Футболът има своя нов крал. Короната за първи път във футболната история е притежание на Испания. Раждането се получи много трудно, но за сметка на това пък всяко страдание се отплаща. Futbol - TV ще запознае верните си читатели с най-новите емоции около новия наследник на трона и как се стигна до тук.

Когато завършва един голям турнир какъвто бе Мондиал 2010, аз се страхувам да си представя какво се случва в сърцата на привържениците на отборите достигнали до последния мач. Винаги е толкова нелепо да наблюдаваш смесените емоции на запалянковците - от една страна вътрешното опустошение и едва ли не лична трагедия от неуспеха на своите любимци, а от друга - неистовата радост и плачът от щастие както в далечното някога детство. Просто да поплачеш ей така - без причина, въпреки, че всички са живи и здрави, и ще продължават да играят футбол. В неделя вечер Касияс го направи на "Сокър Сити" пред стотици милиони телевизионни зрители, но по-късно пред интервюто взето лично от приятелката му Карбонеро, все пак успя да запази мъ жкото си достойнство и смени тактиката си - прегърна и целуна своята любима, а ние си останахме със своето си Световно първенство. По-точно със спомена от него. Това може бе една от основните причини за тъгата ни - да се върнем към миналото е вече невъзможно, защото няма как да върнем един месец от нашия живот. А това е нашето първенство и няма нужда да го критикуваме и наричаме скучно, защото всички бяхме част от него и преживяхме истински емоции.

OЩЕ...

18.11.24 | 16:01

Спалети обясни отсъствието на Донарума

Титлата на Испания спокойно може да бъде оспорена. Винаги може да стискаш юмруци и да трепериш от яд. Но няма нужда. Не беше ли грандиозен като цяло финалът на Мондиал 2010? Аз мисля, че не бива да твърдим обратното. Все едно да твърдиш, че съпругата ти не е родила по ефектен начин твоя първороден син. Иначе "Ла Фурия" (дали трябва да използваме този епитет?) си постави абсолютен антирекорд: Испания подобри постижението за световен шампион, отбелязал най-малко голове по пътя си към титлата. "Фурия Роха" реализира само 8 гола в 7 мача, което е с три по-малко от досегашните 11 на Италия от 1934 (4 мача), Англия (1966 - 6 мача) и Бразилия (1994 - 7 мача). Головото постижение на тима на Дел Боске може да се сравнява само с това на Гърция от ЕВРО 2004. Тогава елините триумфираха със 7 гола, но в 6 мача. Иберийците са и първият победител, започнал с поражение на старта. Наистина агония...

Тук можем да говорим и на тема антифутбол, че новият шампион е един безличен и безименен отбор, но аз не виждам смисъл. Защото все пак победителите не ги съдят. Но не само това. Просто играта на испанците се скова от опитите на съперниците им да разрушат първоначалния замисъл на дел Боске и футболистите му - Швейцария успя, а Парагвай бе съвсем близо до щастието. Но побеждава този, който вкара гол в повече. Единствено чилийците си позволиха да се разкрият и играха с трима нападатели. След мача техния треньор заяви, че противникът му е прекалено силен за подобна тактика - тази на открития футбол. В крайна сметка никой на този турнир не надигра Испания по резултат и игра едновременно.

Но нека се върнем отново към емоциите. Един играч плачеше в неделя вечер на терена. Други се прегръщаха обезумели от радост, а трети бяха свели глави, макар, че могат гордо да ги изправят и да погледнат спокойно своите фенове в очите. Друг играч обаче - в оранжево, изживяваше не по-малка драма от тази на Касияс. Човекът, който от две положения може да вкара три гола, в тази студена африканска вечер от две положения пропусна две. Тогава съм сигурен, че привържениците на Испания нямаше да празнуват толкова красиво, страстите щяха да бъдат в друга посока, а светът щеше да бъде оранжев. Но уви, Робен не успя.

Искам да кажа и нещо друго. Първо, Испания и Холандия с играта си застанаха съвсем справедливо начело на футболния свят. Второ, като цяло водещ се оказа европейския футбол и едва ли е възможна революция във футбола. Условията в света се диктуват от най-големите клубове, а те се намират в Европа. На трето място, европейския шампион потвърди титлата си в планетарен мащаб, както и това, че тя бе спечелена за първи път извън пределите на Стария свят, и то от отбор, който не бе печелил до сега.

Как се стигна до тук? След отлична кампания с десет победи в Група 5 на квалификационния турнир в зона "Европа", не бе никак сложно букмейкърите да определят Испания като главен фаворит за Световната купаа. В последния си мач на Стария континент преди началото на Мондиал 2010, "Ла фурия" унищожи "дружина полска" с 6:0 и в първата си крачка на африканска земя към титлата иберийците подходиха много високомерно и малка Швейцария ги наказа. А дел Боске казваше: "Смирение...ключът към успеха е смирението". Така срещата с Хондурас се превърна във финал за Испания, защото победата бе задължителна, за да останат живи мечтите за титла. След победата с 2:0, "Ла Фурия" излезе от реж има на нокаут получен в първия мач и в много отношения истинската финална среща в групата бе срещу Чили. С головете на Иниеста и Давид Вия през първото полувреме, хората на дел Боске сложиха край на мъките на своите привърженици. На осминафинал срещу Португалия, Вия отново пое отговорността и вкара единствения гол в мача, а Роналдо бе лишен от възможността да блесне. Срещу Парагвай на четвъртфинала дел Боске призова отново за смирение и уважение към противника, а Вия със своето попадение изпрати Испания на исторически полуфинал срещу Германия, който събра двата може би най-добри отбора на първенството. Мюлер обаче го нямаше, а Пуйол се възползва много добре от колебанието в защитата на Бундестима, за да се превърне в герой и след мача да посрещне Нейно височество кралица София Испанска полугол в съблекалнята.

В крайна сметка, испанците като народ получиха своя шанс да станат по-близки и както никога до сега да се чувстват единни. Това не ви ли напомня на горещото американско лято'94 за нас българите? Мачът в неделя вечер на "Сокър Сити" бе обявен за "финалът на кралете" - толкова много кралски особи и държавни мъже никога досега не са присъствали на нито едно награждаване. Но крале се почувстваха и още 40 милиона испанци. Пей Испания, това е твоят ден! Той може би не е днес или няма да бъде утре.... Или както разумно предложи големият човек в тениса Рафаел Надал: "Нека да празнуваме цяла година!".