Черният Великден: Как Ман Юнайтед и Ливърпул се забъркаха в най-големия скандал
Н. Гавазов
Преди повече от век Англия е обхваната от ужаса на Първата световна война. Конфликтът поглъща все повече човешки и материални ресурси, а животът в страната вече е далеч от нормалното си съществуване в мирно време.
Футболният сезон през 1915 година е към своя край, но за клубовете спортните резултати остават на заден план. Основната им грижа е да намерят начин да оцелеят финансово и да избегнат фалита.
Всички усещат, че футболът може скоро да бъде принуден да замлъкне.
На 2 април 1915 година радиото вече е изобретено, но пеницилинът все още не съществува.
"Олд Трафорд“ обаче вече е на същото място, на което се намира и днес. Около 18 000 зрители заемат местата си по трибуните, за да наблюдават гостуването на Ливърпул.
Съперничеството между двата клуба все още не е достигнало култовото си измерение, макар че откриването на Манчестърския корабен канал вече е поставило началото на необратими промени в отношенията между двата града.
Във временното класиране Ливърпул се намира в средата на таблицата. Отборът не е застрашен сериозно, но и няма реални шансове да се бори за челните места. Положението на Манчестър Юнайтед е далеч по-тревожно – тимът е в зоната на изпадащите и се нуждае от задължителна победа, за да запази мястото си в елита.
Допълнителен повод за спокойствие сякаш е и календарът. Денят е Разпети петък и никой не предполага, че футболният празник ще се превърне в скандал.
Но именно това се случва.
"Нападателите на Ливърпул демонстрираха най-слабата си игра през целия сезон“, пише Sporting Chronicle в коментара си след срещата. "Представянето им пред противниковата врата беше толкова лошо, че не може да бъде описано. През второто полувреме пък беше невъзможно да се открои някой от двата отбора.“
Вестник Post обръща специално внимание на изпълнението на дузпа от капитана на Манчестър Юнайтед Патрик О'Конъл. Според изданието той "изпълнил по комичен начин дузпа, изпращайки топката покрай вратата и предизвиквайки подозренията на съдията“.
Manchester Football Chronicle също е крайно критичен към видяното, определяйки двубоя като "удивителен“. Изданието отбелязва: "Нито един от двата отбора не показа и капка енергия, след като Манчестър Юнайтед поведе с два гола. Футболът беше най-лошият, който можеше да се види през този сезон.“
Особено странна ситуация предизвиква и поведението на нападателя на Ливърпул Фред Пагнъм. След като той изпраща топката в напречната греда, вместо да го поздравят за опасния удар, собствените му съотборници се нахвърлят върху него.
Какъв всъщност е бил този мач?
Манчестър Юнайтед печели трите точки и запазва елитния си статут, но необичайното поведение на футболистите поражда съмнения дори сред най-доверчивите привърженици.
От създаването на професионалните първенства в Англия букмейкърите са неизменна част от футболната действителност. Макар дотогава да няма заловени участници в подобна схема, подозренията за уговорени срещи се разпространяват все по-широко. Липсата на решителни действия от страна на Футболната лига допълнително изостря общественото недоволство.
Настроенията са особено силни заради войната. Докато хиляди британски войници загиват в окопите на Франция и Белгия, обикновените хора трудно приемат мисълта, че някои футболисти могат да предават любимата игра заради пари. Защо едни трябва да жертват живота си в името на короната, докато други използват футбола за лична изгода?
Обществото търси виновници и Манчестър Юнайтед и Ливърпул се оказват в центъра на скандала.
Всичко започва с анонимно писмо от букмейкъра Football King, публикувано в Sporting Chronicle.
"Имам сериозни основания да смятам, че мачът, изигран в Манчестър по време на великденските празници, е бил уговорен. На домакинския отбор е било позволено да спечели с необходимия резултат.“
Твърденията намират отзвук както сред привържениците, така и в пресата. Футболната лига вече не може да остане безучастна и започва официално разследване. Създадена е специална комисия, която избира за своя централа луксозния хотел "Гранд“. Там започват разпитите на всички, за които има съмнения, че са участвали в схемата.
Процедурата продължава седмица след седмица, докато през лятото комисията стига до осем потенциални виновници.
От Манчестър Юнайтед това са Артър Уоли, Санди Търнбул и Иноук Уест. В списъка на Ливърпул попадат Том Фърфол, Боб Пърсел, Том Милър и Джеки Шелдън. Осмият заподозрян е Лорънс Кук, бивш състезател по крикет.
Разследването получава сериозен тласък и от самите букмейкъри. Те са сред най-потърпевшите от предполагаемата измама, тъй като трябва да изплащат огромни печалби. На някои места сумите достигат 150-200 паунда, при положение че най-високата седмична заплата в лигата е едва пет паунда.
Помощ оказват и привържениците. Макар футболистите от онова време да не разполагат със състоянието на днешните звезди, те вече са достатъчно популярни, за да бъдат разпознавани лесно.
Първоначално полицията се съсредоточава върху Джеки Шелдън. Преди да облече екипа на Ливърпул, той е играл за Манчестър Юнайтед и поддържа близки познанства с Уоли, Търнбул и Уест. Четиримата се срещат вечерта преди двубоя в пъба Dog and Partridge. Това събиране веднага привлича вниманието на разследващите, които искат да разберат каква е била причината за срещата.
Следващата следа отвежда полицията до Хъкнал Торкард, малко населено място в близост до Нотингам. Там е роден Уест, а именно в района са регистрирани най-много залози за победа на Манчестър Юнайтед с 2:0.
Подозрения предизвикват и залозите на Лорънс Кук. Той поставя пари за същия резултат на различни места, което поражда въпроса откъде е разполагал с подобна информация.
Въпреки натрупващите се улики разследващите дълго време не успяват да намерят категорични доказателства. Развръзката идва едва когато един от участниците решава да проговори след месеци на силен натиск и обществено заклеймяване.
Той разкрива подробности за начина, по който е била организирана измамата. Сред тях е и умишленото отказване на подавания към футболистите, които не са били част от схемата. В заключителните минути те се опитвали да отбележат гол, който би провалил предварително уговорения резултат, но съучастниците им съзнателно не им помагали.
И до днес не е известно кой точно е издал останалите участници.
Една от възможностите е това да е бил Патрик О'Конъл. Капитанът на Манчестър Юнайтед пропуска по крайно необичаен начин дузпата в скандалния двубой, но в крайна сметка избягва наказание. След войната той изненадващо заминава за Испания, където впоследствие се превръща в легенда на Барселона.
Дали именно той е бил човекът, който е проговорил? Това остава загадка.
Причините, подтикнали футболистите към подобна постъпка, обаче са по-лесни за разбиране. Във военните условия футболът се оказва все по-трудно защитим като развлечение. Той не успява да създаде усещане за нормалност, докато от континента непрекъснато пристигат новини за загинали войници и хиляди ковчези се завръщат в родината.
В началото на 1915 година едва 122 от общо 1800 регистрирани футболисти се записват доброволно за военна служба. Това предизвиква остра реакция и The Times публикува заглавието: "Футболът прави всичко възможно за врага.“
Общественото отношение към играчите става все по-негативно. Посещаемостта на стадионите се свива четири-пет пъти, а финансовата подкрепа от собствениците на клубовете също намалява. Почти половината отбори в лигата изпитват затруднения с изплащането на заплатите. Дори в програмата за срещата между Манчестър Юнайтед и Ливърпул се отбелязва, че следващият сезон може да бъде отложен.
Футболистите също са изправени пред несигурност. По онова време звездите на терена не получават възнаграждения, които да надхвърлят значително доходите на миньорите и рибарите по трибуните. В условията на предстоящо спиране на първенството някои от тях решават да спечелят допълнително, за да осигурят семействата си поне за известно време.
Това обаче не може да оправдае случилото се. На 23 декември 1915 година и осемте заподозрени получават доживотна забрана да участват във футболни срещи.
Liverpool Echo определя датата като "най-черния в историята на футбола“.
Ръководствата на Ливърпул и Манчестър Юнайтед приемат наложените санкции. Ситуацията има и един парадоксален аспект: въпреки че уговорката е доказана, преиграване на срещата така и не се провежда.
Причината е, че евентуална загуба на Манчестър Юнайтед би означавала изпадане на тима от елита, докато Челси би запазил мястото си. Това обаче не отговаряло на интересите на лондонския клуб, който всъщност имал желание да изпадне, за да намали разходите си.
Смята се, че именно този случай се превръща в последния сериозен аргумент за прекратяване на официалното първенство. През 1916 година футболът в Англия окончателно отстъпва място на военните обстоятелства.
Играчите, включително замесените в скандала на "Олд Трафорд“, постепенно се присъединяват към милионите хора, чийто живот вече е погълнат от войната. Изглежда, че именно това е моментът, в който страната очаква от тях да оставят спорта настрана.
О'Конъл, Уест и Андерсън започват работа в отбранителния завод на Ford, разположен близо до "Олд Трафорд“.
Фърфол, Шелдън и Търнбул избират доброволно да заминат на фронта. Джеки Шелдън е тежко ранен във Франция почти веднага, но успява да оцелее. Съдбата на Търнбул е трагична – след неуспешна нощна атака край Арас през 1917 година тялото му никога не е открито.
Това е тъжна, но характерна история за съдбата на британците през Първата световна война. Страната преминава през три мобилизационни вълни и дава повече от 650 000 жертви, преди германският кайзер най-накрая да капитулира.
Едва след края на войната англичаните могат да възстановят футбола, да отдадат почит на загиналите и да наградят онези, които са се завърнали от фронта.
През 1919 година Джеки Шелдън и останалите участници в измамата, преживели войната, признават вината си и подават молби за помилване. Футболната лига обсъжда исканията им, преди да вземе решение да ги уважи. Основният аргумент е, че позорът от извършеното вече е изкупен с кръвта, пролята на фронта.
Единствено Иноук Уест отказва да признае участието си в схемата и наказанието му остава в сила. Той изпраща многобройни жалби, но междувременно останалите постепенно се връщат към футбола. Милър започва отново да бележи за Шотландия, Шелдън облича екипа на Ливърпул, а Пърсел намира място в Порт Вейл.
Том Фърфол е единственият, който не се завръща към професионалния футбол. Вече наближаващ 40-те години, той става таксиметров шофьор и продължава да превозва пътници дори по време на следващата световна война.
Наказанието на Уест е отменено от Футболната асоциация едва през октомври 1945 година – момент, в който той вече е на 59 години. Решението идва твърде късно, за да има реално значение за футболната му кариера.
Спомените на семейството му също не рисуват особено положителен образ. "В нашето семейство не го смятаха за добър човек. Той биеше баща ми и изостави баба ми, като се отчужди от семейството. Не изглеждаше като човек, за когото бихте искали да омъжите дъщеря си“, разказва неговият внук Роджър Уест.
Тези думи добавят още един мрачен щрих към историята на футболиста.
Случилото се на Разпети петък на "Олд Трафорд“ продължава да се предава от поколение на поколение. Първоначално възприеман като необичаен епизод, скандалът постепенно се превръща в нарицателен пример за това докъде може да стигне любимата игра, когато бъде поставена в плен на алчността и неподходящите обстоятелства.
Сподели
