Легенда: За Ливърпул от 1981-ва, за финала в Киев и за Клоп


Н. Гавазов

Легенда: За Ливърпул от 1981-ва, за финала в Киев и за Клоп

Няколко дни преди финала в Шампионска лига, журналистът Гилем Балаге взе интервю от легендата на Ливърпул Фил Томпсън, който има три европейски титли с мърсисайдския отбор - през 1977, 1978 и 1981 година. Интервюто намери място на страниците на AS, а FUTBOL TV се постара да го направи достъпно за своите читатели.

ГБ: Нека да се върнем към европейския финал от 1981 година, когато Ливърпул победи Реал Мадрид. Неотдавна Висенте дел Боске и Камачо си спомниха за това. Вие помните ли Дел Боске?

ФТ: О, да. Помня го.

ГБ: Те казаха, че са се придържали към примитивна тактика в мача с вас.

ФТ: Помня, че бяха много силни, седейки в отбрана. Не забравяйте, че през 1981 година ние бяхме представители на английския футбол. Ливърпул спечели Купата през 77-ма и 78-ма, Фирест направи това през 79-та и 80-та, но Ливърпул бе безапелационния крал на европейския футбол, така че за Реал това бе голям мач.

ГБ: Това не прилича много на сегашното положение на нещата, нали? Тогава те бяха пети в Ла Лига и дълго време не можеха да се класират за финал за Купата, а вие редовно играехте там.

ФТ: По онова време в съревнованието участваха само шампионите от националните първенства, така че попадането на Реал във финала бе равно на подвиг. И да, спомням си, че играта не бе впечатляваща. Главната причина за това стана ужасният терен. Тревата не бе в добро състояние, оформлението и бе ужасно. Така я бяха положили, че линиите се намираха на около дюйм (2.54 см) височина.

Попитайте всеки, който е играл в тази среща. Това приличаше на неделен мач в някакъв парк, когато момчета с кофа вар минават и очертават терена както им падне. Топката постоянно скачаше, когато трябваше да се търкаля, което правеше играта непоносима. Това определено не бе най-добрият мач в света. И със сигурност не от тези, които ще запомниш. Помня как Хуанито на позицията централен нападател преодоля Клемънс и стреля над гредата - това бе единственото положение в мача.

ГБ: Не бе ли Камачо? Питам, защото Камачо вече 30 години обяснява, че той така е изпълнил удара, че да преодолее вратаря, но теренът не му е позволил да го направи.

ФТ: Е, мога да разбера, тъй като испанците винаги са били добри по отношение на техниката, така че изстрелът им толкова високо над гредата не бе изпълнение в техния дух, слава на Бог за нас. Те не успяха да спрат Алън Кенеди, но ако погледнете внимателно, вие ще видите, че на практика топката се намираше във въздуха, тя не се търкаляше по терена.

ГБ: И така, какво се случи с този гол? Тъй като е известно, че много футболисти на Реал Мадрид са получили персонални задачи по опека на играчите на Ливърпул, а подаването на Алан премина през Рей Кенеди, който бе пазен от Дел Боске, постоянно намиращ се пред него и без да обръща внимание на другите футболисти, които по това време свободно се движеха напред. Реал бе погълнат от тази персонална опека и остави без внимание някои играчи на Ливърпул.

ФТ: Срещу Алън, който играеше като фул-бек, те не оставиха никой от своите, така че, когато Алън тръгна, никой не бе до него. Рей се постара да му прати топката от тъчлинията и малко или много точно я изпрати към него в наказателното поле, където Кенеди успя да я обработи. Не знам кой от защитниците се намираше там, струва ми се, че това бе десният бек, който, опитвайки се да я изчисти,  я изпусна по ужасен начин и Алън просто го преодоля. И вече от остър ъгъл успя да стреля покрай вратаря. Мисля, че оставаха десет минути до края на срещата. В този двубой на практика нямаше положения за гол, но след нашето попадение ние имахме три шанса да вкараме.

 

ГБ: Другото, което говореха играчите на Реал Мадрид за тази среща: те са били убедени, че ще успеят да вкарат мача в допълнителното време.

ФТ: Да, на нас наистина ни се струваше, че те се опитват да направят това. Допълнително време и дузпи. Ние бяхме отбор, който по това време използваше тики-така, примерно, както съвременната Барселона. Ако помните, те разполагаха с Лори Кънингам, играещ като дясно крило. Аз съм играл с него в Англия, така че знаехме неговите възможности. Ние не искахме да му даваме пространство за движение и аз мисля, че Алън Кенеди игра много, много добре срещу него.

Винаги ще помня корнерите, които бяха добър прийом на Лори. От флага на десния крак той стреляше вътрешната страна на стъпалото на десния си крак. Това е едно от най-добрите неща, които се отдаваха на Кънингам, които хората и до сега си спомнят, той даже от флага на левия край успяваше да стреля по вратата с десния крак. Това показва колко силни бяха краката му.

ГБ: Говорихте ли си по време на мача?

ФТ: Разбира се, че не. Бяхме много  съсредоточени. Естествено, след двубоя, даже когато си на небето от щастие, не може да не кажеш няколко думи. Хващаш му ръката и понеже също е англичанин, казваш му "Сори" и отиваш да празнуваш.

ГБ: Реал не бе на финал 15 години и не бе най-силният отбор, как възприемахте това тогава?

ФТ: Реал си беше Реал. Това бе голям клуб, както и Барселона. През 1976 година играх срещу Кройф в Купата на УЕФА и мога да кажа, че тогава тези отбори вече бяха големи, разбира се, не като днес. Това, което правят в Шампионска лига през последните години е изключително... Не мога да повярвам, истина ли е, че Реал до нашия мач не бе играл финал 15 години?

ГБ: Значи наистина сте били Реал от онова време?

ФТ: Ние бяхме отбор, от който се страхува всички в европейския футбол. Хората идваха в Англия за консултации с нашия треньорски щаб. Нашите треньори работеха над техническата част на футбола, това бе много, много прост футбол. Много структуриран, с едно-две докосвания, подаване и движение, мини-игра през цялото време. Това е нещото, което тогава правехме. Хората идваха да гледат, да се консултират и да се научат, как правим всичко това и се връщаха с бели листове от записките си, защото това бяха просто мини-игри на терена, по 7-8 на всеки преход от едната половина на полето в другата.

ГБ: Дали това ви поддържаше в постоянна готовност да поемате топката и да я подавате напред, движейки се напред?

ФТ: Именно. Но това се случваше не само заради едно-две докосвания на топката от всеки играч. Ние винаги бяхме готови да изпратим напред нападателя, да стигнем наказателното поле, подаване - движение напред, подаване-движение напред. Поради това бе обидно да чуваме, че само си подаваме в центъра на терена и не се движим. Това стана второто ни лице и то се отличаваше от това, което хората са свикнали да виждат на терена. Те искаха да дойдат на тренировките ни и да научат нашата тайна, но си тръгваха, чешейки си главите и питайки се: и това ли е всичко? А то стана възможно благодарение на футболистите, които играеха в Ливърпул тогава. Ние можехме да задържим топката у нас, забавлявайки се, а можехме и агресивно да се движим напред, както съвременната Барселона, само с голямо себераздаване, както е при тях. Разбира се, имахме и лоши мачове.

ГБ: А кой бе вашият Кристиано Роналдо? Кое бе това момче, за което говореха "ето, точно той ще  ни направи играта"?

ФТ: Както всички знаеха, Далглиш бе този, който, можеше да направи магия от нищото. Той бе този, който можеше да преобърне играта и да накара хората да викат от възторг. В него имаше нещо от Луис Суарес, можеше да измъчва защитниците, появявайки се на най-неочакваните места, да праща топката от най-невероятни ъгли, но в същото време бе силата, която тласкаше Ливърпул напред. Това е нещото, което правеше Кени Далглиш по-добър от останалите.

ГБ: Каква бе вашата роля на терена и извън него?

ФТ: Е, аз бях капитан на отбора и тъй като вече бях спечелил Купите през 1977 и 1978 година, вече знаех какво означава да играеш на финал. Париж бе забележително място. Това бе забележително, не много далече от нас и не много далече от феновете на Реал и там атмосферата бе специална. Това звучи ужасно, но всички бяха убедени, че ще победим, също както сега много отдават предпочитанията си на Реал Мадрид.

ГБ: Е, Реал сега наистина изглежда като отбор-победител, не е ли така?

ФТ: Хората говорят за Реал, че той не е много добър, но винаги намират вратичка, за да победят, а по принцип това е добре за всеки отбор. Това е повече от това, просто да имаш отлични играчи в своя състав. Умението да се побеждава, даже когато играта не върви - това е, което има сегашният Реал.

ГБ: Как вие виждате мача в Киев? Как ще се развие срещата между толкова еднакви отбора?

ФТ: Това наистина е интересна шега. Реал Мадрид излиза на терена в качеството на фаворит - отборът спечели Шампионска лига три пъти за последните четири години. Както вече казах, те намериха способ да правят това. Заслужиха ли да преодолеят Байерн? Може би не го заслужаваха, но те го направиха. Срещу Ювентус победиха с 3:0 като гост и играха ужасно у дома, губейки с 3:0, но все пак вкараха гол в последната минута. Да, с дузпа, но мен не ме вълнува, че някои казват, че това не е дузпа, съдийството бе добро, а дузпата - чиста. Но отново видяхме, как Реал продължи през вратичката. А това е причина да се страхуваме от такива отбори, но ще сме щастливи да играем срещу тях. Реал много ми напомня на Манчестър Сити, те могат да натискат и да поставят автобус, а това подхожда на Ливърпул. Ако не сте гледали мачовете между Ливърпул и Манчестър Сити, аз ви напомняме, че ние три пъти победихме през тази година. Това, как играеше Сити много устройваше Ливърпул и на мен ми се струва, че Реал играе по същия начин.

ГБ: Може ли да сравните това с бокс, когато двама от тежка категория се удрят един друг, докато единият не падне? Или може би е битка между боксьор от лека категория срещу такъв от тежка?

ФТ: Аз виждам това по-красиво, от техническа гледна точка, тъй като и двата отбора са добри в това. Не виждам като борба в тежка категория. Погледнете триото в атака при нас и тях, а също и в центъра. Те разполагат с Кроос, който е с отлична техника, но у нас на много позиции имаме по-млади играчи с голяма енергия, а това може да ни помогне да победим.

ГБ: Връщайки се към вашия финал, вие помните ли за какво си говорехте на терена и на почивката?

ФТ: Може би същото, което с Боб Пейсли си говорехме в обикновените мачове от първенството. Той ни казваше, че е уверен в нас, че сме готови. Не обръщахме внимание на това кой е наш съперник. Ние винаги бяхме "по-добри от тя" и за това толкова често побеждавахме. Може да е банално, но това работеше с нас по онова време и нищо не променихме преди мача с Мадрид птез 1981 година.

ГБ: Опитахте ли се да промените нещо?

ФТ: Не. Ние постоянно чувахме какво се случва на пейката, те постоянно ни крещяха по време на мача. "Подай по-бързо, да, движи се, тичай напред" - това бяха указанията. За да се движим възможно по-бързо. Нашата игра много напомняше на съвременния футбол. Имахме вратар, който играеше извън наказателното поле, Ръш и Далглиш постоянно пресираха. Това наистина прилича на сегашната им игра, нали? Но никога не сме имали тактика. Когато тренирахме, Рони Моран ни казваше да "ловуваме съперника". Бяхме длъжни да го притиснем към наказателното поле, да го вкараме в мрежата, за да не избяга никой. Това се случваше с тези мини-игри, за които говорех.

ГБ: Това отново ни връща към комуникацията между мениджъра и играчите. Какво мислите за Юрген Клоп и работата му с отбора?

ФТ: Мисля, че за да станеш велик мениджър за Ливърпул, ти трябва да разбереш Ливърпул. Това не означава, че просто трябва да знаеш историята на клуба, както всеки съвременен треньор. Ти трябва да разбереш Ливърпул да го чувстваш, да го надушваш. А при Клоп се получава. Аз направих с него едно мило интервю за нашата съботна програма. С него се разхождаме из базата и беседвайки, аз го попитах, защо е дошъл в Ливърпул. Чувствал ли е, че това може да бъде нещо сериозно между него и Ливърпул?

Първата му треньорска работа е била в Майнц, за който той е играл, а след това е станало "You'll never walk alone" в Борусия, а сега той е на "Анфийлд", в клуба, чийто химн винаги е бил "You'll never walk alone". Мислил ли е той, че това е трябвало да се случи? А той ми каза, че независимо от факта, че са го викали в Манчестър Юнайтед, на него му се е струвало, че това няма да бъде правилната крачка. А после жена му е казала: "Юрген, ако Ливърпул сам е дошъл при теб, значи това е твоят клуб". И той почувствал, че тя е права. Той е почувствал, че това е правилното време да бъде тук.

Когато Ливърпул нае Клоп, по това време Ван Гаал и Венгер бяха под огромен натиск в своите клубове, както и Моуриньо в Челси. Ако Ливърпул не бе направил първата крачка в това време, някой от голямата английска тройка щеше да привлече Клоп, защото той бе открит за предложения. И аз мисля, че моментът - това на практика е всичко във футбола. Клоп дойде в Ливърпул, разбра клуба и клубът го разбра. Хората виждат неговата страст, а това е много, много важен елемент за това да бъдеш част от Ливърпул.

3310