Снежанка и седемте джуджета
Н. Гавазов
Кой не е чел за единствената дъщеря на краля, която привързва към себе си хора, животни и приказни създания, а това от своя страна помага на девойката да преодолее покушенията на злата мащеха, включително приспиването с отровна червена ябълка? Приказките на Братя Грим са класика в жанра и въпросът към читателите на FUTBOL TV е реторичен. Както е реторичен и въпросът: Ще закупи ли Арсен Венгер качествен нападател, с който да даде заявка, че има намерение да се бори за титлата във Висшата лига на Англия през този сезон.
Впрочем, колко време вече се влачи историята с привличането на топ голмайстор? Арсенал така и не намери стабилен централен нападател след шампионския си период, а проблемът стана още по-голям след напускането на Ван Перси през лятото на 2012 година. Венгер се опита да открие решение в лицето на Оливие Жиру, но и повечето фенове на "артилеристите" ще признаят, че французинът не е достатъчно добър. Той може да избухне в отделни мачове, но няма как да поддържа представянето си на дистанция.
А тактиката на Арсенал е много проста. Венгер не само се отказа от далечните удари, но и се опитва да увеличи ефективността в наказателното поле. "Артилеристите" са склонни да разиграват топката до вярната позиция до момента, в който тя не попадне в така наречената danger zone - зоната с най-голяма вероятност за гол. В допълнение, Арсенал постоянно се опитва да осъществява извеждащи, остри, пасове, което е логично, с оглед на това, че така възникват по-големи шансове за успех.
За всичко това говори статистиката. Отборът на Венгер е лидер във Висшата лига за изминалия сезон по извеждащи подавания (съотношение 4:1 в полза на Арсенал срещу средното количество в Лигата!) и е лидер по дял на ударите от т.нар. danger zone (49.91% срещу 39.5% средно за Лигата). Освен това, според Opta, петима футболисти на лондончани се намират в топ 20 на играчите, които с пас или удар са изолирали от играта най-много съперници.
Разбираемо е, че "артилеристите" просто се нуждаят от качествен голмайстор, който да оползотворява всичко, което правят партньорите му зад него. А Жиру е далече от критериите за подобен футболист и това се вижда от статистиката на французина, чиито показатели през миналия сезон са най-слаби от момента на пристигането му на "Емирейтс". Оливие отбеляза ръст единствено при ударите си в очертанията на вратата, но пък ефективността му е с около 60% по-ниска от първия му сезон в Арсенал!
Очевидно е, че Венгер има нужда от опитен нападател, който да дойде и моментално да започне да вкарва. Това го казахме през миналото лято, ще го повторим и през настоящето.
А сега нека оставим настрана скучната статистика и да видим какви са опциите на Арсен, както и да обясним на последователите на френския специалист, защо мениджърът няма да закупи качествен нападател през това лято.
По-горе пояснихме от какво се нуждае Арсенал - от играчи с характеристиките на Левандовски, Суарес, Агуеро, Игуаин, Дибала и Кейн. По ред причини обаче тези футболисти не са достъпни - абсурдно е някой да вярва, че Венгер ще успее да убеди Байерн или Барселона да си продадат звездата или Игуаин ще изостави Ювентус и ще хукне към Острова, а още по-малко това се отнася за Агуеро.
В крайна сметка реалистичните варианти не са много:
- Александър Лаказет (Олимпик Лион, 25- годишен, стойност 50 милиона евро)
- Мауро Икарди (Интер, 23-годишен, стойност 50-60 милиона евро)
- Пиер-Емерик Обамеянг (Борусия Дортмунд, 27-годишен, 60 милиона евро)
- Антоан Гризман (Атлетико Мадрид, 25-годишен, 80 милиона евро)
Тук обаче идва голямата слабост на Венгер, а тя е, че французинът не се научи, че трябва да бъде щедър, ако иска да има силен нападател. Преди няколко години Арсен можеше да се оплаква от финансови трудности, свързани с изплащането на заема по строителството на стадиона, но сега, след подписването на новия ТВ-договор и замяната на дълга с облигации, Арсенал няма проблем с финансите и е готов да харчи по 100-150 милиона за едно лято - това на няколко пъти бе подчертано както от самия Венгер, така и от Иван Газидис, а и от други ръководители на клуба.
Но при сегашната ситуация на пазара и познавайки манталитета на Арсен, може ли да си представим, че наставникът на "артилеристите" ще даде 60 милиона за един футболист? Особено след днешния намек, че няма да се купува защитник, въпреки възникналата ситуация с Мертезакер и Габриел?!
И тук идва вече съвсем не риторичен въпрос: мосю Венгер, все още ли желаете да спечелите титлата във Висшата лига? Ако отговорът е "Да", тогава феновете на Арсенал очакват да развържете кесията и да направите нещо голямо през това лято.
Обратното ще са само голи приказки. Но колко останаха феновете на Арсенал, които продължават да вярват на историята със събуждането на Снежанка от целувката на един принц?
Сподели
1730997476.png)
Несъмнено в един момент този модел ще се изчерпи, а Венгер ще си иде, но към днешна дата не виждам особено основателна причина за "излишни", т.е. високи, разходи.
Моето обяснение след вече толкова по 70 спестени милиона е, че на него му се обещават пари с единственото условие да не ги харчи, поне не всичките.
Не се и налага особено, защото Арсенал е неизменен участник в ШЛ, класирането в 4-ката е практически гарантирано и без големи и скъпи имена. Ако не се лъжа, това лято бе купен само Джака (имам предвид крупна сделка), който навярно и ще си остане сам скъп нов.
Моделът доказано работи, няма причина да не се окаже печеливш и през започващия сезон. Конкуренцията и през тази година най-вероятно ще се лута в намирането на синхрон между скъпи стари и нови играчи, при това при нови треньори - Конте, Моу и Гуардиола са новодошли. И ако за Моу обстановката обстановката е позната, останалите двама тепърва напускат континента.
Останалите кандидати за слава най-вероятно ще печелят отделни битки, но не и войната, затова и не смятам Ливърпул, Тотнъм, УХ, Лестър, Евертън или кой да е друг за особено опасен опонент за място в заветната 4-ка. За какво му е тогава на Венгер сериозен харч, който може и да се окаже пълен провал?