Разклатеният стол
Н. Гавазов
Президентът на ФИФА Джани Инфантино се бори да запази поста си и е възможно вече да губи битка, която дори не е очаквал, смята FUTBOL TV.
Само няколко седмици след сериозните си грешки в преценката за границите на своето влияние като най-влиятелната фигура в световния футбол, опитът на Инфантино да продаде дял от бъдещите световни първенства, окончателно изоставен на 31 юли, вече заплашва плановете му за преизбиране през 2027 година.
Инфантино водеше с 3:0 в добавеното време, но поредица от необмислени решения и грешки заличиха преднината му и го оставиха само на една крачка от решаващо поражение.
Остава въпросът доколко е реалистично 56-годишният Инфантино да бъде свален от поста или принуден да подаде оставка. Дали отказът му от спорния проект ще бъде възприет като ход, който го е спасил, или като признак на слабост, който в крайна сметка ще доведе до неговото отстраняване?
Съществува официална процедура, която може да доведе до свалянето му, десет години след като наследи дискредитирания Сеп Блатер начело на ФИФА. Пътят обаче не е лесен за неговите опоненти.
За да бъде задействан вот на недоверие срещу Инфантино, инициативата трябва да бъде подкрепена от най-малко 43 федерации членки на ФИФА. Освен това противниците му трябва да излъчат убедителен алтернативен кандидат, а до този момент такъв все още няма.
Крайният срок за официално издигане на кандидатури е 18 ноември, а изборният конгрес на ФИФА ще се проведе на 18 март следващата година в Рабат, Мароко.
Допреди десетина дни Инфантино бе убеден, че разполага с достатъчна подкрепа и преизбирането му ще бъде чиста формалност. Всичко обаче се промени.
Егото, суетата и високомерието се сляха в едно и поставиха Инфантино в толкова уязвима позиция начело на ФИФА, че немислимият доскоро сценарий за неговото сваляне вече изглежда напълно реален.
В основата на кризата стои опитът му да ускори продажбата на дял от новосъздаденото дружество FIFA Forward Enterprise (FFE) на инвестиционна компания, ръководена от Джошуа Кушнер – брат на Джаред Кушнер, зет на президента на САЩ Доналд Тръмп. Стойността на сделката е била оценявана на 20 милиарда долара.
За да осигури подкрепа, Инфантино предложи незабавно плащане от по 20 милиона долара на всяка от 211-те федерации членки на ФИФА, както и допълнителни 66 милиона долара до 2037 година, ако проектът бъде одобрен с мнозинство.
Въпреки това УЕФА, КОНКАКАФ и Азиатската футболна конфедерация категорично отхвърлиха предложението. Това означава, че общо 143 федерации са се обявили против плана.
За неговото приемане Инфантино се нуждае от 106 гласа, но след като от Африка, Южна Америка и Океания могат да дойдат едва 68 гласа, инициативата фактически се оказа обречена.
Но проблемът вече не се свежда само до математиката на гласовете.
Решаващ удар нанесе потвърждението от УЕФА, че всичките 55 европейски федерации, включително световният шампион Испания, са готови да бойкотират всички турнири на ФИФА, ако планът не бъде окончателно изоставен.
Именно тази заплаха окончателно унищожи перспективите за реализиране на проекта, тъй като Световно първенство без Испания, Германия, Англия и Франция трудно би представлявало интерес за милиардерите, които възнамеряват да инвестират в комерсиалните права на турнира.
След като двама високопоставени ръководители на ФИФА публично се противопоставиха на едноличния опит на Джани Инфантино да прокара плана си за продажба на дял от бъдещите Световни първенства, става все по-очевидно, че влиянието на президента на ФИФА отслабва.
Бившият президент на Футболната федерация на САЩ и съветник на ФИФА в работната група към Белия дом за Световното първенство Карлос Кордейро подаде оставка в знак на протест. Главният оперативен директор на ФИФА Кевин Ламур пък заяви, че служителите са били "подведени" заради липсата на прозрачност около подготовката на схемата за привличане на частни инвеститори.
Въпреки това Инфантино продължава да разполага с влиятелни съюзници. Той изгради близки отношения с президента на САЩ Доналд Тръмп, с катарското кралско семейство и със саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман. Докато запазва тяхната подкрепа, би било прибързано да бъде отписван.
Но историята показва, че влиятелните политически лидери рядко запазват хора, които вече не могат да обслужват интересите им. Ако проектът на Инфантино окончателно е претърпял провал, той може скоро да открие, че телефонните му обаждания вече няма да получават същия отговор. Именно това би дало допълнителна увереност на неговите противници във футболните среди.
Критиците му виждат човек, който отчаяно се опитва да задържи властта, докато тя постепенно се изплъзва заради собствените му грешки. Макар че приходите на ФИФА значително нараснаха след 2016 година, според тях организацията е понесла сериозни репутационни щети.
Когато Инфантино беше избран през 2016 година, той заяви:
"Съществува огромна пропаст между големите европейски държави и останалия свят. Тази пропаст трябва да бъде намалена."
Оттогава започнаха опитите тази политика да бъде реализирана.
Още през 2018 година Инфантино се опита с подкрепата на Япония, Саудитска Арабия и SoftBank да създаде нови глобални турнири за клубове и национални отбори. Сред идеите бяха нов формат на Световното клубно първенство и световна Лига на нациите.
УЕФА тогава категорично възрази, заявявайки, че в международния календар няма място за подобни турнири. КОНМЕБОЛ също подкрепи европейската позиция.
По онова време Европа и Южна Америка действаха заедно срещу инициативите на Инфантино.
Като ответен ход УЕФА и КОНМЕБОЛ създадоха Финалисима – мач между европейския и южноамериканския шампион, който мнозина възприеха като сигнал към ФИФА, че двата континента могат да организират престижни турнири и без световната централа.
Инфантино се отказа от идеята за световна Лига на нациите, но успя да намери финансиране за Световното клубно първенство.
Повече от година ФИФА безуспешно търсеше купувач за телевизионните права на турнира. След това саудитският държавен инвестиционен фонд PIF придоби дял в платформата DAZN за 1 милиард долара, а в същия ден DAZN плати същата сума за телевизионните права на турнира. И, чудо! Само седмица по-късно Саудитска Арабия получи домакинството на Световното първенство през 2034 година!
"Това ще бъде най-желаният трофей в клубния футбол! Победителят ще спечели повече пари от победителя в Шампионската лига!", заяви тогава Инфантино.
На практика обаче това не се случи. Челси спечели около 114 милиона долара от триумфа си на Световното клубно първенство, докато Реал Мадрид прибра приблизително 154 милиона долара от триумфа си в Шампионска лига през 2024 година.
Остава неясно и откъде ФИФА ще осигури наградния фонд за следващото Световно клубно първенство през 2029 година.
В същото време Инфантино успя да привлече на своя страна голяма част от Южна Америка, което остави Европа по-изолирана.
Въпреки това финансовата мощ на УЕФА остава по-голяма. За последните четири години ФИФА е реализирала около 15 милиарда приходи, докато УЕФА е генерирала над 20 милиарда.
Напрежението между двете организации постепенно се превърна в своеобразна "студена война".
Докато ФИФА въведе динамично ценообразуване на билетите, УЕФА замрази цените за феновете.
След спорен случай със сомалийски съдия ФИФА не предприе действия, а УЕФА впоследствие му повери ръководството на финала за Суперкупата на Европа.
Президентът на УЕФА Александър Чеферин дори не присъства на финала на Световното клубно първенство между Челси и Пари Сен Жермен. Междувременно се появиха информации, че Инфантино обмисля финалът на Мондиал 2030 да бъде преместен от Мадрид в Мароко.
Днес конфликтът навлиза в нов етап. Ако преди Европа бе подкрепяна от Южна Америка, сега до нея застават федерациите от Северна и Централна Америка. Основната причина остава непроменена – борбата за влияние върху световния футбол.
Критиките към Инфантино не спират дотук.
Миналото лято той предизвика множество подигравки, след като намери начин Интер Маями да участва в първото Световно клубно първенство на ФИФА, което според критиците бе направено единствено, за да гарантира присъствието на Лионел Меси.
По време на Световното първенство през 2026 година критиците му определиха стила му на управление като все по-авторитарен.
Всичко започна с учредяването на Наградата за мир на ФИФА, която през декември беше присъдена еднолично на Доналд Тръмп.
По-късно самият Тръмп разкри, че лично е разговарял с Инфантино, за да помогне за отменянето на червения картон на американския нападател Фоларин Балогун, така че той да може да играе в осминафинала срещу Белгия.
Поведението на Инфантино около политици и знаменитости по време на Мондиал 2026 допълнително засили негативното отношение както сред феновете, така и сред футболните ръководители.
Кой ще спечели битката за власт?
Според анализаторите Инфантино никога не е бил по-уязвим.
Причината не е само проваленият проект с инвестиционния фонд на семейство Къшнър.
Години наред президентът на ФИФА разчиташе на подкрепата на държавите от Персийския залив, но геополитическата обстановка и икономическите затруднения в региона отслабиха тази опора.
Влиянието на Доналд Тръмп също вече не е толкова силно, колкото преди две години.
Именно затова мнозина смятат, че моментът за атака срещу Инфантино е настъпил.
Според публикацията европейските федерации ще преценят дали има реален шанс за извънредни избори. Ако такава възможност липсва, те ще се съсредоточат върху подготовката на силен кандидат за редовните избори през март 2027 година.
В лагера на Инфантино засега остават повечето африкански федерации, част от азиатските и някои южноамерикански страни. Подкрепа са изразили дори Монголия и Бутан. Освен това ФИФА отново разреши на Русия да участва в гласуванията.
В момента Инфантино води няколко паралелни битки – за вече изоставения проект за продажба на комерсиални права, за идеята Световното първенство да бъде разширено от 48 на 64 отбора, срещу УЕФА и най-вече за собственото си политическо оцеляване начело на ФИФА.
Президентът на световната футболна централа губи съюзници и същевременно увеличава броя на своите противници с тревожна скорост, а опитът му да капитализира успеха на Световното първенство може да се окаже грешката, която ще сложи край както на управлението му във ФИФА, така и на влиянието му в световния футбол.
А може би така и трябва да бъде.
