От фавелите до безсмъртието: Историята на Каземиро
Н. Гавазов
34-годишният Каземиро се сбогува с Манчестър Юнайтед по начин, на който дори клубните легенди биха завидели.
В последния си сезон във Висшата лига ветеранът пред защитата отбеляза повече голове от игрова ситуация от Мохамед Салах в Ливърпул и Букайо Сака в Арсенал.
След като завършва сезона в зона Шампионска лига, бразилецът се надява да направи силно Световно първенство — и на практика кариерата му ще бъде завършена.
Великолепна кариера.
А само преди 25 години Каземиро е бил почти бездомен.
Преди 15 години цели стадиони са му се подигравали.
Но той се развиваше, вървеше напред — и се превърна в най-значимия дефанзивен халф на Бразилия в съвременната епоха.
---
Момчето било едва на пет години, когато майка му и баща му се скарали за последен път.
Виковете били толкова силни, че сякаш ги чуло цялото небе.
Мъжът си събрал багажа и си тръгнал.
Повече никога не го видели.
"Не му се сърдя, защото бях твърде малък. Ако го срещна на улицата, дори няма да го позная“, признава Каземиро години по-късно.
Така през 1997 година в дома останали само майка му, по-малкият му брат и сестра му.
А той — едва петгодишен — вече бил най-възрастният мъж в семейството.
Домът им представлявал малка барака в покрайнините на Сао Жозе дос Кампос — град на няколко часа от Сао Пауло.
Понякога дори нямало къде да спи.
Затова често го изпращали да нощува при леля си или баба си.
Разбира се — на пода.
А понякога заспивал и под открито небе, ако се заиграел някъде с топка.
Футболът.
Той бил спасението му още от най-ранна възраст.
Скоро местната футболна школа го прибрала при себе си.
"Основах школата през 1997 година. Братовчедка му играеше при момичетата и ми разказа за него. После дори го доведе. Беше момче със силен характер и от изключително бедно семейство“, разказва треньорът Нилтон Морейра.
И започнал да му помага — не само да играе футбол, но и да живее.
Защото момче без баща, израснало в опасен квартал в Бразилия...
Целият свят знае как завършват подобни истории.
"Майка му Магда работеше като чистачка и почти никога нямаше време. Един ден дойде при мен и ми каза: "Поверявам ви Карлиньос. Ако тръгне по лош път, кажете ми“. Но това така и не се случи.
Сега гледам на него като на собствен син. Аз му извадих първата лична карта, първия паспорт. Водех го на всички проби, а на сватбата му бях вместо баща.
Безкрайно се гордея с него“, разказва Морейра.
Светът има нужда от повече хора като Нилтон.
Тогава вероятно би бил много по-добро място.
---
А момчето пораствало бързо.
През 2003 година за първи път го снимат за списание редом до Неймар — двамата били голмайсторите на детски турнир.
Да, точно така — по онова време Карлиньос играел като нападател и бил смятан за истинска машина за голове.
Всичко обаче променя една случайност — пробите в Сао Пауло.
"Имаше около 300 деца, а те щяха да изберат само 50, затова организираха тестове.
Когато попитаха кой е вратар, ръка вдигнаха трима. После попитаха за нападатели — и тогава ръце вдигнаха повече от 50 момчета. Изплаших се и реших да мълча.
Но след това треньорът каза, че търси дефанзивни халфове, а ръце вдигнаха само осем души. Тогава казах: "Аз съм опорен халф“.
Точно така започна всичко“, разказва Каземиро години по-късно.
Сао Пауло разполагал с интернат — скромно място за момчета от бедните квартали, но за Карлиньос то изглеждало като истински дворец.
"За първи път имах собствена стая с климатик и телевизор. Хранеха ме. Чувствах се богат.“
Това били златните години на академията на Сао Пауло, където тренирали бъдещи звезди като Лукас Моура, Оскар, Ернанес и Родриго Кайо.
Карлиньос бил само на крачка от това да се присъедини към тях.
Но първо минал медицински изследвания.
След тях веднага го изолирали и го откарали далеч от тренировъчните терени.
Диагнозата била хепатит А.
"Не можех да играя и да тренирам. Постоянно ми се гадеше. Ужасявах се, че повече никога няма да изляза на терена и че ще се проваля още в самото начало. Просто се опитвах да прогоня тези мисли“, разказва той, а когато си спомня онези времена, очите му се пълнят със сълзи.
Било му тежко.
На останалите деца родителите носели подаръци, а майка му можела единствено да повтаря:
"Следващия път със сигурност ще ти купя.“
Той само въздъхва:
"Този следващ път така и не дойде.“
---
Затова Карлиньос бил принуден рано да поеме живота си в собствените си ръце.
Още през 2006 и 2007 година той два пъти пътува до "Олд Трафорд“, за да играе за юношите на Сао Пауло в турнира Nike Cup.
При първото участие бразилците отпадат от мексиканския Чивас.
При второто обаче стигат чак до финала, където губят от поколението на Сержи Роберто в Барселона.
Тогава момчето — вече тийнейджър — било бесен след поражението.
"След като победихме Шалке на полуфинала, поръчах пица за всички, за да отпразнуваме успеха.
После Барселона ни победи, а аз видях, че Карлиньос стои намръщен. Попитах го: "Какво има? Постигнахме страхотен резултат“.
А той ми отвърна: "Не трябваше да се тъпчем с пица преди мача“, спомня си треньорът Бруно Петри.
В Сао Пауло харесали този манталитет.
И още на 16 години момчето получило първия си професионален договор.
Той изобщо не се поколебал каква да бъде първата му голяма покупка.
"С първите спечелени пари купих къща на майка ми. Помня този момент много добре. Тя смяташе, че играя футбол просто за удоволствие, но аз ясно ѝ казах, че го правя само за да помогна.“
---
А след това — може би всичко вече било неизбежно.
Момчето нямало образование, почти никакво възпитание, а до него вече не бил и Нилтон.
Само пълни джобове с пари насред огромен град, пълен с изкушения.
В Сао Пауло скоро започнали да съжаляват за професионалния договор, който му дали.
Нещата се обърнали сериозно.
"Мислеше се за по-важен от останалите и се обиждаше, когато не получаваше толкова игрово време, колкото искаше. Дори се оплакваше пред журналистите, че пускам Лукас Моура по-често от него“, спомня си треньорът на отбора до 20 години Емерсон Леао.
Но това далеч не било най-лошото.
По онова време Карлиньос качил доста килограми, почти не излизал от публичните домове и непрекъснато събирал глоби за превишена скорост.
Стигнало се дотам, че сам свикал пресконференция, за да обяви, че... иска същия договор като Лукас Моура.
"Какво толкова е постигнал Лукас, което аз не съм? Какви трофеи е спечелил той, а аз не?“ казал тогава.
И дори не осъзнавал колко ужасно звучат думите му.
Ръководството на Сао Пауло било бесно, но до последно стискало зъби, защото дори в това състояние момчето продължавало да носи резултати.
През 2011 година именно той бил основният разрушител в халфовата линия на Бразилия, която спечелила Световното първенство до 20 години.
И точно на този турнир вече играел под друго име.
Всъщност по паспорт той се казва Карлос Казимиро.
Но малко по-рано в Сао Пауло допуснали грешка и написали фамилията му като "Каземиро“.
Той дори не обърнал внимание.
После изиграл страхотен мач и решил, че новото име всъщност звучи по-добре.
А и така или иначе никога не познавал баща си — какво значение имала фамилията?
---
По същото време трибуните на "Морумби“ вече го наричали "Каземарра“.
Прякорът идвал от португалската дума "marra“ — високомерие.
Журналисти дори пишели, че по време на Копа Америка 2011 Неймар, Дани Алвеш, Робиньо и останалите звезди в националния отбор подхвърляли след всяка арогантна постъпка:
"Какво бе, да не си Каземиро?“
На 19 години той вече бил известен.
И много бързо научил, че славата понякога боли.
Никой не обича самозабравилите се таланти, а дори силните мачове невинаги са достатъчни, за да променят това.
Ултрасите на Сао Пауло дори веднъж символично го "погребали“ на трибуните, обявявайки "минута мълчание за починалия Каземиро“.
Само си представете.
Ако не бяха всички тези проблеми извън терена, той вероятно щеше да премине директно в първия отбор на европейски гранд срещу 25–40 милиона.
Това е факт.
Вместо голям трансфер през януари 2013 година Каземиро заминава под наем в дублиращия отбор на Реал Мадрид — Кастиля — с опция за откупуване срещу едва 6 милиона евро.
Причината?
В Мадрид отлично знаели за всички негови нощни приключения и също не искали да поемат сериозен риск.
---
След първата му тренировка във Валдебебас дори открито му се подигравали.
Каземиро пристигнал с видимо наднормено тегло, но говорел така, сякаш вече е звезда в сериозен европейски отбор.
"Дайте ми пет мача и ще ви покажа, че заслужавам място в титулярния състав.“
Разбира се.
Изпратили го в Кастиля, където Карлос най-накрая се успокоил, огледал се и осъзнал къде всъщност се намира.
Кристиано Роналдо бил стигнал до Реал, след като вече бил спечелил всичко с Манчестър Юнайтед.
Лука Модрич години наред носел Тотнъм на гърба си.
Тони Кроос вече имал трофеи с Байерн.
А кой бил той?
"В началото на Каземиро му беше трудно, защото дойде при нас с наднормено тегло. Но работеше толкова усилено, че бързо свали четири килограма и влезе във форма.
Тогава разбрахме, че е изключително универсален и интелигентен футболист“, спомня си бившият треньор на резервите на Реал Алберто Торил.
---
Първата му среща с Жозе Моуриньо дошла само три месеца след пристигането му.
Точно тогава Лука Модрич се контузил, а треньорският щаб търсел решение за мача срещу Бетис.
"Когато Жозе ме извика, се уплаших. Попитах се: "Какво пак съм направил? Нищо не съм сторил...“
Но той седеше пред тактическата дъска, погледна ме и каза:
"Ще започнеш като титуляр.“
После ми обясни да дам всичко от себе си още в първите 15 минути, защото "Бернабеу“ обича точно това.
"Покажи се. Шутирай отдалеч. Играй без страх.“
Кълна ви се — след този разговор с Жозе се почувствах като най-добрия дефанзивен халф в света.
Излязох на терена и направих всичко, което поиска от мен. Играх ва банк.
След мача Жозе ме погледна и каза:
"Добре, момче. Ще бъдеш в състава за Шампионска лига.“
---
Точно тогава Реал Мадрид окончателно го откупува.
Ужасна сделка за Сао Пауло — именно заради подобни продажби "трикольорите“ постепенно затънали в огромни дългове.
А Каземиро се променял буквално пред очите на всички.
Момчето вече го нямало.
Тийнейджърът — също.
На негово място се появявал зрял мъж, който преместил в Европа Нилтон, Петри и всички хора, помогнали му по пътя, а старите вредни компании останали завинаги в миналото.
Още през следващия сезон, докато играел под наем в Порто, Карлос стигнал до четвъртфинал в Шампионската лига.
А на "Драгао“ вече го наричали "Октопода“.
"Каземиро печели девет от всеки десет единоборства. Той е изключително интелигентен футболист, а този интелект върви ръка за ръка със смирението. Усеща тактиката по невероятен начин, а централните защитници го обожават, защото се чувстват много по-спокойни, когато е до тях.
Освен това е полезен и при позиционните атаки, когато зад линията на топката има девет или десет противникови играчи — той е истински конструктор“, възхищаваше се Хулен Лопетеги.
А когато настъпило време да се върне в Мадрид, Зинедин Зидан му казал съвсем просто:
"Един ден ще излезеш на терена — и оттогава нататък ще играеш постоянно.“
Точно така и се случило.
Каземиро се наложил на "Сантяго Бернабеу“ не само заради класата си, но и — може би дори повече — заради омразата си към загубите, която била в основата на съблекалнята на онзи Реал Мадрид. Помните ли още историята с пицата?
"Ще ви разкажа нещо, което досега не съм споделял. Седяхме заедно след финала на Шампионската лига в Милано и празнувахме 11-ата европейска титла, когато Лука Модрич се приближи до нас и тихо, с типичния си испански акцент, каза:
"Приятели мои, сега трябва да спечелим Шампионската лига още веднъж.“
Ние му отвърнахме:
"Лука, вече имаме две титли.“
А той каза:
"Не, не. С този невероятен отбор трябва да пренапишем историята и да спечелим поне две поредни Шампионски лиги.“
После спечелихме 12-ата в Кардиф и 13-ата в Киев. Лука беше прав.“
Такива бяха онези "бели“.
И точно затова постигнаха толкова много.
Днес почти не останаха такива играчи в големите първенства — може би само Лука Модрич все още доиграва кариерата си в Милан, Дани Карвахал приключва у дома, а Иско от време на време продължава да раздава голови подавания за Бетис.
И, разбира се, той — момчето, чиито родители се разделили след жесток скандал, когато било едва на пет години.
---
Каземиро дълго време сякаш не обръщаше особено внимание на проблемите на Манчестър Юнайтед — вероятно просто не ги приемаше като своя отговорност. Едва сега, когато моментът за раздяла наближава, бразилецът за последен път напомня на всички какво всъщност може.
Майкъл Карик самият беше полузащитник от най-висока класа и веднага улови правилния подход. Той намали дистанцията, която ветеранът пробягва средно на мач — от 10,7 км до 10,2 км. Освен това редуцира натоварването му в единоборствата — от 12,6 до 9,5 на двубой, което позволи ефективността на Каземиро да се повиши от 51% на 59% спечелени дуели.
И ето го резултатът — Манчестър Юнайтед е трети във Висшата лига, а Каземиро отново изглежда "незаменим“.
"Формата е временна, класата е вечна“ — едва ли някой би могъл да го каже по-добре от Пол Скоулс.
А след като през всички тези години Бразилия така и не успя да създаде по-добър дефанзивен халф, Каземиро почти сигурно отново ще бъде титуляр за "селесао“ на Мондиал 2026 — за огромна радост на Карло Анчелоти, който дори се разплака, когато бразилецът напусна Реал Мадрид през 2022 година.
Днес той вече не е нито "Каземарра“, нито просто "Каземиро“, а "Каземито“ — човек-мит, за когото майките из фавелите продължават да разказват на децата си, вдъхновявайки ги да мечтаят.
За онези места и за онези хора той завинаги ще остане герой — момчето, което е спало сред тях в бедняшките квартали, но е успяло да се измъкне. Момчето, което не е имало нищо, точно като тях, но с труд, упоритост и характер е успяло да спечели всичко.
Сподели
