Жозе Моуриньо е интелигентен и красноречив човек, а също така и талантлив мениджър, но не е историк. Помним думите му, след срещата на Челси с Уест Хем, че последните са практикували "футбол от 19-ти век" успявайки да си осигурят нулево равенство с изцяло защитен подход. Неговата забележка очевидно съдържаше повече смисъла на обида отправена в тъмнината, неосветлената част на английския футбол в дните му преди съществуването на Висшата Лига, отколкото като точно сравнение с играта от нейното викторианско минало.

Вероятно той би се заинтригувал да узнае, че футболът от 19-ти век се е характеризирал като атакуващ и показващ спортни умения, а не като "намусена" или защитна игра.

OЩЕ...

30.10.24 | 23:27

Гакпо прати Ливърпул на четвърт-финал

Каква е била играта през 19-ти век? Нека кажем, че тя е била разнообразна. Разбира се, зависи за кой период на този век става дума и какви отбори са участвали. От създаването на Футболната Асоциация през 1863г. до първите години през 80-те, британският футбол на най-високо ниво е бил доминиран от тимове на аматьори-джентълмени, много от които са били усвоили играта в държавните училища или университети.

През този период, футболът е бил повече игра за практикуване, отколкото за наблюдаване. Играчите са дриблирали по терена докато загубят топката. Съотборниците са подкрепяли този, който дриблира и продължава да се опитва да достигне до противниковата врата. Но, не се е очаквало на тях да им бъде подавано.

През 1877г. на един мач срещу Шотландия, английски журналист се оплаква на Хон Алфред Лайтлтън, че прекалява с дриблирането и не подава на съотборниците си, които са свободни. Играчът му отговаря с думите: "Аз просто играя за своето собствено удоволствие, Сър!"

С популяризирането на футбола и достигането му до работническата класа, подаването на топката постепенно измества дриблирането. Тимове от Шотландия и северна Англия започват налагането на нов стил на игра, базиран на комбинации от пасове.

През 1883г. на финала за ФА Къп, Блекбърн Олимпикс "смайва" Олд Етониънс чрез използването на дълги подавания между крилата вляво и дясно. Освен това, те предизвикват тревога в противника с факта, че провеждат подготвителен лагер в Блекпуул преди мача - нещо, което шокира играчите на Олд Етониънс, както и техните привърженици.

Олимпикс побеждават с 1:0, взимат Купата на север за първи път и променят играта завинаги. Професионалното занимаване с футбол се легализира през 1885г. Най-добрите клубове стават търговски дружества и от 1888г. започват да се състезават във Футболната Лига. Зрителите и пресата започват да изискват показването на добра игра, но също така се повишава и изискването тя да е печеливша.

Как са се отбранявали тези тимове? През 70-те години на същия век, не се е считало за странно даден отбор да излезе със 6 или 7 нападатели. Тяхната основна цел е била да се атакува, като отбраната е била възлагана основно на 2-ма защитници. След време, много клубове решават да придвижат своите централни нападатели в по-дълбока позиция. Те се превръщат в централни полузащитници, които са в основата на формацията 2-3-5 т.е. "пирамида". Тя става широко използвана в края на 80-те.

Но, тогава се надигат традиционалистите, които не са съгласни с изместването на играта от съществуващия стил на "пълна атака". Един шотландски писател "проклина" онези клубове, които запазват 2-ма защитника разположени дълбоко в своята половина, като саркастично заявява, че те са там "само, за да си разговарят с вратаря". От друга страна, тим от Айршир е бил порицан за това, че постоянно атакува с 9 души.

Отбранителната схема на игра с един защитник, в която той се разполага дълбоко в своята половина, за да ограничи дългите подавания на противника, е била смятана за неатрактивна и дори неспортсменска. Но, тя е била оправдана от собствениците и ръководителите на клубове, като основната причина е била желанието да се спечели мача, а не да се зарадват зрителите. Важно е обаче да отбележим, че т.нар. "защитаващи се" тимове са играли минимум с 5-ма нападатели.

Футболът през 19-ти век се е отличавал също така с "морален код на поведение" (много често сравняван с аматьорите), в който измамата (чийтинг - б.пр.) е била заклеймявана и дори се е смятала, че противоречи на духа на играта.

Известен е случая с клуба, който се противопоставя на правилото за изпълнение на дузпа, след въвеждането му през 1891г. и в знак на протест при получаване на такава в тяхна полза те са изритвали топката далеч встрани, а при дузпа срещу тях- вратарят е отказвал да застане на гол-линията и де факто е била изпълнявана на празна врата. Разбира се, би било пресилено да се каже, че бавенето на времето или други подобни прийоми не са съществували. Но, футболът през 19-ти век е бил променлив и сложен и се е развивал през годините. Най-добрите тимове са описвани като "научни". Това понятие не означава само способни и добри играчи, но също така включва използването на успешни стратегии и тактики.

Първият велик футболен тактик е Уилиам Съдъл, мениджър на "непобедимите" от Престън, които печелят първия в историята дубъл от тила и купа през 1889г. Той използва черна дъска и понякога шахматни фигури поставени на билярдна маса, за да изрази идеите си и да ги разясни на своите играчи. Отборът му е бил известен със своя систематичен стил на игра - не особено бърз, но постоянен и методичен. Те са били сравнени с "машина при боравенето с топката на терена" в един от мачовете им през 1885г.

През 1889г. по време на финала за ФА Къп, нападението на Вълците е характеризирано с тяхната "много твърда и решителна игра", докато това на Престън с "тромавост с ясно изразена схема". Срещата завърша с победа от 3:0 за Престън.

Като мениджър, който е синоним на прагматизъм по начина, по който преследва целите си на терена, Моуриньо със сигурност би одобрил подобен стил на игра.

Автор: Професор Тейлър - историк в Международния център за спортна история и култура към университета "Де Монтроф", а също така и автор на много книги по спортна история.