Гьокереш – голмайсторът, на когото Артета ще разчита до края
Н. Гавазов
Тази вечер Швеция се изправя срещу Полша във финален плейоф за класиране за Мондиал 2026 , а основната надежда в атака на "Трите корони“ отново ще бъде Виктор Гьокереш.
Същият този Гьокереш, който миналия сезон бе съвсем близо до спечелването на "Златната обувка“.
Но кой всъщност е Виктор?
FUTBOL TV разказва историята на един от най-скъпите нападатели в своето поколение.
Синът в Аспуден-Телус
Никой не може да разкаже историята на един футболист по-честно от хората, които случайно са били свидетели на пътя му.
Ето го – 6-годишен, пристига в школата на Аспуден-Телус.
Малкият Вик е воден за ръка от баща си Стефан – бивш полупрофесионален футболист, играл за Йостерсунд, а по-късно станал треньор на деца.
Съвсем логично той искал да тренира и собствения си син.
Аспуден-Телус е беден клуб от покрайнините на Стокхолм, където всички тренират на лоши чакълести терени с огромни наколенки.
"Още тогава беше ясно какъв е Вик. Всички треньори говореха за неговата невероятна отдаденост. Той мислеше и говореше само за футбол“, казва президентът Бьорн Туресон.
"Не беше висок, както сега, но беше здрав физически. Никога не искаше да стои в центъра – винаги отиваше близо до вратата, за да вкара. Хората често обсъждаха головете му по трибуните.“
А ето го малкия Гьокереш – плаче, защото отново са загубили.
Аспуден изостава и до днес. Клубът се издържа от членски внос и държавни субсидии, а с такива средства трудно може да се постигне нещо голямо.
"Отношенията му с другите деца? Ха-ха, без коментар! Беше трудно, защото той много искаше да побеждава. И често се караше с останалите“, спомня си един от треньорите – Йоран Тел.
А Туресон допълва: "При нас той не беше сред най-слабите, но не беше и звезда. Имаше и други момчета, които се представяха също толкова добре.“
И двамата обаче си спомнят, че малкият Гьокереш се е интересувал основно от собствената си статистика.
Кой го е научил на това? Баща му? Семейството?
Фамилията им не е типична за Стокхолм. Това е така, защото дядото на Виктор бяга от Будапеща след неуспешното въстание през 1956 година и се установява далеч на север, отвъд Полярния кръг – така семейството става шведско.
Талант в Бромма
По-точно – в Броммапойкарна.
Ето го Гьокереш вече там – годината е 2013-а, а той току-що е отказал на шведските грандове в полза на проект, който е развил играчи като Деян Кулушевски, Карл Старфелт, Йон Гвидети, Лукас Бергвал и Албин Екдал.
На практика Бромма е най-продуктивната футболна школа в Швеция през последните години.
А скаутът Давид Еклунд е добре позната фигура там:
"Още от самото начало Вик умееше да стреля от дистанция и да играе добре с глава – беше истински хищник в наказателното поле. Можеше да вкара дори с… задните си части. Но нямаше техника. Не мислех, че ще стане звезда. Най-много да играе някъде в Швеция.“
Но какво прави Гьокереш?
Ето го – тренира сам, по индивидуална програма, повече от всеки друг в Бромма.
Това се подпомага и от факта, че отборът изпада чак в трета дивизия, където нивото е по-ниско – Вик веднага отбелязва 9 гола.
Година по-късно, вече във втора дивизия, той подобрява статистиката си до 13 гола и 5 асистенции.
Тогава започват да го наричат "новия Златан“.
"Но понякога беше трудно да се играе с него. Веднъж на тренировка излязохме двама на контраатака, поисках пас, а той изобщо не реагира. Дори не ме погледна. От яд седнах в центъра на терена“, спомня си капитанът Густав Магнусон.
Треньорът Магни Фаннберг потвърждава: "Вик беше див, агресивен. Помня как по-опитните играчи постоянно му казваха да се успокои. А той всеки път рискуваше всичко. Искаше всичко и веднага.“
А ето и последният му мач там – победа с 4:1 срещу Хефле, в който Гьокереш отбелязва хеттрик.
А след това идва и Европейското първенство до 19 години, където той отбелязва три гола.
В Бромма го научават на техника, тактика и как да общува с медиите. В същото време обаче Гьокереш тепърва трябва да осъзнае значението на отбора – нещо, което потенциалните купувачи не знаят.
Дърво в Брайтън
Трансферната стратегия на Тони Блум тепърва се развива и грешки не липсват. Дали Гьокереш е една от тях?
Едно е сигурно – през януари 2018 година той пристига срещу 1 милион евро и шокира всички… с "дървената“ си игра. Това, което е било достатъчно в Швеция, се оказва крайно недостатъчно в Англия.
"Гьокереш изглеждаше не на място. Подаваме му топката, а тя отскача от него. Просто я губеше“, разказва негов съотборник пред Daily Mail при условие за анонимност.
Отборът на Брайтън до 23 години е максимумът, който му предлагат.
Перспективи за първия състав почти няма – Нийл Мопе и Дани Уелбек играят в пъти по-елегантно.
"Неговото отношение и желание за развитие се отличаваха. Беше едър, силен футболист, представляваше заплаха и много искаше да се усъвършенства“, казва тогавашният играч на "чайките“ Дейл Стивънс.
"Природен голмайстор? Не. По-скоро беше изключително атлетичен, мощен и бърз. Това не е вроден дар. Това, което се случи по-късно, е резултат от упорита работа.“
Дори в отбора на Брайтън до 23 години Гьокереш вкарва едва 12 гола за два сезона, плюс още едно попадение за първия тим в турнирен мач.
Тогавашният треньор Греъм Потър – същият, който днес води националния отбор на Швеция – казва:
"Виждам в него специални качества. Не е лесно да играеш като единствен нападател, но той се учи, развива се и наградата ще дойде.“
Казва го – и след това сякаш го забравя завинаги.
Крило в Санкт Паули
А там почти никой не говори.
През сезон 2019/20 тимът от Хамбург взима Гьокереш под наем, тъй като има нужда от ляво крило.
Вик се адаптира – отбелязва 7 гола и прави 4 асистенции във Втора Бундеслига.
Зад кулисите "пиратите“ си спомнят, че Гьокереш е работил изключително много индивидуално върху техниката и ударите си, както и че е трупал мускулна маса във фитнеса.
Само че има един проблем – позицията не е неговата.
На практика шведът губи цяла година, след което в Суонзи стига дъното – 0 гола и 0 асистенции за половин сезон. Топката буквално отскача от него, а 35% от късите му подавания попадат в противника.
Тогава главният скаут на Ковънтри Крис Бадлан се появява сякаш от нищото, като ангел-пазител:
"Помислих си така: в Санкт Паули го използваха по левия фланг, а той въпреки това вкарваше. А ние точно търсехме нападател, който да разтегля защитата. Това беше нашият тип играч.“
Следва нов наем – и отново не особено впечатляващ. През пролетта на 2021 година той отбелязва 3 гола в 19 мача, но Бадлан, заедно с треньора Марк Робинс, убеждават клуба да го откупи за 1 милион.
В крайна сметка – това са само 1 милион.
И тогава…
Именно през лятото на 2021 година Гьокереш сякаш попада в същата лаборатория като Стив Роджърс от Марвел.
"Той изведнъж се превърна в чудовище! Буквално от нищото“, казва Бадлан.
А халфът на тогавашния Ковънтри Бен Шийф си спомня: "На една тренировка ме бутна и аз буквално се търкулнах по терена. Тогава си казах: ‘Уау, съперниците определено ще го усетят!'“
И те наистина го усещат.
В първия си пълен сезон с Ковънтри Гьокереш записва 17 гола и 5 асистенции.
Треньорът Марк Робинс работи върху позиционирането му в наказателното поле, учи го да играе с гръб към вратата и да сваля топки за съотборниците. Паралелно с това Вик се учи и да функционира в колектив.
"Той е много сериозен човек, не се разкрива лесно пред другите. Не е лош, но много обича да побеждава, което понякога водеше до спорове на тренировки. Бен Уилсън му крещеше, че има кюфте вместо глава. Но не от злоба – те бяха приятели“, казва Шийф.
Още година по-късно Гьокереш отбелязва 21 гола в Чемпиъншип, извежда Ковънтри до финала на плейофите, но там Лутън печели след дузпи – и съюзът се разпада.
Ковънтри му поставя цена – 20 милиона евро.
През лятото на 2023 година Спортинг предлага 24 милиона – и привлича шведа.
Холанд в Португалия
Всъщност, първият, който сравнява Вик с Холанд, е треньорът на Съндърланд Тони Моубрей още през 2023 година:
"Той е с ярд по-бърз и с ярд по-мощен от останалите. Не казвам, че задължително ще избухне във Висшата лига, но кой в момента там прилича на него? Кой е толкова бърз, силен и висок? Може би само Ерлинг.“
Случилото се след това в Португалия само засилва това усещане.
За два сезона в Спортинг Гьокереш изиграва 102 мача и отбелязва 97 гола.
Той носи на "лъвовете“ две поредни титли – нещо, което клубът не беше постигал от 1954 година.
И в двата сезона шведът беше сред претендентите за Златната обувка.
"Той е феномен. Има всичко – техника, сила, бистър ум. Един от най-добрите нападатели, играли някога в нашата лига“, казва Руи Боржеш.
Най-голяма слава на Гьокереш в Спортинг обаче му носи хеттрикът срещу Манчестър Сити. Именно след този мач грандовете от Висшата лига започват да се питат: "Дали не сбъркахме, че го изпуснахме от Англия?“
И започват да разпитват всички, които знаят нещо по темата.
"Най-голямата сила на Виктор е неговият манталитет. Ако иска да постигне нещо – го постига. Той е като човек с мисия. И непрекъснато работи върху всичките си силни качества“, разказва Бадлан.
Междувременно Денис Лорънс, асистент в Ковънтри, дава показателен пример:
"Смях се много, когато Гьокереш вкара от пряк свободен удар за Спортинг. В Ковънтри той също искаше да ги изпълнява, но аз му казвах: ‘Не, не – това е ужасно, остави го на другите'. А той настояваше: ‘Знам, че мога!' И ето, че започна да вкарва. Има невероятна концентрация върху целите си.“
А в Арсенал в атака често разчитат на контузения Габриел Жезуш – и как да не платят 70 милиона?
Голмайстор на "малките“ мачове в Арсенал
Засега ситуацията изглежда така.
Във Висшата лига Гьокереш бележи срещу Лийдс, Нотингам, Бърнли, Евертън, отново Лийдс, Съндърланд, пак Евертън и още срещу Тотнъм.
11 гола – и нито един в голям мач.
Само в Шампионската лига шведът успява да се разпише срещу Интер и Атлетико.
Той изглежда донякъде надценен – почти както и други фигури от онзи Спортинг, като треньора Рубен Аморим и спортния директор Уго Виана, които не успяха да подсилят грандовете от Манчестър.
В Арсенал обаче също са доволни – защото няма значение дали побеждаваш Бърнли или Манчестър Юнайтед, пак получаваш 3 точки. Победите в "малките“ мачове са ключът към титлата.
Гьокереш е ключ към титлата.
И затова Микел Артета застава твърдо зад него:
"Мисля, че това важи за всички централни нападатели в първенството. На тази позиция вече е трудно заради физиката, доминацията и качеството на централните защитници. Има малко свободни пространства. Но ние познаваме неговата работоспособност.“
А кой не я познава? Вече всички я знаят.
Както и това, че Вик все още не е посетил Аспуден-Телус, въпреки многобройните покани.
Както и това, че е прекратил връзката си с португалката Инеш Агиар, веднага щом на хоризонта се появява Арсенал.
Студен човек е този Гьокереш.
"Тренирам много и постоянно. Не пропускам тренировки и никога не съм искал да ги пропускам. Трябва да бъда конкурентоспособен“, повтаря той във всяко интервю – и те звучат почти еднакво.
И все пак, ако не си роден гений, но искаш да стигнеш високо, именно Вик – а не някой като Ямал или Витиня – трябва да ти бъде пример.
Сподели
