Голямото безвремие


Н. Гавазов

Голямото безвремие

Когато се каже думата "застой", първото нещо, което възниква в главите на хората от моето поколение и по-възрастните е епохата на управлението на Леонид Брежнев и като цяло  социалистическата система в периода 60-те години на миналия век - средата на 80-те. За България това продължи до 10-ти ноември, когато управляващата БКП организира вътрешнопартиен преврат и  свали диктатора Тодор Живков, за да се опита да продължи безвремието. Не, няма да говорим за политика. Напомняме за онова време, за да може по-лесно да направим асоциация със състоянието, в което към момента се намира един от най-титулуваните клубове не само в Англия, но и в света.

 

Всички знаем как завърши онази политическа епоха - със социални сътресения, бедност и разпад на системата.

 

Разбира се, Арсенал не е стигнал до подобно нещо, още повече, че сътресенията в един клуб намират своето продължение и проекция в резултатите на отбора и в намаляването на фенската маса. През това лято обаче "Емирейтс" много прилича на онази мрачна брежневска епоха, включително с лъжите и пропагандата, които се сипят от ръководството на "артилеристите. Клубът по никакъв начин не предприема особени крачки за това да подсили състава и да помогне на Унай Емери да презареди отбора и да го направи по-конкурентен. Клубове подобряват трансферните си рекорди, подменят различните линии в търсене на нещо по-добро, а на "Емирейтс" е подозрително тихо.

 

Впрочем, трансферната кампания на лондончани е само това, което се вижда на повърхността.

 

Общото впечатление е, че в клуба няма ясна стратегия какво трябва да се прави, а единственият принцип, който се спазва е да се харчат колкото може по-малко пари. Навяващото оптимизъм назначаване на Свен Мислинтан за главен скаут на Арсенал остана в миналото. Немецът, който бе срещу наемането на Денис Суарес,  напусна Лондон през зимата, длъжността бе закрита, а към края на сезона бе създадена длъжността "технически директор". След Копа Америка тя бе заета от бившия полузащитник Еду, който изпълняваше аналогична роля в националния на Бразилия.

Едва ли бразилецът пристигна на "Емирейтс" за да определя стратегията на клуба. Неговите пълномощия, както и тези на Унай Емери са строго диференцирани и само наивник може да си мисли, че ще излязат от определените рамки. "Артилеристите" имат предел върху разходите по заплатите и ограничение върху трансферния бюджет. И това вече е наистина голям проблем за клуб като Арсенал. Единственият шанс на Емери да увеличи парите за нови играчи е да продаде някои от досегашните. И това се случи - с Давид Оспина, който струва на Наполи 3.5 милиона паунда. И тук може да приключим с темата за увеличението на трансферния бюджет. За това и виждаме в офертите на Арсенал повторение на комични ситуации от времената на "40 млн.+ 1 паунда за Луис Суарес". И може би ще продължим да ставаме свидетели на подобни безумни предложения, които никак не отиват на клуб като Арсенал.

Единственият входящ трансфер към момента е на Габриел Мартинели (6.5 милиона паунда). Съобщава се, че лондончани отдавна са следели 18-годишното момче и даже са имали сериозна конкуренция с други клубове. Няма как да знаем дали това е истина, но е факт, че Мартинели блесна в първенството на щата Сао Пауло (да не се бърка с Копа Америка или Световно първенство), където стигна до 1/4-финал и бе признат за най-добър нов играч на турнира. Бразилецът има потенциал, това не го отричаме, но и е много далече от големия футбол във Висшата лига.

Проблемът е, че в реално време загубите на Арсенал са повече от придобивките. Заминаха си няколко футболисти, на път е да си тръгне и Лоран Кошчелни. За някои фенове на "артилеристите" е добре, че клубът се сбогува с тези играчи, други съжаляват за Аарън Рамзи. Лошото е, че никой не идва на мястото на заминалите и заминаващите.

В същото време е повече от ясно, че воденичният камък Месут Йзоил ще остане на "Емирейтс". Немецът отдавна не е интересен на своя мениджър, а със своите 30 години и астрономическа заплата е безинтересен и за потенциалните купувачи. Фенербахче направи плах опит да подпише с немеца, но за турския клуб е непосилно да плаща по 350 000 паунда на Месут на всеки седем дни. И точно тук е другият голям проблем на Арсенал. Именно заради контракта с Йозил, клубът не можа да предложи изгодни условия на Рамзи и се отказа от покупките на някои други футболисти през това лято, като  на Набил Фекир и Никола Пепе.

Имайки всички тези проблеми и трудности, Арсенал се нуждае от подсилване. Проблемът в центъра на отбраната след историята с Кошчелни става още по-остър. Клубът трябва да подпише с двама централни защитника. Тимът се нуждае и от ляв защитник, за да балансира играещия отдясно Ектор Белерин. Не е компенсирана загубата на Рамзи. При това става дума за план-минимум, който да задържи Арсенал на повърхността, а не за материал, целящ да изкачи тима на ново ниво.

 

Безвремието на "Емирейтс" изглежда още по-зловещо и тежко от времето на застоя, за който говорихме в началото.

 

Ако все пак стане сделката по Салиба, вложените за него пари ще се усетят чак догодина, защото той ще се върне под наем в Сент Етиен. Иначе Арсенал се опита да проведе два големи трансфера, но се провали и на двете места - единият е с Уилфрид Заха, а другият с Киърън Тиърни. Особено болезнена е ситуацията с левия защитник на Селтик. "Детелините" отказаха 25 милиона паунда за своя играч и се стигна до смешната ситуация "артилеристите" да "подобрят" офертата с включването на  бонуси като спечелване на Шампионска лига и Висшата лига. Кой вярва в това? Малко е вероятно Арсенал да отправи нова оферта за Тиърни. Поне не докато не продаде някой играч. Но кой?

Всичко това прави процеса на комплектоване на отбора много мъчителен и цяло чудо е, че Унай Емери запазва своя жизнерадостен вид. Може би испанецът ще получи някакво подсилване до края на прозореца, но едва ли ще бъде именно това, на което се е надявал мениджърът.

Неотдавна Джош Крьонке даде интервю, в което обеща, че Арсенал има амбицията да се бори за най-високи трофеи. В същото време синът на собственика на клуба в края на интервюто си призова за хармония и увери, че ръководството е честно и открито към феновете.

Чудесни думи. Но те не прикриват стратегията на клуба да не се харчат пари за нови футболисти. Впрочем, в известен смисъл поведението на босовете трябва да радва Емери, защото по всичко личи, че управата вярва, че треньорския талант на Унай ще компенсира проблемите. Може би испанецът точно за това е толкова весел. Или по-скоро поласкан.

 

"Пътят не е кратък. Иска ни се да кажем, че утре ще се борим за най-добрите трофеи, но знаем, че това не е така, трябва да работим над него. Става дума за ежедневен подход към дребните неща, отгоре до долу. Нямаме право да пропускаме нито един дребен детайл, не може да пропуснем нито един работен ден"... Спокойно, това не е лозунг от епохата на социалистическия застой, не са тиради  на партиен секретар.  Става дума само за малка част от интервюто на Джош.

 

И все пак ви прилича на някакъв лозунг? Не и не. Грешите. В Арсенал няма лозунги, тук се работи. И то много. За благото на клуба. В името на светлото бъдеще.

А иначе пътят на безвремието наистина не е кратък. И той може да бъде удължен със сладки приказки и розови сънища и балони, пускани на порции над главите на нещастните поданици (фенове). Докато дойде сполуката.

1663