Англия направи решителна крачка към плейофите, завършвайки 0:0 със САЩ в мач от втория кръг на груповата фаза на Мондиал 2022. На фона на погрома над иранците, миролюбивото равенство на "Ал Байт" на 25 ноември 2022 година си е със статут на загуба за британците. Все пак, за щастие на англичаните тази среща няма нищо общо с фиаското от 1950 година, когато американците печелят с 1:0 и хвърлят в потрес феновете на футбола от Острова. Но сблъсъците между "Трите лъва" и "янките" винаги ще ни връщат към спомена за сблъсъка от "Раймундо Сампайо" в Бело Оризонте и най-вече за героя от онзи двубой.

OЩЕ...

01.01.70 | 02:00

След феноменалния мач в Бразилия, подценяваните американци се радват на живот като на национални герои. За нападателя Джо Гейтънс той е твърде кратък. Гейтънс разбива мечтите на Англия за успех в турнира с фамозен гол, който ознаменува най-великата победа на САЩ и най-злощастната загуба на Англия за всички времена.

Разбира се, Гарет Саутгейт и хората му спечелиха тактически важна точка срещу "янките"  след успеха над Иран на старта на кампанията си, но и евентуална загуба на британците в Ал Кхор нямаше да е толкова съкрушителна, колкото се оказва съдбата на този велик футболист.

През 1964 той е арестуван с пистолет опрян в тила от бруталната тайна полиция на Хаити, служеща на кръвожадния диктатор Франсоа Дювалиер – Папа Док.

Гейтанс е син на белгиец и хаитянка, роден през 1924. Когато е бил повикан в състава за Мондиал 1950, той е бил задочен студент и мияч на чинии на половин работен ден. Футбол е играл в полупрофесионална лига от Ню Йорк. Но успява да стигне до националния отбор, след като заявил намерението си да вземе американско гражданство. Кой казва, че американската мечта е измислица?

В книгата си “Мачът на техния живот" от 1996 Джефри Дъглас цитира думите на нападателя, който разказва как в нощта преди двубоя американците посетили 12 от баровете на Рио де Жанейро. Дори наставникът на янките признава, че те нямат шанс за победа и просто се наслаждават на пътуването си до слънчева Бразилия.

Британски вестник пише: “Американците пристигнаха оклюмали за срещата в Бело Оризонте – вероятно бяха най-странният тим на Световното. Някой от тях носеха каубойски шапки и пушеха големи пури. Други все още имаха лек махмурлук".  

Гейтънс обичал да изпъква на терена. Той разкъсвал предната част на тениската си и като много други футболни икони от следващите епохи мразел да я загащва и да вдига догоре чорапите си. Прякорът му бил Джоуи Джи.

Съотборникът му Хари Къф признава: “Той казваше – “Хари, Хари, те искат аз да си…" – А аз му отговарях – “Не се притеснявай за това, Джо, те няма да забележат. Изчакай да започне мачът и остави чорапите свалени". Другото характерно за него бе разкъсаната му тениска в долната част".

Въпреки махмурлука в 37-ата минута Гейтънс вкарва единствения гол в мача, който му носи статуса на икона. Това е единственият случай, в който двата отбора се срещат в Световни финали и е подвиг, който "янките" едва ли ще повторят в скоро време.

Съотборниците на Джоуи Джи поясняват, че той плонжирал 4 метра “все едно полетял" за да стигне до ниско-центрираната топка и да я прати зад вратаря на Англия Берт Уилямс. Други казват, че това било хвърляне по корем, завършило с отскачане на топката от неговата глава.

Къф си спомня през 2009 година: “Само Джо би опитал нещо толкова налудничаво. И само той, ако бе жив и седеше тук, можеше да разкаже как топката влезе във вратата".

Гейтънс бил скромен герой. За гола си той казвал: “Реално Уолтър Бар я ритна. Еднственото, което аз направих бе да плонжирам".

Фаворитът Англия, със Сър Алф Рамзи и Том Фини в състава, отпадат от групите като огорчените звезди определят гола като “случаен". Какво ли щяха да измислят финалистите от последното Европейско първенство, ако ударът на Кристиан Пулишич бе преодолял Джордан Пикфорд?

След 1950 Гейтънс продължава кариерата си във Франция. Но само 4 години по-късно той напуска и се връща в Хаити, където се жени за Лилиян Дифей. Вдовицата му някога казала: “Той искаше да му родя цял футболен отбор". Джо стига само до 3-ма сина преди трагедията.

При връщането си в Хаити той захваща бизнес, отваряйки химическо чистене и същевременно играе за местен тим и тренира младежите. По-малкият му брат Жан-Пиер казва: “Той бе добре познат в спортните среди в Хаити".

Но доброто му име и статуса му на герой в САЩ не го спасяват, когато семейството му се забърква в опасни политически игри. Въпреки, че Гейтънс не е политик, повечето му близки работят за противник на диктатора Дювалиер.

И когато последният става президент през 1957, майката на футболиста и неговия брат Херард са арестувани и убити от отрядите на смъртта. Останалата част от семейството напуска страната. Но невинният Джо бил непокорен. Той останал в Хаити.

На 8 юли 1964, личната гвардия на Дювалиер нахлула в дома на Гайтенс преди самия футболист. Лилиян по-късно разказва: “Когато Джо пристигна, майка ми се опита да го предупреди. Той обаче не разбра думите й. Той не вярваше, че някой би искал да му навреди".

Гейтънс е отведен с пистолет опрян в тила като е заставен да отиде в полицейския участък със собствения си автомобил. Брат му Жан-Пиер допълва: “Жена му получи разрешение да прибере колата 3-4 дена по-късно. От тогава няма следа от него".

Лилиян и синовете им се укриват, а две години по-късно напускат страната. С години семейството му отчаяно го търси, но до 1986 - когато Дювалиер е свален от власт - те не са могли да се върнат в Хаити и да започнат да търсят отговори за съдбата му. По-късно същата година Жан-Пиер среща бивш сенатор, който е бил съкилийник на Гейтънс в затвора Форт Диманш. Той бил прехвърлен в друг затвор малко след идването на футболиста.

Жан- Пиер казва: "Три или четири дни след като си тръгна сенаторът, един пазач от затвора му каза, че е късметлия, защото предишната нощ са убили всички във Форт Диманш".

"Мислим че тогава е бил убит - около средата на юли. Но никога не сме били напълно сигурни. Те са унищожили всички доказателства относно всички убити по време на режима на Дювалиер. Те изгориха и унищожиха всичко".

Счита се, че диктаторът е отговорен за смъртта на над 30 000 души през своето 14- годишно терористично управление в карибската държава. И Джоуи Джи може и да е мъртъв, но не и забравен.

През 1976 Организацията на американските държави заклеймява правителството на Хаити заради неговия арест и най-накрая Гейтънс получава място в Залата на славата на футбола в Америка.

За това английските и американските фенове си припомниха за него на 25 ноември 2022 година. А англичаните винаги ще се молят този резултат да не се повтаря повече в срещите им с американците. 

По материали на The Sun