Уволнението на Томас Тухел дойде като огромна изненада за част от футболния свят, предвид резултатите, постигнати от немския специалист. Краят на ерата Абрамович и заявката на новото ръководство за стратегия към дългосрочно развитие ни накара да мислим, че търпението на Тод Боели е далеч по-голямо от това на руския магнат. От днешната перспектива е лесно да видим, че дългосрочна стратегия има, но Тухел не е бил част от нея. Въпреки спечелената Шампионска лига, двата финала на местно ниво и не чак толкова лошите резултати от началото на този сезон, Тухел изглеждаше все по-далеч игрово от лидерите в Англия. Външните фактори, попречили на Тухел да извлече максимума от състава, никак не са малко. Но дори взимайки предвид смяната на собствеността, изграждането на защитата отначало и кратката предсезонна подготовка е трудно да се отървем от чувството на безпомощност, което се усещаше от играчите на терена. Тод Боели пое риск и привлече млад мениджър без опит на подобно ниво и му гласува доверие с 5-годишен договор. След 8 мача начело на сините от Лондон специалистите в Англия започнаха да сравняват Челси на Потър и Челси на Тухел.

OЩЕ...

23.12.24 | 02:44

Постекоглу: Трябва да отдадем заслуженото на Ливърпул

Прилики и разлики

Преди да сравняваме играта на Челси при двамата мениджъри е важно да разгледаме техните футболни принципи. Двамата специалисти се различават не само като нрав, но и като философия във футбола. Трудният характер на Тухел и маниакалната му педантичност, с която се опитва да контролира процесите на терена и извън него, често водят до разрив в отношенията с играчите и ръководството на клуба. Именно затова не е изненада, че Тод Боели избра далеч по-благия и мек в подхода си Греъм Потър. Друга разлика между двамата е подходът им към мачовете. Отборите на Тухел не поемат рискове и винаги са с едно на ум за опазването на вратата си чиста, като същевременно се опитват да задържат топката и да изграждат атаките си на крак от своята половина. От друга страна отборите на Потър поемат значително повече рискове и са истински хамелеони. Той е един от малкото мениджъри, които градят състава си според противника. В допълнение към реактивността на Потър, той е склонен да дава повече свобода на играчите си да се движат по терена и да изразяват своята креативност. Не на последно място дългосрочната визия на ръководството на Челси  включва развитието и интегрирането на младите таланти в стартовия състав. Нещо, с което Тухел трудно се справяше, а честите ротации във философията на Потър дават възможност за игрово време на юношите.

Наследството на Тухел и решенията на Потър

В отбора на Челси под ръководството на Томас Тухел имаше няколко основни проблема. На първо място - липсата на креативност, движение без топка и създаване на положения. От там идваше и затруднението при разбиване на нисък блок, където играчите на Челси обикаляха около наказателното поле на противника, без идея как да създават опасности. Именно в тези направления се очаква Потър да подобри Челси. Още в първия мач начело на тима се видяха признаци за това и въпреки равенството с отбора на Залцбург, в поведението на футболистите личеше вдъхновение от дадената им свобода в предни позиции. Въпреки всички проблеми в Челси на Тухел, отборът имаше и много позитиви, възпитани от дисциплината на немския специалист. Не е изненада, че Греъм Потър видимо опитва да стъпи върху основите на своя предшественик и да направи транзицията към новия стил на игра плавно. Той запази системата 3-4-3 като целта е контрол върху топката, изнасяне на крак от вратаря и създаване пространства на фланга за двамата крайни защитници. Междувременно от тримата офанзивни футболиста се очаква да атакуват наказателното поле на противника на скорост. Модел на игра, наложен именно от Тухел. Основна разлика е позицията на тримата офанзивни футболисти. Тухел търсеше максимална широчина и често изпращаше играчите си на тъча, като те непрекъснато сменяха местата си. Потър играе с чист нападател, който е предимно в средата на терена между двамата централни защитници на противника. Другите двама застават зад него и образуват квадрат между себе си и двамата вътрешни полузащитника. По този начин от една страна осигуряват числено преимущество в центъра, а от друга изтеглят защитниците на противника и отварят свободни пространства за "уинг-бековете“. Не е изненада, че зад нападателя най-често са Мейсън Маунт и Рахийм Стърлинг. Особено любопитно е разнообразието, с което Потър използва Маунт. Зад нападателя, юношата на Челси е с ключово значение за намирането на пространства между линиите на противника. Когато отборът се затруднява с изнасянето на топката, Маунт бива върнат около двамата вътрешни халфа, за да ги подкрепя. Срещу отбора на Милан пък, Потър прати английския национал отдясно, за да помага в защита срещу заплахата от Рафаел Леао и Тео Ернандес.

По-добър ли е Челси на Потър ?

Предвид спецификите на проекта, за работата на Греъм Потър не следва да се дават оценки в близкото бъдеще. Все пак поглеждайки резултатите в краткосрочен план английският наставник изглежда се справя по-добре. В 8 мача Челси няма загуба и е допуснал едва три попадения.

Смелото начало на Потър събуди екстаз у привържениците на Челси, но последните три мача на тима показаха, че проблемите, наследени от Тухел, далеч не са решени. Лондончани продължават да изпитват сериозни затруднения, когато са пресирани дълбоко в своята половина, особено когато опитният Тиаго Силва не е на терена. И в трите мача сините не успяваха да създават чисти положения и да упражняват устойчив и продължителен натиск над противника. Проблем, който сякаш се корени още от времето на Лампард на Стамфорд Бридж. Безумните грешки на Астън Вила им подариха победата, но двете равенства с Брентфорд и Манчестър Юнайтед показаха, че Челси на Потър е далеч от завършен продукт. Особено притеснителна е и неспособността на отбора да контролира мача за дълги периоди от време, което донякъде може да бъде оправдано с липсата на Канте в средата на терена. Греъм Потър има доверието на клуба и времето да търси оптималния състав и модел на игра. Дали този Челси ще постигне повече от това, което постигна Тухел с отбора, уви, скоро няма да разберем. Каквото и да се случи от тук до края на сезона е трудно да си представим, че Тод Боели ще пребегне до нова треньорска рокада. И макар резултатите да не са най-важното, на този етап ерата  Абрамович "разглези“ феновете на Челси. Ако новото ръководство е търпеливо към младия мениджър, при евентуална липса на трофеи в близкото бъдеще, за привържениците на сините може да не покажат подобно разбиране.

ХРИСТО ХРИСТОВ