Маестро Микел Артета


FUTBOL-TV

Маестро Микел Артета

Ако попитате фен на Арсенал на какво се дължи техният успех от началото на сезона, отговорът ще бъде еднозначен – Микел Артета. Испанският специалист прекара 3 години като помощник - мениджър на Манчестър Сити преди да приеме първата си самостоятелна мениджърска позиция начело на Арсенал. Артета е истинска легенда в северен Лондон, където под ръководството на Арсен Венгер носеше капитанската лента и спечели по 2 пъти Купата на ФА и Къмюнити Шийлд. Въпреки времето прекарано като помощник на Пеп Гуардиола и статута му на легенда, Артета бе приет с щедра доза скептицизъм на "Емирейтс Стейдиъм“. След като измина една трета от сезона в Англия, Арсенал е начело на Висшата лига, а играта на отбора е повече от впечатляваща. Интересен факт е, че след 13 изиграни мача Арсенал има повече спечелени точки, отколкото отбора на "непобедимите“ от сезон 2003/2004-та. В тима изглежда така сякаш всичко работи като добре смазана машина. От действията на президента на клуба до малките тактически детайли на терена се усеща хармония, привична за симфоничен оркестър изпълняващ опера. Ако развием тази метафора, то в операта на Арсенал диригентът е "маестро“ Микел Артета. За да оценим справедливо еволюцията на отбора, следва да се върнем назад до 2019-та година.

След ерата Венгер продължила над 20 години, логично за Арсенал бе трудно да намери негов наследник, който да донесе предишния успех на клуба. За заместник на френския специалист бе избран Юнай Емери, тъкмо разделил се с ПСЖ. В същата година, друго далеч по-значимо попълнение се оказва и новият технически директор Еду. Въпреки не чак толкова лошите резултати, след дълга серия без победи ръководството се раздели с Емери и се обърна към младия и неопитен Артета. Посланието беше ясно – започване от нулата, посока на дългосрочно развитие и подмладяване на състава. Испанецът наследи застаряващ отбор, с проблемни играчи и пропусклива защита. Задача почти невъзможна на хартия за мениджър без опит.

От днешна гледна точка лесно виждаме как Артета внедри идеи за играта, заимствани от ментора му Гуардиола. Идеи, базирани на контрол върху топката и висока преса в определени зони на терена. За да се стигне до там обаче, мениджърът на Арсенал трябваше да започне от най-базовите детайли и след първата му година начело на клуба, беше трудно да видим прогрес на терена. Като начало Артета научи отбора си на игра без топка. Това им даде стабилност в защита, без значение дали пресират високо или са подредени в среден блок. Испанецът е толкова педантичен към играта без топка, че очаква играчите му да знаят къде се намират всички техни съотборници във всеки един момент на терена. Някои от играчите дори публично заявиха, че не са виждали нищо подобно в кариерата си.

Това, което направи отбора на Арсенал наистина опасен е втората фаза от плана на Артета -играта с топка. Първият елемент при играта с топка несъмнено е вратарят Аарън Рамсдейл. По-голямата част от атаките започват от него, като Арсенал се изнася от своята половина с ниско рискови подавания и цели да движи линиите на противника, за да намери празни пространства. Когато топката бъде загубена, играчите успяват бързо да си я върнат и да не останат уязвими за контра атаки. Елемент от играта, характерен за Манчестър Сити на Гуардиола. Въпреки проблясъците в определени мачове и цялостния прогрес на отбора, резултатите на терена не бяха повод за радост от привържениците на "артилеристите“.

Третият сезон начело на Арсенал се оказа преломен момент в развитието на Микел Артета. След две безславни завършвания на 8 –ма позиция в лигата, началото на сезон 2021/2022 беше пълна катастрофа. Отборът загуби първите си три двубоя, а търпението на феновете изглеждаше изчерпано. За мнозина уволнението на испанския специалист беше въпрос на време. Не така стояха нещата за ръководството на Арсенал. Фамилията Крьонке и техническият директор Еду стояха плътно зад испанеца и визията му. Те подкрепиха мениджъра, както при разчистването на състава от играчи като Месут Йозил и Пиер-Емерик Обамеянг, но и при привличането на футболистите, желани от Микел Артета. През втората половина на миналия сезон от дъното на таблицата Арсенал се превърна във фаворит за топ 4 и пъзелът изглеждаше все по-близо до това да бъде нареден. В играта на отбора се виждаше все по-ясна идея, а играчите видимо вярваха в методите на своя треньор. Към този момент, това което спираше отбора да се съревновава с най-добрите в лигата, бяха липсата на креативност, създаването на достатъчно положения и лидер в атака. Проблеми, които испанецът искаше да разреши, развивайки младите си таланти в лицето на Сака, Мартинели и Нкетия. В края на сезона Арсенал се срина и изпусна възможността да си спечели място в Шампионска лига. Нещо, което не  бяха постигали от 7 години насам. Това показа, че на този отбор му липсва опит и решителност, за да направи нещо значимо.

През това лято Арсенал беше от отборите, които се справиха най-добре на трансферния пазар. Идването на Габриел Жезус и Олександър Зинченко, както и връщането на Салиба от наем, разшириха състава и допринесоха за качеството му. След 13 изиграни кръга класирането на "артерилистите“ в топ 4 изглежда въпрос на време. Нещо повече, дори и най-консервативните специалисти признават, че Арсенал изглежда като отбор, готов да се бори с Манчестър Сити за титлата. Артета изглежда вече е настроил и най-фините детайли в отбора, а тройката в нападение Мартинели, Жезус и Сака са готови да поведат отбора към триумф. Макар и все още изключително млад, съставът на Арсенал играе все по-зряло, а самочувствието им на терена прави изключително впечатление. Това се видя особено ясно при победите над Ливърпул и Челси. Самочувствие в резултат от нетрадиционните тренировъчни методи и тактическия гений на "маестро“ Микел Артета. Каквото и да се случи от тук до края на сезона, работата свършена в Арсенал през последните години е невероятна и рискът с назначаването на Микел Артета изглежда оправдан.

ХРИСТО ХРИСТОВ

  Сподели
809