Непоклатимият Джани
Н. Гавазов
Опитите на УЕФА да намери достатъчно силен кандидат, който да оспори президентския пост на Джани Инфантино във ФИФА, постепенно се превръщат в трудна политическа задача. Въпреки поредицата от спорни решения, скандали и критики към управлението му швейцарско-италианският функционер продължава да укрепва позициите си. Докато европейските футболни ръководители търсят начин да организират съпротива, Инфантино води собствена кампания, изгражда съюзи и печели подкрепа там, където гласовете имат решаващо значение.
Това е може би най-голямото противоречие в настоящата ситуация около ФИФА. Президентът на световната централа е обект на сериозни критики, но политическото му влияние изглежда по-силно от всякога. Причината не е непременно в липсата на недоволство, а в способността му да го неутрализира чрез отношения с националните асоциации, финансови инициативи и постоянни дипломатически контакти.
Докато вниманието на футболната общественост беше насочено към мачовете на националните отбори, Инфантино продължи обиколките си по света. Бейрут, Доха и Манила бяха поредните спирки от кампанията му за нов мандат. Срещите с политически лидери, посещенията на футболни проекти, финансирани от ФИФА, и публичните прояви с популярни личности са част от стратегия, която му позволява да поддържа близки отношения с федерациите на различни континенти.
За разлика от традиционната политическа логика в европейския футбол, където влиянието често се измерва чрез позициите на големите държави и първенства, във ФИФА системата дава равен глас на всяка национална асоциация. Германия, Франция и Англия разполагат с точно толкова гласове, колкото Коморските острови, Гренада или Ангила. Именно тази особеност е в основата на стратегията на Инфантино и обяснява защо неговите дипломатически обиколки имат толкова голямо значение.
Европа загуби инициативата
Още през август европейските футболни ръководители имаха основания да смятат, че са поставили президента на ФИФА под сериозен натиск. В определен момент изглеждаше, че недоволството може да прерасне в организирана кампания за отстраняването му. С времето обаче инициативата отслабна, а основният проблем на опозицията стана все по-очевиден – липсва фигура, която да обедини различните недоволни страни и да предложи реална алтернатива.
Един от най-сериозните поводи за напрежение беше проектът FIFA Forward Enterprise. Идеята предвиждаше създаването на отделна структура за управление на търговските активи на ФИФА, включително бъдещи световни първенства, с възможност за участие на частни инвеститори. Планът беше свързван с потенциално финансиране от 20 милиарда долара. На националните асоциации беше предложена възможност да получат по 20 милиона долара, ако подкрепят инициативата в определения срок.
Проектът предизвика сериозни възражения от УЕФА и други футболни конфедерации. Опасенията бяха свързани с начина, по който ще се управляват активите на световната централа, както и с възможното преразпределение на влиянието и финансовите ресурси. В крайна сметка ФИФА се отказа от инициативата, но това не доведе до политическо поражение за Инфантино. Напротив, той успя да запази контрола върху ситуацията и да продължи подготовката за следващите избори.
Този епизод показва една от основните слабости на европейската съпротива. Дори когато успее да предизвика отстъпление от страна на президента, тя не разполага с механизъм, чрез който да превърне отделната победа в трайна промяна на властовия баланс.
Скандалите не успяват да разклатят позициите му
През последните години управлението на Инфантино беше съпътствано от редица решения, предизвикали недоволство. Сред тях е ускорената процедура, чрез която през 2024 г. Саудитска Арабия получи домакинството на Световното първенство през 2034 г. Критики имаше и към начина, по който ФИФА намали ефективната санкция на Кристиано Роналдо след наказанието му за агресивно поведение, така че португалската звезда да може да започне участието си на Мондиала.
Допълнителни въпроси предизвика решението на световната централа да учреди награда за мир, която Инфантино връчи на президента на САЩ Доналд Тръмп. Този ход беше възприет от критиците като поредно доказателство за политическата линия на президента на ФИФА и стремежа му да поддържа близки отношения с влиятелни държавни лидери.
Недоволство имаше и заради реакцията на централата след случая със сомалийския съдия Омар Артан, който не получи американска виза преди световното първенство.
Особено сериозен отзвук предизвика и казусът с Фоларин Балогун. Нападателят получи наказание след червен картон в двубой срещу Босна и Херцеговина, но впоследствие санкцията беше отменена от ФИФА. Според публикацията това се е случило след телефонен разговор между Доналд Тръмп и Инфантино, по време на който американският президент е поискал наказанието да бъде премахнато.
Към критиците се присъедини и Юрген Клоп. Германският специалист заяви, че според него ФИФА при настоящото ръководство е в по-лошо състояние, отколкото по времето на Зеп Блатер. Сравнението е особено показателно, тъй като управлението на предшественика на Инфантино беше белязано от корупционни скандали и сериозни сътресения в организацията.
Всички тези случаи поддържат напрежението около президента, но засега не са довели до най-важното за неговите противници – обединена политическа съпротива с реални шансове да го победи.
Опозицията няма лице
Един от най-показателните признаци за затрудненията на УЕФА е липсата на кандидат, който да събере достатъчно широка подкрепа. Бившият защитник на Тотнъм и швейцарския национален отбор Рамон Вега обяви намерението си да участва в изборите, но кандидатурата му се сблъска с две сериозни препятствия. Той не отговаря на изискванията за президент на ФИФА, сред които е наличието на поне две години активна работа във футбола през последните пет години. Освен това не успя да получи подкрепата на необходимите поне пет национални федерации.
Сред потенциалните алтернативи се откроява президентът на Френската футболна федерация Филип Диало. Кандидатурата му получи подкрепа от членовете на УЕФА, но това само по себе си не решава основния проблем – изборите не се печелят единствено с европейски гласове.
Предизвикателството пред Диало е да намери подкрепа извън континента, на който е изградена политическата му база. В материала се посочва, че позициите на Франция в Африка са разклатени, което може да затрудни усилията му да привлече гласове оттам. Така възниква логичният въпрос: откъде французинът ще набави необходимата подкрепа, за да се превърне в реален съперник на Инфантино?
В надпреварата ще участва и почетният председател на Японската футболна асоциация Кодзо Ташима. Неговите шансове обаче изглеждат ограничени след решението на Азиатската футболна конфедерация от 23 октомври да подкрепи Инфантино. Това се случи въпреки предишни призиви от азиатски представители президентът на ФИФА да напусне поста си.
Така УЕФА се оказва в неудобната ситуация да разполага с критики и недоволство, но не и с кандидат, който да обедини достатъчно голяма част от футболната общност. Сред имената, обсъждани като възможни алтернативи, бяха президентът на КОНКАКАФ Виктор Монталяни и Арсен Венгер, който от 2019 г. отговаря за глобалното развитие на футбола във ФИФА. И двамата обаче отказаха да се изправят срещу Инфантино.
211 гласа, еднаква тежест
Президентските избори ще се проведат на 77-ия конгрес на ФИФА в Рабат, Мароко, на 18 март 2027 г. В тях ще участват 211-те национални асоциации членки на организацията. За победа Инфантино се нуждае от 106 гласа – праг, който според описаната политическа обстановка изглежда напълно достижим.
Особено важно е, че десетте национални асоциации от Южна Америка, членуващи в КОНМЕБОЛ, вече обявиха единодушната си подкрепа за кандидатурата му. Това е още един сериозен сигнал за стабилността на позициите му извън Европа.
Подкрепата на отделните конфедерации има огромно значение, защото позволява на Инфантино да изгражда мнозинство отвъд традиционните центрове на футболно влияние. За него не е необходимо да спечели симпатиите на най-големите футболни държави. Достатъчно е да осигури подкрепата на необходимия брой национални асоциации, всяка от които разполага с един глас.
Точно тук се крие и най-същественият проблем за УЕФА. Европа може да разполага с най-богатите първенства, най-големите клубове и огромна част от световната футболна индустрия, но това не ѝ гарантира решаващо влияние при президентския вот. Във ФИФА политическата тежест не се определя от икономическата мощ на една футболна държава.
Междувременно Александър Чеферин и останалите европейски ръководители обмисляха по-твърди действия срещу Инфантино, включително заплахи за бойкот и съдебни процедури. УЕФА води дела срещу него в Швейцария и САЩ, но юридическите битки не попречиха на президента на ФИФА да продължи дипломатическите си обиколки. Сред посетените от него места бяха Британските Вирджински острови, Монголия, Гренада, Ангила и Аруба.
На пръв поглед тези дестинации може да изглеждат незначителни в сравнение с големите футболни центрове. В изборната математика на ФИФА обаче те имат същата тежест като Германия, Франция или Бразилия. Това е политическата реалност, която Инфантино очевидно разбира много добре и от която се възползва последователно.
Демокрация по правилата на ФИФА
Ако не настъпи сериозен обрат преди 18 март 2027 г., Джани Инфантино има отлични шансове да запази президентския пост. Най-голямото му предимство не е, че е успял да премахне критиките към управлението си, а че противниците му все още не могат да ги превърнат в достатъчно силно и организирано движение.
УЕФА може да оспорва решенията му, да поставя под съмнение управленския му модел и да търси подкрепа за промяна. Но докато няма кандидат с реална международна тежест и ясна стратегия за събиране на мнозинство, подобни действия трудно ще доведат до смяна на властта.
В крайна сметка изборите във ФИФА са демонстрация на една особена форма на футболна демокрация. Всеки глас е равен, независимо дали идва от държава с огромна футболна индустрия или от малка островна асоциация с ограничено влияние върху световния спорт.
И точно в това е големият урок от кампанията на Инфантино. Във ФИФА не е достатъчно да управляваш футбола в най-силните първенства. Трябва да спечелиш доверието на онези 211 асоциации, които определят кой ще бъде начело на световната централа.
Глас народен, глас Божи. Щом гласът на Коморските острови тежи колкото този на Германия или Франция, няма нищо изненадващо, че Инфантино отделя толкова внимание на държави, които рядко попадат в центъра на световния футбол.
Демокрация. Най-важното е да умееш да се възползваш от нея.
Сподели
