Главните интриги пред новия сезон във Висшата лига на Англия
Н. Гавазов
Новата кампания във Висшата лига на Англия официално ще започне в събота, 14 август, въпреки че тази вечер Брентфорд и Арсенал ще проведат първия мач от първия кръг на сезон 2021/22. Както всяка година, интересът към най-популярното първенство на планетата е огромен, а Висшата лига идва със своите интриги, с които FUTBOL TV по традиция има удоволствието да запознае своите читатели.
Ще защити ли Манчестър Сити титлата?
"Гражданите" проведоха страхотен сезон и спечелиха третата си титла за последните четири години, с което се закрепиха на върха на футболната пирамида. Това вече не е т.нар. "шумен съсед", а мощен клуб, който се превърна във фактор в английския футбол, печелещ трофей след трофей и опитващ се да се превърне в абсолютен хегемон. И Сити е много близо до това си намерение - колективът на Хосеп Гуардиола, въпреки лошото начало на миналогодишната кампания, завърши с 12 точки пред втория Манчестър Юнайтед или казано по-просто - с една глава над конкурентите си. Единственото, което липсва на "гражданите" е лелеяната Шампионска лига и няма никакво съмнение, че отборът ще хвърли всички усилия да покори и този връх.
А Сити има всички предпоставки за това. Тимът се подсили с Джак Грилиш, добавяйки дълбочина и креативност на състава, а еволюцията на Джон Стоунс в защита дава надежда за по-силен състав от миналата година. Най-важното предимство на колектива на Гуардиола пред конкурентите - както се видя през миналия сезон - остава дългата пейка. А това е много важно в динамично и конкурентно първенство като Висшата лига.
Кой може да отправи предизвикателство към Манчестър Сити?
Винаги сме говорили, че Премиършип е турнирът с най-голяма конкуренция, като всеки мач е битка и нито един отбор не може да си позволи да не играе на максимума си, дори и срещу аутсайдерите. Въпреки това, през последните години се оформи т.нар. "Голяма шестица", чиито представители се борят за короната и за билети за евротурнирите. През миналия сезон обаче хегемонията на големите бе нарушена и в тази компания се включиха и други отбори, така че по-скоро вече би трябвало да говорим за "Голямата осмица". Но тази група тимове няма как да бъде разглеждана компактно, заради различните възможности и целите, които преследва.
Например, Манчестър Юнайтед, Ливърпул и Челси изглеждат най-боеспособни да се противопоставят на шампиона. "Червените дяволи" дадоха ясна заявка за намеренията си, подписвайки с Рафаел Варан и Джейдън Санчо. Ако Пол Погба остане в отбора и най-вече - ако французинът покаже достатъчно мотивация, то колективът на Оле Гунар Солскяер наистина може да застраши своя градски съперник.
Доверието към Челси идва по две направления. Първото е представянето на "сините" под ръководството на Томас Тухел. Германецът преобрази футболистите си през втората половина на миналия сезон, спечели Шампионска лига, побеждавайки на финала не кой да е, а Манчестър Сити, а скоро завоюва Суперкупата на Европа. Втората причина да се доверим на Челси е привличането на Ромелу Лукаку. Този трансфер ще се коментира още дълго време и винаги ще се намират хора, които биха се усъмнили в ефективността на белгиеца в условията на Висшата лига. Лукаку обаче сега е по-мъдър, по-уверен в себе си и има абсолютното доверие на треньорския щаб на лондончани.
Що се отнася до Ливърпул, тук трябва да отчетем отшумяването на епидемията от травми и завръщането на Върджил ван Дайк. Да, по всичко изглежда, че най-добрите дни на "атомната тройка" са назад, но мърсисайдци разполагат с много качествен отбор, с отличен мениджър и вярна публика, която този път ще бъде близо до тях в битките.
Интересното е, че на този етап все още не можем да говорим за "Голямата четворка", защото всеки един от посочените по-горе колективи може да бъде изместен при определени обстоятелства. И показателен е примерът с Челси, който през миналия сезон попадна в топ 4, преминавайки през иглени уши, за сметка на Лестър. За това и следващите отбори бихме разгледали в пакет с фаворитите за титлата, но с по-ограничени възможности - като борба за място сред първите четири. От тази група най-конкурентен изглежда Тотнъм. Лондончани подписаха с Кристиан Ромеро и Пиерлуиджи Голини, а също така се "обзаведоха" с опитен мениджър в лицето на Нуно Ешпириото Санто, който е свикнал да прави чудеса с ограничен бюджет и възможности. Тук имаме едно "ако" и то е свързано с Хари Кейн. Ако англичанинът остане, тогава "шпорите" наистина изглеждат най-боеспособни от въпросната тройка и обратно- продажба на нападателя ще затрудни живота на Тотнъм и въобще не е ясно къде ще завърши тима. Относно "лисиците", те не само запазиха състава си, но добавиха към него Патсън Дака, Бубакари Сумаре и Райън Бертранд. Тук също имаме опитен мениджър, който знае как да сплотява играчите си и най-вече да ги мотивира. А победите в Купата и Суперкупата на Англия само показва, че Лестър не бива да бъде отписван и подценяван. Арсенал изглежда най-активен, подписвайки с Алберт Самби Локонга, Нуно Тавареш и Бен Уайт. Проблемът при "артилеристите" може да дойде от мениджъра Микел Артета, който ще трябва да се справи не само с натиска, но и да натрупа още самостоятелен опит. От друга страна на "Емирейтс" може да се случи и своеобразен омагьосан кръг - при провал на испанеца едва ли ще се намери именит специалист, който да е готов да поеме отбора. В този смисъл сезонът е решаващ за Арсенал и трябва да определи дали към отбора ще бъде прибавена приставката "топ" или "артилеристите" ще продължат да се лутат между посредствеността и епизодични проблясъци.
Кой ще е осмият?
Резонно е да се попитаме, кой от отборите ще успее да се включи в компанията на т.нар. "Голяма осмица"? И в духа на конкуренцията на Висшата лига виждаме няколко колектива, способни да направят това. Уест Хем прогресира под ръководството на Дейвид Мойс и успя да запази състава си, но дали "чуковете" ще успеят да удържат позициите си след анемичната трансферна кампания? Да, пристигането на Ареола, Доусън, Силва и Ковънтри ще даде дълбочина на състава, но достатъчно ли е това за справяне с напора на конкуренцията? Интересни неща би трябвало да очакваме от Лийдс. "Пауните" направиха най-важното - запазиха Марсело Биелса, който е част от успехите на тима през последните години. Остана и любимецът на феновете Калвин Филипс, а бяха привлечени Джак Харисън и Хуниор Фирпо, което отчасти решава проблема с левия фланг на тима. Като цяло, Лийдс изглежда по-силен от миналия сезон, но това трябва да бъде показано на терена.
Специално внимание трябва да отделим на Евертън и Астън Вила. Карло Анчелоти напусна Острова, за да се върне в слънчева Испания, но тук няма никаква драма, напротив. "Карамелите" би трябвало да спечелят в игрови план, защото тактиката на италианския специалист бе проста и се основаваше на центрирания и дълги пасове към Калвърт-Люин. След месец всички съперници се бяха адаптирали към играта на мърсисайдци, така че спокойно можем да кажем, че Евертън бе в регрес при Анчелоти. Предполага се, че Рафа Бенитес е разучил грешките на своя предшественик и вероятно ще предложи нещо ново, което означава, че с този добър състав "карамелите" би трябвало да се представят много по-добре от предишната кампания.
Истинска енигма е Астън Вила. Нека припомним, че бирмингамци не само се закрепиха в елита през втория си сезон, но и записаха някои впечатляващи резултати - разгромни победи над Ливърпул и Арсенал, а също така и четири точки от Челси. Разбира се, голяма роля в тези успехи има Джак Грилиш, който вече не е тук, но плеймейкърът бе заменен с най-добрия играч на Чемпиъншип за миналия сезон Емилиано Буендия, за когото бяха платени 35 милиона паунда. Но виланите не приключиха с това и продължиха напред - за колектива на Дийн Смит ще играе Дани Ингс (30 милиона бяха платени на Саутхемптън), перспективният Леон Бейли дойде от Байер, завърна се и блудният син Ашли Йънг, а Фредерик Жилбер и Аксел Таунзебе ще дадат дълбочина на състава. Ако тези играчи бъдат правилно сглобени, Вила се очертава като отборът с най-големи шансове за попадане сред първите осем.
Кой от новите ще оцелее?
Норич и Уотфорд са добре познати на всички от последните им изяви във Висшата лига, откъдето излетяха преди около година. Засега "канарчетата“ и "стършелите“ не са в състояние напълно да преодолеят този труден етап и да се закрепят във футболния елит в Англия. Незабележимата трансферна политика на двата отбора през лятото ни казва, че задачите им остават същите - избягване на изпадането, а след това ще се правят планове за бъдещето. Загубата на Буендия сякаш намалява шансовете на Норич за оцеляване и поради това колективът на Даниел Фарке изглежда като фаворит за връщане във второто ниво. Разбира се, това може да бъде и опровергано, но към момента не изглежда, че Мелу, Цолис, Сергент и Рашица са направили "канарчетата" по-силни. Уотфорд пък подписа с трима нападатели и привлече Дани Роуз, но основният проблем на "стършелите" не е решен - защитата и опорната зона, а уязвимостта в тези зони ще докара главоболия на тима.
Най-интересно ще бъде да наблюдаваме Брентфорд, който попадна в Чемпиъншип през 2014 г., като преди това игра в Първа и Втора лига на Англия, но ръководството на клуба си постави амбициозни цели, целящи да откъснат тима от "блатото“ на английския футбол. Както виждаме, нищо не е невъзможно. "Пчелите" бяха извън елита от 1947 година, но спечелиха плейофите през миналия сезон, при това демонстрирайки атакуващ футбол, без значение от съперниците. През лятото тимът се подсили с Кристофър Айер, Франк Ониека, Йоан Виса и Халил Дервишоглу - всичко това прави Брентфорд да изглежда по-силен от миналата година и с по-голяма дълбочина на състава. В добавка, начело на тима е датският специалист Томас Франк, който смени философията на отбора и за когото тепърва ще се говори.
Кой от старите ще се замеси в битката за оцеляване?
За жалост, един от тимовете е славният и известен с преданите си привърженици Нюкасъл. Основните проблеми тук са свързани с ръководството и липсата на инвестиции. През миналия сезон Стив Брус направи чудеса и класира отбора на 12-то място, но "свраките" са без дълбочина на състава и феновете им трябва да се молят ключовите играчи да останат във форма през по-голямата част от кампанията.
Бърнли се укрепи с Нейтън Колинс (12 милиона от Стоук Сити) и Уейн Хнеси като свободен агент, но това е всичко, за това думата "укрепване" трябва да бъде поставена в кавички. Впрочем, основната причина да поставим тима сред борещите се за своето оцеляване е бездействието на ръководството през последните няколко трансферни прозореца. Добрата новина е, че Шон Дайк винаги е работил с ограничен бюджет и винаги е успявал да извлече най-доброто от своите футболисти.
Кристъл Палас също е изправен пред трудна кампания, а новият мениджър Патрик Виейра ще има много работа. Легендарният халф на Арсенал имаше неприятен опит в Ница, но сега получи още един шанс да се прояви. Проблемът е, че след Рой Ходжсън лагерът на "орлите" бе напуснат от няколко опитни футболисти, а замените им не вдъхват увереност. Дали няма да видим ситуация, подобна на тази в Манчестър Юнайтед и Арсенал след напускането на Сър Алекс и Арсен Венгер? При всички положения се очертава преходен сезон за Палас и колкото по-бързо футболистите се адаптират при новия мениджър, толкова по-далече ще бъде отборът от битката за оцеляване.
Сподели
Челси шампион, няма повече от 5 г. без титла при Абрамович, освен това мисля, че ще се получи като с Ливърпул от преди 2 г., когато спечелиха ШЛ, което им даде импулс и отнесоха всичко живо в ПЛ. Винаги е възможна неочаквана криза или поне слаб полусезон и треньорска смяна, но мисля че Тухел точно сега няма да го допусне. По-скоро следващия сезон ще има спад и Тухел ще замине зимата. Ман С ще отстъпят леко, не мисля че Грийлиш и евентуално Кейн ще са определящи. Те могат да станат шампиони и без тях, както и да не станат с тях, ако се намери някой по-силен. Колко точно трофея са спечелили Грийлиш и Кейн? Още един Бернардо Силва и поредното нарушаване на ФФП. Кейн няма да е толкова определящ и за Тотнъм. Сякаш с него не завършиха на 7-мо място. Ако остане пък цял сезон ще се цупи заради проваления трансфер. Манафите 3-ти с поредните съдийски аванти. То няма и кой да ги измести от топ 4. Струва ми се, че Ливърпул ще изпаднат от топ 4. Този отбор е тотално амортизиран и изхабен, има нужда от свежест, но няма изгледи да се подсилят. Клоп колкото бързо може да качи един отбор на върха, толкова бързо и да го свали оттам. Евертън се очаква да са стабилни с Гафата, но дали достатъчно да скочат до топ 4? Дали Лестър ще направят огромната крачка напред от 5-о до 4-о място? С Брендата?! Май точно Брендата им е проблема...Арсенал и Тотнъм 7-10 място. Битката за Интертото ще е жестока. Астън Вила се подсилиха като бройка, но загубиха талисмана си и пом.треньора, който всъщност дърпаше конците. Не очаквам прогрес при тях. Уест Хам ще са зле, ще играят в Европа и не се подсилиха. Уулвс без Санто са в битката за оцеляване. По традиция 1 от новаците ще е изненада в средата на таблицата, 1 ще отпадне и ще се бори за оцеляване. Само не знам кой. Брентфорд изглеждат най-непредсказуеми, другите 2 са постоянни асансьори между 1-то и 2-то ниво. Гледам го тва отборче Бърнли и се чудя какво още търси в ПЛ? Все се намират 3 по-слаби от тях. Кристал П с Виейра ще са голям смях. Може и да се спасят ако го изгонят на време, но сигурно ще е късно.
1. Челси
2. Ман С
3. Ман Юн
4. Евертън
------------------
5. Ливърпул
6. Лестър С
---------------------
7. Арсенал
-----------------
8. Тотнъм Х
9. Астън Вила
10. Брентфорд
11. Лийдс Юн
12. Нюкасъл Юн
13. Саутхамптън
14. Уест Хам Юн
15. Уулвс
16. Брайтън ХА
17. Бърнли
------------------------
18. Кристал П
19. Норич С
20. Уотфорд
С изричната уговорка, че все пак трансферният прозорец е отворен до края на месеца (и друг път сме коментирали този абсурд) и са възможни, макар и вече малко вероятни, гръмки сделки, ще си позволя да не се съглася с Гавазов в частта за миналия сезон, в която се казва, че 4-ката се е трансформирала в 8-ца. Всички минаха през различни и/или сходни перипетии, а пандемията дообърка де що можа, а и видимо ще продължи, но 4-ката клони много повече към 3-ка, отколкото към 8-ца. Или пък най-малкото променя състава си, защото Ливърпул и Арсенал все по-сериозно изостават, като не се вижда докъде ще стигнат в падението си. Причините са ясни за всеки, няма нужда да ги изреждам отново.