Скромният шампион*
Н. Гавазов
Роджър Хънт, който почина на 83 -годишна възраст, бе един от тези, които успяха да спечелят златото на Световното първенство за Англия - постижение, което английските футболисти не могат да повторят и до днес.
Роден в Ланкашър, Хънт се премества в Ливърпул в ранна възраст от Стоктън Хийт, подписвайки с клуба през юли 1958 г., а година по –късно, срещу Сканторп Юнайтед, вкарва първия си гол за мърсисайдци.
През 1960 г. отборът се ръководи от не по -малко легендарния Бил Шенкли, който всъщност отстранява от отбора всеки играч, който според него не отговаря на неговите стандарти. Въпреки това, Хънт и Шенкли станаха символи на ренесанса на Ливърпул през 60 -те години, когато успяха да върнат отбора в Първа дивизия на Англия.
Хънт се славеше като "работен кон“ - играеше със запретнати ръкави, за да покаже "Готов съм да свърша мръсната работа“. Подобна преценка обаче ясно засенчва епохалното въздействие, което футболистът има върху английския футбол като цяло.
Хънт влезе в историята на английската телевизионна индустрия – именно неговият гол бе показан в "Мачът на деня" – новата програма на ВВС. На 22 август 1964 г. той разтовари оръдието си във вратата на Арсенал, а отборът му побеждава противника с резултат 3: 2.
През 1966 г. Хънт е на върха на кариерата си - футболистът вкарва 29 гола в 37 мача за Ливърпул, като по този начин довежда отбора си до титла. В националния отбор "Сър Роджър“ беше и ключов изпълнител на отбора на Алф Рамзи, който спечели точно това злато на Световното първенство.
Рамзи обичаше футболисти, които съчетаваха работа и талант, а Хънт бе олицетворение на това. Футболистът вкара три пъти в груповата фаза: дубъл срещу Франция, както и гол срещу Мексико, придвижиха тима по турнирния път. Хънт бе ключова фигура в този отбор и въпреки безцелния финал за себе си, Англия победи Германия с 4: 2 и стана световен шампион.
В Ливърпул обаче нещата не бяха толкова розови. Въпреки симбиозата на най -добрия нападател и най -добрия треньор в Англия за времето си, нито една европейска купа не бе завладяна от "червените“ през този период. През 1965 г. Ливърпул загуби от Интер Милано с общ резултат 4:3, а година по -късно Хънт отново претърпя "европейско“ разочарование - отборът му загуби от Борусия Дортмунд на финала на Купата на носителите на купи с 2:1. За пореден път "сър Роджър“ остана без нищо.
В края на 60 -те години Шенкли започва ново преструктуриране в тима, което няма как да не повлияе на позицията на Хънт. В резултат на това през 1969 г. футболистът напуска клуба, премествайки се в Болтън. Напусна като голмайстор на Ливърпул в Първа дивизия с 244 отбелязани гола.
След като завърши кариерата си, футболистът помогна на семейството си да управлява бизнес с камиони, което направи със същия успех, когато вкарваше голове на съперниците си. През 2000 г. футболистът стана рицар, което всъщност олицетворява Роджър като личност - рицар на и извън терена. Легендарният футболист води доста спокоен живот, не се появява в светлината на прожекторите или пресата. Хънт има две деца от първия си брак, които също като баща си се занимават с транспортния бизнес. През 2006 г. Сър Роджър влезе в Залата на славата на английския футбол, но всъщност той беше там много преди създаването му - от 1966 г. насам.
Сър Роджър Хънт напусна този свят в дома си в Уорингтън на 27 септември 2021 г. Втората му съпруга Роуън бе с него до края по време на болестта на футболиста: Сър Роджър гаснеше от диабет и деменция.
Въпреки статута си, Сър Хънт рядко е бил в центъра на вниманието и почти никога не се е появявал на официални церемонии. Но когато говореха за него, той винаги беше запомнен като скромен човек, истински джентълмен и страхотен голмайстор.
По материал на ВВС
*Заглавието е на FUTBOL TV
Сподели
vs7
