Онзи ден отидох до магазина за хляб. На рафтовете имаше два вида - единият бял и пухкав, а другия твърд и с появяваща се плесен по него (да се чуди човек къде са санитарно-контролните органи). Взех си от втория, платих и излязох от магазина... Не ми вярвате, че купих стар, твърд и плесенясал хляб? Но, как така няма да ми вярвате? Защо, аз пък трябва да повярвам, че последният мач от „А" група се е гледал от 1.5 милиона души? Защо трябва да повярвам, че интересът към българския футбол расте? Защо трябва да вярвам, че изобщо в България този спорт се развива във възходяща линия, когато фактите говорят съвсем друго - ако човек се вгледа внимателно в тях разбира се?!

OЩЕ...

29.12.24 | 10:28

Галин Иванов се обърна срещу Венци Стефанов: Още имам договор със Славия!

В последния си материал за българския футбол направих опит да заостря вниманието на изтерзания фен върху една по-голяма трагедия от това със стария хляб, а именно, че родните телевизии отказаха да плащат за продукцията, която ни представят родните клубове. Нали разбирате какво означава това - на практика няма кой да купи продукта български футбол, а защо никой не го иска, може да си отговори всеки средно интелигентен човек, но мисля, че всеки осъзнава, че когато на рафта в един магазин има хубав и бял хляб, никой не посяга към мухлясалия. Ако разбира се потребителя не бъде излъган и вкаран в заблуждение или не е някой експериментатор като мен, който решава да се прежали...

Обещах да ви дам отговор на въпроса: Защо телевизиите не искат да плащат за родната продукция?

В интерес на истината, още в началото на месец май се знаеше какво ще се случи след 60 дни, защото точно тогава от БНТ под сурдинка излезе информацията, че 1.5 милиона лева за тв права са страшно много пари (преди 4 години те бяха 6 пъти повече) за излъчване на мачовете, но има и друго нещо - няма логика хората по стадионите и пред телевизорите да намаляват, а в същото време парите за излъчвания да растат. 1, 5 милиона човека са гледали последния кръг на най-смешното първенство на планетата? Хора, моля ви, уважавайте се и не вярвайте на разни агенции за социални изследвания и маркетинг - обективни са, особено в обслужването на частта под кръста на плащащите им и толкова са обръгнати, че дори вече не правят опит да слагат смокинов лист.

Истината е една и тя е много елементарна: публиката винаги е била точен измерител за качеството на продукцията, която им се предоставя. Очите няма как да излъжат. Докато зала „Армеец" се пукаше по шевовете си, то националния стадион е притихнал, безлюден и самотен, посрещащ десетките запалянковците, които отиват с последна капка надежда за светлина в тунела, но виждат поредната слаба продукция.

В крайна сметка, какво толкова ще стане, ако не се предават мачовете от родното първенство по телевизора? И ще разбере ли някой, ако изобщо не започне шампионата?

И така, приказките оставяме настрана и нека обясним с цифри, защо телевизиите не искат да плащат за български мачове. Само искам да ви предупредя, че тези цифри няма да срещнете в нито един вестник, в нито едно издание, ако пък се опитате да ги поискате от някой футболен чиновник, той ще ви изпрати към пресцентъра, чийто телефон не работи. За щастие, светът е едно голямо село, жалкото е, че някои от цифрите трябваше да ги получа извън България:

1. Посещаемост на срещите в първенството на „А" група през годините при население на България от 7.3 милиона (според ЦРУ, на което вярвам повече, отколкото на родната статистика):

Сезон 2005/06 първенството е гледано от 1 269 300 човека или средно на кръг от по 42 310, средно на мач 5 288.

Сезон 2006/07 - 1 042 200, 34 740, 4 342
Сезон 2007/08 - 864 000, 38 800, 3 600
Сезон 2008/09 - 792 00, 26 400, 3 300
Сезон 2009/10 - 696 000, 23 200, 2 900
Сезон 2010/11 - 594 360, 19 812, 2477
Сезон 2011/12 - 444 700, 14 823, 1853
Прогноза за сезон 2012/13 - под 400 000

Извод: Преди шест години един мач от „А" група се е гледал средно от 5 288 човека, а сега от 1 853 или близо три пъти са намалели зрителите по стадионите! Вие как мислите, дали се е увеличила бройката пред телевизионните екрани? А тази пред компютъра? За шест години хората, които искат да гледат мач на живо от най-смешното първенство са намалели три пъти! Приказката, че са отишли пред компютрите е обидна - с нея може да излъжеш някой осмокласник или не пораснал 20-годишен младеж с твърда глава, но трезовмислещ човек едва ли.

2. А сега нека покажем каква е посещаемостта в някои държави през сезон 2011/12 (напомням, че за България тази цифра е 1 853):

Гърция (10.8 млн. население) 2 494 560 зрители, средно на кръг 83152, 10 394 средно на мач

Чехия (10.5) 2 155 200, 71 840, 8980

Кипър (1.1) 1 151 670, 44 295, 6328

Норвегия (5.0) 2 770 700, 92590, 11 574

Белгия (10.8) 5 034 000, средно на кръг 10 875

Швейцария (7.9) - средно на кръг 18 300

Хърватия (4.3) - 1 068 000, 35 600, 4 450

Босна и Херцеговина (3.8) - 750 240, 25 008, 3126

Австралия (22.8) - 3 148 800, 12 545 средно на мач

Словения (2.1) - 13 386 средно на кръг, 2 677 средно на мач

Парагвай (6.5) - 793 584, 36 072, 6 012

Исландия (0.32) 13 472 на кръг, 2 245 средно на мач

Албания (2,8) 3 058 средно на мач

Азербайджан (9.1) - редовен сезон 3 375 средно на мач, 4 200 финалната част.

Фарьорски острови (0.049) - кръг от 5 мача се гледа от 5 034 зрители

Умишлено включих държави, които са с нашето население и както се казва от нашата черга. Ако дам за пример Португалия, Швеция, Аржентина, Мексико, Бразилия, Русия или топ 5 на европейските футболни първенства, положението става още по страшно (само да кажа, че в една Япония кръг в двете професионални лиги се гледа средно от 435 492 човека). Но горните цифри са достатъчни за да добие човек представа за размера на бедствието тук.

3. Посещаемост на популярни отбори сезон 2011/12

Сезон 2011/12 ЦСКА 3 871, Левски 3 182, Литекс 1 312
Сезон 2010/11 ЦСКА 3 120, Левски 3 344, Литекс 1 533

Фарьорски острови (Торхавн - 991, Клаксвик - 670)

Исландия (Рейкявик - 2 748, Хафнарфльороур - 1 686)

Кипър (Омония - 8 176, АПОЕЛ - 7 435)

Норвегия (Розенборг - 13 166, Валеранга - 12 445)

Белгия (Стандард - 25 800, Брюж - 24 441)

Швейцария (Базел - 29 045, Йънг Бойс - 22 463)

Дания (Копенхаген - 15 128, Брьондби - 13 022)

Швеция (АИК - 13 865, Малмьо - 12 388)

Ирландия (Шамрок - 4 317, Корк - 3 708)

Австралия (Мелбърн - 19 320, Бризбейн - 13 387)

Албания ( Скендербей - 5 348, Томори - 3 929)

Азербайджан - редовен сезон ( Капаз - 7 150, Туран 3 333).

Всичко казано по-горе е плод на много работа, която лично за мен не е завършена, защото тук може да се включи и какъв процент от населението на дадена страна се интересува от футбола в държавата си (например в Кипър той е 4.03, Австрия 1.44, Полша 0,53, а България той е ... около 0.025). Разбира се, много по-лесно е да се пише са победата на момчетата на Трайчо в Турция или пристигането на поредното камикадзе, отколкото да се опиташ да обясниш, че най-популярния спорт на земята си отива от България, а признанието, че се интересуваш от български футбол вече означава проява на лош вкус и кара нормалните хора да те гледат подозрително - също както мен с мухлясалия хляб.

В заключение ще кажа, че имаме невероятното, уникално и велико „щастие" да живеем във времена, през които на никой не му дреме за някакъв си там български футбол и този спорт тук отдавна е умрял някъде между кофите, селските мери и полуразрушените стадиони.

Знам, че някой ще ме обвини, че съм краен, но е хубаво преди да го помисли да погледне отново цифрите и да си сложи очилата. Не розовите разбира се, а ония на Пена. Не знаете вица? „Пена си махала очилата преди всяка среща с мъж. Първо - така била по-красива, второ - и той".