Снощи стартира новият сезон в Примера дивисион - след стачката, след непопулярните сред феновете мерки на ръководството на Лигата да разбие всеки кръг на три части, а също така да се играят двубои в обедно време, което е в пълно противоречие с манталитета на испанците. Още по-лошо е, че все повече се заговори за тежката финансова криза, в която изпада испанският футбол - през последната година тя надмина тази в Италия и в момента засяга не само отборите в дъното на таблицата, а тези и по върховете. Тази тема разбира се е много неприятна за любителите на играта в горещата европейска страна, но истината е, че ако по-рано средняците можеха да си закупят по един-двама стойностни играчи, то сега са принудени да продават водещите си изпълнители.

OЩЕ...

22.04.24 | 11:09

Шави: Имаше много спорни съдийски решения

На практика, в момента по-голямата част от тимовете в Примера дивисион нямат пари, освен това, те са със силно занижени кредитни рейтинги, което означава, че не могат да теглят заеми, а това води само до едно - за да оцелеят, трябва да продават играчите си. Положението в Сегунда дивисион е още по-страшно - около 16 клуба са изправени пред банкрут. Ето защо футболистите стачкуваха - просто играчите поискаха гаранции, че няма да останат на улицата, ако клубовете обявят фалит и съответно спрат да изплащат заплати.

Съответно, всеки един клуб започна да се спасява самостоятелно и да се опитва по свой си начин да оцелее - Хетафе, Расинг и Малага намериха чуждестранни инвеститори. Майорка, Сарагоса, Гренада, Райо Валекано и дори Еспаньол продаваха играчи през лятото, а останалите намалиха заплатите, съкратиха персонал или разпродадоха част от помещенията под трибуните.

Разбира се, основна вина за състоянието в което се намира футбола е кризата, която удари Испания. Но трябва да признаем, че колапса в Примера дойде върху благодатна за това почва, породена от тежките противоречия в развитието на шампионата. Най-важният - правата за транслация. За никого не е тайна, че в цивилизована Европа значителна част от доходите на клубовете се образува от телевизионни права. И тук възниква основният конфликт. По-голямата част от приходите в Испания се разпределят от двата гранда Реал и Барселона. Към тях се присъединяват една група от привилегировани като Атлетико Мадрид, Атлетико Билбао, Валенсия и Виляреал, за които падат някакви трохи. Останалите на практика не получават нищо. Ето защо президентът на Севиля Дел Нидо се опита да обедини всички срещу грандовете, но начинанието му не успя - не искам да се впускам в причините за това, че не мина бунта срещу грандовете - те са много дълбоки, но едната е продажността и лобитата в пиринейската държава. Лошото е, че борбата срещу двата монополиста от Мадрид и Барселона е обречена на провал, но това обрича и испанския клубен футбол като цяло. В крайна сметка, Барселона и Реал участват в отделна лига много отдавна - няма лошо, но първенството на двата гранда избутва на дъното цялата останала Лига.

Испанските банки с охота раздават кредити на „блауграна" и Кралския клуб, които имайки повече средства, могат и повече да спечелят. Забележете - само на едно турне в Азия, грандовете заработват годишният бюджет на аутсайдерите!

Какъв е резултатът от всичко това? Много прост: в Европа все по-малко се гледа Ла Лига. Телевизионните канали, въпреки, че намалиха значително цените си, вече се молят да продадат мачове от първенството, обявявайки го за най-силно и пускайки клипове на Меси и Роналдо. Никой обаче на Стария континент не желае да заплати пакет от 30 мача, след като ще се гледат само 4-5 ( от тях два „Ел Класико"). На практика, испанският футбол почти отсъства в Източна Европа, където абсолютен доминант е немският и английският футбол. В Швейцария например се гледа много повече хокей на лед от Германия, отколкото футбол от Испания! А каква беше изненадата ми, когато според статистиката се оказа, че мачовете от Турция и Русия събират повече телевизионни зрители от тези на Испания!! В това отношение, Италия и Франция отдавна са изпреварили Ла Лига, а почти същото важи и за страните от Бенелюкс.

Парадоксалното е, че самите испанци вече бягат от стадионите. Още първия мач от новия сезон го показа. На вчерашния двубой на третия в миналогодишното класиране дойдоха едва 32 000 зрители от милионна Валенсия! Първият домакински мач на третия в Германия за миналия сезон събра обаче 69 000 зрители! А шампионът Борусия стартира пред 80 000! За Англия да не говорим - от самото начало стадионите пращят.

Тогава не бива да се учудваме на думите на известния футболен капацитет Хуан Медина, който призна миналата година : „Барселона и Реал са най-силните отбори в света. Испанските футболисти притежават по-добра техника и по-добро първо докосване. Англичаните нямат никакво въображение и освен 2-3 отбора, останалите практикуват ужасен футбол. Предпочитам обаче да гледам как Карагър се бори за топката, вместо това, как Бускетс се търкаля по земята. Предпочитам да гледам Уигън - Бирмингам пред Валенсия - Севиля. Защо? Защото Примера дивисион се превърна в най-скучното състезание в Европа".

Към думите на колумиста (който е експерт на Reuters за испанския футбол), лично аз бих добавил: Няма нищо по-вулгарно от това, да гледаш как големи мъже се преструват, че са ударени и „умират" на терена. Няма нищо по-скандално от това, да си платиш билета, за да бъдеш измамен. Ла лига си е първенство на Реал и Барселона. Кой тогава го интересува дали Валенсия или Севиля ще бъдат трети?