Без емоции
Н. Гавазов
"Днес се събудих като мениджър на Ливърпул. Моля, дайте ни време за нашата работа. И мисля, че когато изминат четири години, ние ще имаме поне един трофей. Трябва да извървим пътя от съмняващи се във вярващи".
Такива бяха първите думи на Юрген Клоп, след като той оглави Ливърпул през есента на 2015 година. Спокойно бихме перифразирали думите на германския специалист на "с търпение и труд всичко се постига". Не знаем колко човека повярваха на Юрген тогава, но скептиците бяха много, дори Джейми Карагър не е вярвал, че Клоп може да изведе "червените" до така бленувания триумф. Но Ливърпул можеше да стане шампион на Англия само с търпение. И благодарение точно на това грабна английската корона.
23 точки предимство пред най-близкия конкурент в лицето на Манчестър Сити. Невероятна серия от победи в домакинските мачове. Най-предсрочно спечелена титла, ако трябва да се гледа в кой кръг бе постигнат триумфа. Парадокс, но и най-късно завоюваната титла, ако вземем предвид астрономическото време на постигнатия успех. Сезон 2019/20 завинаги ще остане в историята на английския футбол. С тоталното превъзходство на Ливърпул, с рекордите на бъдещия шампион, с необичайната втора част на кампанията, а дори и с невъзможността за пълноценно споделяне на постигнатия триумф.
Символично е, че развръзката на сезона отново се падна върху мач с участието на Челси. Преди шест години именно поражението в срещата срещу "сините" лиши Ливърпул от титлата в лигата. Няколко години след случилото се на "Анфийлд" лондончани отново ще играят основна роля в знаменития триумф на Лестър, правейки равен с Тотнъм, който също като Ливърпул няма да се възстанови морално от провала и дори ще пропусне градския съперник напред. Мачът между Челси и претендента за титлата се оказа краят на сезона: точно както преди четири години, именно той постави чертата под него.
Друг въпрос е, че има огромна разлика между спечелената титла на Лестър преди четири години и тази на Ливърпул сега. И това е една от причините усещането от победата на "червените" в лигата да е различно от това, което светът видя преди четири години. Когато Борусия Дортмунд спечели Бундеслигата, това бе голяма емоция. Така се случи и когато Атлетико Мадрид успя да прекъсне хегемонията на Барселона и Реал Мадрид в Примера дивисион. Не по-малко емоционален бе и успехът на Клаудио Раниери с Лестър. Вероятно някои са се надявали, че така ще бъде и с Ливърпул. Но няма как да бъде.
Защото титлата на мърсисайдци е очакван край на един неизбежен процес. Тържество на логиката над емоциите, макар че според статистиката, котировките за титла на "червените" са били по-големи през последния пълноценен сезон на Брендън Роджърс, отколкото преди старта на тази кампания.
Но в крайна сметка спечелената титла е преди всичко тържество на невероятно свършената работа от страна на Юрген Клоп. Това се оказа систематичен процес, който изведе отбора от загубения финал в Лига Европа, до категорично спечелване на Шампионска лига, а година по-късно до още по-убедителен успех в най-конкурентното първенство на планетата. Това е процес, в който добри футболисти бяха превърнати в най-добри футболисти, в истински шампиони.
Именно процесът от работата, свършена от Ливърпул, не оставя никой безразличен и прави триумфа повече смислен, отколкото емоционален.
Тази година само един отбор можеше да се конкурира с "червените" за титлата. Но седем кръга преди края на турнира този конкурент изостава с 23 точки. Ман Сити от кой ли не загуби точки - Кристъл Палас, Нюкасъл, Норич, Уулвърхемптън и други. В същото време Ливърпул щамповаше победи след победи. Само си представете, какво щеше да се случи, ако мърсисайдци бяха успели през миналия сезон. Без никакво съмнение, това щеше да бъде много емоционално и запомнящо се събитие. Но сега всичко изглежда като реванш, в който сантименталностите са някъде в миналото. Нещо повече, сегашният триумф прилича на хладнокръвно отмъщение за всички предишни несполуки. И тук няма място за емоции, окото не бива да трепва, освен това трябва да си много уверен, че ще вкараш в "десетката" с първия изстрел.
Ливърпул направи всичко това.
Но успехът на мърсисайдци е ценен с начина, по който отборът измина пътя до върха. Ценен със стратегическото решение на ръководството на клуба да инвестира в топ-треньор, а не в топ-играчи. Ценен с това, че се заложи на "търпение и труд", а не на "тук и веднага". Ценен с това, как умелият мениджмънт може да превърне безплатни агенти и посредствени играчи в шампиони, как добър отбор може да се трансформира в сплотен колектив от топ ниво, който определя сценария на играта и оставя емоциите на заден план в името на това да унищожи съперника си.
Трофеите винаги са най-важното нещо за феновете. Но случаят с Ливърпул е специален, както е специален самият клуб. Да, на "Анфийлд" се наслаждават на крайния резултата, но тук се наслаждават и на самия процес.
"Това не е последната точка. От събота ще тренираме с пълна сила. След това имаме пътуване до Манчестър Сити и ако играем там на 50 процента от възможностите си, те ще ни изнесат от стадиона. Това няма да се случи. Ще бъдем готови", заяви Клоп.
И няма как да не вярваме на човека, който погреба любимия си хеви метъл, зачеркна емоциите и превърна играчите си в сложен механизъм за постигане на успехи.
Процесът продължава.
Сподели
Не знам какво изплащат, но ако се разчита на продажбата на изброените и още някои, едва ли ще съберат пари и за 1 каса лимонада.
50 млн отиват за базата в Къркби, което е цената на средно добър играч по днешна тарифа. Несъмнено е нужна, това е ясно. Спряно бе новото разширение на Анфилд, но това стана още преди пандемията и не по финансови причини, а заради делата за земята около стадиона...
Дори обаче в клубната каса да има само паяжина, сега и точно сега е моментът за привличане на качествени нови играчи, защото едва ли някой сериозно вярва, че Клоп ще вкара сериозно в играта младоците. Ако имаше такова намерение, досега щеше да го направил 100 пъти.
Хубаво, но трудното тепърва предстои, а споменатият шум освен да навреди, друго няма какво да остави след себе си. Медиите си гонят печалбите, не им дреме за предстоящото. А то не е розово, особено на фона на тиражираното, да, от същите тия. Пандемията си е пандемия, в това няма съмнение, но в същия момент, в който конкуренцията се "стяга за бой", на Анфилд (т.е. от Бостън) някак непринудено ни обясняват, че не е време за скъпи трансфери, че е отличен момент да се потърсят свежи сили в младежкия отбор, че ще се търсят млади (бъдещи) таланти в други клубове, бля, бля, бля... Дори без всякакъв свян, т.е. без отговорност, се правят уверени прогнози за господство на червените през следващите 2-3-5 години, за нова ера на господство на червените и какви ли не други от типа, на които едва ли и дузина от Коп-а биха взели за чиста монета. На кого е нужно това?
Но дали ще може да защити титлата следващия сезон не мога да кажа . Защото е видно, че няколко отбора не смятат да се примиряват . Специално съм впечатлен от покупките на Челси за новия сезон и мисля ,че ще са силен конкурент. Те не са давали изявления , но такова чух от Пеп Гуардиола . И Сити не са толкова за отписване , и те ще са фактор. И разбира се МЮ с мегатрансфера на Джейдън Санчо
Ако не се направят силни трансфери, как с наличните ще борим Сити, Челси и МЮ? Дори тримата отпред да останат, те няма как да са в топ форма през цялото време, няма как Мане и Салах да не идат за 5-7 седмици на африканското, там ще са и Матип и Кейта, ако останат. Кой ще играе 1,5-2 месеца, Ориги ли? Това е несериозно.
Има и още една страна - след като си стигнал върха, няма как при нормални условия да останеш там дълго, все ще се намери кой да те свали, а новото изкачване понекога отнема ... 30 години. Ако има момент, в който обстоятелствата да те принуждават да инвестираш, то той е сега, през текущия прозорец. Във всякакъв друг момент ще е късно, а едно по-ранно изчерпване на текущия състав (не че не е почнало, неизбежно е) може да доведе до отлив от амбиции. Няма вариант, при който да разчиташ единствено на инерцията.
Вярвах в спосбностите на Клоп през (и преди) 2015-та. Усъмних се след загубения финал на ШЛ.
Интересно ще е догодина (ако изключим тая простотия с ковида, че както са тръгнали нещата, може да има пак едно спиране от няколко месеца). Интересно ще е, дали ще се купят добри играчи. Интересно ще е, дали ще се разминат с малко контузии. Интресно ще е, дали ще могат да повторят титлата...
Благодаря!