Мойс е огорчен, че Юнайтед не му е дал повече време
Н. Гавазов
Както съобщава Sky Sports, Дейвид Мойс останал огорчен от своето уволнение от поста мениджър на Манчестър Юнайтед. Във вторник, срещайки се с ръководството на клуба, 50-годишният специалист се съгласил с това, че отвратителните резултати през сезона, седмото място в класирането и отсъствие на място в Шампионската лига са достатъчно основание за уволнение.
Но Мойс, който до вчерашния ден имаше шестгодишен договор, е останал разстроен от това, че не е получил повече време, а също така и възможност да построи собствен отбор с използване на трансферни средства.
Още една причина да бъде уволнен Мойс е неговата неспособност да подобри отношенията си с играчите от отбора. Според съобщенията, отделни футболисти едва ли не открито са игнорирали и са се присмивали на бившия мениджър на Евертън. Мойс не е успял да изгради отношения на доверие със своите подчинени, които от самото начало са се усъмнили в треньорските методи на Дейвид.
Кризисната ситуация, която назряваше през целия сезон, намери своето решение вчера.
Сподели
1730997476.png)
Мойс просто не беше човека за тази работа
На тренировъчната база на Манчестър Юнайтед в последните месеци, някои от най-дълго служилите в клуба идваха и питаха с присвити устни „Евертън тук ли е днес?”. Това бе кодиран начин да попитат дали шефа е в офиса си. Дейвид Мойс така и не успя да избяга от пренебрежителния етикет, че е надценен мениджър на Евертън, който не е на мястото си още от деня, в който пристигна на „Олд Трафорд”.
„Евертън тук ли е днес?” е лесна подигравка и обида за Мойс, който дойде от Гудисън Парк заедно с 10 души персонал от асистенти до скаути, аналитици и скоро след това добави и един халф за 27 млн. паунда.
Лесна, но лъжлива. Мойс не превърна Юнайтед в Евертън по време на своя безславен престой, чийто край беше предопределен от седмици, с изключение на договорните формалности. Беше много по-лошо от това.
Евертън имаше характер, дух на отбор, който може да изненада всеки. Те постигаха повече от възможностите си. Те имаха методи. А Юнайтед няма нищо. Само алармиращо пропадане без гаранции, че са стигнали дъното под ръководството на Мойс.
Аз, като някой, който се е възхищавал на работата на шотландеца, наслаждавал на компанията му, се надявах на добри резултати за един безрезервно отдаден на футбола човек. За мен бе мъчително да гледам Юнайтед без грам вдъхновение и най-вече, без никаква мотивация.
Най-тъжното нещо е, че Мойс ще си тръгне без никой дори да разбере какво той се опитваше да изгради. Той не оставя никакво впечатление, освен спомените за мрачното му лице, което потъваше все по-дълбоко и по-дълбоко в седалката, сякаш се опитва да се скрие.
Когато си отдал целия си живот на футбола заслужаваш нещо по-добро от това, да те помнят заради един провал. Но също както Стив Макларън, който ще прекара остатъка от живота си отговаряйки на въпроси за чадъри, Мойс винаги ще бъде връщан към този провал.
Макларън е доказателство, че има и втори шанс в живота на мениджъра, но това беше шанса на Мойс. Неговата възможност в голямата игра. Той няма да получи друга такава възможност и компенсацията от годишната му заплата в размер на 4,5 млн. е малка утеха за раните, нанесени на професионалната му репутация и гордост.
Работата беше трудна и стана още по-тежка заради смяната на изпълнителния директор и състава, който не бе толкова добър, колкото предполага спечелената миналата година титла. Но никой не очакваше, че работата ще е толкова непосилна.
Мойс намири предизвикателството непосилно, защото всички се съмняваха в него още от началото.
Семето на разрухата поникна още в деня, в който той каза, че се е срещнал с Фъргюсън облечен с джинси. Реакцията, когато му предложили работата била „Както можете да си представите, кръвта ми се изцеди от лицето”, казва Мойс. Това не са думи на човек, готов да стъпи на „Олд Трафорд”, да каже на Рио Фърдинанд да си стяга багажа, да поиска поне три нови попълнения и да промени мястото по свои изисквания и разбирания.
От началото отношението на Мойс беше комбинация от терор и чудене. Това беше назначаване, което бе напукано още от началото. Когато Фъргюсън го назначи, а Ед Уудуърд и Джоел Глейзър фигурираха колкото да се подпишат.
Нямаше формално интервю или дискусия в йерархията на клуба. Нямаше поставяне на цели и определени планове. Просто признаване, че това ще е година на преход и може би пропадане до четвъртото място. Това беше най-лошото, което те очакваха.
Фъргюсън трябва да понесе голяма част от вината за това назначение, като предпочете да избере човек от Глазгоу с надеждата да продължи неговата работа. Той хареса идеята за приемственост и Мойс регулярно посещаваше офиса на Фърги на главната трибуна на „Олд Трафорд” след мачовете прекарвайки дължи часове в дискусии.
Но един лидер трябва да решава сам и нищо, което Фъргюсън е казал не можеше да помогне на Мойс да излезе от пътеката на нерешителност, на противоречия, в която той влезе.
Месут Йозил беше на разположение през лятото, но Мойс не искаше да похарчи състояние за №10, след пръсна много пари да уговори Уейн Руни да остане. След това в отчаянието си той счупи трансферния рекорд, за да вземе Хуан Мата, който е точно №10.
Фърдинанд бе отписан преди месеци, но след това отново попадна в титулярния тим и дори стана едно от първите имена в състава за всеки мач. Играчи като Шинджи Кагава и Хавиер Ернандес ту влизаха, ту излизаха от тима и така и не разбраха дали са част от плановете или са аутсайдери.
Титулярния тим постоянно се менеше и Мойс завърши кариерата си в Юнайтед без нито веднъж да е пуснал един и същи състав в два поредни мача. Играчите, свикнали на вдъхновителните разговори на Фъргюсън, откриха, докато резултатите се влошаваха, че духа им пропада от несигурността на Мойс.
Мениджърът изгуби Робин ван Перси преди много време, а други играчи също започнаха да губят вяра. Неманя Видич дори не си направи труда да потърси от Юнайтед контраоферта на това, което му предложи Интер. Той просто искаше да се махне. Райън Гигс пазеше дистанция докато режима се сриваше. Новината, че Дани Уелбек иска да се махне не остави съмнения, че напрежението в съблекалнята вече е излязло извън контрол.
Вицепрезидентът Уудуърд явно е яхнал вълната от нарастващо недоволство. Нямаше начин фамилия Глейзър да даде на Мойс още 200 млн. паунда за харчене през лятото.
Те не можеха да рискуват нови унижения като тези, които следваха едно след друго, като удари с юмрук. Нежеланият списък с рекорди ставаше все по-голям, като на всичкото отгоре идва и последното унижение, че най-вероятно Ливърпул ще спечели титлата. Мърсисайдци се изкачиха от седми до първи, а Юнайтед от първото място отиде на седмо.
Загубата от Олимпиакос в края на февруари и нарастващото недоволство на играчите по онова време, ме убедиха лично мен, че няма връщане назад.
Това уволнение беше неизбежно и трябваше да стане колкото се може по-бързо. Унижението само щеше да става по-голямо за всеки, ако Мойс продължаваше да идва на тренировките, или да прави безполезни пътувания да гледа играчи. Той беше в Порто миналата седмица, планиращ летните трансфери, но той знаеше, че работата му вече се изплъзваше. Той всъщност никога не я държеше здраво в юмрука си. Тази работа бе твърде много за него. Той ще се върне в професията скоро и да се надяваме ще изгради отново репутацията си. Но провал от такъв калибър ще остави дълбоки белези.
А такова уволняване тип "Абрамович" или оня на Анжи е изключително жалко за клуб с такива претенции...