Обратът
Н. Гавазов
Тази статия трябваше да излезе по-рано, след трансферите на Джеймс Милнър, Дани Ингс и Джо Гомес, когато се създаде впечатление, че в Ливърпул са въвели режим на икономии. Двама свободни агенти и двама играчи почти без пари - това бе трансферната политика на клуба от "Анфийлд". Едва ли феновете на "червените" са били много впечатлени от новите имена, които несъзнателно те карат да си мислиш, че висшето ръководство на клуба може и да е запазило Брендън Роджърс, но не вярва особено на специалиста.
Месец по-късно нещата изглеждат по съвсем друг начин - тук са Фирмино, Клайн, а като позитив може да бъде оценено и пристигането на Шон Дрискол.
Разбира се, особено внимание заслужава пристигането на бразилеца, чийто трансфер се оказа втори най-скъп в историята на Ливърпул и който ни накара да променим мнението си за лятната кампания на "червените". Първо, ако някой е гледал мача на Бразилия срещу Венецуела на Копа Америка, ще разбере, че Брендън Роджърс получава допълнителни опции в нападение. 23-годишният футболист игра на върха на атаката на "селесао", но освен ролята на чист нападател, той може да действа и като централен полузащитник, ляв полузащитник, атакуващ полузащитник, нападател на левия фланг и дори като крило. Да се чуди човек, как така Байерн не се поинтересува от Фирмино, а още по-изненадващото е, че мощният финансово Манчестър Юнайтед отказа да се бори за бразилеца.
Вторият момент, свързан с Фирмино е неговата ефективност и великолепна техника. Наистина, ще се намерят и такива, които ще припомнят за пропуска му на празна врата, но това е само за тези, които не са гледали нито един мач на въпросния футболист. А нима, например, Роналдо не е пропускал на празна врата? И когато споменаваме Кристиано, ще кажем, че бразилецът в много отношения превъзхожда португалеца - по отношение на борбата за топката, кросовете и дрибълите, чистата игра в атака, а относно играта в защита, Фирмино оставя далече зад себе си Роналдо. Може това да не се хареса на почитателите на Кристиано, но на практика, футболистът на Ливърпул изглежда много по-развит комплексен играч от звездата на Реал Мадрид. А ще се върнем към темата за празната врата с пример от статистиката - Фирмино се замеси и имаше принос в 45 от 66-те гола на Хофенхайм през миналия сезон.
Другият ефект от този трансфер е това, че той помогна на мърсисайдци да си върнат увереността. Клубът спокойно се пребори за своята трансферна цел, за която имаше и други кандидати, запушвайки тези критици, които преди няколко седмици говореха, "Анфийлд" е непривлекателно място за звезди.
Не по-малко впечатляващо изглежда обновяването на треньорския щаб на "червените". Както всички мениджъри, Брендън Роджърс често вземаше грешни решения през миналия сезон, но сред обкръжението му не се намериха достатъчно авторитетни хора, които са в състояние да предложат алтернативно мнение. Най-малко такъв изглеждаше Колин Паско.
По последни данни, през новия сезон в лодката на мениджъра ще видим сегашния наставник на националния отбор на Англия (U-19) Шон Дрискол. Име, което не звучи толкова често по медиите, но добре е известно на тези, които пълнят първите страници на спортните издания.
"В тази страна много често критикуват футболистите, но работата е в треньорите. Проблемът е в това, че самите специалисти, които умеят да работят, са неизвестни на широката публика. Вземете Шон О'Дрискол - един от най-добрите треньори, с които съм се срещал. Отборите му са технични, отлично се движат по терена, но може би той никога няма да получи шанс да работи във Висшата лига", заяви преди две години Роджърс.
Сега Ливърпул предоставя този шанс на Шон, макар и не като самостоятелен ръководител на тим.
За отборите на О'Дрискол е характерно играта с един пас, динамичните действия и повече мисъл към отбраната на противника, отколкото собствената защита, но с много повече прагматизъм, отколкото при Роджърс.
"Нямам нищо против да спечеля 46 мача с резултат 1:0, това ще е забележително. Просто ми кажете как да го направя", каза Шон по време на работата си в Донкастър.
Ирландецът е известен с това, че здраво стъпил на земята, той постоянно се опитва да развива мисленето в собствените си футболисти. "Играта е построена върху загубата на топката, но мен ме вълнува, как е разсъждавал играчът, допускайки тази загуба".
Тук е моментът да припомним, как навремето в Борнемут Хари Реднап призна, че си е загубил ума от действията на своя подчинен Шон, който във всяко нещо търси здрав смисъл и най-много се дразни, когато играчите не задават въпроси след заниманията, а приемат всичко безпрекословно.
Дали това не трябваше на Роджърс през миналия сезон? Не дружеска смиреност, а да се търси здрав смисъл във всичко?
Като цяло, обратът в трансферната кампания на Ливърпул впечатлява и изненадва. Но за каква изненада може да говорим?! На "Анфийлд" започнаха с трансферите още в началото на лятото, за да приключат с всичко преди старта на предсезонната подготовка. Целта е ясна - отборът да бъде сглобен преди тренировъчните сборове и да започне новия сезон напълно готов и боеспособен. Кое е изненадващото?
Сподели
1. Челси - несъмнен фаворит, изграден състав, можещ треньор - стабилност във всяко отношение.
2. Сити - отстъпва на Челси само по отношение на треньора, но не до степен, че да отстъпи поне второто място.
3. Арсенал, МЮ и Ливърпул:
3.1. Арсенал - влачи го дългогодишна инерция. Не затъва, но и не напредва, а тоя процес не може да продължава вечно. Пита се накъде ще тръгне - надолу или нагоре, като първото ми се струва по-вероятно, особено ако продължават да залагат на инерцията. Добри играчи, съчетани с не толкова добри. Отборът създава трайно впечатление, че му липсва амбиция. Докога?
3.2. МЮ - в момент на лутане, който ще продължи неизвестно докога. Не е ясен статутът на ЛВГ - дали е назначен само, за да опита да достигне отбора на нивото на САФ или за по-дълъг период. Хаотичен пазар, почти безразборно харчене на пари - провалени скъпи трансфери.
3.3. Ливърпул - стабилен в битката под 4-ката, трайно излязъл от нея. Амбиции без покритие, слаба селекция, но годен да обърка нечии сметки на крилете на моментния импулс.
---
Слабият отбор в тоя мой анализ е Арсенал. Основания: никакво развитие на отбора от години насам. Сходно класиране всяка година, сходни провали в ШЛ, успехите са за локалните купи - престижни са, но извън Острова не чинят и 10 пенса. Явно това ги задоволява.
Контузиите са част от играта. Вярно е, че при Арсенал са май малко в повече от "нормата", но това е слабост и на клубните доктори. В Ливърпул те бяха по-малко, но пък за сметка на това изкарахме почти цял сезон без основния си голаджия - Стъридж. Не е чак кой знае каква класа, но не е и слабак.
Коутиньо не бих използвал в никой случай за коз, за мен той няма нужните качества, за да играе в Ливърпул - не казвам това за пръв път и силно се надявам точно той да се окаже излишният в очертаващата се нова средна линия.
Мисля, че тоя спор се проточи повече от нужното. Нека всеки си има своето мнение, аз не мисля, че моето има нужда от корекция.
:smile:
Има и треньорски неволи - БР има някакви шансове да изкара сезона, но може и да не бъде начело още по Коледа - имащ добри идеи на теория, но слаб в осъществяването им. От друга страна, Венгер е от почти 20 години начело на Арсенал и тотално е изчерпан откъм идеи. Отдавна трябваше друг да води отбора, но ще го държат до последно заради доказаните му икономически способности. В Арсенал видимо отдавна се теглили чоп и е спечелил бизнесът за сметка на футбола. Затова и отборът куца.
Не виждам обаче с какво Арсенал превъзхождаше чак толкова Ливърпул. Вие нямате пари за качествени играчи, ние имаме, пък ги даваме за средняци на кило. Къде е разликата, след като няма краен резултат. Домашните купи поне от 25 г, откакто се създаде ВЛ, нямат особена стойност дори за средняците. Не искам с това да омаловажа спечелването им, но спечелването им придоби повече колекционерска стойност, отколкото реална полза. Отдавна отмина времетона сантиментите.
Второто място на Ливърпул бе взето по почти същия начин. Накъде с тая голова разлика 2:1, това е срам за отбор с мераци!
Моите уважения, но Арсенал влезе в 4-ката заради тъпотиите, които се сътвориха на Анфилд.
Времето е твърде оскъдно, доказано глупаво е да се правят трансфери минути преди мандалото.
Набрана бе скорост, но да видим докъде ще се задържи тя.
Яд ме е да чета, че УБА и Уест Хям се интересуват от Шакири - тоя човек би бил чудесно попълнение на Анфилд, при това и цената му е повече от добра. Ама ние драпаме (уж) за оня хърватин, при това на двойна цена.
Покупката на Фирмино изглежда като най-солидна за момента - бразилецът е млад, пасва по целия терен, при това идва от Германия и бързаната в играта няма да го шокира, както се случва с останалите континентални играчи. Но нека го видим в боева обстановка, пък тогава ще пишем за него.
За Дрискол - работата му в младежкия отбор също не е предпоставка за надежди, не и напразни. Не се знае как ще се сработи с БР, дано оформят силен тандем.