От триумф в Европа до голям кошмар или анатомията на един крах
Н. Гавазов
Победителят в Лига Европа 2025 Тотнъм преживява най-тежките времена от много години насам.
Във Висшата лига "шпорите“ са само на една точка пред зоната на изпадащите.
В Шампионската лига почти нямат никакви шансове след гостуващото 2:5 в ужасен стил срещу Атлетико.
И какво да се прави? И кой е виновен? И как да се строи животът по-нататък?
"Чемпион“ разказва анатомията на падението на един от най-популярните клубове в Англия.
Е, започна се с това, че Даниел Леви уволни Ейндж Постекоглу.
Австралийският грък тренира Тотнъм два сезона, и ако в първия завърши във Висшата лига пети, то във втория – чак седемнадесети.
Това беше ад – най-ниската позиция на "шпорите“ от 1977 година: повторение на антирекорда по загуби в едно първенство (22); исторически най-високият процент поражения в сезона – цели 57,9%.
От друга страна имаше и 21 май в Билбао, когато Тотнъм спечели първия трофей от 17 години, побеждавайки във финала на Лига Европа Манчестър Юнайтед.
И така – какво да изберем? И как да го оценим?
В самото начало, през есента на 2023 година, Ейндж показа най-добрия старт за мениджър във Висшата лига, който по-късно повтори в Манчестър Юнайтед Майкъл Карик. Дори е странно, че цялата красота изчезна още през ноември, когато Тотнъм загуби от Челси с 1:4.
Те не издържаха физически. Постекоглу изискваше прекалено много бягане – и травмите се превърнаха в епидемия. В средата на миналия сезон само Педро Поро беше изиграл повече от 75% от мачовете на "шпорите“. В лазарета се лекуваха по 13–15 играчи! А Ейндж допълнително наливаше масло в огъня, излагайки неподготвените Ромеро и Ван де Вен на риск от рецидиви.
Едва след като загуби почти целия състав, той започна да играе по-рационално; започна да пести сили.
А преди това – просто бягане.
"Можехте много ясно да видите техните идеи“, казва мениджър на отбор от Висшата лига, пожелал анонимност. "Те играеха с голяма група играчи напред, пресираха добре и това им носеше голове. Но също така можехте да ги унищожите благодарение на пространството, което оставяха зад крайните защитници.“
Постекоглу по-рано е работил в Австралия, Япония и Шотландия – вероятно просто не умееше по друг начин.
Следващата му работа в Нотингам само засили това впечатление.
В същото време харизмата и лидерските му качества му позволиха до край да задържи съблекалнята, а отношенията с феновете се спасяваха от победите в Лига Европа.
След триумфа над Манчестър Юнайтед Ейндж замина да почива в родната си Атина, където случаен турист му връчи бележка със следните думи:
"Сряда, 21 май, завинаги ще остане в нашата обща памет. Вие ни накарахте да се усмихваме по-широко, да ходим по-изправени и да говорим по-силно. Вие променихте отношението на цели поколения към нашия клуб. Вие никога не престанахте да вярвате и за това сме ви вечно благодарни.“
Постекоглу тогава откри адреса на този запалянко и му изпрати подписана фланелка на Тотнъм.
Той, въпреки всичките си недостатъци, имаше връзка с трибуните.
Тези, които останаха след него, вече я нямаха.
И тогава уволниха вече самия Даниел Леви.
Кой не е чувал за него? Несменяемият шеф на "шпорите“; същият онзи еврейски скъперник, с когото е невъзможно да се водят преговори, освен ако не сте Флорентино Перес.
Леви ръководеше делата на Тотнъм 25 години, и израсна цяло поколение, което го смяташе за собственик на клуба и нищо не знаеше за семейството Люис, което нае Даниел през 2001 година.
И не че това беше лошо…
В крайна сметка именно Леви доведе на "Уайт Харт Лейн“ Лука Модрич и Гарет Бейл; при него се наложи Хари Кейн, а Сон Хьон-Мин засия.
Именно в неговата епоха "шпорите“ построиха супер нов тренировъчен център от стъкло и бетон, както и най-скъпия стадион в Англия, струващ 1,2 милиарда евро.
В същото време Даниел години наред беше освиркван от трибуните, защото клубът постоянно закъсняваше с продажбите; пестеше там, където не трябваше; и нямаше никаква стратегия на терена. След дългия успех с Маурисио Почетино Леви назначи Жозе Моуриньо, след това Нуно, после Антонио Конте, а след него Постекоглу. И какъв футбол изобщо искаше да играе Леви?
Семейството Люис не се намесваше, докато се смяташе, че "шпорите“ са на крачка да настигнат "голямата шестица“ на Висшата лига.
Но 17-ото място промени плановете им.
Леви беше хванат неподготвен.
Той все пак успя да уволни Постекоглу и назначи Томас Франк – строг прагматик от Брентфорд, пълна противоположност на Ейндж.
След това Даниел излезе на трансферния пазар – традиционно взимаше тези, които не са нужни на претендентите за Шампионската лига, като Кудус, Дансо или Палиня. Когато посегна към наистина елитния Еберечи Езе, получи отказ и се наложи да преплати за крехкия Хави Симонс, който и сега не изглежда като човек за Висшата лига.
Леви завърши лятото с наем на Коло Муани, който дори плакал – толкова искал да отиде в Ювентус.
"Едно мога да гарантирам – ще губим“, зададе тона на сезона тогава Франк.
А Люисите решиха, че е време.
На 4 септември те уволниха не само Леви, но и главния скаут Скот Ман, докато спортният директор Фабио Паратичи остана до късната есен и също избяга във Фиорентина.
Всичко в Тотнъм се промени много бързо.
Властта получи изпълнителният директор Винай Венкатешем, а съветът на директорите беше оглавен от Питър Чаррингтон – банкер и партньор на Люис в техните луксозни курорти Nexus.
Вивиен и Чарлз Люис също започнаха редовно да се появяват на трибуните.
И всичко това на фона на… още по-позорна игра и резултати, отколкото бяха при Леви и Постекоглу.
Томас Франк беше уволнен на 12 февруари.
Колко много не пасна на клуба – това е кошмар!
В Тотнъм преди освиркваха Ейндж и Конте, а срещу Нуно дори организираха бунт, но само Томас получи откровено презрение от трибуните.
Причината – неговият отбор изобщо не умееше да атакува позиционно. Когато в третия кръг срещу Борнемут направиха 0,19 xG, това беше наречено "дъното“, но след това Тотнъм още два пъти го подобри срещу Челси и Арсенал.
Слаб състав? Приема се. Но може ли поне някакви положения да се създават? Да се придвижва топката към чуждата врата, а не към собствената?
Франк обаче на стадион за 1,2 милиарда строеше аутсайдер, мислещ само за статични положения и контраатаки.
Навън те взеха цели 19 точки от 29.
Но у дома, пред собствените трибуни, Тотнъм спечели само два мача за половин година във Висшата лига.
Само си представете – в историческото дерби с Арсенал Франк излезе със схема 5-4-1; отборът почти не напускаше собствената си половина и не стреляше към вратата!
Публиката свиреше, а играчите също се ядосваха. Мики Ван де Вен и Джед Спенс след смените дори не подадоха ръка на треньора.
Източник от съблекалнята потвърди, че отборът смятал Франк за "треньор на аутсайдер, който умее да играе само в дълбока защита“.
Самият Томас в частни разговори се оплаквал на приятели от "нискоквалифициран състав“.
Трибуните паралелно пеели:
"Скучен, скучен Тотнъм“.
Лудница!
Към всичко това изведнъж се оказа, че не Постекоглу е виновен за травмите. Например през уикенда срещу Ливърпул в лазарета на "шпорите“ бяха Бентанкур, Бергвал, Бисума, Дейвис, Галахър, Кудус, Кулушевски, Мадисън, Одобер, Палиня и Удоджи.
Това не прилича на случайност – нещо в медицинския щаб на Тотнъм не е наред.
Тук трябваше отборът да бъде подсилен през януари, но хората, които смениха Леви, само зарадваха Атлетико с 40 милиона за Конър Галахър, който се провали в Мадрид.
А и сега, както виждате, той също лекува контузия.
И какво следва? Кого да уволняват?
Като вариант – Игор Тудор, който засега има в Тотнъм "гениалните“ 4 загуби и едно равенство в 5 мача.
Хърватинът през последните десет години си изгради репутация на отличен пожарникар, спасявайки сезони на Ювентус, Лацио, Верона и Марсилия. Но виждате ли в този списък английски клуб?
Тоест Тудор дойде не просто в постоянно контузен, разбит отбор, който сам не знае какво играе – той също тепърва свиква и дори не знае как изглежда Арне Слот.
Венкатешем – браво! Така дори Леви не би успял.
Ясно е, че Игор има проблеми.
Първите му стъпки в Тотнъм приличаха на гасене на пожар с бензин. Преходът към схема 3-4-2-1 само увеличи допуснатите голове, както и опитите за по-висок пресинг. Пускането на Тони Кински срещу Атлетико беше върхът на неразбирането. 22-годишният чех не беше играл в топ мачове, откакто се премести от Славия през януари 2025 година, и под натиска на "Метрополитано“ се превърна в посмешище.
Тудор беше принуден да го смени още в 17-ата минута, за което хърватинът едва не беше прокълнат от всички известни вратари.
Но, слушайте, какво друго можеше да направи?
"Това е много рядък случай, за 15 години не съм виждал такова нещо. Трябваше да го направя, за да спася момчето и отбора. С нас се случват невероятни неща.“
Едва след месец Тудор разбра нещо за Тотнъм и преди мача с Ливърпул опрости всичко – схема 4-4-2; двама здрави нападатели; останалите подават топката към тях. Това позволи да се стигне до равенство 1:1.
Но това е същият футбол, за който толкова критикуваха Франк.
А лазаретът все още е пълен.
Ето така се случи всичко.
Всички уволнения в Тотнъм изглеждат логични, но всеки път на мястото на уволнените идват още по-слаби хора – и ето ти зоната на изпадащите.
При това феновете на "шпорите“ не са като тези на Уест Хем. След легендарната реплика на Колин Фарел те изискват от шефовете топ 4, което създава допълнителен натиск.
А тежкото наследство на Леви също е тук. Даниел не замени нито Хари Кейн, нито Сон Хьон-Мин, а за заплати Тотнъм харчи с 95 милиона по-малко от Арсенал.
Постекоглу веднъж се оплака от това:
"Когато завършихме пети, освен Доминик Соланке гледах и Педро Нето, Мбемо, Семеньо и Гехи. Казах, че за по-добри резултати трябва да привличаме играчи като голям клуб. Но ми подписаха само трима тийнейджъри и ми казаха: ‘Имаш всичко необходимо'.“
Представяте ли си?
Отборът е на ръба на изпадането; съставът му е като на средняк, а феновете се смятат за достойни за върха.
А на мениджърските постове – дилетанти, а треньорът току-що е дошъл за първи път в Англия.
Дори само да не изпаднат, това вече ще бъде успех.
P.S. Тази вечер Тотнъм излиза срещу Атлетико Мадрид в мач-реванш от 1/8-финалите на Шампионска лига. След загуба с 5:2 в първата среща, само чудо може да изпрати "шпорите“ в следващия кръг на турнира. И въпреки това, написаното по-горе остава вярно – Тотнъм преди всичко трябва да мисли за спасение на мястото си във Висшата лига на Англия...
