5+1 грешки на Брендън Роджърс
Н. Гавазов
Вчера наставникът на Ливърпул Брендън Роджърс заяви, че е във възторг от играта на своя отбор. FUTBOL TV с изненада посреща думите на северноирландския специалист, чиито тим би трябвало да запише най-малко класическа победа срещу аутсайдера Стоук Сити, а на отбор като Лудогорец да вкара поне 4-5 гола. Ние ще се опитаме да разберем, каква е причината Ливърпул да загуби повече от половината си мачове, да се намира на 11-то място в класирането и да е на 6 точки от зоната на изпадащите.
Липса на реакция спрямо проблемите в защита
Атакуващият потенциал на Ливърпул нямаше как да остане същия след заминаването на Луис Суарес, но и Брендън Роджърс трябваше адекватно да реагира на проблемите в задната линия. През миналия сезон "червените" допуснаха 50 гола във вратата си, което е повече от Кристъл Палас, а това е показател, с който нито един отбор досега не е печелил Висшата лига на Англия.
Впрочем, реакция последва - Роджърс даде 18 милиона паунда за впечатляващия защитник на Саутхемптън Деян Ловрен. Всичко можеше да е добре, но специалистът не отчете един факт, а именно това, че Деян бе част от отбор, който имаше отлична организация по отношение на отбранителните си действия и подкрепата на централните полузащитници.
Наставникът се опита да реши проблема по най-елементарен начин - с покупката на добър защитник, но проблемът е в областта на организацията. Тук Брендън проявява упоритост, отказвайки да привлече специалист по отбраната, въпреки че отборът му, койот използва зонова защита при статичните положения, продължава да допуска смешни голове. Ситуацията е същата и по време на игровите моменти - двойката централни защитници дружно се хвърля срещу играча с топката, позволявайки на съперника си да се озове зад гърба.
Продажбата на Даниел Агер
След Сами Хюпия и Джейми Карагър датският футболист бе най-добрият защитник на Ливърпул. Рядък тип съвременен бранител, който е способен не само да даде първи пас, да играе позиционно, но и да краде топки. Постоянните травми на Агер станаха причина той да бъде игнориран още при предишните мениджъри, но този потенциал в никакъв случай не биваше да се пренебрегва в дните, в които е здрав.
Роджърс от самото начало прояви хладина към датчанина, а техните противоречиви отношения не могат да бъдат обяснени и до днес. Агер не биваше да бъде продаван, защото така "червените" загубиха качествен защитник, но важен глас в съблекалнята, който бе дясната ръка на Стивън Джерард.
Неопределеност при избора на състава
Няма никакви съмнения, че попълвайки се с толкова много нови футболисти, всеки един отбор има нужда от време. Друг е въпросът, че лошите резултати накараха Брендън Роджърс да изпадне в паника - "химията" на предишния Ливърпул се загуби, а новите изпълнители не получават достатъчно възможност да играят и да се проявяват на терена.
Брендън вече не е уверен в своите играчи - след миналогодишните второ място сега никой не прощава експериментите на мениджъра, който вече се намира под съвсем друг натиск. На Ливърпул не достигат атакуващи футболисти, които могат да се появят зад гърба на защитниците, но интересното е, че Роджърс не търси начин да промени способите на игра, освен това мениджърът прекалено много робува на възрастта и на статута англичанина, поради което упорито отказва да изпробва вариант с Рики Ламбърт и Фабио Борини. Впрочем, само може да си представим как се е почувствал Рики, когато дори не попадна в заявката на тима за мача с Реал Мадрид, в който Брендън самонадеяно пусна в игра няколко резервисти.
Покупката на неготови футболисти
Брендън Роджърс и неговите скаути очевидно имат слабост към извършването на неочаквани трансфери и най-важното - необясними. Преди две години мениджърът подписа с Фабио Борини, а през миналото лято привлече двама абсолютно неизвестни представители на Примера - Луис Алберто и Яго Аспас. И досега не е много ясно с какво се занимават те в отбора. През това лято Роджърс повтори упражнението. Разбира се, никой не подлага под съмнение способностите на Брендън да работи с млади изпълнители, но Емре Джан, Хавиер Маникльо, Алберто Морено и Лазар Маркович - това е прекалено много за един отбор и за отсъствието на време. Освен, че бяха похарчени много пари, перспект
ивите пред всеки един от тези футболисти остават тъмни, особено в сегашната кризисна ситуация.
Марио Балотели
Италианецът не заслужава чак толкова голямо внимание и не е основната причина за бедите на Ливърпул. Той по-скоро е квинтесенция - символ на непоколебимата вяра на младия мениджър в себе си и своите методи.
Роджърс се колебаеше относно Балотели и в началото се опита да подпише с Лоик Реми, но трансферът според версията от "Анфийлд", не се състоя заради провал на играча в медицинските тестове. Изведнъж на пазара не остана никой и Брендън реши да подпише с Марио, заявявайки че има сили да спаси кариерата на италианеца, който уверено върви по пътя на вечно перспективния Валери Божинов.
Грандиозният успех на Ливърпул през миналия сезон и постоянните похвали от страна на журналистите накара мениджъра да се въвлече в тази игра. Нека оставим пропилените пари настрана. По-лошото е, че северноирландецът отказва да излезе от тази игра: като единствено острие Балотели не предлага на отбора така необходимото движение, но наставникът продължава да му се доверява при всяка една възможност, а това ограничава използването на Борини и Ламбърт, но на-вече символизира основният проблем на Брендън Роджърс в момента - когато гръмките очаквания главозамаят не само фенове, но теб самия.
Ситуацията със Стивън Джерард
Този проблем се появи през последните дни и отново виждаме крайно неадекватна реакция от страна на Роджърс. Наистина, Стиви е далече от играта си, което няма как да бъде другояче, отчитайки възрастта на капитана. От птичи поглед се вижда, че клубната легенда ясно съзнава случващото се и страда от това. Но се забелязва и друго - Джерард вече не е толкова уверен. Една от причините за състоянието са резултатите на отбора в последните му мачове, но най-голяма причина е поставянето под съмнение на статута на ветерана в клуба. Последният слух се появи тази сутрин и според информацията, Ливърпул и Джерард не могат да се разберат за новия договор на играча.
По този проблем ще дадем толеранс на Роджърс, но още в понеделник той трябва да излезе и да отрече тази информация, давайки ясно да се разбере, че Джерард ще завърши кариерата си на "Анфийлд". От клуба пък трябва да пояснят, че Стиви след това ще остане да работи в структурите на клуба.
Точно сега, в тази тежка ситуация, капитанът трябва да бъде запазен. И не само това. Запазен с присъщите му увереност и самочувствие, кураж и воля за победа. Иначе, представяте ли армия без пълководец? Или с пълководец, от когото е изчезнала харизмата на победител.
Сподели
1730997476.png)
Но сега на дневен ред са страданията срещу Лестър и Съндърланд.
И затова смятам, че БР е изчерпан (и вреден) вече за Пуул...
От друга страна, аз, ако бях на мястото на Фенуей, нямаше да дам и 1 паунд за нови хора, похарчени бяха достатъчно пари за укрепване на състава, нали това бе идеята. А че някой не си свърши работата при трансферите, не означава безконтролно наливане на пари докато екипът по трансферите си играе на "проба-грешка", т.е. на "проба=грешка".
И да дойде още утре заран нов треньор, то той ще разполага със същия материал и ще си блъска главата с него. Не знам какво ще решава Хенри през май, но няма да му е лесно.
Що се отнася до Мойс - ако място веднага под Топ 4 (всъщност веднъж в вътре) е успех, да той успя в Евертън. Но в МЮ място в 4-ката е провал на сезона и Мойс не успя да се надскочи, не че имаше и време за това. Но Глейзърови реагираха много по-бързо и смислено, за разлика от Хенри. Има и различия, разбира се, та не е коректно да се сравняват механично двата отбора, но проблемите на МЮ са си техни, да си се оправят.
Има и други проблеми в лагера на Ливърпул - ако все пак на БР бъдат отпуснати пари за нови попълнения, то при всички положения ще трябва и да се продава в степен, която да не засегне правилата на ФФП - лоши или не, те съществуват и ще опре до прични санкции, които не вярвам Хенри да благослови. Текущата ликвидност при червените клони към 0, та и не очаквам нови хора през януари.
Няма острота в атаката, няма изненада, няма и голове. БР наложи стил, при който е лесно да се отразяват вялите червени атаки, всеки ход е предвидим за противника и не е изненада за никого. Е, как тогава да стане?
Не споделям и някои коментари за сходство между Мойс и БР, особено по отношение на перспективите. Мойс беше обречен още от момента, в който напусна Евертън - няма как треньор с чисто бяла страница при постиженията си да оглави трайно МЮ и да постигне нещо значимо. БР също дойде от нищото, но поне не беше обременен от "карамелената" инерция на Мойс и можеше да се рискува и заложи на него... поради липса на друг (не намирам никаква разлика между него и спрягания също за мястото му Мартинес, оглавил в последствие - каква ирония на съдбата - Евертън!), пък макар и формална.
Хенри със сигурност не си е намерил парите под ореха в ранчото на дядо си, но пък в какво се изразява контролът му? Разбирам, че не само Ливърпул му е на главата, но след като е поверил на определен екип да ръководи отбора, а тоя екип доказано не върши работа, то кой бизнесмен не би сторил нужното, за да защити инвестицията си?!
Не знам защо се обвинява Хенри понякога, при положението, че се сметнат харчовете на Далглиш и това лято на БР, и към тях се прибави невероятното безумие, с което бяха направени. Едва ли той си е намерил парите на улицата, а дори и да е, за да ги дава на сульо и пульо да ги хвърлят на вятъра...