Артета сам отказал на Арсенал
Н. Гавазов
Микел Артета, който дълго време бе свързван с поста мениджър на Арсенал, самостоятелно е отказал работа на "Емирейтс". Снощи стана известно, че лицата, отговорни за търсенето на наследник на Арсен Венгер, единодушно са решили да се спрат на кандидатурата на Унай Емери, който през миналата седмица се раздели с ПСЖ. Това бе посрещнато с голяма изненада от футболната общественост, защото се очакваше, че тази седмица ще бъде обявено за назначаването на Артета, който проведе преговори с босовете на Арсенал.
Решението на "артилеристите" да предложат работата на Емери обаче е предшествано от друго събитие. Според инсайдери, близки до клуба от "Емирейтс", Арсенал е предложил работата на Емери само след като не е успял да се договори с Артета.
Съобщава се, че помощникът на Хосеп Гуардиола в Манчестър Сити е поискал пълен контрол над трансферите в клуба. В същото време ръководството на Арсенал желае Артета да се съсредоточи единствено върху треньорската дейност и да остави покупката на играчи в ръцете на директорите. Микел е отказа да се примири с подобни ограничения на мениджърската дейност и в понеделник следобед е съобщил, че се оттегля от преговорите
Съобщава се, че подобни изисквания е представил и Луис Енрике, но шефовете "артилеристите", вземайки в предвид уроците от миналото, са отклонили мераците на испанеца.
Що се отнася до Емери, испанецът е приел условията на Арсенал да не влияе върху трансферната политика на клуба и да приеме да работи с играчите, които директорите му предоставят. Впрочем, това е т.нар. континентален модел на управление на отборите, който Емери отлично познава от работата си в Испания и Франция.
В същото време става ясно, че ръководството на Арсенал е готово да похарчи за нови футболисти 200 милиона паунда. В клуба ясно съзнават, че отборът има нужда от обновяване на защитата и средната линия, ако иска да се върне в топ 4 на Висшата лига на Англия.
Сподели
Ако пък през май се получи комплект калъфки, шефовете няма да си посипват главите с пепел, а е ще упрекнат треньора, че не е успял да извлече максимума, бля, бля, бля и е ясно къде ще остане контрата.
Казано иначе, при провал треньорът поема пълната отговорност, независимо че е бил възпрепятстван.
Иначе, в Байерн са решили най-добре въпроса: континентален модел, но все от футболни хора. Хем те колят и бесят, хем има понятие от нещата. Понеже, Гадзидис, пък и Абрамович дори, не могат на 2 магарета сламата да разделят, а искат да ръководят отбора (де факто). Т.е. мениджърът е с по-малко от 50% права: ей-ти тия играчи, оправяй се.
Очевидно е, че изцяло обратен на континенталния модел няма или е силно ограничен. Съществуват и разни трансферни комитети, в голямата си степен от хора, нямащи представа каква форма има топката.
Съгласен съм с примера за Байерн, защото там наистина се работи както подобава и резултатите са налице. Не че и там няма издънки под една или друга форма, но са доста по-малко.
Разбира се, Перес и Бартомеу (ако е той в момента) са примери с отрицателен знам. Милан също. С две думи, който иска висока заплата и добър отбор, ще се оглежда повечко в кой отбор да отиде. А ако отиде в такъв, в който няма власт - носи си отговорностите. Които обаче, на фона на многомилионните неустойки, не са чак такава болка за умиране...