Падащата звезда


Н. Гавазов

Падащата звезда

Вече цял месец английската преса се занимава с нападателя на Манчестър Юнайтед Уейн Рууни, което може да дразни някои фенове на 30-годишния англичанин, но капитанът на "червените дяволи" загуби титулярното си място в състава на Юнайтед, бе освиркван от собствените фенове по време на мача с Малта и остана на пейката в срещата със Словения, а това няма как да не предизвика резонанс, заради величината на фигурата на Уейн.

Впрочем, по отношение на ситуацията с Рууни футболна Англия премина от стадий на отрицание към стадий на осъзнаване и приемане на неизбежното. Футболната общественост и медиите одобрително кимнаха на решението на Гарет Суатгейт да остави звездата резерва срещу Словения. Уейн още през лятото заяви, че тази квалификация и Мондиал ще бъдат последни за него в международната кариера, но ситуацията излиза извън контрола на самия играч.

Да, понякога е модно да се критикува една или друга футболна звезда, а Жозе Моуриньо обвини журналистите в нанасяне на вреда по отношение на нападателя, но в случая с Рууни редица фактори показват, че нападателят не се намира в най-добра кондиция и тук медиите по никакъв начин не са виновни. Английските режисьори не един път улавяха недоволството на Златан Ибрахимович: шведът пресираше противника, а в същото време Уейн пасивно седеше в централния кръг, без да знае какво прави там. Движенията на англичанина без топка и с топка, както и общата му активност не издържат на критиката. Рууни не помага на своите отбори да създават числен превес в нужните зони и не движи топката, когато е в полузащитата. Апотеоз в представянето на англичанина стана в мача с Малта, когато съперникът го преодоля, прокарвайки топката между краката му. Някой може ли да каже, в какво се крие силата на нападателя сега? Трудно е да го направим, но с просто око се вижда, че Уейн е излишното звено във формациите на Юнайтед и националния отбор, защото там има футболисти, които по-добре се справят със своите задачи.

Впрочем, статистиката най-ясно показва какво се случва: 0.93 гола на мач при Дейвид Мойс и 0.53 попадения при Луис ван Гаал и Жозе Моуриньо. Точността на ударите за последните три години спадна с 40%! Пасовете напред намаляха с 30% в сравнение с 2012 година. Спад бележи и броят на точните пасове - от 37.8 на мач, до 28.8. Намаля и активността на нападателя - от началото на календарната година той влиза в единоборства 40% по-малко от миналата година и 55% по-малко от 2012 година. А действията на нападателя стават все по-некоординирани - 7 картона за 27 мача при Сър Алекс и 3 картона в 7 двубоя при Жозе Моуриньо.

Трудно е да гледаш, как една звезда гасне. Мъчи се отборът, мениджърът, феновете и най-вече самият Рууни, който ясно съзнава, че футболисти с пет пъти по-малка заплата, вършат повече работа от него. В този смисъл решението нападателят да бъде изключен от съставите на Юнайтед и "Трите лъва" е защита за самия играч. Представете си какви щяха да са реакциите, ако Уейн бе започнал мача със Словения? А представете си какви ще са реакциите утре, ако Рууни излезе като титуляр срещу Ливърпул тази вечер, а Юнайтед загуби? Обектът за унищожение ще е един.

Колкото и странно да звучи за средата на октомври, Уейн има нужда от почивка. За да си почине и да реши какви цели ще си постави в последните години на своята кариера. Готов ли е да се бори за титулярно място едновременно в два отбора? Или да се спре само на единия тим? И готов ли е въобще да изглежда уверено на високо футболно равнище за клуб като Юнайтед? Или отсега да започне да мисли над това да се отправи на гости на Лампард, Бекъм, Джерард и други големи футболисти, които го канят зад Океана? И в това решение няма да има нищо изненадващо и срамно - човекът, който засия на футболния небосвод на 16-годишна възраст, има право да се оттегли на заслужен отдих по-рано от останалите.

 

  Сподели
456