Салах, или как Фараона покори Мъгливия Албион


Н. Гавазов

Салах, или как Фараона покори Мъгливия Албион

"Ужасно. Много. Пари. Ужасно много пари - 35 милиона за Салах. За Салах!", написа немският журналист Рафаел Хенигщайн в деня, в който Ливърпул обяви за трансфера на Мохамед Салах от Рома. Разбира се, това се случи в началото на лятото, когато 35 милиона не бяха малко пари и дори някои от феновете на мърсисайдци се чудеха, поради какви причини клубът плаща такава сума за играч, който вече се е провалил във Висшата лига на Англия. При това за футболист, който не умее да реализира положения и умее да играе само с левия крак.

През август обаче сериозна инфлационна вълна заля футболна Европа и 35-те милиона за Салах вече не изглеждаха толкова много.

Нещо повече, самият египтянин се постара да направи смешна тази сума, показвайки фантастичен футбол още през първия си сезон. И, ако през лятото някой се е съмнявал в целесъобразността на привличането на Мохамед (според източници от кухнята на "червените", самият Клоп е имал съмнения), то сега всички в един глас назовават покупката на Салах една от най-успешните в историята на Висшата лига на Англия.

Но нека бъдем честни към себе си: няма как да знаем колко са се съмнявали в качествата на египтянина, както и не знаем колко са хората, които не са се съмнявали в него. Но едно е сигурно, а именно, че никой не очакваше такъв сезон от Мохамед в състава на "червените". Даже тези, които са гледали египтянина в Серия А, останаха изненадани от това, колко идеално египтянинът се вписа в играта на Ливърпул и как Фараона покори Мъгливия Албион.

За цялата 125-годишна история на Ливърпул само четирима са вкарали повече от Салах. 37 гола в 42 мача е повече от Фернандо Торес в дебютния сезон на испанеца и е повече от попаденията на Луис Суарес, когато уругваецът теглеше отбора към титлата. Салах вкара 20 гола до Коледа, което последно бе направено от Йън Ръш преди три десетилетия. Дали няма да станем свидетели на раждането на поредната легенда на Ливърпул?

Или вече имаме такава?

До края на кампанията остават шест мача и Салах има 29 отбелязани попадения във Висшата лига на Англия. Това е с 5 повече от Хари Кейн и с осем над Серхио Агуеро. И двамата са с травми. Следващият в класацията е Рахим Стърлинг с 16 гола. Фараона има девет резултатни подавания и само Лерой Сане, Давид Силва и Кевин Де Брюйне имат повече. Единствено Еден Азар, Уилфрид Заха и Андрю Таунзенд имат повече успешни дрибъла  и само Кейн има повече изстрела по вратата. Ако по-рано се говореше, че египтянинът не може да се възползва от положенията за гол, то сега той вкара на Палас от трите си удара към вратата на Хенеси, а срещу Уотфорд отбеляза четири от четири удара.

Трудно е да си представим какво трябва да направи Де Брюйне, за да изпревари Салах в надпреварата за Играч на сезона във Висшата лига.

След мача с Уотфорд мнозина побързаха да сравнят Салах с Меси, а Клоп отиде по-далеч и обяви, че последният  играч, който може да оказва такова влияние на играта посредством индивидуалните си действия е Лионел Меси. Някой ще каже, че е кощунство египтянинът да бъде сравняван с най-добрия футболист на планетата за последните години, но кое е неуместното, след като Фараона има повече отбелязани голове от петкратния носител на "Златната топка"?

"Такива играчи решават изхода на мачовете. Няма значение в каква форма се намираш, какъв план имаш и каква работа си свършил за мача. Може всичко да правиш правилно, но в един момент да загубиш. Такива играчи могат да променят всичко в един миг", заяви мениджърът на Уотфорд Хави Гарсия по отношение на сравненията между Меси и Мохамед. Колко е актуално това сравнение след отминалия испански и английски уикенд!

Салах  води на Меси, независимо от това, че проведе на терена по-малко време от аржентинеца и отправи по-малко удара към вратата от Вълшебника. И всичко това в отбор, който към 30-я кръг има 20 точки по-малко от Барселона. Трудно е да намерим друг начин за сравнение на двамата, но е сигурно, че Лео щеше да е много доволен, ако бе показал същите резултати в своя първи сезон във Висшата лига на Англия.

Сега Фараона има 29 гола в Премиършип, намирайки се само на три попадения от рекорд. Никой по-рано не е вкарвал повече от 31 гола за сезон във Висшата лига, след като отборите бяха намалени до 20. Нещо повече, ако Мохамед вкара още седем попадения в оставащите мачове, той ще надмине и общия рекорд на Висшата лига, включително и сезоните, когато кръговете бяха 42.

А това едва ли ще е проблем. От десетте най-добри голмайстора във Висшата лига на Англия, Салах е единственият, чиято максимална голова суша продължи само два мача. В момента египтянинът вкарва на всеки 85.5 минути, а това значи, че отметката от 35 гола може да бъде достигната през тази кампания.

Със сегашната си игра Мохамед стана още един отличен играч, когото Челси загуби по глупав начин. Когато египтянинът пристигна на "Стамфорд Бридж", Жозе Моуриньо разполагаше с Азар, Вилиан и Оскар, а самият Салах бе млад. Очевидно е, че Мохамед се нуждаеше от по-подходяща сцена, за да се прояви и това се случи във Вечния град, където Лучано Спалети бързо оцени способностите на египтянина да прави разликата и в същото време да остава отборен изпълнител. Самият футболист разказваше, как Лучано често е оставал с него след тренировките, учейки го да се връща назад и да играе в отбрана. Разликата между Жозе и Спалети е в това, че португалецът обича да работи с готови играчи, а Салах, както Де Брюйне и Лукаку, не бяха такива по време на срещата си с Моуриньо. За нещастие на Челси.

При Клоп нещата са съвсем други. Немецът е мениджър-учител, който постоянно говори, че не вярва в трансфери, а разчита на тренировките, упорито доказвайки тази своя теза. С него Салах е напълно способен да се доближи още повече до Меси и да се развива по-нататък. Не може да има никакви съмнения, че Мохамед ще научи още много в Ливърпул и в момента слуховете за трансфер в Реал Мадрид изглеждат много неуместно. Първо, трудно е да си представим каква сума ще поискат "червените" на фона на цените на Коутиньо и Неймар, второ, Салах се чувства много комфортно в Ливърпул, като това се вижда с невъоръжено око. И египтянинът не е латиноамериканец, които по презумпция имат влечение към испанските грандове.

Фараона наистина се чувства като фараон на "Анфийлд". Само остава да докаже, че футболът от сегашното му ниво не е мимолетен каприз, да продължи да го демонстрира в продължение на няколко сезона, а още по-добре ще бъде да направи това, което не успяха нито Торес, нито Суарес, нито Джерард или Фаулър - да изведе мърсисайдци до титла във Висшата лига и окончателно да постави Албиона в краката си. Превръщайки се в една от легендите на Ливърпул.

Някои ще кажат, че това вече граничи с  безумието? Но наистина ли е уместно  да се подлага под съмнение подобно нещо? Особено след изказването на немския журналист от The Guardian през миналото лято, което в момента изглежда по-скоро глупаво, отколкото неуместно.

Впрочем, не е ли време  Хенигщайн да даде хонорара си от онзи материал за благотворителност?

2513