Американците го могат!
.
Преди 10 години в САЩ бе приет “План 2010”, според който националният отбор по сокър (там под футбол разбират друго нещо) трябва да триумфира на световните финали в ЮАР. Тогава това звучеше налудничаво, тъй като играта не бе много популярна зад Океана, въпреки че още през 70-те години Краля Пеле игра за Ню Йорк Космос, а на първия Мондиал през 1930 американците са 3-ти. През 1994 в най-развитата страна бе проведен и шампионат на планетата.
Естествено в Америка, за разлика от други страни, където всичко остава на хартия, когато се приеме план той се изпълнява. В подкрепа на спорта бяха заделени доста пари като беше изградена база за националния отбор, а на определените за големи таланти бе обърнато специално внимание.
Естествено успехите не закъсняха и още през 2002 в Япония и Република Корея американците стигнаха до ¼-финал, където отпаднаха от финалиста Германия след изключително тенденциозно съдийство. 4 години по-късно обаче те не бяха достатъчно убедителни и направиха само един силен мач срещу бъдещия световен шампион Италия.
В същото време янките наложиха своята хегемония в Северна Америка или по-точно Зона КОНКАКАФ. В мачовете си срещу футболна държава като Мексико Щатите имат страхотен баланс, а и Мейджър Лигата сериозно израсна в последните години.
Всъщност именно МЛС прави сериозна услуга на националния отбор. Програмата там позволява на тима да има много повече време за лагери и играчите на практика се познават доста по-добре от тези в другите тимове. Работи се по-скоро като в клуб и интересите на шампионата и тимовете в него са оставени на по-заден план.
Голяма част от най-добрите американски футболисти имаха шанс да натрупат опит ив Европа. Тим Хауърд в момента пази на вратата на Евертън, но мина и през Манчестър Юнайтед, Клинт Демпси е безспорният лидер на Фулъм. Силни години в Холандия имаше Дамаркъс Бийзли, а Лендън Донован игра в Германия. Голямата надежда обаче остава Фреди Аду. Младокът от ганайски произход тепърва ще показва на какво е способен.
Така плодовете на “План 2010” започнаха да дават резултат. Показаното от САЩ на турнира за Купата на Конфедерациите разкри големият им потенциал. За световна титла е трудно да се говори, но до финалите в ЮАР има цяла година.
Със страхотна тактическа дисциплина, заимствана от американския футбол, янките играха като равен с най-големите футболни сили – Италия, Испания и Бразилия. Когато си поставят нещо за цел, те непременно го постигат. Олимпийската титла по волейбол от 2008 доказва, че дори в спортове, които не са първостепенни, успехът е ценен.
Така не е изключено “Чудото на леда” (Олимпийската титла по хокей от Лейк Плесид през 1980, дошла след победа с 3:2 над абсолютния фаворит СССР) да се повтори и на футболния терен. Това лято не стана, следващото ще е трудно, но и този ден ще дойде. Американците го могат!