Пътят към титлата


Н. Гавазов

 Пътят към титлата

Манчестър Сити спечели още една титла в Англия. Как успяха да го направят "гражданите"? Кои са главните условия, поради които отборът на Хосеп Гуардила сложи ръка на английската корона?

 

1. Няма нападател - няма проблем

Манчестър Сити премина през целия сезон без изявен централен нападател, но спечели шампионата и стана най-резултатният отбор с 99 гола. Напускането на Серхио Агуеро, провалът с готвените трансфери на Хари Кейн или Кристиано Роналдо, привличането на плеймейкъра Джак Грилиш и решението да се преназначи Габриел Жезус като крило, направи от колектива на Пеп Гуардиола отбор от полузащитници.

Мнозина специалисти биха се хванали за главата при такава ситуация, а други щяха да изтъркат килимчето пред ръководството на клуба с молби за покупка на нападател. Испанският специалист обаче хладнокръвно прие реалностите и в няколко интервюта тушира напрежението, заявявайки че разполага с отлични футболисти. И запретна ръкави.

Да, на "гражданите"  понякога им липсваше централен нападател, но от друга страна отборът започна да контролира играта повече от всякога чрез своите халфове, които боравят с топката и да пробиват защитата на противника с взаимозаменяеми нападатели.

Затова головете бяха разделени между няколко атакуващи играчи, където Де Бройне отбеляза най-много голове - 15, но това не се превърна в проблем. Разбира се, нещата ще бъдат различни през следващия сезон след грандиозното подписване на Ерлинг Хааланд, но експериментът бе интересен за гледане и със сигурност удовлетвори Гуардиола и почитателите на шампиона.

 

2. Победната серия

Гледайки сезона като цяло, това, което наистина имаше значение, бе тримесечната поредица от началото на ноември, когато Манчестър Сити спечели 43 точки от възможните 45, изпреварвайки Челси и Ливърпул и в определен период си осигури преднина от 14 точки.

Знаменитата дълбочина на състава на "гражданите" често се проявяваше през декември и януари, когато тимът имаше напрегнати графици в различни турнири и като цяло тази кампания потвърди факта, че шампионите разполагат с най-дългата пейка в лигата. Също така важно бе, че "гражданите" получиха повече почивка в календара в сравнение с Ливърпул и Челси поради ранното отпадане от Купата на лигата от Уест Хем на 27 октомври.

12-те поредни победи от 3 ноември до 15 януари бяха най-добрата серия за Сити за сезона и отборът на Гуардиола нямаше истински провал през периода на Коледа и Нова година. И въпреки, че Ливърпул успя да намали разликата през последните месеци благодарение на своята сила, "гражданите" не се огънаха под натиска.

 

3. Представянето на Де Брюйне

Това бе сезон  от две полувремена за Кевин де Брюйне. След бавния старт, докато се възстановяваше от контузия на връзките на глезена, получена на Евро 2020 миналото лято, белгийският халф приключи кампанията като високоскоростен влак, отбелязвайки четири гола срещу Уулвърхемптън два кръга преди края на кампанията, от което може да спре дъха на всеки футболен фен.  

Втората половина на сезона бе повече от перфектна за Де Брюйне, през която той бе основна фигура на Сити в големите битки, отбеляза ключови голове и имаше брилянтна серия от Висшата лига срещу Челси, Манчестър Юнайтед и Ливърпул от началото на годината, да не говорим за отбелязаните голове в Шампионска лига.

А забравихте ли, че именно Де Брюйне центрира за решаващия гол на Илкай Гюндоган срещу Астън Вила? Де Бройне отбеляза 15 гола в 30 мача и спокойно можеше да бъде Играч на годината за трети пореден сезон. В крайна сметка това може би ще бъде поправено през следващата кампания, когато Холанд ще започне да получава страхотните му пасове.

 

4. Прогресът на отписаните футболисти

Странно е да се мисли, че Родри, Еймерик Лапорт и Жоао Кансело не попаднаха във финала на Шампионска лига през миналия сезон. Те дори не влязоха от пейката за най-важния мач за сезона за "гражданите", в който отборът им загуби от Челси.

Това породи дежурните слухове за евентуална раздяла с някои от тези играчи. Но нищо подобно не се случи. Напротив,  те се превърнаха в тримата най-важни елемента на Гуардиола през този сезон, като никой друг съотборник не започна повече мачове от Висшата лига. Родри дори може да претендира, че е най-важният и далеч най-прогресиращият играч благодарение на начина, по който се отбраняваше в опорната зона през втория си сезон в Манчестър, превръщайки се в дългосрочен заместник на Фернандиньо.

Лапорт отново си върна статута на топ централен защитник, след като бе загубил мястото си в стартовия състав  от Джон Стоунс и Рубен Диаш през миналия сезон. Що се отнася до Кансело, той  покриваше и двете позиции на крайния защитник, почти преоткривайки ролята с креативността и техническите си качества на хибрид между защитник и полузащитник.

Тук може да вмъкнем и Бернардо Силва, който се готвеше да напусне през миналото лято, а остана и се превърна в най-надеждния атакуващ футболист за своя мениджър.

 

5. Ключовите мачове

Някои победи винаги изглеждат по-големи от други, както и някои равенства имат статут на победи. За Манчестър Сити имаше няколко такива срещи през кампанията и една от тези е победата с 1:0 срещу Челси. "Гражданите" бяха изиграли шест двубоя дотогава, в които загубиха от Тотнъм, направиха равен със Саутхемптън, а измъчената победа над Лестър не ги поставяше като фаворит срещу "сините". Хората на Гуардиола обаче пречупиха Челси и това веднага ги преобрази в ролята на отбор, който отново е предопределен да стане лидер.

Победата над Манчестър Юнайтед в началото на ноември е със същия статут. Седмица по-рано Кристъл Палас изненада "гражданите" на "Етихад" и в миг се зародиха съмнения, че Сити няма шансове за титлата. Успехът на "Олд Трафорд" обаче бързо разсея тези съмнения и даде увереност на играчите на Гуардиола.

Победата с 2:1 над Арсенал на Нова година дойде в последните минути благодарение на Родри в третата минута на добавеното време, след като "гражданите" изглеждаха посредствено в някои аспекти на играта и може би се възползваха от някои съдийски решения. Но всеки шампион има такива мачове, а успехът в тях е огромен бонус за отбора.

Друга голяма победа като гост бе успехът с 1:0 над Евертън през февруари, когато голът на Фил Фодън в 82-ата минута беше последван от скандално решение да не бъде отсъдена дузпа за "карамелите" за игра с ръка на Родри. Няма как да не споменем и обратът срещу Астън Вила в последния кръг, когато изглеждаше, че всичко е загубено. Бирмингамци, водени от легендата на мърсисайдци Стивън Джерард, излязоха на нож и дори поведоха с 2:0. Всичко сякаш се развиваше срещу "гражданите", а съдбата на титлата изглеждаше предопределена. И хората на Пеп, подкрепяни от феновете си, намериха сили и показаха воля да обърнат нещата в своя полза. 

Разбира се, тук трябва да сложим и двата двубоя с Ливърпул. Представете си само, какво би се случило, ако "гражданите" бяха загубили един от тези сблъсъци. Сега щяхме да разсъждаваме над това, как мърсисайдци са станали шампиони...

399