Обобщение на груповата фаза на Мондиал 2026
Н. Гавазов
Груповата фаза на всеки турнир е етап, след който е най-важно да се въздържаме от крайни оценки. Спомнете си груповата фаза на Мондиал 2022 - Аржентина в най-добрия случай избегна попадането в категорията "пълен провал“, а испанците изглеждаха отлично – и къде завършиха турнира и едните, и другите? За португалците неубедителното начало на турнира е по-скоро добър знак: те грабнаха Евро 2016, без да спечелят нито един мач в групата си.
Затова сега ще поставим акцент върху хората, за които можем да си направим изводи – тези, чийто път спря в груповата фаза, и рекордьорите.
ТЕНДЕНЦИИ
Групова фаза, от която в плейофите излизат 2/3 от участниците, е нещо много лошо.
Критиката към етапа с 48 отбора по някаква причина се концентрира върху липсата на познания за много от имената. Хаити, Кюрасао – мнозина мислеха, че всички проблеми се свеждат до това, че някакви "пътници“ ще допускат по десет гола. Оказа се, че "пътниците“ са много по-малко, отколкото се очакваше, но конкурентните мачове на определен етап станаха малко.
И не само заради Алжир и Австрия. Австралия и Парагвай например имаха по три точки след два кръга. И двата отбора прекрасно разбираха, че равенството извежда и двата в плейофите, докато загубата с голяма вероятност ги погребва – и те изиграха 0:0. Това не може да се нарече уговорен мач, но всичко това са парафрази на "хихонския позор“ – игра, в която резултатът устройва и двата отбора, и те "откачат“ третия.
Сега, отчитайки, че трети (трети излишен, оказва се?) става някой от друга група, драми от типа на 1982-ра година не се очакват. Но това не отменя проблема с развалената гледаемост поне на третия кръг.
И най-важното е, че ФИФА не се учи от грешките си. Всички преминаха през това през деветдесетте години, когато в плейофите излизаха 16 отбора от 24 – и тогава равенствата, които устройваха всички, бяха "изигравани“ от ирландци с нидерландци, румънци с аржентинци, колумбийци с германци... Това не са уредени мачове в буквалния смисъл на думата, но е също толкова антиспортно.
Възрастните имат място тук
Забавно се получи: рекордът за най-възрастен треньор в историята на световните първенства беше подобрен три пъти. Още в мача на откриването го постави Уго Броос (роден през 1952 г.), броени часове по-късно беше подобрен (рекордът, не Броос) от родения през 1951 г. чех Мирослав Коубек, а поне до следващото първенство ще се задържи рекордът на Дик Адвокаат, който се появява на бял свят в Хага през 1947 г.
И това при положение, че професията "национален селекционер“ открай време се смяташе за "пенсионерска“ – такава, към която се преминава в края на кариерата. Нас, украинците, това трябва да ни учудва най-малко. Мирча Луческу бе на чифт успешни мачове от това да изведе национален отбор на световно първенство на 80-годишна възраст. Безспорните успехи на Дел Боске и Липи зададоха тенденцията, а съвременната медицина позволява поддържането на бойна форма до все по-напреднала възраст – тук няма никакви открития.
Има ли място за азиатците?
От 12-те отпаднали отбора, седем представляват Азиатската конфедерация. Малко множко – особено ако си спомним, че общо бяха девет. Всъщност, никой друг от континента не продължи напред: "оцеляха“ само Австралия, която по принцип се оказа там само защото в началото на века ѝ стана скучно да разгромява тимове от Самоа и Фиджи в зона "Океания“, и Япония.
Отчитайки, че азиатците загубиха значителна част от мачовете си с разгромни резултати, възниква въпросът за неравномерното разпределение на квотите.
Провалът на груповата фаза
Преди да обсъждаме Уругвай, Меси, Роналдо, нека си спомним за хората, които ни напомниха, че от всяко дъно може да се почука отдолу.
Тунис доведе на световното първенство Сабри Ламуши. Загуби от шведите с 1:5 и... треньорът бе уволнен. "Орлите от Картаген“ влязоха в изключително рядък списък, който дори на такъв рядък турнир като световните първенства се попълва особено бавно. Достатъчно е да кажем, че смяна на треньора по време на самото световно първенство се случва за първи път през XXI век, а предишните такива герои бяха... същите тези тунизийци.
Хенри Касперчак на френското световно, Бум-кун Ча начело на Южна Корея и Карлос Парейра в Саудитска Арабия – все през същата 1998 г., както и треньорът на шотландците в праисторическата 1954 г. – това, заедно с Ламуши, е целият списък от жертви, които са изгонени, без да се чака края дори на такъв кратък турнир. При това Ламуши беше изгонен "с особен цинизъм“ – след само един мач.
Интересното е, че "Орлите от Картаген“ преминаха квалификационната група с 9 победи и едно равенство в десет мача, голова разлика 22:0. От една страна, това е пример за това доколко квалификациите и самото Световно са различни състезания (особено когато се класираш от група със Сао Томе и Принсипи, Малави, Либерия, Намибия), а от друга – доказателство, че Ламуши все пак заслужаваше втори шанс.
Разочарованието на груповата фаза
Но едно е, когато се провали един и без това слаб отбор. Съвсем друго е, когато с дрязги, скандали и истерии отпада отбор с капитани на Барселона и Реал в състава си.
Световното първенство по футбол е печелено само от осем отбора. Към отсъствието на италианците започваме да свикваме, но дори в 1/16-финалите – тоест в топ 32, което до съвсем скоро означаваше просто присъствие на Световното – попаднаха само шест отбора със звезди на емблемите си. От дистанцията слезе първият световен шампион, той е и многократен шампион, той е и домакин на следващото световно – Уругвай.
Не вярвайте на тези, които разказват, че "селесте“ имат слаб състав. Първо, там са капитаните на Барселона и Реал, второ – една от звездите на Атлетико също е там, и трето – 3-милионната страна никога не е излагала на световни първенства отбор от звезди. Тя винаги е била колектив, в който е имало няколко класни играчи, останалите "носеха пианото“ – и всички демонстрираха максимума си именно в националния отбор.
Уругвайците никога не са се интересували по какъв начин се постига резултатът: оттук и играта с ръка и ухапването на Суарес, и най-жестоката игра на футболисти от типа на Гаргано, и любовта към симулациите.
Най-лошите опасения се потвърдиха и именно затова Уругвай пропусна пред себе си съперник, който целият струва по-малко от един Валверде.
Треньорът на груповата фаза
Между другото, за съперника. След подвизите на Кабо Верде много се говори за техния вратар Возиня, но това е пример за мем, който излезе извън контрол. Страхотно е, че вратарят в края на кариерата си получи своя звезден миг (той на своите 40 години дори няма договор с клуб – и с Инстаграм с 15 милиона последователи е по-логично да го очакваме не в някоя втора лига на Португалия, а в една от медийните лиги), но на него му се налагаше и малко да спасява.
"Акулите“ извадиха истински акулска защита, успяла да устои и пред пробивите в свободните зони на уругвайците, и пред тики-таката на испанците.
Между другото, провалът на Уругвай се оказа толкова безспорен, че дори последният аргумент на кралете – че са по-малко като население – престана да действа. В групата националният отбор на 3-милионната страна пропусна пред себе си националния отбор на 600-хилядната.
"Жокерът“ на груповата фаза
Германия, честно казано, изглежда напълно неподготвена за големи постижения. Тя доведе просто посредствен отбор: показателно е, че Лерой Сане не успя да се класира за Мондиал 2018, когато бе една от звездите на Манчестър Сити, но успя през 2026-а, когато не впечатлява дори в Галатасарай. Този отбор играе слабо: и да завършат мача си срещу тях с успех можеше не само Еквадор, но и Кот д'Ивоар. Треньорът им взема странни решения: в абсолютно безсмислен за Бундестима мач Нагелсман по някаква причина пусна титулярите – и въпреки това загуби.
Но се намери герой, който преобръща хода на мачовете, когато при германците нищо не се получаваше. Дениз Ундав дори срещу Еквадор можеше да изтръгне равенство, а с "слоновете“ с дубъл превърна загубата в победа – голът срещу Кюрасао на фона на това дори е неудобно да се взема предвид.
Световното първенство дойде идеално навреме, за да разкрие Ундав в статута му на пълноценна звезда. До 25-годишна възраст Дениз играеше изключително в долните дивизии – дори белгийският Юнион го покани, когато бе отбор от втора дивизия. Оттогава последва красив скок в кариерата – 26 гола за сезон във висшата лига на Белгия, два сезона с по 18-19 гола в Бундеслигата за Щутгарт – но именно такова сияние в един отбор с Нойер, Кимих и Вирц го прави истинска звезда.
Роден в кюрдско семейство, Ундав въплъщава по-добре от всеки друг германец традиционните немски футболни ценности. Резултатът на таблото е по-важен от всякакви красоти, търсенето на пространство и умението да намираш правилния момент са по-важни от всякаква естетика – и разбира се, в един силен отбор резервата също може да бъде звезда. Относно силата на германците засега има съмнения, но Ундав достойно продължи делото на Фюлкруг и Клозе, които подсилваха играта от пейката на предишните мондиали.
Вратарят на груповата фаза
Ето и отговора на гатанката. Най-много текст в обобщението на групата ще бъде посветен на представител не на някоя нация със свой отбор на световното, а на 40-милионен етнос, разпръснат из Турция, Иран, Германия и много други страни.
Ако Ундав поне е роден в богата Германия, то Алиреза Бейранванд има уникален път към признанието. Той е от "класическите“ кюрди: номадите, които отглеждали овце. Когато семейството все пак се установява в иранско градче, Бейранванд е вече на 12 години – и вероятно вратарската позиция е била единствената, на която човек може да стане професионалист при такъв късен старт. При това и на тази позиция той дълго не можел да срещне признание и в началото на кариерата си съчетавал играта в полупрофесионален клуб с работа в пицария и като чистач.
Всичко това всъщност е в далечното минало. Алиреза вече повече от десет години е вратар на националния отбор на Иран. Това световно първенство е трето за него, на първото той спаси дузпа от Кристиано Роналдо. След това да блеснеш срещу Лукаку и компания е фасулска работа, и Бейранванд в групата се отличаваше със спасявания на границата на човешките възможности.
Пренастройката на груповата фаза
Нидерландия започна слабо турнира – при това, въпреки двата отбелязани гола, слабо именно в атака. Ван Дайк с включванията си напред направи мача по-интересен, но като цяло Самървил, Мален и Гакпо принудиха хората да си спомнят за Робен и ван Перси, Гулит и ван Бастен.
Но щом сложиха Броби в основата и преместиха Мален на фланга, "оранжевите“ просто разцъфнаха. Гакпо и Броби се състезаваха вече не със съперника, а помежду си: първо единият оформи дубъл, после другият. Самървил, характерно, също не изглежда като слабо звено – той също влиза ударно като резерва. Появата на мощна "деветка“ разтовари другите – и отборът заигра.
Цифрата на груповата фаза
39 години и 299 дни – такава излезе разликата във възрастта между старши треньорите на Германия и Кюрасао. Да, старите имат място тук и Адвокаат украси турнира, но "лаптоп-треньорите“ също не са за подценяване. Юлиан Нагелсман е по-млад от Дик повече от два пъти; той е роден след началото на треньорската кариера на Дик!
Рекордьорът на груповата фаза
Целият свят дълго и досадно провеждаше квалификации, разширяваше броя на участниците, разтегляше турнира в три страни, за да разбере накрая, че най-добре играят футбол двама души. Струваше ли си усилията?
Добре де, Роналдо, разбира се, конкретно през 2026-а вече не влиза в числото на най-добрите, но самият факт на продължаването на една изключителна кариера му позволява да обновява нови и нови рекорди. Всеки негов мач, всеки негов гол за националния отбор е преди всичко обновяване на световния рекорд за национални тимове. А с головете във вратата на Узбекистан Кристиано постави рекорд, който рискува да изглежда вечен: стана единственият футболист, който е вкарвал на шест световни първенства.
Можеше ли Деко да си представи, подарявайки на суперталанта правото да бие дузпа в мача с Иран, че твори история? На Мондиал 2006 Кристиано не вкара повече и именно това беше неговият първи от шест мондиала. Феномен на спортното дълголетие и адаптация към най-различни условия, Роналдо успя да устрои последен танц в родината на Майкъл Джордан.
Играчът на груповата фаза
Винисиус разцъфна, възстановявайки сътрудничеството си с Анчелоти, Холанд навлезе в световните първенства като у дома си, Мбапе ниже голове на трето световно първенство подред – това са все подробности, които не отменят най-важното.
Страхотно е, че Роналдо е съкратил мотивацията си едва до 41 години. Невероятно е, че я е съхранил Меси след победата на Мондиал 2022. Той вкарва дори повече, отколкото на победния турнир, при това в неговия случай головете са само черешката на тортата. Лионел невероятно много придвижва топката, развива атаките, отива не в зоните, където е топката, а в тези, където тя се оказва. Като следствие, статутът на най-добър голмайстор в историята на световните първенства – за играч, за когото някога говореха, че в националния отбор е "нула“.
Ще видим какво ще бъде в плейофите, но 39-ия си рожден ден Меси отбеляза в статута на най-добрия сред най-добрите.
Сподели
