Назначението на Шаби Алонсо начело на Челси породи големи очаквания сред феновете, но стартът на сезона далеч не оправдава надеждите. Само седем спечелени точки в първите пет кръга на Висшата лига са резултат, който трудно може да бъде определен като задоволителен. Поражението от Брентфорд бе особено болезнено – първо за Челси срещу този съперник от 1938 година насам – и сложи край на разочароващия старт преди международната пауза.

Алонсо има време да коригира курса, а пред него предстоят достатъчно мачове, в които Челси може да навакса. Испанецът обаче трябва да намери отговори на няколко сериозни въпроса, ако не иска сезонът да се превърне в поредното разочарование на "Стамфорд Бридж".

OЩЕ...

30.09.26 | 15:04

Финансовите правила на футбола: защита от фалит или защита на статуквото?

Укрепване на защитата

Това е проблем номер едно. Челси е отборът с най-много допуснати голове във Висшата лига – 12 след пет кръга. Тимът е допускал поне два гола във всеки мач, а серията без суха мрежа в първенството вече достигна 21 двубоя.

Алонсо опитва различни решения, като редува схема с трима и с четирима защитници, но засега нито едно от тях не дава желания резултат.

Испанецът все пак може да посочи няколко обективни причини. Двете летни попълнения Максанс Лакроа и вратарят Емилиано Мартинес все още изграждат необходимото разбирателство със своите съотборници. Леви Колуил пък постепенно се връща към постоянен ритъм след сериозната травма на коляното, която го извади от игра през по-голямата част от миналия сезон. Допълнително усложнение е използването му от Алонсо по левия фланг – позиция, която не е естествена за него. Разбира се, контузиите също оказаха влияние.

Показателите за владението на топката разкриват интересна тенденция. В първите два кръга Челси спечели мачовете си, въпреки че владееше топката средно само в 32,4% от времето. В следващите срещи този процент нарасна до 47,4%, но отборът спечели едва една точка.

Възможното обяснение е, че съперниците вече подхождат с повече уважение към атакуващия потенциал на Челси, но същевременно са готови да чакат търпеливо грешката в защитата. Брентфорд даде отличен пример за това. Отборът на Кийт Андрюс вкара и трите си гола след почивката, въпреки че през второто полувреме владееше топката в по-малко от 34% от времето.

Алонсо категорично отказва да използва контузиите като оправдание, но те несъмнено са фактор. Особено сериозно се усеща отсъствието на Мойсес Кайседо. Еквадорският национал е записал само 14 минути заради травма на прасеца, получена по време на предсезонната подготовка.

Новото попълнение Марко Палестра бе сред най-добрите футболисти на Челси в подготовката, но все още не е дебютирал заради травма на квадрицепса. Завръщането му може да даде на Алонсо повече физическа мощ и скорост по фланговете.

Очаква се Кайседо и Палестра да бъдат готови след международната пауза. Същото се отнася и за Жоао Педро, който лекува травма на коляното, както и за капитана Рийс Джеймс, възстановяващ се от проблем в задната част на бедрото. Отсъствието им се усети силно срещу Брентфорд, но поне периодът за възстановяване съвпадна с паузата в календара.

Да се избегне прекомерна зависимост от атаката

Коул Палмър, Морган Роджърс и Жоао Педро са голямата светлина в иначе колебливия старт на Челси. Тримата са реализирали осем от десетте гола на отбора в Премиър лийг и са автори на шест от деветте асистенции.

Проблемът е, че дори най-добрите футболисти не могат постоянно да поддържат еднакво високо ниво. Дербито с Брентфорд бе показателно. Педро изобщо не участва, Роджърс изигра най-слабия си мач, откакто пристигна от Астън Вила, а Палмър, макар да бе в основата на най-добрите атаки, постепенно загуби влияние.

Челси има нужда и други футболисти да поемат отговорност. Педро Нето и Ромео Лавиа са единствените играчи извън това трио, които са се разписвали в първенството. Йорел Хато има две асистенции, а Лакроа – една.

Палмър, Роджърс и Педро вероятно ще останат основната заплаха за противниците, но Алонсо трябва да избегне сценарий, при който съперниците просто блокират тримата и по този начин неутрализират целия Челси.

Недостатъчните варианти в полузащитата

Още след затварянето на летния трансферен прозорец тази зона изглеждаше уязвима, а първите пет кръга само потвърдиха опасенията.

Продажбите на Енцо Фернандес и Андрей Сантос за обща сума, достигаща 175 милиона паунда, изглеждат отлично от гледна точка на финансовия баланс. Дариу Есугу пък бе изпратен под наем в Страсбург, за да получи необходимото игрово време. От спортна гледна точка обаче дълбочината в средата на терена вече предизвиква въпроси.

Кайседо и новото попълнение Джордан Хендерсън пропуснаха голяма част от началото на сезона заради травми. Лавиа и Джеймс също имат история на проблеми с физическата си готовност. Двамата започнаха като титуляри в три от петте мача, но все още не са убедили, че могат да бъдат стабилна двойка в центъра.

Особено показателен е случаят с Лавиа, който от трансфера си от Саутхемптън през 2023 година досега нито веднъж не е изиграл пълните 90 минути в официален мач.

Алонсо опита и други комбинации – Мало Густо с Лавиа срещу Брайтън и Валентин Барко с Хендерсън срещу Брентфорд. Испанецът все още търси правилната формула, а лекотата, с която съперниците преминават през центъра на терена, е сериозен повод за тревога.

Липсата на достатъчна защита в средата е една от причините Челси да допуска толкова много голове при контраатаки. Завръщането на Кайседо би трябвало да помогне значително.

Клубът опита да привлече Ламин Камара от Монако, но сделката пропадна в последния момент. Вероятно Челси ще потърси нови решения в полузащитата през януари, но дотогава Алонсо трябва да намери работеща комбинация от наличните футболисти.

По-ефективно използване на смените

Някои от решенията на Алонсо при смените също предизвикаха въпроси. Високата класа на Палмър, Роджърс и Педро естествено кара треньора да ги задържа на терена възможно най-дълго, но това не означава, че атакуващите резерви трябва да получават толкова малко време.

Най-показателен е случаят с Естевао. Той е влизал четири пъти като резерва в Премиър лийг, но винаги изключително късно – в 83-ата минута срещу Фулъм, в 81-ата срещу Арсенал, в 86-ата срещу Хъл и в 87-ата срещу Брентфорд. За всеки футболист е трудно да промени хода на мач за толкова кратко време, независимо от таланта му.

В последните три двубоя Алонсо заменяше Педро Нето, който върши много работа в защита, но не успява да даде достатъчно в последната третина.

Срещу Арсенал, когато Челси губеше с 1:2, Пеп Чавария и Густо се появиха още в 60-ата минута, докато атакуващите Уелбек и Естевао трябваше да чакат съответно до 87-ата минута и още по-късно. Подобна картина се повтори и срещу Хъл, когато отборът отчаяно търсеше победен гол. От петте смени само Уелбек и Естевао бяха чисто атакуващи решения.

Срещу Брентфорд ситуацията бе още по-показателна. Докато Челси се опитваше да се върне в мача, най-възрастният от четиримата футболисти, появили се от пейката, бе 20-годишният Джош Ачимпонг. Талантливият 16-годишен Махди Никол-Джазули пък направи професионалния си дебют в изключително тежка ситуация.

Алонсо вече показа, че може да промени хода на мач със смели решения. В двубоя срещу Лийдс за Купата на лигата той направи четири смени на почивката, а Челси успя да обърне резултата от 0:1 до впечатляващото 6:3. Подобна решителност ще бъде необходима и в Премиър лийг.

Хаби Алонсо все още има време да поправи ситуацията. В Челси обаче вече имаше достатъчно мениджъри, които изглеждаха способни да изградят правилната система, но така и не успяха да се задържат дълго на Стамфорд Бридж при настоящите собственици.

Испанецът има качествата да промени това. За целта обаче Челси трябва бързо да намери необходимия баланс между защита, полузащита и атака. В противен случай историята с поредния талантлив мениджър, който не успява да разгърне потенциала си в Лондон, рискува да се повтори.