Световното първенство по футбол е в разгара си и премина през етап, от който отпаднаха 26 от всичките 32 отбора. Останаха последните шест, а един от тях ще грабне Световната купа и ще докара до неописуем възторг своите фенове. Какво се случи през всичкото това време до тук? Къде са големите отбори, които бяха сочени за фаворити? Кой се промъкна сред шесте най-добри на планетата и неочаквано ли е всичко това което се случва под слънцето на Африка?

Отдавна европейският футбол не е получавал толкова сериозен удар на международно равнище, ако изобщо някога се е случвало това, което стана с някои от водещите европейски отбори. Причините за провалите са различни и видими за всички любители на футбола, но едно от главните събития с което ще се запомни настоящия Мондиал - епидемията от безобразната организация в болшинството на Топ европейските отбори. Докато бразилци и аржентинци решиха максимално бързо своите задачи по излизането от групите и най-важното без видими проблеми, то Англия, Франция и Италия направиха всичко възможно да усложнят живота си и този на привържениците си. Малко бяха тези, които очакваха провала на французите, но съвсем не по време бе отпадането на италианците, а ето - и двата отбора бяха финалисти на последния Мондиал. Родоначалниците на футбола пък се появиха в Африка като кандидати за титлата, трудно излязоха от групите и имаха възможност да се реваншират на осминафинала. Уви, това не се случи, въпреки, че тук можем да кажем, че голяма вина за това има съдийската свирка.

OЩЕ...

21.12.24 | 18:11

Илиан Илиев: Когато сме срещу националния отбор, тогава сме сами срещу себе си

Историята с капитулацията на Франция се превърна в класика за футболната история на 21 век. Играчите на отбора, повярвали в своята незаменимост и уникалност, си позволиха да влязат в пререкания с треньорското ръководство и най-интересното е, че това не стана в пряк диалог, а посредством телевизия, радио и вестниците, което разбира се, че ще зарадва всички журналисти на които им се отвори шанса да проследят възможно най-отблизо скандалите в тима. Едва ли не звездите се опитаха да диктуват своите условия на треньора, който от своя страна не направи нищо за да ги укроти. Но това е друга тема на разговор. Въпроса е, че всички в лагера на Франция започнаха да разговарят посредством „надеждните източници" на пресата, а оттук и психологическият климат в отбора бе разбит (ако някога е имало такъв). В крайна сметка ако се замислим, се случи точно това, което повечето любители на играта по света искаха - ръката на Анри, която прати „петлите" незаслужено в Африка, сега трябваше да посочи пътя към дома. Така и стана. Вчера Доменек обвини за фиаското медиите и сне цялата отговорност от себе си. Защо треньорът, който реди състава според хороскопите на играчите го направи - ние никога не ще узнаем. Но едва ли и на него ще му се наложи в скоро време да дава отчет за представянето на френския национален отбор.

В Италия не са по-различни нещата. С тази разлика, че след загубата от Словакия старши треньорът Марчело Липи има доблестта да каже пред журналистите, че вината е изцяло негова.

„Аз поемам цялата отговорност за случилото се на Мондиал 2010. Играчите имаха пълното желание и сили да се борят за Световната купа, но поради някакви необясними причини не успяха да дадат ход на цялата си енергия и ентусиазъм за реализиране на всичкия си потенциал на терена", заяви Липи на пресконференция след злополучния мач.

А по-късно каза още една част от истината: „ Те не бяха подготвени психологически, нито тактически или физически. Те не успяха да преодолеят бариерата на очакванията". Както се казва - на час по лъжичка, изглежда, за да може по-лесно зрителят да асимилира цялата истина. Но господин Липи, кой е отговорен за физическото състояние на футболистите Ви? А за тактиката вероятно отговаря медицинският екип на тима? А психологията сред играчите се формира от масажиста?

Сега анализи могат да се правят много. Но в четвъртък скандалният Моджи каза каква е причината : във федерацията, защото Липи работи с материал какъвто има, а той в момента е калпав и вина за това няма селекционера. Ние можем да допълним: 1) Поканата към Липи да се върне начело на отбора бе грешка - трябваше нов човек, който да започне да гради нов отбор. 2) Ръководството на отбора от Липи може да бъде определено с думата арогантност или традиционното му: „Няма какво да обяснявам на никого". 3) Пристигането в Южна Африка на практика с нов треньор - малко преди старта на турнира, федерацията назначи Прандели, който пое отбора чак сега. Защо никой не се замисли, че това действа демотивиращо? 4) Къде са Касано, Балотели, че дори и Миколи, Перота или Амброзини? 5) И най накрая, защо чак на световното трябваше да се изпробва схемата 4-2-3-1? Точно сега ли трябваше да бъде сменена тактическата постройка на игра и да се търси новото? И до края никой не осъзна, че няма как отбора да успее с един атакуващ полузащитник и на практика без крила.

Гръмкото отпадане на английския национален отбор от Световното първенство след загубата с 1:4 от Германия също отекна силно в ушите на всички. „Е, поне слънцето все още грее! Англия претърпя световно унижение и падна в краката на кръвния враг Германия (с МНОГО помощ от уругвайски съдия)", писа Daily Mail. Но защо никой не се върне назад, в предишните срещи, за да намери отговор на въпроса как така се стигна до тук, а и да обърне поглед към някои факти? Защото днес медиите разкриха някои любопитни неща от живота на звездите на „Трите лъва" по време на лагера им. Оказа се, че Рууни два дни преди мача с Германия е резервирал билети за курорт. Случайно ли бе, че нападателят на Манчестър Юнайтед бе най-слабият във всичките си срещи на Англия? Дори обаждането на Сър Фъргюсън не вдъхна живот в играта на национала, който най-вероятно си е планирал спокойно почивката, незаинтересован от проектите на Капело за достигане поне на финал. А днешната информация, че Бекъм е предотвратил скандал между бившия капитан Джон Тери и сегашния такъв Стивън Джерард само ни кара да се съмняваме, че снимките на футболистите как играят заедно голф или ходят на сафари са достоверни. И нещата започват да се подреждат някак си и да обясняват защо нямаше взаимодействие между защитната линия и полузащитниците при изнасянето на топката.

Другият негативен момент е липсата на гъвкавост у Капело. Един от най-ерудираните мениджъри се оказа безпомощен да направи каквото и да е по време на мачовете и бе толкова объркан. А нещата са прости - Фабио не успя да се измъкне от очевидно неработещата схема 4-4-2 и да я смени с 4-3-3, в която какво му пречеше по-активно да включи Лампард и Джерард при взаимодействие с Рууни? На всичкото отгоре, в решителния за Англия мач, Капело избра състава два часа по-рано, а когато това се случва, играчите не са спокойни и концентрирани след това на терена.

Тук можем да допълним контузиите на футболистите преди световното и отказа на Уейн Бридж да играе за „Трите лъва", но аз по скоро искам да допълня, че много важна причина е самата Висша лига на Англия. Къде са английските играчи в нея? Реалността е, че Капело може да разчита в своя избор само на 38 % от футболистите, които играят в нея. Най-лошото е, че следващото поколение играчи не намират място там, а трябва да се доказват в по-долните дивизии. И самият факт, че италианският специалист трябваше да се опре в защита на футболист като Карагър, който е пред пенсиониране, е показателен с какви ресурси разполага треньорът на Англия. За това и „лъвовете" не успяха да изреват и се прибраха тихомълком у дома си.

Всеки един отбор си има своите причини за отпадането. Психологически, игрови или тактически - това няма никакво значение за феновете. Фактът е, че фаворитите се сгромолясаха, а болката в привържениците остава. В момента, на гребена на вълната са други отбори и други играчи кандидати за слава. Как ще се излезе от това положение е проблем на специалистите и треньорите в съответните страни, и всеки решава сам за себе си. Но ако европейски отбор стане световен шампион, то нашите претенции към представителите на Стария континент ще бъдат забравени веднага. Така е устроен в крайна сметка съвременния запалянко и от любовта до омразата - всичкото е една крачка. Холандия я направи и изми част от срама, с който се посипаха „големите". В събота е ред на Германия и Испания, но какво ще сторят те ние не знаем. Но знаем със сигурност името на тази крачка - 11 юли, когато е финалът.