Интересен мач стана, защото не личеше кой какви амбиции има - едните целят поне място в 4-ката, а другите търсят най-малкото отлепяне от дъното. Мачовете на Ливърпул вече са истински трилъри, в които публиката няма време и да се почеше. Не оправдавам по никой начин безумната форма на Миноле, но с тая разпасана команда пред вратаря и Нойер би треперел нонстоп. А и тия момчета от Лестър, всички с фигури на строителни работници или ръгбисти, откровено плашат с исполинския си ръст и дърводелски умения.
Не съм съвсем сигурен, но като че ли нямаше нито един момент, в който Шмайхел да улови или отбие топката - ударите срещу му или влизаха, или бяха откровено сватбарски. Но БР се сети да избави Джерард от защитните му задължения и тоя ход се оказа позитивен - капитанът няма сили да тича като Стърлинг, не че ги е имал и преди, но присъствието му в предни позиции се усети.
Тая победа би следвало да е рутинна, а сега се превръща едва ли не в еуфория, както бе и срещу Стоук, но идват нови мачове - 2 домакински за седмица, които задължително трябва да бъдат спечелени - срещу Съндърланд и Базел.