Четири кръга преди края на първенството във Висшата лига на Англия Манчестър Юнайтед стана шампион за 20-ти път в своята история. В събитието от 22 април няма нищо изненадващо, защото всичко започна още в момента, в който звучаха триумфалните акорди от спечелената титла на Манчестър Сити - сякаш забравихме, че Юнайтед винаги се завръща - силно мотивиран, премерено зъл, много внимателен и добре усвоил урока от предишния сезон.

И дяволите се завърнаха...

OЩЕ...

01.11.24 | 16:25

Аморим вярва в Рашфорд

FUTBOL TV ще се опита да обясни, как така Юнайтед постигна една от най-чистите си, ярки и безапелационни победи в своята история.

Сър Алекс Фъргюсън

Няма никакво съмнение, че трябва да започнем именно от този човек, когото Гордън Страхън определи като вечен. Умението на шотландския специалист да реди състава е пословично: едва ли някой по-добре от Сър Алекс знае кога да остави играч на пейката, така че той да не се обиди и влоши формата си и тук бихме посъветвали наставника на Челси Рафа Бенитес да се поучи от своя колега, защото четири кръга преди края на шампионата "червените дяволи" изглеждат все така жизнерадостни и енергични и това е пример по какъв начин мениджъра на Юнайтед разпределяше силите през сезона.

Инстинктът на убиец

За да е голям един отбор, той трябва да притежава дух на победител. През цялата първа половина на сезона Юнайтед правеше едно и също - спасяваше се в мачовете, които започваха с гол в собствената вратата. Разбира се, тук може да обсъдим темата с проблемите в отбрана, които имаше отбора, но по- важното е да обърнем внимание върху психологията на победител, която Сър Алекс е вкарал в главите на своите възпитаници - чрез личното си поведение, чрез поведението по време на тренировки и вероятно чрез много разговори футболистите си. В крайна сметка най-лесна жертва на Юнайтед станаха онези отбори, които забравиха, че даден мач с "червените дяволи" свършва едва когато съдията надуе за последно свирката.

Слабостта на съперниците

Ако погледнем върху линията на представяне на съперниците на Юнайтед, ние ще видим, че те направиха всичко възможно "червените дяволи" с крайцерска скорост и в тихи и спокойни води да се движат към юбилейната си титла. Челси? Цялото уважение към този клуб, но синдромът "октомври- ноември" отново оказа влияние върху представянето на "сините". Едва ли някой знае какви са причините за това, впрочем, едната е честата смяна на мениджърите, което създава атмосфера на несигурност, а това се отразява пагубно на отбора, който тръгва мощно назад при първия неуспех. Ди Матео така и не получи реален шанс да се докаже, а относно идването на Бенитес подозирам, че Сър Алекс се е зарадвал на пристигането му. Арсенал ? Когато продадеш своя лидер, голмайстор и най-добър играч през миналия сезон, някой вярва ли в сладките приказки, че тимът ще стане по-силен и има амбиции за титла? Сити? За проблемите на "гражданите" трябва да се напише отделен материал, но опитите на Манчини да научи играчите си да използват схема 3-5-2 все още продължават. Отделно тук ще добавим контузията на Компани, слабата форма на Джо Харт и постоянните критики на Манчини към собствените играчи.

Най-силният състав на Юнайтед за последните години

Поглеждайки отново назад към историята, ще видим, че Сър Алекс никога не е имал толкова силен състав, включително и онези през 1999-та и 2008-ма година. Колко отбора от Висшата лига могат да си позволят играчи като Фил Джоунс и Крис Смолинг да израстват в хода на шампионата? Или Нани и Ернандес да седят на пейката? Съставът на Юнайтед е толкова силен, че никой на "Олд Трафорд" вече не изпада в паника когато Евра е контузен или Рууни се бори със собствените си демони.

Към всичко това ще добавим прогресът на Давид де Хеа, което внася много сигурност в защитата и в един момент Сър Алекс спря да губи време за ротация на вратарите и започна да залага само на Де Хеа.

Прогресът пък на връзката Клевърли - Карик е впечатляваща: от мач на мач, от ситуация на ситуация опитният Майкъл и енергичният Том оформиха почти идеалната двойка. Наистина, основната двойка полузащитници не вкарва десетки голове като Пол Скоулс и не помита противника както го правеше Рой Кийн, но прави достатъчно, за да се строи около нея един от най-силните отбори на Европа - тук отново ще повторя, че ако не беше безумното съдийство на Джунейт Чакър, Юнайтед почти сигурно щеше да се бори за титлата на Стария континент.

Трансферът на Робин ван Перси

Това е последният коз в колодата на Сър Алекс. Именно трансферът на Ван Перси позволи на "червените дяволи" да се изплъзнат толкова далече от Сити - за това говори и Роберто Манчини, който след спечелването на титлата през миналия сезон се опита да привлече нападателя, а Далглиш уточни, че Сити е загубил титлата още в момента когато Юнайтед подписа с Ван Перси. Головете на Робин донесоха на Юнайтед близо три дузини точки, той изигра решаваща роля в градското дерби и нито един футболист от Юнайтед не участва повече от холандеца в безбройните обрати на тима. "Дяволите" набраха ход и дори головата пауза на Робин през февруари-март не се отразиха на курса на кораба: Юнайтед се превърна в най-силният отбор на Острова, а клубът от "Олд Трафорд" се отблагодари на своя водещ нападател с първа в кариерата му титла.

В крайна сметка виждаме, че няма нищо изненадващо в завръщането на Юнайтед на върха - там където впрочем е бил винаги през последния четвърт век. "Червените дяволи" показаха най-стабилният футбол от всички, но успяха да спечелят само един трофей. За това пък най-важният. Какво ще се случи през лятото на трансферния пазар и какъв ще бъде отговора на конкурентите на "червените дяволи" - само може да гадаем. Но магията на Висшата лига не е само в това, че последният в класирането може да победи лидера, а в това, че никога шампионът не може да бъде спокоен за титлата си, а това е обещание за много борба. Тези разсъждения обаче се отнасят за следващия сезон. Сега единственото, което може да направим е да поздравим Сър Алекс и неговите възпитаници с победата, да им пожелаем никога повече да не срещат в Европа съдии като Джунейт Чакър, а в оставащите срещи от шампионата да зарадват зрителите с атакуващ футбол, забравяйки за турнирната суета.