Българският национален отбор по футбол се завърна с равенство 0:0 от Грузия. В нашата Родина този резултат бе приет като “пълен резил за бездушните футболисти”, които само преди 3 дена бяха обявени за герои след същия резултат с Италия. Нормално е хората да са ядосани. На пръв поглед нещата в групата ни са доста неприятни, тъй като след три мача вече изоставаме на такава разлика зад втория Ирландия, която не може да се стопи само с един мач (4 точки).  Очевидно първата позиция, която води до директно класиране вече е резервирана за световния шампион Италия.

Така на нашите “лъвове” им остава да се борят за второто място и в предвид многото мачове до края най-вероятно ще стигнат до него, защото вече минаха някои от най-тежките ни двубои. Изниква една опасност – да сме най-слаб измежду вторите в 9-те групи. Този тим не влиза в баражите. Засега обаче има потоци, в които тимовете заемащи 2-о, 3-то или 4-то място са на нашето дередже. На тези прословути баражи пък шансовете са ни доста нищожни в случаи, че случим на нещо от рода на Швеция, Хърватия, Украйна или Русия. Винаги обаче може да се надяваме на съперник от рода на Норвегия, Швейцария или Гърция, с които бихме имали някакви шансове.

Излишно е да се правят сметки толкова рано. По-скоро трябва да отпуснем парата, за да не се създава излишно напрежение в отбора. Не трябва да се прибързва и със смяна на треньора Пламен Марков. Какво може да направи един човек, който вижда футболистите за по една седмица преди мачовете. Освен това прословутата “чудесна програма”, която направихме всъщност никак не е добра. Започнахме с 3 много тежки мача, в които сигурни 3 точки няма. Радостното е, че не загубихме.  Нямахме и късмет да играем с Грузия на неутрален терен, както Ейре.

За пореден път обаче трябва да се повтори, колкото и клиширано да е: Вече няма слаби отбори! Португалия и Турция не успяха да пробият защитите на Албания и Естония. Италия се измъчи с Черна гора и то като домакин. Германия едва излъга Уелс. Дори англичани и холандци се учудват, че бият наред отбори като Беларус, Казахстан и Исландия. Аржентина и Бразилия също записват позорни резултати в Южна Америка. В събота Фариорските острови направиха равен с Австрия, Люксембург и Лихтенщайн също печелят точки.

Причините за това равенство на отборите са много и едва ли може да ги изредим всички. Основно  - големите футболисти приемат пътуването до родината за лагер сбор като ваканция. Парите си те получават от клубовете и внимават да не си навлекат някоя контузия. Отборите имат твърде малко време да се сработят и затова много успешни са тимове, които използват представители на 2-3 клуба от своите първенства. Фактора домакинство също оказва сериозно влияние.

Може би идеите изразени от някои специалисти, че не трябва да има паузи в първенствата, а мачовете между националните отбори да са след май месец имат логика. Подобна е схемата във волейбола. Така или иначе националният футбол става все по-скучен. Дори най-силните национални отбори вероятно са по-слаби от европейските колоси. Медийният интерес е слаб. Дербито между Манчестър Юнайтед и Челси се гледа в цял свят, ами един мач между Италия и Франция (когато не е на голям шампионат) -  само в тези две държави. Да не говорим, когато сравнението опре до Шампионската лига и мач между България и Грузия.