнира. Франция и Италия имат по две титли, а Италия, Чехословакия, Съветския съюз, Нидерландия, Дания и Гърция - по една.

Идеята за един общоевропейски турнир по футбол се заражда през 1927 година, но е реализирана едва през 1958 години - малко след смъртта на генералния секретар на УЕФА Анри Делоне, който се смята за отговорен за създаването на Европейското първенство по футбол.

2004 - Седемте подвига на Рехагел

Европейското първенство през 2004 година в Португалия е под номер дванадесет. Едва ли преди началото на състезанието някой е предполагал, че то ще бъде спечелено от Гърция. Южните ни съседи имаха най-малко шансове за победа, колкото Латвия, но успехът е поредното доказателство, че цял мач може да се отбраняваш и да вкараш гол при единствената си контраатака. Това накара много треньори отново да се върнат към учебниците и да преминат кратък курс по отбранителен футбол, което стана видно две години по-късно на Мондиала в Германия. Но всичко по реда си.

Осем бяха градовете, които приеха финалите, а стадионите десет: Брага ("Брага Мунисипал"), Гимарайш ("Ешадио Алфонсо Енрикеш"), Порто ("Драгао" и Беса"), Авейру ("Мунисипал де Авейру"), Коимбра ("Сюидад де Коимбра"), Лейрия ("Магаляйнш Песоа"), Лисабон ("Да Луж" и Жозе Алваладе") и Фари ("Ещадио Алгаваре").

Турнирът определено може да се нарече като "пъстър с изненади". Отборите на Германия, Испания и Италия са елиминирани още в груповата фаза на Европейското първенство, а действащите шампиони Франция - още на четвъртфиналите от Гърция. За първи път се използва и правилото за "сребърен гол", след като златният беше премахнат.

В мача на откриването в Порто домакините приема гърците. Страната се готви за празник, който е развален от възпитаниците на Ото Рехагел. Немският специалист успява да лиши противника от основния му коз - скоростта, а Сайтаридис просто отнася Роналдо. Именно Кристиано извършва нарушение срещу защитника в наказателното поле, а не обратното, а нападателят ще бъде запомнен и с постоянните си претенции към рефера и опитите за изпросване на дузпа. Н двата гола на Карагунис и Басинас, домакините отвръщат с майсторско изпълнение на Роналдо, което обаче се оказва недостатъчно.

Великолепен мач изиграват Франция и Англия. През първото полувреме поданиците на Нейно Величество откриват резултата, след почивката Бекъм пропуска дузпа и по неписаното правило тогава идва ред на французите - Зидан в продълженията изравнява, а малко след това от 11-метров наказателен удар носи победата за своите.

На този етап няма ярки мачове. Тук може да си припомним победата на Швеция над България с 5:0, а скандинавците се замесват в още един мач. Това е в последния кръг срещу датчаните. За двата отбора е ясно, че ако завършат наравно ще изхвърлят Италия от турнира. Точно това се случва и този двубой завинаги ще остане в историята като един от най-съмнителните резултати.

Победители в групите стават Португалия, Франция, Чехия и Швеция. Втори остават съответно Гърция, Англия, Дания и Холандия. Освен споменатите Испания, Италия и Германия отпадат още отборите на Хърватия, Русия, Швейцария, Латвия и България, като "лъвовете" приключиха като най-слабия отбор на първенството записвайки три загуби и голова разлика 1:9.

Четвъртфиналната фаза предложи осем гола и невероятна драма. Португалия и Холандия се класираха на полуфиналите след като трябваше да преминат през ада на дузпите. Те победиха съответно Англия и Швеция, като Бекъм за втори път не успя да вкара 11-метров наказателен удар. Отборите на Гърция и Чехия постигнаха чисти победи над Франция и Дания.

В първи полуфинал един срещу друг се изправят Португалия и Холандия и мнозина считат гостите за фаворити. Но южняците просто са по-силни и напълно надиграват своя противник. В другият полуфинал между Гърция и Чехия се получава драма. Гърците се отбраняват успешно в продължение на 105 минути, а след това от ъглов удар Делас вкарва и южните ни съседи са на финал!

В последният мач от турнира португалците се готвят за отмъщение. Но...отново корнер, точен удар на Харистеас и празник в Атина и мъка в Лисабон....

Символичен отбор: Петер Чех (Чехия), Траянос Делас (Гърция), Рикардо Карвальо (Португалия), Юркас Сейтаридис (Гърция), Джанлука Дзамброта (Италия), Маниш (Португалия), Павел Недвед (Чехия), Теодоракис Загоракис (Гърция), Милан Барош (Чехия), Кристиано Роналдо (Португалия), Уейн Рууни (Англия).

Голмайстор на турнира: 5 гола - Милан Барош (Чехия)

Най-бърз гол: 2-та минута Дмитрий Кириченко в мача Русия - Гърция

Средна резултатност: 2.48 гола на мач.

Завършвайки нашия разказа за Евро 2004, трябва да кажем, че Рехагел поднесе още една изненада. След турнира Бундестима се лиши от своя наставник, а следващият голям турнир, Мондиала трябваше да се проведе в тази страна. Именно Ото бе главен кандидат за поста, но той отказа. Ние не знаем истинските причини за неговото решение, но важното е, че специалистът не се подаде на изкушението и остана в отбора, който сам създаде. Мъжествено решение, което малко хора биха направили!

2008 - Хегемонията на Испания

След Европейското първенство през 2000 година стана практика УЕФА да дава турнира на две страни. Така през 2008 г. домакини на съревнованието станаха Австрия и Швейцария, а следващото щяха да организират Полша и Украйна.

Относно квалификационният турнир, трябва да отбележим, че европейските футболни чиновници промениха регламента и 50 отбора бяха разбити на седем групи. България попадна в последната група и завърши на трето място с актив от 25 точки - на пункт от втория Холандия и на четири точки от лидера Румъния. Останалите участници на финалите бяха Полша и Португалия, Италия и Франция, Гърция и Турция, Чехия и Германия, Хърватия и Русия, Испания и Швеция. Голямата изненада е отпадането на Англия и слабото представяне на Белгия, Украйна и Унгария.

За финалната част на турнира Австрия и Швейцария подготвят по четири града. В първата страна това са Виена ("Ернст Хапел Щадион"), Клагенфурт ("Хипо Арена"), Залцбург ("Вайс Айценхайм") и Инсбрук ("Тиволи Ной"). В Швейцария Европейското се играе в Базел ("Санкт Якоб Парк"), Берн ("Стад де Свис Банкдорф"), Женева ("Стад де Женев") и Цюрих ("Летцигрунд").

Единствената изненада е в група "А" където Турция продължава напред за сметка на Чехия. Домакините от Австрия и Швейцария се провалят, Франция също, а Русия в последен, директен мач с Швеция постига победа с 2:0 и измества скандинавците от второто място.

Най-яркият четвъртфинал изиграват Португалия и Германия. В престрелката по-точни се оказват вторите. Два мача завършват с дузпи: Турция отстранява Хърватия, а Испания продължава напред след победа над Италия. Холандия и Русия също не завършват в редовното време, но Торбински и Аршавин не позволяват да се стигне до рулетката на наказателните удари.

Полуфиналите се оказват коренно различни. Германия и Турция устройват истинска битка. Южните ни съседи са без деветима основни футболисти, но това не ги смущава и дори чрез Борал повеждат в резултата. Бундестимът чрез Швайнщайгер и Клозе обръщат нещата в своя полза, но гол на Семих в 86-та минута кара германците да изтръпнат. В последните секунди на 90-та минута Лам обаче връща радостта на своите, изпращайки Германия на финал.

Във втория полуфинал Русия не успя да се противопостави на Испания. Ако през първото полувреме нямаше голове, то след почивката паднаха цели три - точни бяха Шави, Гуиса и Силва.

Финалът, както този през 2004 година в Португалия не се получи толкова ярък. Фернандо Торес откри резултата в 33-та минута, след което испанците успяха да запазят резултата. Така, отборът от Пиринеите спечели своята втора титла, а Германия загуби своя трети финал и остана с три комплекта златни медали.

Символичен отбор: Икер Касияс (Испания), Карлес Пуйол (Испания), Карлос Марчена (Испания), Филип Лам (Германия), Юрий Жирков (Русия), Маркос Сена (Испания), Лука Модрич (Хърватия), Шави (Испания), Хамит Алтинтоп (Турция), Андрей Аршавин (Русия), Давид Вия (Испания).

Голмайстор на турнира: 4 гола - Давид Вия (Испания)

Най-бърз гол: 3-та минута Лука Модрич в мача Хърватия - Австрия.

Средна резултатност: 2.54 гола на мач.

2012 – Последното с 16 отбора

Европейското първенство през 2012 година е третото, организирано от две страни и последното с 16 участника. Този път това са Украйна и Полша, а футболният празник през онова лято по никакъв начин не предсказва трагедията, която ще се стовари върху източната част на бившата съветска република след агресията на Русия две години по-късно.

Интересното е, че в началото съвместната заявка на Украйна и Полша не е сред фаворитите – там са Италия и съвместната заявка на Хърватия и Унгария. В крайна сметка Варшава и Киев печелят правото да бъдат домакини на главния европейски футболен турнир на Стария континент, а хиляди фенове имат възможност да се насладят на красотата на Варшава, Познан, Вроцлав, Гданск, Киев, Донецк, Лвов и Харков.

В груповата фаза общо взето не се случват изненади. Домакините се провалят, както и Нидерландия, която остава без точки. Драма има в квартет А, когато в последния мач Гърция побеждава Русия с 1:0 и продължава в плейофите с по-добри показатели за сметка на руснаците.

В четвъртфиналите Англия и Италия излъчват победителя след дузпи, а испанците правят 2:0 срещу Франция, демонстрирайки класа.

В полуфиналите Италия побеждава Германия с 2:1, като Марио Балотели прави невероятен мач, вкарвайки два гола. Особено впечатляващо е първото му попадение срещу Бундестима. Вторият полуфинал между Испания и Португалия е много по-драматичен. Мачът на "Донбас Арена" не излъчва победител в редовното време и продълженията и така се стига до  рулетката на дузпите. Шаби Алонсо е първи за испанците, но изпуска, но радостта на португалците е кратка – Жоао Моутиньо също пропуска. Иниеста, Жерар Пике и Серхио Рамос са точни, а Пепе и Нани са безгрешни за "селесао". Бруно Алвеш греши обаче при четвъртата дузпа за португалците, а Сеск Фабрегас слага точка на спора, пращайки Испания на финал. А Кристиано Роналдо така и не стига до петата дузпа.

Във финала "Ла Фурия" прави най-големия си мач на турнира, буквално прегазвайки Италия. Давид Силва, Жорди Алба, Фернандо Торес и Хуан Мата носят победата с 4:0, а срещата ще бъде запомнена с призивте на Икре Касияс към главния съдия Педро Проенса да сложи край на италианските мъки.

Символичен отбор: Мануел Нойер (Германия), Джанлуиджи Буфон (Италия), Икер Касияс (Испания – Филип Лам (Германия, Фабио Коентрао (Португалия), Пепе (Португалия), Жорди Алба (Испания, Жерар Пике (Испания), Серхио Рамос (Испания) – Стивън Джерард (Англия), Сами Кедира (Германия), Месут Йозил (Германия), Даниеле Де Роси (Италия), Андреа Пирло (Италия), Шаби Алонсо (Испания), Серхио Бускетс (Испания), Андрес Иниеста (Испания), Шави (Испания) – Марио Балотели (Италия, Кристиано Роналдо (Португалия), Сеск Фабрегас (Испания), Давид Силва (Испания), Златан Ибрахимович (Швеция)

Голмайстор на турнира: 3 гола – Марио Гомес (Германия), Фернандо Торес (Испания), Марио Балотели (Италия), Кристиано Роналдо (Португалия), Алан Дзагоев (Русия), Марио Манджукич (Хърватия).

Най-бърз гол: 2-та минута Марио Манджукич в мача Ирландия - Хърватия.

Средна резултатност: 2.45 гола на мач.

2016 – Триумфът на Португалия

Европейското първенство през 2012 година се проведе във Франция и е първото с 24 отбора. Груповата фаза се състои от шест групи (от A до F) от по четири отбора вместо от четири групи от по четири отбора, както е през 2012. Също така е добавена допълнителна фаза от директните елиминации – осминафинали. Първите два от всяка група, както и четирите най-добри отбора, заели трети места, продължават на осминафиналите. Следват четвъртфинали, полуфинали и финал.

Този формат прави мачовете общо 51 в сравнение с дотогавашните 31, които да се играят в период от 29 до 31 дни.

На практика новият формат дава шанс и на по-слаби отбори да попаднат на финалите – така видяхме дебюта на Исландия, Северна Ирландия, Албания, Уелс, а дори и Унгария, която не бе участвала на Европейско над 30 години.

Мачовете се проведоха на 10 стадиона в 9 града: Бордо, Лил, Ланс, Лион, Марсилия, Ница, Париж, Сент Етиен и Тулуза. Това е третият път, в който Франция бе домакин на първенството след първото издание през 1960 г. и финалите от 1984 г. Именно триумфът през 1984 г. даваше надежда на "трикольорите" за нова титла.

В груповата фаза приятно изненадаха Северна Ирландия и Ирландия, които заеха третите места и продължиха в плейофите. Албания също завърши трета, но отпадна от турнира. Въпреки това "орлите" се оказаха корав тим – за малко не измъкнаха равенството от Франция и победиха Румъния. Другото интересно е, че Уелс спечели групата си, в която бе и Англия. Трябва да отбележим също, че полуфиналистът от предишното Евро Португалия се промъкна през иглени уши, като голът на Роналдо срещу Унгария в последния мач от групата донесе равенството в срещата и третото място в квартета.

Неприятно впечатление направиха руските фенове, които вилняха в Марсилия преди и след срещата с "Трите лъва", а руската пропаганда се опита да защити престъпниците, обвинявайки френската полиция и английски запалянковци в провокации.

Осминафиналите ще се запомнят с реванша на италианците, които изхвърлиха испанците с 2:0, както и отпадането на Англия след загуба от Исландия. В четвъртфиналите Уелс изненада високомерните белгийци, а Германия си върна на Италия за загубата на миналото Европейско. Франция от своя страна спря полета на исландците, побеждавайки ги с 5:2.

Интересното е, че Португалия записа първата си победа в турнира чак на полуфиналите. Головете на Кристиано Роналдо (50-та минута) и Нани (53-та минута) донесоха победата на "селесао" над коравите уелсци, които играха много наивно в този мач. По-голям интерес имаше към двубоя между Германия и Франция. Бундестимът стоеше по-добре на терена, но гол на Антоан Гризман от дузпа в добавеното време на първата част обърка тактиката на германците. Те продължиха да бъдат по-активни, но така дадоха и празни пространства на съперника си, от което се възползва Гризман, който оформи дубъл, изпращайки тима си на финала.

Не само препълненият "Стад дьо Франс", а Париж и цяла Франция очакваха триумфа и титла на своите любимци в решаващия мач от турнира. Съперникът – Португалия – имаше само една победа до момента, а букмейкърите не даваха шансове на Роналдо и компания. Срещата започна вихрено, като "сините" редяха атаки след атаки, отравяйки опасни удари към вратата на противника и съответно, пропилявайки положение след положение. Контузията на Роналдо и замяната му с Рикардо Куарежма влошиха още повече ситуацията за колектива на Фернандо Сантош. В крайна сметка португалците издържаха до редовното време, а в началото на второто продължение Едер с мощен удар от около 30 метра изпрати топката в десния ъгъл на вратата на Уго Лорис.

Символичен отбор: Руи Патрисио (Португалия), Джошуа Кимих (Германия), Жером Боатенг (Германия), Пепе (Португалия), Рафаел Герейро (Португалия), Тони Кроос (Германия), Джо Алън (Уелс), Антоан Гризман (Франция), Аарън Рамзи (Уелс), Димитри Пайе (Франция), Кристиано Роналдо (Португалия).

Голмайстор на турнира: 6 гола – Антоан Гризман

Най-бърз гол: 2-та минута Роберт Левандовски в мача Полша - Португалия.

Средна резултатност: 2.12 гола на мач.

 Да си припомним Евро 2020

Евро 2020 се яви като глътка свеж въздух в Европа, задушена от Ковид пандемията. Титлата се прибра в Рим, но големият победител бяха футболните фенове, които успяха да се върнат по стадионите и да празнуват великата игра.

Броени дни преди началото на Евро 2024 обръщаме поглед назад и си припомняме последното Европейско, което беше необичайно в много отношения.

Като за начало, турнирът се състоя през 2021-ва година заради пандемията от Ковид. За да се отпразнува 60-тото юбилейно издание на турнира, УЕФА реши  Евро 2020 да се проведе в  11 различни града, в 11 различни страни. Турнир, който бе открит с изпълнение на легендарния италиански тенор Андреа Бочели в Рим, и завърши на "Уембли" с трофея в ръцете на Джорджо Киелини.

Също така, по време на двубоя между Дания и Финландия бяхме свидетели на един ужасен инцидент с Кристиан Ериксен, който колабира по време на срещата. За щастие, от днешна гледна точка,всичко е наред, Ериксен е здрав и продължава да се подвизава на най-високо ниво.

Политическият елемент на спорта не подмина и Евро 2020. Една от най- спорните страни домакини – Азербайджан, бе дом на незабравими двубои, но стана  повод за много критики към УЕФА. Те бяха свързани с неспазване на правата на човека и сигурността около събитието.

На фона на ужасяващата война в Украйна, скандалът с екипите им по време на Европейското изглеждат крайно маловажни.  Украинците бяха изобразили карта със своята територия, която включва Крим и лозунги "Слава Украйна“ и "Да живеят нашите герои“ ! Това създаде повод за словесни атаки между Москва и Киев, а УЕФА изиска Украйна да махне един от двата лозунга.

Груповата фаза не предложи огромни изненади. В групата на смъртта, действащият европейски шампион Португалия излезе като щастлив губещ, а Унгария логично изпадна. Словакия и Полша на Левандовски също не продължиха да мечтаят,след като Швеция изненадващо спечели групата.

Първият голям мерник падна в 1/8 финалите. Световният шампион Франция някак аристократично опита да премине през непретенциозните си съседи от Швейцария.  В 75-тата минута Пол Погба отбеляза за 3-1 и празненствата започнаха, но бяха сломени от два късни гола. В дузпите Швейцария бяха перфектни, а решаващото изпълнение на Мбапе беше парирано от Ян Сомер.

Съдбата им последваха Холандия и Португалия.

Англия и Германия на "Уембли“ бе гвоздеят в програмата.  Мачът вървеше равностойно, а в 75-тата минута  Стърлинг реализира след центриране на Люк Шоу.  Малко след това Стърлинг бе на път да върне Германия в мача с неточен пас назад. Кай Хавертц пресече и изведе Томас Мюлер зад защитата на "Трите лъва“. Сам срещу вратаря Мюлер стреля в страни и зарови лице в ръцете си, след като осъзна, че е прахосал  златната възможност за германците. Гол на Кейн в края оформи крайното 2-0.

Драмата предложена в 1/8 финалите трудно можеше да бъде надмината в следващия кръг.

В 1/4 финалите Швейцария  с 10 души на терена измъчи максимално Испания, но "Ла фурия“ продължи напред след дузпи.

Италианците, които пропуснаха Мондиал 2018, не бяха част от фаворитите за Евро 2020. Първият голям тест за "Скуадрата“ бе златното поколение на Белгия, което гонеше последен шанс да вземе трофей. 

Италия мина сравнително безпроблемно през мача с голове на Барела и Инсине и загатна за своя потенциал.

Заредени от негативните емоции около Ериксен и благосклонния жребий, Дания продължи своята приказка с победа над коварния отбор на Чехия.

Англия най-накрая блесна с убедителна победа 4-0 срещу Украйна.

Първият от двата полуфинала бе повторение на финала от 2012-та между Италия и Испания. След нулево равенство през първата част, Испания първа даде кръв.  Киеза откри, а Мората изравни в 80-тата минута. Испанците отново бяха въвлечени в лотарията на дузпите, но този път останаха разочаровани. Донарума спаси дузпа на АлвароМората, а Жоржиньо изпрати Италия на финал за 4 ти път в тяхната история.

В другата среща Англия се сблъска със сензацията на турнира Дания. Драма не липсваше. Даамсгард разстреля Пикфорд от пряк свободен удар и откри резултата.  Англичаните реагираха бързо. Сака центрира към Стърлинг, за когото остана да вкара на празна врата, но Симон Кяер го изпревари  в опит да го спре и си отбеляза автогол.  Двата отбора не направиха достатъчно, за да променят равенството.  В 104-тата минута Хари Кейн се нагърби да изпълни дузпата, отсъдена за нарушение срещу  Стърлинг. Кейн пропусна, но плонжът на вратаря върна топката в краката му, а нападателят нямаше как да сгреши от втория опит.

Победата значеше първи финал на голям форум от 1966-та насам и възможност да счупят своето проклятие.

На домашна сцена, пред "скромните“ 60 000 фена, ограничени от Ковид мерките, Англия трудно можеше да си представи по-добро начало. Трипиър центрира на втора греда, където Люк Шоу засече с прецизен удар близко до гредата.

Хората на Роберто Манчини не бяха казали последната си дума. Когато атакуващите футболисти на Италия не можеха да създадат достатъчно, опитният  Лео Бонучи даде решението  за Италия.  Верати стреля с глава след корнер, Пикфорд изби, но Бонучи го разстреля от метър дистанция.

Нищо не раздели двата отбора в 120-те минути и се стигна до изпълнение на дузпи.  След като Кейн и Доменико Берарди вкараха първите дузпи, Пикфорд парира удар на Андреа Белоти и Англия докосваше европейската титла.  Магуайър  и  Бонучи отбелязаха. Рашфорд се засили уверено за 3-тата дузпа на Англия,  ударът му прати Донарума в грешната посока, но срещна страничния стълб.  Бернардески изравни.

 Треньорът на "Трите лъва“ беше дал последните две изпълнения на младоците Санчо и Сака.  Донарума спаси слаб удар на Санчо и Жоржиньо държеше съдбата на титлата в свои ръце.  Той заложи на своята запазена марка с отскок при засилката, но ударът срещна гредата, а празненствата на "ботуша“ трябваше да почакат.

"Уембли“ беше приковал очи към  19 - годишното крило на Арсенал – Букайо Сака.  Младокът стреля, но почти двуметровият Джанлуиджи Донарума плонжира убедително.

Историята е написана! Италия е крал на Европа за втори път след 1968-ма!

Символичен отбор: Джанлуиджи Донарума (Италия), Кайл Уокър, Хари Магуайър (Англия), Леонардо Бонучи, Леонардо Спинацола (Италия), Пиер-Емил Хойберг (Дания), Жоржиньо (Италия), Педри (Испания), Рахим Стърлинг (Англия), Ромелу Лукаку (Белгия), Федерико Киеза (Италия).

 Голмайстор на турнира: 5 гола – Патрик Шик (Чехия) и Кристиано Роналдо (Португалия)

Най-бърз гол: 2-та минута Юсуф Поулсен  в мача Дания – Белгия и Емил Форсберг в мача Швеция - Полша.

Средна резултатност: 2.78 гола на мач.