Манчестър Сити официално обжалва решението по едно от най-сериозните финансови дела в историята на английския футбол. Процедурата може да продължи неопределено дълго заради новите правила на Висшата лига, които ръководството на клуба вероятно ще се опита да оспори. Още преди да бъде произнесено окончателното решение обаче основните линии на защитата на шампионите изглеждат трудно защитими.

В основата на позицията на Манчестър Сити стоят редица аргументи, които вече се превърнаха в част от публичния дебат около делото. От конспиративни теории за "червен картел“ до твърдения за липса на вина на собственика шейх Мансур. Но колко убедителни са тези тези?

OЩЕ...

30.09.26 | 23:31

Манчестър Сити е заплашен от изхвърляне от Висшата лига

Една от най-популярните версии сред привържениците на Манчестър Сити е, че Арсенал, Ливърпул и Манчестър Юнайтед са използвали историческото си влияние, за да наложат строги финансови правила и да ограничат конкуренцията. Според тази теория традиционните грандове просто са се опитали да спрат клуб, който нарушава установения баланс във Висшата лига.

Проблемът с тази теза е очевиден. Защо именно тези клубове биха имали нужда от подобен заговор? В ерата на доминацията на Манчестър Сити Висшата лига достигна съвсем различно финансово измерение. Правилата могат да бъдат критикувани и да изглеждат несправедливи, но те са част от нормативната рамка на самото първенство и важат за всички.

Друг често използван аргумент е свързан с Челси. Привържениците на Сити питат защо лондонският клуб е получил глоба от 10 милиона паунда за тайни плащания към агенти в размер на 47 милиона паунда.

Челси действително е нарушавал правилата, но между двата случая има съществени разлики. Лондонският клуб сам е сигнализирал за нарушенията и е съдействал на разследването. Освен това сумата от 47 милиона паунда е несравнима с близо 900-те милиона паунда, за чието прикриване е обвинен Манчестър Сити.

Още по-сериозен е спорът около произхода на спонсорските средства. Ръководството на Манчестър Сити обещава да представи доказателства, че спонсорските договори са били финансирани от правителството на Абу Даби, а не от собствениците на клуба чрез ADUG.

Изтекла кореспонденция обаче поставя тази версия под сериозно съмнение. В писма от 2013 г. финансовият директор на клуба е обсъждал именно начина, по който средствата преминават от собствениците към спонсора. Допълнителен проблем за тази защитна линия е позицията на самия Etihad.

Още през 2015 г. компанията е заявила пред американските власти, че твърдението, че правителството на Абу Даби е плащало спонсорството на Манчестър Сити, е невярно. Според официалната позиция на Etihad финансирането е било осигурено чрез собствен капитал и кредити, а не чрез държавни субсидии.

От Манчестър Сити са недоволни и от факта, че независимата комисия не е разговаряла директно с основния спонсор на клуба. Този аргумент обаче също трудно издържа на проверка. Въпросът пред комисията не е бил дали Etihad е изпълнявал своите задължения, а дали Манчестър Сити е предоставял точна и достоверна финансова информация.

Затова комисията е разглеждала документите на самия футболен клуб. Разследване на счетоводството на спонсора не би отговорило на основния въпрос по делото.

Друг стълб на защитата е твърдението, че шейх Мансур не е знаел за фиктивните сделки. Собственикът на клуба е посещавал сравнително рядко мачове на Манчестър Сити и според защитата не е бил пряко ангажиран с оперативното управление.

Юридически обаче това е изключително слаба позиция. Фактът, че собственикът не е присъствал на стадиона или не се е занимавал ежедневно с клуба, сам по себе си не доказва липса на знание за финансови операции. В случая става дума за огромни суми, които според обвиненията са били използвани системно.

Спор предизвиква и самото понятие "фиктивен“. Юристите на Манчестър Сити възразяват срещу употребата на термина от независимата комисия. В юридически смисъл обаче фиктивен документ или сделка е такава, която умишлено е създадена, за да създаде невярно впечатление пред трети лица.

Именно това е определението, което най-пряко се доближава до обвиненията, отправени към клуба.

Сред аргументите на защитниците се среща и въпросът защо разследването се фокусира върху период до 2018 г., при положение че спонсорските приходи на Манчестър Сити след това продължават да растат.

Обяснението е сравнително просто. Разследването обхваща периода, за който са били налични вътрешни документи след хакерската атака и последвалото изтичане на информация. Това не означава автоматично, че след 2018 г. нарушения не са извършвани. Просто настоящото разследване няма същата документална база за по-късния период.

Не по-малко спорен е аргументът за предполагаемата предубеденост на комисията. Ръководството на Манчестър Сити многократно говори за "комисията на Висшата лига“, създавайки впечатление, че разследването е извършено от орган, зависим от самото първенство.

На практика става дума за независима панелна комисия, съставена от юристи с богат професионален опит. При евентуалната апелация решението ще бъде разглеждано от други независими експерти, които също няма да бъдат част от ръководството на лигата.

Един от най-емоционалните аргументи идва от самите футболисти. Родри например неведнъж е подчертавал, че успехите на Манчестър Сити са резултат от огромен труд и не могат просто да бъдат "купени“.

Тук спор почти няма. Никой не поставя под съмнение труда на Пеп Гуардиола, Родри и останалите футболисти. Въпросът е друг — с какви финансови ресурси са били привлечени и задържани тези играчи и дали тези ресурси са били представяни по правилния начин.

Тъкмо затова евентуалните санкции няма да означават, че футболистите са спечелили титлите си без спортни качества. Те обаче могат да поставят под въпрос финансовата рамка, в която са били постигнати част от тези успехи.

Последният аргумент, който често се използва от защитниците на Манчестър Сити, връща историята към Ливърпул. През 2013 г. мърсисайдският клуб плати около 1 милион паунда компенсация след скандал, свързан с достъп до скаутската система на Манчестър Сити.

Историята действително съществува, но от нея трудно може да се направи пряк паралел с настоящото финансово дело. Откраднатите данни впоследствие са свързани с трансфери като тези на Мамаду Сако, Яго Аспас и Симон Миньоле, а представянето на част от привлечените футболисти на "Анфийлд“ със сигурност не е донесло особена полза на Ливърпул.

В крайна сметка Манчестър Сити има пълното право да защитава позицията си и да обжалва всяко решение, което смята за неправилно. Но аргументите, които клубът използва публично, не изглеждат достатъчно силни, за да заличат същината на обвиненията.

"Червеният картел“, Челси, незнанието на шейх Мансур, Etihad, успехите на футболистите и историята с Ливърпул могат да бъдат част от защитната стратегия, но нито един от тези въпроси не отговаря на основния проблем: дали Манчестър Сити е спазвал финансовите правила на Висшата лига и дали информацията, предоставяна от клуба, е била пълна и достоверна.

Именно върху този въпрос ще се реши съдбата на един от най-успешните английски клубове на XXI век. А докато апелацията се проточва, Манчестър Сити ще трябва да живее с нещо, което доскоро изглеждаше немислимо — възможността част от най-славната му епоха да бъде преследвана от финансов скандал дълго след последния спечелен трофей.