Челси хвърли заровете: гений или катастрофа е Шаби Алонсо?
Н. Гавазов
Понякога големите клубове не правят трансфери.
Те правят признания.
Назначението на Шаби Алонсо в Челси не е просто поредната треньорска смяна на "Стамфорд Бридж“. Не е просто ново име в един проект, който от години изглежда така, сякаш постоянно започва отначало.
Това е признание.
Признание, че моделът се пропука. Че милиардите не създадоха отбор. Че талантът без структура е просто шум. И че след всички експерименти, след всички "следващи големи неща“, Челси най-после стигна до извода, че младостта сама по себе си не е стратегия.
И затова сега идва Шаби Алонсо.
Не само като мениджър.
Но и като последен опит клубът да придаде смисъл на хаоса.
От Бернабеу до Стамфорд Бридж — как една репутация се срина за 233 дни
Само преди година Алонсо изглеждаше като бъдещия велик треньор на европейския футбол.
Той бе човекът, който прекъсна хегемонията на Байерн Мюнхен. Треньорът, който превърна Байер Леверкузен в машина — интелигентна, модерна и безмилостно организирана.
Непобеден дубъл. Футбол, който изглеждаше като комбинация между немска дисциплина и испанска елегантност.
И тогава дойде Реал Мадрид. Мястото, където футболните идеи не винаги са достатъчни.
На "Бернабеу“ Алонсо се сблъска с нещо, което не можеш да контролираш с тактическа дъска — егото.
Винисиус Жуниор не прие ролята, която му бе отредена. Джуд Белингам не искаше ограничения. Федерико Валверде не разбираше защо трябва да играе извън естествената си позиция.
Алонсо се опита да наложи структура. А съблекалнята искаше свобода.
И точно там започна разпадът.
Реал Мадрид е клуб, в който победите купуват време, а пораженията унищожават всичко.
0:4 срещу Пари Сен Жермен. 2:5 от Атлетико Мадрид. Поражения от Ливърпул и Манчестър Сити.
Всеки резултат отнемаше още малко авторитет от испанеца.
И най-лошото за Алонсо бе, че никога не получи пълната подкрепа на клуба.
Флорентино Перес го назначи с колебание. Ръководството започна да се съмнява рано. Играчите усетиха това.
А когато една съблекалня усети слабост, всичко приключва много бързо.
Само 233 дни.
Толкова издържа един от най-обещаващите млади треньори в света.
И въпреки това Челси го поиска
Това е най-интересната част. Защото Челси видя провала. И въпреки това го избра.
Всъщност — може би именно заради него.
На "Стамфорд Бридж“ вече разбраха, че проектите без лидерство не водят до никъде.
Греъм Потър не успя да овладее хаоса. Маурисио Почетино се сблъска с трансферната политика. Енцо Мареска постави под въпрос решенията на клуба. Лиъм Росеньор просто бе смазан от мащаба.
Челси опита всичко. Млади треньори. Треньори визионери. Треньори, които да развиват таланти. Треньори, които да бъдат "лицето на проекта“.
Но в крайна сметка клубът осъзна нещо болезнено:
Този състав няма нужда от още един експеримент.
Има нужда от авторитет.
А Шаби Алонсо влиза в съблекалнята с точно това.
Световен шампион. Двукратен европейски шампион. Победител в Шампионска лига. Играл за Ливърпул, Реал Мадрид и Байерн Мюнхен.
Когато такъв човек говори, футболистите слушат.
И точно това Челси не е имал от години.
Най-важният въпрос: може ли Алонсо да контролира звездите? Защото тук се крие истинската опасност.
Проблемът на Алонсо никога не е бил тактиката. Никой не поставя под съмнение футболните му идеи.
Проблемът е управлението на характери.
А Челси не е отбор от тихи момчета.
Коул Палмър вече е суперзвезда. Енцо Фернандес иска проект с амбиции. Жоао Педро е следен от Барселона. Мойсес Кайседо струваше цяло състояние.
Това е съблекалня, пълна с футболисти, които искат да бъдат центърът на проекта.
Алонсо вече се провали веднъж в подобна среда.
И затова Челси всъщност прави огромен риск.
Защото, ако испанецът отново загуби съблекалнята, този проект окончателно ще се разпадне.
Но има и нещо различно
В Реал Мадрид Алонсо влезе в отбор, пълен с утвърдени звезди, които вече бяха печелили всичко.
В Челси ситуацията е друга.
Тук има талант. Но има и глад.
Тези футболисти все още търсят своята голяма сцена. Все още имат нужда от треньор, който да ги оформи.
И точно това прави назначението толкова интригуващо.
Защото ако Алонсо успее да изгради връзка с този млад състав, Челси може най-сетне да се превърне в нещо повече от колекция от скъпи играчи.
Испанецът има идеите. Има харизмата. Има футболната интелигентност.
Въпросът е дали вече има и необходимата зрялост.
Как ще изглежда Челси?
Успехът на Шаби Алонсо в Байер Леверкузен бе изграден върху схемата 3-4-3, а в Челси той разполага с футболистите, които могат да му позволят да използва подобна система и във Висшата лига. Въпреки това провалът на Рубен Аморим да наложи сходен модел в Манчестър Юнайтед показа колко бързо подобна идея може да се разпадне в английския футбол.
Ключът в системата на Алонсо са халф-бековете. Именно Джереми Фримпонг, който вече е играч на Ливърпул, и Алекс Грималдо имаха фундаментална роля в начина, по който играеше Леверкузен.
В Челси Мало Густо и Марк Кукурея притежават качествата да изпълняват подобни функции по фланговете. В центъра на терена Енцо Фернандес и Мойсес Кайседо изглеждат напълно подходящи за ролята на двойка по-дефанзивни полузащитници, докато Коул Палмър може да се превърне във версията на Флориан Вирц — свободен №10 зад централния нападател.
След преминаването си в Реал Мадрид обаче Алонсо започна да използва схема 4-2-3-1 — формация, която Челси често прилагаше и през последните сезони.
Каквато и система да избере испанецът, той разполага с достатъчно гъвкав състав, за да променя структурата според съперника и ситуацията. В крайна сметка именно дълбочината на състава може да се окаже факторът, който ще определя към коя схема ще се придържа най-често.
Впрочем, не знам дали феновете на "сините" осъзнават, че назначаването на Шаби е моментът, който ще определи новата ера на Челси
Ако Алонсо успее — Челси може отново да стане претендент за най-големите трофеи.
Ако се провали — това ще бъде още едно доказателство, че проблемът на лондончани е много по-дълбок от името на мениджъра.
И точно затова този ход на ръководството изглежда толкова важен.
"Дюшеш" или "ешек" - това ще стане ясно в края на месец май, но през следващата година.
А може и по-рано...
Сподели
