Пропастта се увеличава


Н. Гавазов

Пропастта се увеличава

Двадесет и вторият кръг на Висшата лига на Англия предстои да зарадва огромните почитатели на английския футбол с два двубоя, които без никакви угризения бихме определили като интригуващи дербита: на Ливърпул предстои гостуване до своя исторически съперник Манчестър Юнайтед, а малко по-късно Арсенал ще приеме градският съперник на „червените дяволи".

Не може да има никакво съмнение, че Премиършип е най-оспорваният шампионат на планетата, той не е за хора със слаби сърца и за футболисти, които не са свикнали да се раздават във всеки мач. Битките за титлата, за местата в топ 4 и за запазване елитния статут се водят до последно и много често се решават във финалните минути от сезона - за това и Висшата лига е най-гледаното първенство по света, а стадионите винаги са пълни.

Разговаряйки за Премиършип преди началото на сезона, ние разделихме отборите на групи според това, кой и какви цели ще гони. Разбира се, не мина и без изненади - предрекохме изпадане на Суонзи Сити и място в средата на таблицата за КПР, но в момента ситуацията е коренно различна. Въпреки това, общата интрига остава - в борбата за оцеляване са замесени 8-9 отбора, а в тази за Голямата четворка - шест.

Парадоксалното обаче е, че нещата са напълно ясни и предсказуеми около битката за титлата. На практика в Англия има три клуба, които по своите възможности - финансови и кадрови са способни да се борят за успех. От тях с най-малък потенциал е Челси, където няма стабилност, включително и при мениджъра, а това отдалечи „сините" на прилично разстояние от престола, въпреки че лондончани със зъби, нокти и лакти имат все пак някакъв шанс да внесат нови краски в шампионската гонка. Все пак, интригата е само между два отбора.

Манчестър Юнайтед и Манчестър Сити в много отношения са равностойни, а покупката на Ван Перси стана онзи компенсиращ фактор в кадрово отношение, който в миналият сезон не достигаше на „червените дяволи". Откъде тогава е разликата от седем точки? Отговорът е прост - това е разликата между Сър Алекс и Роберто Манчини. Истина е, че мениджърите сами по себе си не могат да печелят мачовете, но ролята на шотландския специалист през този сезон е много по-ярка, отколкото в предишните години - лично аз не си спомням Сър Фъргюсън по този начин да е управлявал отбора и да е вдъхвал кураж (или страх) в тежките моменти. Колосалните проблеми в отбрана, контузените футболисти и отвратителната игра на „червените дяволи" в някои мачове, цели полувремена и отделни отрязъци не попречиха на Юнайтед да изтръгва волеви победи и тайната за това се крие в характера и духа на шотландския специалист, както и в неговия синдром за величие, който той придава на своите футболисти. За това и „червените дяволи" са шампиони по победи след като преди това са губели в резултата.

Всичко казано по-горе липсва на Сити. Не искам да обиждам никого, а най-малко феновете на „гражданите", но Роберто Манчини не е треньор. Поне не за Премиършип. Италианецът създаде боеспособен състав, спечели Купата и Висшата лига на Англия и това никой не може да му го отрече и вероятно именно това засега го оставя на поста му. Но е очевидно, че Роберто не използва докрай потенциала на отбора, а още по-малко на резервите, с които разполага. Създава се усещането, че Манчини действа по някакви предварително заложени точки и никак не успява да реагира на различните ситуации и събития, а измененията, които прави са толкова предсказуеми, че по-скоро пречат, отколкото да помогнат на играчите, а това говори за липса на фантазия и широчина на възгледите на италианеца. И все пак, Сити ще чака грешка на своя градски съперник, който е изправен пред битки в Шампионска лига през пролетта.

Големият въпрос е, ще може ли някой друг отбор да се вмъкне в компанията на двата манчестърски гранда?

Най-логичното е да предположим, че това ще е Челси. Преди мача на „сините" с КПР вероятно в по-голяма степен щях да предполагам, че хората на Бенитес са способни на подобно нещо, но сега не съм уверен. Лондончани имат в резерв един мач в повече, но разликата от лидера е цели 14 точки и предполагам, че и най-смелите фенове на тима не вярват, че любимците им могат да се превърнат в реален кандидат за титлата. Още повече, че на Челси му липсва фундамент, а вътрешните проблеми го отдалечават все повече и повече от престола. И все пак, „аристократите" заслужават да бъдат в тройката.

Следващата каста е съставена от отбори, чиито фенове могат да мислят за златните медали само при положение, че притежават богата фантазия. Арсенал, Тотнъм и Евертън са симпатични колективи, но дистанцията, на която се намират от върха е очевидна. В отделни мачове тези три отбора могат да изглеждат блестящо, могат и да победят някой от първата тройка, но нямат силите да превърнат това в тенденция. Какви са причините - те са различни за всеки един от трите тима и не са тема на нашия разговор.

По-нататък няма смисъл да продължавам - Нюкасъл се бори да не изпадне, Ливърпул се е заврял в средата на таблицата, а УБА, Суонзи у Стоук изглеждат като неканени гости в първата половина на таблицата.

Общият извод е, че пропастта между двата манчестърски клуба и останалата част от Англия расте и тази тенденция не е моментна. Липсата на стабилност пречи на Челси да се присъедини към Юнайтед и Сити, но къде са другите желаещи? За мен хоризонтът е празен! И макар, че Юнайтед-Ливърпул и Арсенал - Сити да предизвикват огромен интерес, процесът на разслоение във Висшата лига е в своя разгар - въпреки, че Премиършип ще си остане най-великото, силно и финансово преуспяващо първенство, то ще загуби някои от своите уникални качества. Дано да греша.

P.S. Впрочем, интригата за титлата може да отпадне още тази седмица: много е вероятно Сити да загуби на „Емирейтс". Ако това се случи, а Юнайтед победи своя исторически съперник, трудно ще ми е да си представя, че „гражданите" могат да компенсират дистанция от десет точки. Просто защото Сър Алекс никога не повтаря една грешка два пъти.

 

1284