Kолегите, които са написали по-долу за МанЮ и тяхната славна история са напълно прави (не иронизирам). От трагичната инцидент със смъртта на "бебетата" на Мат Бъсби, до славните времена на Сър Алекс постиженията на този велик отбор са сравними само с постиженията на един друг велик отбор. Но за този друг велик отбор не става дума в обмяната на мнения тук. Та да се върнем на славния Ман Юнайтед както се пее в техния тим и както с право се гордеят техните привърженици. За останалите запалянковци остава единственото занимание да подсмърчат завистливо и да се хранят с трохите от богата маса с трофеи на червените от Манчестър. Не знам за другите, но аз имам две такива трохички.
Едната е от 24 август 1968 г. Повечето от пишещите тук не са били дори генетично програмирани тогава та затова я споменавам да се знае. Мястото е "Олд Трафърд" Домакините са европейските шампиони МанЮ, а гостите са някакви анонимници без история и без руски спонсори. В края на срещата 55,000 зрители гледат таблото и не вярват на очите си. Анонимниците са напердашили европейските шампиони с 4:0 (четири:нула). Веднага ще кажете, че червените дяволи сигурно са играли с резервите или с детския отбор. И ще сбъркате - играли са с Франк Копел, Ноби Стайлс, Джордж Бест и Боби Чарлтън да не изброявам всичките. Европейски шампиони : Анонимници = 0 : 4.
Втората трохичка е от 3 октомври 1999. Време, от което една част от форумците вече може би имат спомени. Мястото е "Стамфорд Бридж". Домакините са същите анонимници без история и без руските мафиотски милиарди, а гостите са същите европейски шампиони от Манчестър. В сравнение с пигмеите от Фулъм (Югозападен Лондон) гостите са събрали цвета на английския и европейски елит в отбора - Денис Ъруин, Фил Невил и Яп Стам в защита, Дейвид Бекъм, Ники Бът и Пол Скоулс в средата и знаменитата двойка Дуайт Йорк/Ендрю Коул в нападение. В 65-тата минута влизат героите от европейски финал Теди Шерингам и Оле Солскяер(!). Отборът се води от стъпилия на пътя към безсмъртието Алекс Фергюсън. Крайният резултат от този мач, не отговаря на очакванията. Нищожествата опукват величията с 5:0. Безизвестници : Европейски шампиони = пет : нула.
Знаменателно е, че в същия ден Тотнъм и Арсенал падат героично от Лестър и Уест Хем с 2:3 и 2:1, съответно.
Не се хабете да ми пишете колко пъти МанЮ са били Челси с по 6:0, 5:0 или 4:0. Това и трябва да се очаква от един велик и славен отбор срещу пигмеи. Ама когато пигмеите изтряскат великите точно когато са на върха на славата боли много. Питайте Сър Алекс Фергусън точно колко много. 😎

Относно историята на Юнайтед трябва да си много тенденциозен,че да не признаваш успехите на този велик клуб,особено в ерата " Висша лига".Та за статистиката да питам - Колко пъти Челси е шампион на Англия?

Изтъркахте се вече с простотийте за дузпите.Всеки път едно и също.По времето на сър Алекс мълчахте като риби .Не се става шампион толкова пъти само с дузпи ,стига хленчене вече. 😈

Трябва да си благодарен на Юнайтед, че предложението на Абрамович беше отхвърлено и тогава купи Челси. Добре, че дойде той та да се появите на футболната карта.

Тия циркаджийски номера с психологически натиск в/у съдиите ,вменяването им на чувство за вина сме ги виждали и друг път , това не им е премиерата . Това е форма на манипулация . Целта е да се търсят дивиденти под формата на компенсации .