Разгромът в Торино, най-големият за Челси през последните 12 години в евротурнирите, препълни чашата на търпението на Абрамович и руският олигарх за пореден път прояви своята безцеремонност и най-вече нетърпеливост. Милиардерът отново уволни своя мениджър при първата сериозна засечка и назначи на неговото място специалист, който преди шест години каза, че никога не би станал треньор на Челси от уважение към себе си. Защо и как се стигна до тук?

Благодарност

OЩЕ...

22.04.24 | 17:38

Тери и Коул бяха приети в Залата на славата

Ще започнем с огромна благодарност към Роберто Ди Матео - има защо. Италианецът идеално се справи с ролята на антикризисен мениджър през миналия сезон. Успя да успокои тима, стегна физиката, мотивира играчите и ги подреди на подходящите места, осъществявайки мечтата на собственика и на всички, които обичат Челси. Роби е първият мениджър на „аристократите", под чието ръководство тимът най-после спечели Шампионска лига. Това е безпрецедентен случай, който завинаги ще остане в историята на клуба. И един от архитектите на грандиозния успех е роденият в Швейцария италианец, който не е един път е заявявал, че обича реда и дисциплината.

Първият звънец

Очевидно беше, че Роби никога не е бил първи избор на Роман Абрамович, но първият тревожен звънец стана закъснението с назначаването на „швейцареца" на поста, но вече без приставка „в.и.д.". Мина седмица, две, три, а официалното мълчание започна да прилича на онова на актьора на сцената, който си забравил думите и сега си блъска мозъка за да си ги спомни и изпадайки в паника, че суфльорът му внезапно е излетял за Ню Йорк. Назначаването успокои всички, появи се увереност в бъдещето, а с отварянето на трансферния прозорец се отвори и портфейла на собственика. Но прозвуча и вторият тревожен звънец.

Вторият звънец

По всичко изглежда, че ръководството на Челси е взело нещо от някогашната перестройка - на думи всичко е добре, но рафтовете по магазините бяха празни. Не че сега хладилниците на хората са пълни, но това е тема за друг разговор. През лятото Челси даде под наем Есиен, продаде Мейрелеш и остави Ди Матео с един-единствен дефанзивен полузащитник. Който се е занимавал поне малко с футбол знае за какво става дума и вероятно голяма част от треньорите на други отбори щяха да вдигнат вой до небесата или да си подадат оставката, но човекът обичащ дисциплината си замълча. На всичкото отгоре Дрогба замина за Китай. И тук удари третият звънец.

Третият звънец

Нека да си кажем истината за Фернандо Торес. Моите уважения към неговите фенове, но нападателят отдавна не е онова страшилище, което беше в Ливърпул. Вероятно предимството му пред Стъридж е наличието на малко повече опит от младока и тук приключваме с изброяването на екстрите му. А, да и 50-те милиона паунда. Третият звънец удари, когато осъзнавайки този факт, Ди Матео направи опит да привлече Фалкао. Разбира се, руският олигарх като всеки перестройчик не си призна грешката с Фернандо, заинати се и на практика остави Роби да се оправя без нападател. Истината е, че Торес започва да се превръща в прокоба за мениджърите на Челси, ставайки причина за уволнението на трима специалисти - косвено Анчелоти, пряко Вилаш-Боаш и чисто Ди Матео. Бенитес обеща, че ще върне формата на сънародника си, но трябва ли да вярваме (вижте началото) на испанеца?

Какво се случи?

Челси започна силно кампанията си във Висшата лига на Англия, показвайки отлична игра. Приказката за паркирания автобус скоро беше забравена, а „аристократите" радваха с играта си, събираха комплименти, точки и всичко беше едно голямо ОК. Да, но това, от което Ди Матео се страхуваше започна да се случва. Отборът позабрави как се играе в отбрана, а „издънките" започнаха да идват от опорната зона, която от мач на мач с гръм и трясък се проваляше все повече и повече. На всичкото отгоре начело на атаката застана Фернандо Торес (истинска авантюра за всеки един треньор), който отново се депресира и забрави как се вкарват голове. По нататък историята я знаем - четири мача без победа, тежко поражение в Торино и изтекла информация за уволнение...

Въпросите

Няма как да не дойдат въпросите. Ако Ди Матео не умее да мотивира, как така успя да възроди от пепелта един отбор, който посече Наполи? Ако той е лош тактик, как така успя да подготви колектива си за смъртоносните игри с Барселона? Ако той е лош човек като личност, защо футболистите го прегръщаха и защо преди 6 месеца с него беше подписа договор на постоянна основа? Отпадане от Шампионска лига? Никой не уволни Сър Алекс и Манчини. Изоставане от лидерите? Но разликата от Сити в Премиършип е само 4 точки!

През миналия сезон Роберто отлично работеше със състава, използвайки умело всички играчи. Но сега изборът му се оказа силно ограничен от страна на ръководството, което на практика го подхлъзна. Не трябваше ли тогава Ди Матео да получи своя шанс и да остане да води отбора до края на сезона и тогава да се правят изводите? Още повече, че Роби не е чужд човек за клуба и е любимец на феновете.

Прекалено много въпроси, които обаче няма как да получат своя отговор, защото Абрамович никога няма да си признае грешката.

Тук някъде обаче ще кажа като фен на Юнайтед, че съм благодарен на съдбата за това, че навремето въодушевеният от играта на „червените дяволи" срещу Реал Мадрид руски бизнесмен не закупи клуба от „Олд Трафорд", а вместо това си хареса Челси.