Мачовете от четвъртфиналите на Световното първенство по футбол не се получиха толкова феерични както на предишния стадии, но всеки отбор си имаше своите герои, които заслужиха аплодисментите на футболната общественост.

OЩЕ...

21.11.24 | 14:10

Треньорът на Бразилия: Нямахме късмет

Кейлор Навас (Коста Рика)

Вратарят на Коста Рика буташе своя отбор в груповата фаза на турнира, на осминафиналите на Мондиал 2014, а в мача срещу Холандия спаси своите от погром. Снайдер, Робен и Ван Перси стреляха от всякаква позиция, но Кейлор летеше и отразяваше удар след удар. Истинска китайска стена, на която помагаше и гредата. Относно рулетката на дузпите, там стражът на Коста Рика не можа да направи нищо - холандците насочваха топките в ъглите. Едва ли обаче може да виним вратаря за това, че не справи в тази част на мача с "оранжевите".

Матс Хумелс (Германия)

Хумелс стана герой в мача между Франция и Германия, отбелязвайки единственото и победно попадение в срещата. Високият ръст на немеца и габаритите му позволяваха да се чувства еднакво добре в двете наказателни полета. По време на мача французите бързо разбраха, че няма смисъл да подават от фланговете към Погба, а след това на Жиру - Хумелс заедно с Боатенг лишиха противника от шансове да тревожат Нойер. Голът пък във вратата на Лорис е втори за Хумелс на това Световно.

Тиаго Силва (Бразилия)

Ако трябва накратко да определим играта на Тиаго Силва, тя е безупречност пред своята врата и заплаха в чуждото наказателно поле. В мача с Колумбия Силва откри резултата, а цялостното му представяне в този двубой е доказателство за това, че бразилецът е най-добрият централен защитник в света.

Давид Луис (Бразилия)

Точният удар на Давид Луис в мача с Колумбия е признак на майсторство. Освен това, Давид Луис игра много силно в отбрана. Трябва ли тогава да се изненадваме, че именно той бе признат за играч на мача? Следващата среща може да се превърне в двубоя на живота за Луис. Срещу Германия той ще изведе своите с капитанската лента. Освен това, ще се наложи да с справя без Тиаго Силва, така че остава само да видим по какъв начин Давид ще се справи.

Ян Вертонген (Белгия)

189-сантиметровият защитник на националния отбор на Белгия се превърна в синоним на стабилност. Той не блести с някакви забележителни пробиви, не се увлича по дрибъла, не поразява въображението с далечни удари или да развлича публиката с комедийни изпълнения, превръщайки се в главен шут на отбора си (нека спестим на читателите някои имена). Вертонген обаче може да надскочи противниковата отбрана, да центрира опасно, а най-важното е, че може да спре всякакъв противник на своя фланг.

Хавиер Масчерано (Аржентина)

Истински черноработник в състава на националния отбор на Аржентина. С играта си срещу Белгия Масчерано значително облекчи работата на средната линия на своя отбор, както и на нападателите, оставяйки зад гърба си Ориги, а след това и Лукаку. Преди четири години именно в централната зона на терена Аржентина губеше битките, сега обаче, в лицето на Масчерано тоа не е така. Разбираемо е, че всеки тим би се радвал да има в състава си играч като Меси, но за спечелване на Световното, дали решаващият аргумент не е силна защитата и средна линия?

Тони Кроос (Германия)

Залогът за успеха на националния отбор на Германия в мача с французите стана спечелването на центъра на терена. Впрочем, нищо ново под слънцето. Именно тук се оказаха силни немците, което донесе успех за колектива на Йоахим Льов. От всички играчи в тази част на терена обаче трябва да отбележим един футболист. Освен прекрасна игра в средната линия, Тони помагаше и в атаката на своя тим. Именно полузащитникът записа на своето име асистенция, пращайки топката върху главата на Хумелс.

Хамес Родригес (Колумбия)

Претендентът за най-добър играч на турнира най-вероятно ще си остане само кандидат за това звание. Вероятно спомените за блестящата игра на Хамес ще бъдат засенчени от головете в решаващите битки за титлата. Но едва ли Паулиньо и Фернандиньо ще забравят толкова бързо талантливия колумбиец, който в мача с Бразилия вкара единственото попадение за своите.

Матийо Валбуена (Франция)

Един от ниските играчи на това Световно не успя да помогне на Франция да преодолее немската бариера, но трябва да кажем, че сред всички футболисти на "сините" Валбуена бе най-активен креативен. Умението му да даде точен пас на всякакво разстояние, да надиграе противника лице в лице и хитро да стреля към вратата винаги са били основните козове на Валбуена. В мача с Германия Матийо не спря да демонстрира своите фокуси, които обаче не срещнаха разбиране от страна на аморфните му съотборници и Франция заслужено отпадна от турнира.

Ариен Робен (Холандия)

Ето и един холандец, който проведе четвъртфиналите на много високо ниво. Както по време на целия турнир, Робен не спря да атакува с всички сили, при това го направи без да покаже каквито и да признаци на умора. Крилото игра особено силно в допълнителното време, когато нанесе лавина от удари в посока на вратата на Навас. Физическа мощ в съчетание с талант и опит. Не виждаме ли едно истинско футболно чудовище?

Гонсало Игуаин (Аржентина)

Лионел Меси проведе в Брзилия четири мача и в четирите получи наградата за играч на мача. Какво ли трябваше да се случи, за да му бъде отнето това звание в петата среща? Фантазията на някого може би е редяла хеттрик, но в затворения мач между Аржентина и Белгия се оказа достатъчно и един мощен и точен удар. Това обаче се оказа, че е с огромно значение, защото изпрати "албиселесте" на полуфинал. На сметката на Гонсало има също така и две греди - това са около 2/3 от всички опасни положения в мача.

СТАРШИ-ТРЕНЬОР

Йоахим Льов (Германия)

Когато станаха известни съставите на Франция и Германия, колегите от Eurosport побързаха да коментират, че в мача няма да има много голови положения. На пръв поглед срещата наистина не предложи много емоции, нямаше и много голови моменти. Двубоят обаче бе истинска битка в тактическо отношение, преминала изцяло според плановете на Льов, който надхитри своя колега Дидие Дешан. Целта пред немския специалист бе да неутрализира козовете на противника и успешно да използва един или най-много два шанса.

Най-напред възпитаниците на Льов активно пресираха централните защитници и вратаря на съперника в началната фаза на атаката, като ясно се виждаше, че целта не е толкова превземане на чуждата врата, а по-скоро да се осъществи психологически натиск, като резултатът от това бе големият брак на французите при подаванията в центъра.

Вторият момент в плановете на Льов бе да заблуди Дешан относно тактическата си постройка. Наистина, два тима започнаха с 4-3-3, но в хода на срещата немците преминаха към игра с петима полузащитника, срещу които четиримата французи не направиха почти нищо, а в опорната зона на "сините" остана само Кабай. Защо тогава трябва да се учудваме, че пасовете и бързите решения на Кроос бяха именно в тази зона? Тони изпълни в тази част на терена 10 подавания, като 8 от тях сполучиха, а 1 изостри атаката. В резултат Кабай постоянно изпускаше или Кедира, или Кроос.

Всичко по-горе даде отражение върху атаката на французите. Немците успяха да намалят ефективността на Погба, който за първи път от началото на турнира се представи слабо, а лошата връзка в центъра на терена и заслона на крайните бранители доведе до загуба на време от страна на "сините" при обработка на топката и оценка на ситуацията - това позволяваше на немските защитници да затварят пространствата пред Нойер.

Изброеното по-горе няма как да стане без изричните указания на Льов. Резултатът е, че Франция се прибра в родината си, а Германия се класира за четвърти пореден път на полуфинал.