2011 година си отиде, а с нея и наздравиците в новогодишната нощ. За част от любителите на футбола остана възможността да се наслаждават единствено на срещите от Висшата лига на Англия, където нито, дъжд, нито сняг, нито празници могат да попречат на голямата страст на привържениците на най-великия спорт на земята. В останалите големи европейски първенства цари привидно спокойствие, но съвсем скоро и там ще стане горещо от битките за титли, купи и други отличия. Но FUTBOL TV реши да обърне своя поглед обратно към старата година и да припомни на своите читатели кои бяха най-големите разочарования през последните 12 месеца.

OЩЕ...

21.04.24 | 09:32

Арнолд: Поставяме Арсенал под напрежение

1. Голямата разлика между клубовете в Европа и Южна Америка

Ние, като представители на Стария свят се радваме на победите на европейските отбори в двубоите им срещу съперниците от Новия свят. Но всичко трябва да бъде с мярка. Тъжно е да гледаш, как с всяка измината година разликата между Европа и Южна Америка расте главоломно, но това е самата истина.

Мнозина си задават въпроса, къде се крият причините за тази негативна тенденция. Не може да има никакво съмнение, че футбола е свързан с икономиката - само лаиците си мислят, че две греди и надут мях са достатъчни за футболен мач. Истината обаче е, че днес без пари не може да се реализира нито един проект и нито една сфера на обществения живот няма как да се развива, ако не е подплатена с финансови средства. Футболът, тази гигантска машина също не прави изключение. В момента Южна Америка изпитва сериозна икономическа криза, разслоението между хората се увеличава, а с това и обедняването - редица страни като Аржентина, Бразилия, Боливия, Венецуела, Уругвай и Перу разчитат на кредите на МВФ. Подобни кредити водят до там, дълговете да се увеличават и процесите на падение да не спират, докато в един прекрасен ден системата не рухне. Всичко това се отразява в една или друга степен и на футбола.

Оттук следва другата причина, която може би е основната беда на южноамериканския футбол - ранният и масов отток на талантливи играчи към Европа. В момента всеки 17-годишен юноша, който едва се е научил да рита топката мечтае да играе за Барселона и Реал Мадрид, но не и да влезе в основния състав на родния си отбор, на който да помогне да излезе от тресавището. Ето защо, времената, когато Сантош, Вашку да Гама, Коринтианс, Бока Хуниорис, Ривър Плейт, Пенярол и Коло Коло бяха реална конкуренция на Европа отдавна отминаха.

Очевидно е, че докато икономическото положение в Южна Америка не започне да се подобрява, ние ще бъде свидетели на това, как отборите от Стария континент безпощадно ще мачкат своите съперници от Новия свят. Поредното потвърждение на тези мои мисли се получи през декември на Световното клубно първенство в Япония, когато Барселона не само надигра Сантош, а каталунците до края на мача не разбраха имат ли съперник срещу себе си!

Последният път, когато южноамерикански отбор надделя над европейски бе през 2005 година, когато Сао Пауло победи Ливърпул на финала и оттогава досега, званието най-добър клуб в света принадлежи на Европа. Но е глупаво да мислим, че Южна Америка е пресъхнала откъм таланти.

През 2007 година Милан победи с 4:2 Бока Хуниорис. Тогава в състава на „росонерите" бяха бразилците Дида, Кафу, Емерсон, Сержиньо и Кака. През 2008 година Манчестър Юайтед победи еквадорския Университария Депортиво от Кито. В Япония на „червените дяволи" помогнаха бразилците Андерсон и Силва, както и аржентинецът Тевес. След година Барселона успя да сломи съпротивата на Естудиантес. За каталунците тогава играха Дани Алвеш и Лионел Меси, а на резервната скамейка бяха Маркес, Дос Сантос, Милито, Максуел, а в миналия сезон на Интер помогнаха бразилците Сезар, Лусио, Мота, Майкон и аржентинците Санети, Камбиасо, Милито и колумбиеца Кордоба.

2. Английските трансфери

Винаги трансферите на Острова за заемали централно място в нашия кръгозор - британските отбори все още имат способността да хвърлят луди пари за гръмки имена, а месеци преди и след сделката какви ли не спекулации се носят в медиите и като цяло, на любителите на футбола понякога им се завива свят от случващото се до такава степен, че не успяват да отсеят кое е истина и кое лъжа.

В нашият случай нещата са прости и става дума за двама нападатели. И двамата играят във Висшата лига на Англия. Първият е испанец, а вторият е англичанин. И двамата притежават впечатляващ външен вид, като двамата „герои" са свързани с един английски отбор. Ливърпул се отърва от испанеца и го продаде за 58 милиона евро на Челси, а англичанина трябваше да замени напусналия „Анфийлд" национал на „Ла Фурия".

Едва ли някой вече не разбра, че става дума за Фернандо Торес и Анди Керъл. Първият отбеляза своя първи гол за Челси след 903 сухи минути! През новия сезон Ел Ниньо отбеляза четири гола в 19 мача или с една дума, попаденията на испанеца са най-скъпите в историята на футбола - всеки един струва по 12 милиона евро....

Случайно или не, но закупеният за повече от 40 милиона Керъл също има пет отбелязани гола, който по показателя „най-скъпоструващ гол" се нарежда на второ място след Торес. Интересното е, че десетина дни преди да бъде отворен миналогодишния зимен трансферен прозорец в Англия, Анди струваше само десет милиона паунда. Как да не си зададе човек въпроса: къде бяха очите на шефовете на Ливърпул....

3. Игнорирането на Уесли Снайдер

Футболните чиновници на УЕФА до такава степен са обзети от своята любов по Лионел Меси, че не забелязват никой, който може да бъде конкуренция на аржентинеца. В началото на януари 2011 година звездата на Барселона получи „Златната топка" за игра, която показа през 2010 година.

Няма нищо лошо и не е беда, че Барселона не спечели Шампионската лига, а Меси бе един от най-безличните футболисти на Мондиал 2010 - не вкара гол и не доведе своите до финал. Основното нещо, от което се ръководеха бюрократите на УЕФА е, че Меси си остава Меси, без значение дали е показал нещо на терена.

Имаме основание да не сме съгласни с популисткото решение на Европейската централа (което впрочем намери разбиране само в част от феновете на Барселона) - плеймейкъра на Интер през 2010 година спечели Скудетото, Купата на Италия, победи в Световното клубно първенство, вкара пет гола на Мондиал 2010, бе лидер на „оранжевите" и ги класира на финал.Всички експерти предричаха победа на Снайдер, но....

Уесли, в нашите очи ти бе най-добрият футболист за 2010 година!

4. Провалите на Манчестър Юнайтед и Борусия Дортмунд в Шампионската лига

Отборът на Юрген Клоп е една нова тенденция в съвременния футбол. Тимът играе безразсъдно, но стабилно. Разполага с треньор, чийто емоции могат да размажат всеки. „Жълто-черните" спечелиха титлата в Германия, поваляйки колоса Байерн Мюнхен по безапелационен начин и всички очакваха немския шампион да се съсредоточи върху някакви си шест мача и през пролетта да продължи участието си в Шампионската лига. В група с Арсенал, Олимпик и Олимпиакос, шансовете да бъде заето едно от първите две места бяха добри. На практика Борусия спечели четири точки и зае последното място в групата......

Отборът воден от Сър Алекс, финалистът от миналогодишното издание на Шампионската лига, „червените дяволи", които трябваше през този сезон да детронират Барселона от европейския трон. В група с Бенфика, Базел и Оцелул всичко изглеждаше сякаш Юнайтед е изправен пред приятни разходки по терените на Европа и истинските предизвикателства ще бъдат за пролетта. Тази задача бе изпълнена от хората на Сър Алекс, само че през следващите месеци ще ги наблюдаваме в турнира Лига Европа.....

5. Отпадането на Ривър Плейт

Падение, крах и срам за един голям клуб с велика история! Едва ли любителите на футбола, които следят събитията по терените в Новия свят можеха да повярват за случващото се отвъд Океана. 33-кратният шампион на Аржентина, чиято емблема са защитавали едни от най-емблематичните футболисти като Ди Стефано, Сивори, Чезарини, Пасарела, Ортис, Галего, Балбо, Кемпес, Батистута, Пумпидо, Руджери, Франческоли, Алсаменди, Каниджа, Гойкоечеа, Аяла, Ортега, Креспо, Аймар, Савиола, Игуаин, Фалкао и много друго звезди, безславно напусна аржентинския елит.

6. Падението на Тевес

Карлос Тевес, напускайки Манчестър Юнайтед, реши да остане в границите на един град. Разбира се, финансовите възможности на Сити бяха достатъчни да убедят в това аржентинеца, който със своя опит в топ отбор, трябваше да помогне на тима воден от Роберто Манчини да достигне футболни висоти. За съжаление, италианският специалист не успя да се справи с тежкия характер на упорития нападател и в началото на септември взаимоотношенията между двамата достигнаха своята критична точка - през второто полувреме на мача от втория кръг на Шампионската лига срещу Байерн Мюнхен на „Алианц Арена" , капитанът отказа да излезе на терена и в резултат може да кажем, че футболната общественост бе занимавана през последните три месеца с историите на Тевес. Смело може да твърдим, че ако Манчини не успее да се отърве от аржентинеца през зимния трансферен прозорец, със сигурност сезон 2011/12 ще бъде зачеркнат за Карлос. А само преди две години ликът му красеше билбордовете в Манчестър....

7. Българският футбол

Смее ли някой да твърди, че 2011-та беше добра за българския футбол? Ако има такъв - нека каже поне едно хубаво нещо, което се случи с най-популярния спорт по нашите земи. Аз няма да коментирам, а само ще кажа: за българския футбол или добро или нищо......В нашия случай е по-добре да не говорим за умрелия......