Goal.com анализира причините, които накараха Еди Хау да напусне поста си като мениджър на Нюкасъл само три седмици преди началото на новия сезон.

Само десет дни след смъртта на Кевин Кийгън Нюкасъл отново беше разтърсен от тежка новина – човекът, който довърши започнатото от любимия наставник на феновете, напуска клуба.

OЩЕ...

27.07.26 | 11:18

Гимараеш отправи ултиматум към представителите си, докато иска да премине в Арсенал

След като Еди Хау промени първоначалното си решение да остане начело на отбора след кошмарния сезон 2025/26, той се разделя със "свраките“ в изключително труден момент – едва три седмици преди старта на новата кампания във Висшата лига.

Малцина очакваха, че успешната и изпълнена със събития епоха на Хау в Нюкасъл ще приключи в топла лятна вечер по време на предсезонната подготовка.

Характерът на унизителното поражение с 1:4 в контролата срещу Бристол Сити във вторник на "Аштън Гейт“, както и освиркванията и недоволното мърморене от препълнения сектор за гостуващите фенове, подсказаха, че този наглед маловажен резултат може да има далеч по-сериозни последствия.

Точно това и се случи. Още на следващата сутрин стана ясно, че Хау възнамерява да подаде оставка. Показателно е, че решението не е било импулсивно – той дълго го е обмислял, след като в края на крайно разочароващия сезон първоначално бе решил да остане.

Това е мрачната кулминация на година, изпълнена с разочарования и напрежение на "Сейнт Джеймсис Парк“, но въпреки всичко треньорът си тръгва с високо вдигната глава.

Тъжният край

Това е тъжен финал на една във всяко друго отношение забележителна епоха за Еди Хау – човекът, който донесе на Нюкасъл трофея, до който Кевин Кийгън беше драматично близо преди почти 30 години.

Назначен през 2021 година, когато Нюкасъл заемаше 19-ото място във Висшата лига и се бореше за оцеляване, специалистът не само изпълни задачата да запази мястото на отбора в елита, но го направи с голям запас. Още през следващия сезон той постигна почти немислимото, извеждайки клуба до участие в Шампионската лига.

Той повтори този успех и през сезон 2024/25, но тази кампания ще остане завинаги в сърцата на привържениците най-вече защото "свраките“ сложиха край на 70-годишното чакане за трофей. На финала за Купата на Лигата на "Уембли“ те победиха бъдещия шампион на Англия Ливърпул, а този триумф завинаги вписа името на Хау в историята и легендите на Нюкасъл.

Изглеждаше, че краят на дългогодишната суша без отличия ще се превърне в повратна точка за клуба, чиито сравнително нови собственици – Суверенният фонд на Саудитска Арабия (PIF) – си бяха поставили за цел да се борят за титлата във Висшата лига. Лятото на 2025 година обаче промени всичко.

Провалената трансферна кампания

На фона на отчаяната и все по-ожесточена битка за задържането на Александер Исак, която в крайна сметка приключи с рекордния за британския футбол трансфер на шведския нападател в Ливърпул в последния ден на прозореца, трансферната политика на Нюкасъл през миналото лято, погледната в ретроспекция, изглежда в най-добрия случай хаотична.

Исак така и не получи пълноценен заместник. Нещо повече – няколко от основните трансферни цели в атака предпочетоха да преминат при конкурентите, сред които Юго Екитике, Бенямин Шешко и Жоао Педро. А футболистите, на които клубът в крайна сметка заложи, не оправдаха очакванията през дебютния си сезон. За това част от отговорността трябва да поеме и самият мениджър.

Хау участваше активно в изграждането на трансферната стратегия, но нито Ник Волтемаде, нито Йоан Виса, нито Антъни Еланга, за които общо бяха похарчени колосалните 180 милиона паунда, успяха да оправдаят инвестицията – най-вече заради слабата си форма и честите контузии.

Нападателят Йоан Виса отбеляза само един гол във Висшата лига през целия сезон, Ник Волтемаде почти спря да бележи след Коледа, а трансферът на полузащитника Джейкъб Рамзи, привлечен за 43 милиона паунда, беше помрачен от контузия в глезена.

Спадът

Разбира се, неуспешната трансферна кампания на Нюкасъл щеше да бъде приета далеч по-леко, ако сезон 2025/26 беше успешен. Вместо това отборът на Еди Хау не успя да надгради след дългоочакваното спечелване на трофей.

Убедителното начало на шампионата беше последвано от сериозен срив след Нова година. В периода от края на януари до края на сезона "свраките“ загубиха 10 от последните си 16 мача и се сринаха от шесто до 12-о място в класирането. Все по-често трибуните изпращаха отбора с оглушителни освирквания.

И без това разочароващият сезон стана още по-болезнен заради провалите в турнирите за купите. Манчестър Сити без особени затруднения елиминира Нюкасъл както за ФА Къп, така и за Купата на Лигата, където тимът защитаваше трофея си.

Мечтите за европейски успех пък бяха безмилостно разбити от Барселона, която разгроми англичаните с общ резултат 8:3 в двата мача от осминафиналите на Шампионската лига.

Именно в края на сезона започнаха сериозните спекулации около бъдещето на Хау. След третата поредна загуба – срещу Борнемут през април – клубната легенда Алън Шиърър заяви:

"Колкото и тежко да ми е за Еди, не знам какво ще се случи с него. Големият въпрос е дали изобщо ще поиска да премине през всичко това отново. Опасявам се, че през следващия сезон вече няма да бъде мениджър на Нюкасъл. Не съм сигурен, че му останаха сили за тази битка.“

Раздялата

След края на сезона треньорът все пак остана начело на отбора, след като получи подкрепата на клубното ръководство. По-късно обаче промени решението си и, както се оказа, прогнозата на Алън Шиърър се сбъдна – наставникът напуска Нюкасъл още преди началото на новия сезон. Няма съмнение, че още един изключително труден летен трансферен прозорец е изиграл ключова роля за неговото решение.

Още към края на миналия шампионат мнозина очакваха, че след толкова слаб сезон, в който "свраките“ не успяха да се класират за нито един европейски турнир, клубът ще се раздели с няколко от лидерите си. Самият Хау практически потвърди това, признавайки, че в състава има "няколко големи играчи, които вероятно изживяват последните си месеци тук“.

И той се оказа прав. Още през май звездното крило Антъни Гордън премина в Барселона срещу 69 милиона паунда. В началото на юли един от най-добрите полузащитници на отбора Сандро Тонали също напусна, осъществявайки гръмък трансфер в Тотнъм за 100 милиона паунда. След изтичането на договора си си тръгна и Киърън Трипиър – един от лидерите в съблекалнята, който подписа с Уулвърхемптън.

Но загубите можеха да не спрат дотук. Арсенал активно работи по привличането на капитана Бруно Гимараеш, който според информацията също проявява интерес към трансфер в Северен Лондон.

Твърди се, че Хау е бил убеден, че въпреки публичните уверения на Нюкасъл, че не желае да разглежда оферти за бразилеца, клубът в крайна сметка ще се раздели и с него. Именно това вероятно се е оказало последната капка за изтощения мениджър.

Показателно е, че след поражението от Бристол Сити Хау призна, че не може да "контролира силите, които в момента действат“, а по повод бъдещето на Бруно Гимараеш философски добави:

"Каквото трябва да стане, ще стане.“

Недостатъчно подсилване на състава

Треньорът със сигурност е очаквал значителните приходи от продажбата на лидерите да бъдат инвестирани в привличането на равностойни, вече доказани футболисти. Вместо това Нюкасъл отново загуби битката за редица от основните си трансферни цели.

Високо оценяваните Виктор Муньос и Жоан Манзамби, въпреки че преговорите със "свраките“ бяха в напреднала фаза, в крайна сметка избраха съответно Ливърпул и Астън Вила.

Според The Telegraph именно провалът на сделката за Манзамби "се е превърнал в последната капка за Хау“. Друга пропусната цел беше вратарят на Манчестър Сити Джеймс Трафорд, който е близо до трансфер в Лийдс, въпреки че към този момент интересът на Нюкасъл към него вероятно вече беше охладнял.

В резултат клубното ръководство насочи вниманието си към скъпи, но все още недоказани млади футболисти с голям потенциал. Бяха привлечени крилото Базумана Туре, както и полузащитниците Шон Стър и Аладжи Бамба, за които общо бяха похарчени 100,5 милиона паунда.

По информация на медиите, което е особено показателно, Хау почти не е участвал в осъществяването на тези трансфери.

Неяснотата около саудитските собственици

Всички тези събития се развиваха на фона на нарастващата несигурност около бъдещето на проекта на Суверенния фонд на Саудитска Арабия (PIF) в Североизточна Англия. Липсата на сериозни инвестиции в утвърдени футболисти от най-висока класа само засили усещането, че Нюкасъл вече не е приоритетен актив за фонда.

Значителна част от приходите от продажбата на играчи се използват за финансиране на нови попълнения и за поддържане на финансовия баланс на клуба, който продължава да се съобразява с правилата на Висшата лига за рентабилност и устойчиво развитие (PSR).

PIF обаче също намалява разходите си заради войната с Иран и други икономически фактори, включително мащабната подготовка на Саудитска Арабия за Световното първенство през 2034 г.

През април президентът на Нюкасъл и ръководител на PIF Ясир Ал-Румаян съобщи, че фондът преразглежда "редица сделки и инвестиции“. По-специално беше взето решение да бъде продаден 70-процентният дял в саудитския гранд Ал-Хилал за 276 милиона паунда.

Освен това по-рано това лято PIF изненадващо прекрати финансирането на LIV Golf – скъпата алтернативна голф верига, създадена през 2022 г. като конкурент на PGA Tour.

Въпреки това, според публикация на BBC от април, в PIF остават "напълно ангажирани“ с развитието на Нюкасъл и уверяват, че клубът "по никакъв начин няма да пострада“ от преразглеждането на инвестиционните приоритети на фонда.

След напускането на Еди Хау обаче собствениците неизбежно ще бъдат подложени на още по-сериозно внимание. Ако не променят трансферната си стратегия, въпросите относно техните амбиции ще стават все по-настойчиви.

Клубна легенда

Именно този хаос вероятно е нещо, което Хау дори с облекчение оставя зад гърба си, защото през последните месеци се оказа почти в безизходна ситуация.

Работейки в клуб, който публично заявяваше амбиции да се бори за титлата във Висшата лига, той беше принуден да наблюдава как през последната година отборът постепенно губи най-добрите си футболисти, а резултатите и качеството на играта вървят надолу.

Вместо да надгради състава и да развие успеха след историческите постижения, Нюкасъл на практика се оказа във фаза на разпродажба на своите лидери.

Въпреки това Хау си тръгва с високо вдигната глава. За петте години начело на отбора той завинаги се превърна в легенда на клуба, като отново даде на армията от фенове на "свраките“ правото да мечтае. Именно под негово ръководство Нюкасъл се завърна в Шампионската лига и най-после спечели първия си трофей след 70 години.

След появата на новината за предстоящото напускане на треньора Алън Шиърър заяви в интервю за Betfair:

"Благодаря на Еди за всичко, което направи за нас. Благодарение на него преживях най-щастливия ден в живота си като фен на Нюкасъл – онзи ден на "Уембли“. Той ни подари невероятни вечери в Шампионската лига, които никога няма да забравим.

Това беше невероятно пътешествие. Работата, която свърши, е просто изключителна. Когато дойде, отборът беше сериозно застрашен от изпадане. Той успя да стабилизира ситуацията.

Бил съм на "Уембли“ като футболист и съм губил. Бил съм там и като фен – и отново съм губил. Но благодарение на Еди успях да изпитам щастието от победата на този стадион. Каквото и да се случи занапред, хората в Тайнсайд винаги ще му бъдат благодарни за онзи ден.“

Напускането на Хау едва ли ще предизвика недоволство сред верните привърженици на Нюкасъл. Напротив, те най-вероятно ще го запомнят с огромна признателност.

Сега обаче феновете и отборът навлизат в период на несигурност под ръководството на новия мениджър Матиас Яйсле, който наследява състав, изглеждащ далеч от напълно подготвен за началото на сезона, до което остават малко повече от три седмици.