Новият архитект на Ливърпул
Н. Гавазов
Замяната на Арне Слот с Андони Ираола не се превърна в сага както мнозина очакваха. Ливърпул обяви назначаването на баския специалист буквално часове след раздялата си с нидерландеца.
Случи се това, което мнозина очакваха, макар и този ход на клубното ръководство да е рискован.
На 43 години Андони няма да бъде най-младият мениджър на Ливърпул в ерата на Висшата лига – Брендън Роджърс пое отбора през 2012 година едва на 39. Въпреки това той ще бъде сред най-неопитните наставници на мърсисайдци, особено що се отнася до работата на най-високо ниво и управлението на клуб с мащабите и очакванията на Ливърпул.
Големият въпрос е какво точно може да предложи на Ливърпул новият наставник.
Ако има една дума, която най-добре описва футбола на Андони Ираола, тя е "интензивност“. По време на престоя си в Борнемут испанският специалист не просто подобри резултатите на тима, а напълно промени неговата идентичност. Под негово ръководство "черешките“ се превърнаха в един от най-агресивните и неудобни съперници във Висшата лига, а постигнатите два рекордни сезона по брой точки са най-ясното доказателство за ефекта от работата му.
Футболът без топка е неговата религия
Основата на играта на Ираола не е притежанието на топката, а поведението без нея. Испанецът изгражда отбори, които се стремят да разрушат атаката на съперника още в зародиш. Неговите играчи пресират високо, атакуват агресивно притежателя на топката и постоянно търсят възможност да си върнат владението възможно най-близо до противниковата врата.
Това не е просто въпрос на физическа подготовка. В системата на Ираола всяко действие трябва да бъде синхронизирано до съвършенство. Играчите са длъжни непрекъснато да разчитат ситуацията и да вземат решения за части от секундата.
Именно затова началото му в Борнемут бе трудно. Отборът не успя да спечели нито един от първите си девет мача под негово ръководство. Постепенно обаче механизмите започнаха да работят автоматично. Както по-късно призна Доминик Соланке, пресингът се е превърнал във "втора природа“ за футболистите.
Резултатите не закъсняха. От пристигането на Ираола нито един отбор във Висшата лига не е създал повече удари след отнета топка в последната третина на терена. Това е най-доброто доказателство за ефективността на неговия подход.
Тази статистика показва броя удари, които отборите от Висшата лига са отправили след отнета топка в последната третина на терена от началото на сезон 2023/24:
Класиране:
Борнемут – 147
Челси – 132
Манчестър Сити – 131
Ливърпул – 129
Арсенал – 127
Манчестър Юнайтед – 110
Брайтън – 109
Тотнъм – 107
Нюкасъл – 101
Кристъл Палас – 99
Астън Вила – 99
Евертън – 93
Уест Хем – 91
Нотингам Форест – 87
Уулвърхемптън – 85
Фулъм – 78
Брентфорд – 74
Пресингът като шахматна партия
Една от най-интересните особености на системата на Ираола е способността на отбора мигновено да преминава от зонова защита към персонално покриване.
Типичен пример е победата с 4:1 над Нюкасъл. В конкретната ситуация Райън Кристи проследява движението на Бруно Гимараеш към по-дълбока позиция, за да предотврати лесното му включване в изграждането на атаката. В същото време Тайлър Адамс разчита ситуацията и веднага излиза напред, за да покрие освободеното пространство.
Само за секунди Борнемут се оказва в ситуация, в която почти всеки футболист има конкретен съперник. Резултатът е спечелена топка, светкавичен преход и гол.
Тази схема носи огромен риск. Една грешна реакция може да отвори пространство в центъра на терена и да позволи на съперника да преодолее пресата. Но когато всички действия са координирани, противникът попада в капан, от който трудно може да излезе.
Именно тази способност да превръща колективната организация в оръжие отличава Ираола от много други треньори, които също разчитат на висок пресинг.
Готов ли е за по-различен Ливърпул?
Предизвикателството пред испанеца в Ливърпул би било различно от всичко, с което се е сблъсквал досега.
В Борнемут неговият отбор често можеше да приеме ролята на аутсайдер, да отстъпи владението и да чака точния момент за агресивен натиск. На "Анфийлд“ подобен подход няма да бъде достатъчен.
Ливърпул традиционно е клуб, който контролира мачовете чрез притежанието на топката и диктува темпото. Именно затова е любопитно, че още през последния сезон в Борнемут се забелязваха признаци на еволюция в стила на Ираола.
"Черешките“ започнаха значително по-често да изграждат продължителни нападения с множество последователни подавания. Средно отборът реализираше близо 11 атакуващи последователности с поне девет паса, докато през първата година на специалиста този показател беше едва 7,3.
Не е случайно, че футболисти като Алекс Скот и Маркъс Тавърние придобиха още по-важна роля. Тяхната техника, спокойствие под напрежение и способност да управляват топката позволиха на отбора постепенно да добавя ново измерение към играта си.
Почти сигурно можем да кажем, че най-важната тактическа задача пред Ираола в Ливърпул е намирането на правилния баланс между агресивния пресинг и контрола чрез владение.
Треньор, който изисква много, но получава доверие
На пръв поглед Ираола изглежда спокоен и уравновесен човек. В ежедневната работа обаче той е изключително взискателен.
Неговият футбол изисква отлично физическо състояние, постоянна концентрация и безупречна дисциплина. Играчите, които не могат да покрият тези стандарти, трудно намират място в титулярния състав.
Въпреки това почти всички футболисти, работили с него, говорят с огромно уважение за методите му.
Алекс Скот неведнъж е признавал, че именно Ираола му е помогнал да направи следващата крачка в развитието си. Според английския халф най-голямото качество на треньора е способността му да вдъхва увереност.
Когато един играч се колебае дали да излезе в преса, Ираола го убеждава да действа решително, защото знае, че останалите съотборници ще последват движението му. Така се създава усещане за колективна сигурност, което е жизненоважно за подобен стил на игра.
Подобни отзиви идват и от Милош Керкез, който работи с испанеца в Борнемут. Унгарският национал неведнъж е подчертавал, че наставникът помага на футболистите не само да се развиват професионално, но и да израстват като личности.
Развитието на играчи като запазена марка
Една от най-силните страни на Ираола е способността му да развива индивидуално своите футболисти.
Пример за това е Антоан Семеньо, който направи сериозна крачка напред под негово ръководство. Испанецът работеше детайлно с нападателя върху завършващия удар, избора на решения и разчитането на различните игрови ситуации.
Подобни истории могат да бъдат открити в почти всяка линия на отбора. Именно затова Борнемут успяваше не само да продава играчи на огромна печалба, но и бързо да създава нови лидери.
Спокоен към трансферите, гъвкав към промените
В съвременния футбол все по-малко треньори приемат спокойно раздялата с най-добрите си футболисти. Ираола е сред изключенията.
По време на престоя му Борнемут редовно губеше ключови играчи в полза на по-богати клубове. Дийн Хойсен, Илия Забарний, Милош Керкез, Антоан Семеньо – списъкът е впечатляващ.
Вместо да влиза в конфликти с ръководството, испанецът приемаше реалността на клубния модел и се адаптираше. Самият той многократно е подчертавал, че не се счита за експерт по трансферите и предпочита да оставя тази работа на спортните директори и скаутските отдели.
Подобен подход със сигурност би се харесал на ръководството на Ливърпул, където ролите в спортната структура са ясно разпределени.
Емоционален край тъчлинията, премерен пред микрофона
Въпреки спокойния си образ извън терена, по време на мач Ираола е истински вулкан от емоции. През по-голямата част от времето той е търпелив наблюдател, който следи как футболистите му изпълняват предварително подготвения план. Но когато усети подходящия момент за активиране на високата преса, не се колебае лично да подаде сигнал от тъчлинията, като често може да бъде чут да вика: "Напред!“.
Особено емоционален става в моментите, когато отборът му успее да си върне топката високо в половината на съперника. Тогава Ираола бурно аплодира действията на играчите си – реакция, която неизбежно напомня за бившия мениджър на Ливърпул Юрген Клоп.
Въпреки страстта си към играта, баският специалист не е известен като конфликтна личност. По време на престоя му в Борнемут ролята на човек, който влиза в словесни сблъсъци с треньори и щабове на съперниковите отбори, по-често се изпълняваше от кондиционния треньор Пабло де ла Торе.
Това обаче не означава, че Ираола стои безучастно край страничната линия. Той редовно общува с четвъртия съдия и нерядко се оказва в центъра на спорни ситуации. Показателен е фактът, че получава по 11 жълти картона както начело на Борнемут, така и по време на периода си в Райо Валекано.
В отношенията с медиите също демонстрира зрялост. Той не търси конфликти и скандални заглавия, но обича да говори за футбол в детайли и не се страхува да обяснява решенията си.
Това качество ще бъде особено важно в Ливърпул, където вниманието на медиите е несравнимо по-голямо от всичко, което е изпитвал в Борнемут.
Повече от просто наследник
Андони Ираола не е поредният модерен треньор, който разчита единствено на високия пресинг. Той е специалист, който съчетава тактическа дисциплина, развитие на футболисти и способност да изгражда колективна идентичност.
Въпросът не е дали би могъл да донесе енергия и интензивност на Ливърпул. Той вече е доказал, че може да го направи. Истинското предизвикателство ще бъде дали ще успее да надгради философията си така, че да отговори на изискванията на клуб, който не просто иска да се съревновава с най-добрите, а е длъжен да бъде сред тях всяка година.
Ако успее да намери този баланс, Ливърпул получи не просто нов мениджър, а следващия голям архитект на своята футболна идентичност.
Сподели
