Ливърпул има ли причина за тревога? Представянето на Алисон поставя все повече въпроси
Н. Гавазов
Алисон Бекер от години е сред символите на стабилността в Ливърпул. Бразилецът беше един от фундаменталните футболисти в най-успешния период на клуба под ръководството на Юрген Клоп и дълго време изглеждаше почти недосегаем. Когато Ливърпул имаше нужда от голямо спасяване, Алисон обикновено беше там.
Но дори при най-добрите вратари идва момент, в който въпросите за бъдещето започват да се появяват.
Последните представяния на бразилеца и някои статистически показатели от миналия сезон дават основания да се запитаме дали Ливърпул не трябва постепенно да започне да подготвя промяна под рамката. Това не означава, че Алисон внезапно се е превърнал в слаб вратар или че "червените“ трябва незабавно да го заменят. Въпросът е по-скоро дали 33-годишният страж все още предлага достатъчно голямо предимство, за да бъде безусловният избор номер едно в дългосрочен план.
Равенството 2:2 с Нюкасъл в първия мач от новия сезон отново насочи вниманието към Алисон. При откриващия гол на Антъни Еланга според анализа на Soccerway бразилецът не е избрал оптималната си позиция и е оставил твърде голяма възможност на съперника да завърши атаката успешно.
Разбира се, една грешка или едно съмнително решение не могат да бъдат използвани като доказателство за сериозен спад. Проблемът е, че конкретният момент идва на фона на статистика, която не изглежда особено убедителна за вратар с репутацията на Алисон.
През миналия сезон той е постигнал 55,74% успеваемост при спасяванията на удари от наказателното поле, а общият му процент спасявания във Висшата лига е бил 63,53%. Изолирани от контекста, тези числа не могат да дадат пълната картина за представянето на един вратар, тъй като качеството и трудността на ударите, които той получава, са също толкова важни. Но за страж, който трябва да бъде сред най-добрите във Висшата лига, показателите неизбежно поставят въпроси.
Играта с крака също заслужава внимание.
Това традиционно е една от големите силни страни на Алисон. Умението му да участва активно в изграждането на атаките и да запазва спокойствие под натиск беше важна част от играта на Ливърпул в продължение на години. Общата му точност при подаванията във Висшата лига през миналия сезон е била 79,02%, което само по себе си е солиден показател.
При по-дългите подавания към последната третина обаче картината се променя. Там успеваемостта му е спаднала до 27,4%, а в Шампионската лига – едва до 6,25%. Това може да бъде особено важно за отбор, който иска да играе с висока линия и бързо да преминава от защита в атака.
Въпреки тези въпроси засега няма индикации, че Алисон е загубил доверието на Ливърпул. Новият мениджър Андони Ираола го включи сред заместник-капитаните на отбора – решение, което показва, че бразилецът продължава да има огромна тежест както на терена, така и в съблекалнята.
Истинската дилема обаче е свързана не толкова с настоящето, колкото с бъдещето.
На резервната скамейка вече чака Гиорги Мамардашвили – вратар, който притежава качествата и възрастта да се превърне в дългосрочен номер едно. Неговото присъствие прави ситуацията много по-интересна. Ливърпул не просто трябва да реши дали Алисон все още е достатъчно добър. Клубът трябва да прецени и кога ще бъде правилният момент да даде път на потенциалния му наследник.
Договорът на Алисон изтича след края на сезона, което допълнително усложнява ситуацията. Ако не бъде постигнато ново споразумение, от януари бразилецът ще може да преговаря с други клубове. Това означава, че Ливърпул няма много време за изчакване.
Има няколко възможни сценария. Клубът може да предложи нов договор на Алисон и да продължи да разчита на него като номер едно. Може също така да започне постепенен преход, в който Мамардашвили получава все повече възможности, преди да наследи бразилеца. Или пък Ливърпул може да вземе по-радикално решение и да започне новата ера още през следващото лято.
Засега обаче би било пресилено да се говори за край на ерата на Алисон. Големите вратари не се превръщат в проблем само заради няколко колебливи мача или един слаб статистически сезон.
Но времето не стои на едно място.
Алисон вече е на 33 години, договорът му влиза в последната си година, а зад него чака Мамардашвили. Затова Ливърпул има причина не за паника, а за сериозно планиране.
Въпросът вече не е дали Алисон е бил велик вратар за клуба. Отговорът на това е безспорен.
Истинският въпрос е дали той все още е най-добрият избор за следващите няколко години – или Ливърпул вече трябва да започне внимателно да подготвя живота след своя дългогодишен номер едно.
Сподели
