Треньорска въртележка
Н. Гавазов
Челси е абсолютен лидер по брой треньорски назначения във Висшата лига през последните десет години. От лятото на 2016 г. лондонският клуб е сменил деветима специалисти, докато Евертън заема второто място с осем. На другия полюс са Арсенал, Ливърпул и Манчестър Сити, които са заложили на значително по-голяма стабилност.
Докато едни клубове редовно сменяха мениджърите си с надеждата да подобрят резултатите, други постигнаха успехи благодарение на дългосрочното доверие към своите наставници. През разглеждания период Арсенал, Ливърпул и Манчестър Сити назначиха само по двама нови мениджъри.
Класацията обхваща десет клуба от Висшата лига и сравнява броя на назначенията, резултатите на специалистите и средния брой спечелени точки на мач. Включени са отбори, които са участвали непрекъснато в елита през разглеждания период, с изключение на Нюкасъл, който прекара сезон 2016/17 в Чемпиъншип.
При изчисленията са взети предвид предимно постоянните мениджъри. Единственото изключение е Ралф Рангник, който ръководи Манчестър Юнайтед в продължение на 29 мача, въпреки че заемаше поста временно.
Арсенал – две треньорски назначения
Арсенал е сред най-стабилните клубове във Висшата лига. През последните десет години начело на отбора застанаха само двама нови специалисти – Унай Емери и Микел Артета. До лятото на 2018 г. лондончани бяха водени от Арсен Венгер, който сложи край на дългогодишната си работа в клуба.
Смяната на легендарния французин се оказа трудна задача. Ръководството избра Емери, който вече беше постигнал успехи в европейския футбол, но срещна сериозни затруднения в Арсенал. Испанецът наследи състав с немалко проблеми и не успя да изгради достатъчно постоянен отбор.
В 78-те си мача във Висшата лига Емери спечели средно по 1,85 точки. Резултатът не беше катастрофален, но ръководството очакваше повече и през декември 2019 г. реши да повери отбора на Артета.
Назначението на младия испанец изглеждаше рисковано. До този момент той не беше работил самостоятелно като мениджър и пристигането му беше посрещнато със съмнения. Първите сезони също бяха трудни, но ръководството не прибърза с решението да го освободи.
В крайна сметка търпението даде резултат. Артета постепенно преобрази състава, върна Арсенал сред водещите отбори в Англия и изведе клуба до шампионската титла. В 369 мача във Висшата лига средният му показател е 2,04 точки на двубой.
Историята на Арсенал показва, че дори след трудно начало дългосрочната подкрепа към един мениджър може да доведе до успех.
Манчестър Сити – две треньорски назначения
Манчестър Сити също е пример за успешна дългосрочна работа. От лятото на 2016 г. почти цялата история на клуба е свързана с Пеп Гуардиола, около когото ръководството изгради цялостна футболна система.
Испанецът оправда очакванията и превърна гражданите в един от най-силните отбори в света. Под негово ръководство клубът спечели множество национални и международни трофеи, а статистическите му показатели бяха впечатляващи.
В 593 мача във Висшата лига Гуардиола постигна средно по 2,27 точки. Това е най-добрият показател в историята на първенството сред мениджърите с повече от десет срещи.
През лятото на 2026 г. испанецът напусна Манчестър Сити, с което приключи десетгодишната му епоха в клуба. На негово място ръководството назначи Енцо Мареска, който преди това работеше в Челси.
Италианецът започна успешно новата си работа. В първите си 17 мача във Висшата лига той спечели средно по 2,12 точки и запази отбора сред претендентите за челните позиции.
Така за десет години Манчестър Сити се ограничи до две треньорски назначения, а стратегията на клуба продължава да носи резултати.
Ливърпул – две треньорски назначения
Ливърпул също предпочиташе стабилността пред постоянните промени. До лятото на 2024 г. отборът беше ръководен от Юрген Клоп, който превърна мърсисайдци в един от основните конкуренти на Манчестър Сити и спечели с клуба най-големите отличия.
След напускането на германеца ръководството повери отбора на Арне Слот. Изборът се оказа успешен, тъй като още през първия си сезон нидерландецът изведе Ливърпул до шампионската титла, макар да наследи силен състав, изграден от предшественика си.
За успеха допринесоха отличната форма на Мохамед Салах и проблемите на основните конкуренти. Арсенал и Манчестър Сити не успяха да запазят предишното си ниво, от което Ливърпул се възползва.
Впоследствие обаче ситуацията се промени. Слот ръководи отбора в 113 мача във Висшата лига, като спечели средно по 1,91 точки, преди да напусне поста през лятото на 2026 г.
Негов наследник стана Андони Ираола. Испанецът все още не е успял напълно да върне предишната резултатност на Ливърпул, но първите резултати са достатъчно убедителни. В първите 16 мача под негово ръководство отборът спечели средно по 2,06 точки.
Подобно на Арсенал и Манчестър Сити, мърсисайдци назначиха само двама нови мениджъри през последното десетилетие. И двете назначения бяха свързани с амбициите на клуба да се бори за най-високите места.
Брайтън – три треньорски назначения
Брайтън заслужава специално внимание заради последователността в избора на своите мениджъри. Клубът е известен с добрата си работа на трансферния пазар, но също така успява да намира специалисти, способни да подобряват представянето на отбора.
Първият мениджър в разглеждания период беше Греъм Потър, който наследи Крис Хютън. Англичанинът постепенно промени игровия стил на Брайтън и направи отбора по-конкурентоспособен. В 134 мача във Висшата лига той спечели средно по 1,28 точки.
Когато през 2022 г. Потър премина в Челси, мнозина се опасяваха, че Брайтън ще загуби стабилността си. Ръководството обаче назначи Роберто де Дзерби, който не само запази постигнатото от предшественика си, но и изведе отбора на ново ниво.
Италианецът ръководи Брайтън в 89 мача във Висшата лига и спечели средно по 1,51 точки. Под негово ръководство отборът се превърна в един от най-интересните състави в първенството благодарение на смелия си атакуващ футбол.
Следващият мениджър беше Фабиан Хюрцелер. Назначението на 31-годишния германец, който нямаше опит в английския футбол, изглеждаше рисковано, но отново се оказа успешно.
В 105 мача във Висшата лига Хюрцелер спечели средно по 1,66 точки. Отборът продължи развитието си и се превърна в съперник, способен да създаде проблеми на всеки клуб в първенството.
Особено впечатляващо е, че нито Потър, нито Де Дзерби, нито Хюрцелер преди това бяха работили като мениджъри във Висшата лига. Въпреки това всеки следващ специалист подобряваше средния показател на своя предшественик.
За разлика от много свои конкуренти, Брайтън залага не толкова на известни имена, колкото на съответствието между философията на клуба и стила на работа на избрания мениджър.
Нюкасъл – три треньорски назначения
През последното десетилетие Нюкасъл премина през сериозни промени, свързани преди всичко със смяната на собствеността. След завръщането на отбора във Висшата лига Рафаел Бенитес напусна клуба, а неговото място беше заето от Стив Брус.
По онова време Нюкасъл беше собственост на Майк Ашли, когото привържениците редовно критикуваха за недостатъчните инвестиции в отбора. Брус трябваше да работи при трудни условия, а резултатите не отговаряха на очакванията.
В статистиката англичанинът има 97 мача със средно 1,69 точки на двубой. През есента на 2021 г. обаче ситуацията в клуба се промени коренно, след като собствеността премина към консорциум, оглавяван от инвеститори от Саудитска Арабия.
Новото ръководство скоро се раздели с Брус. При напускането му Нюкасъл заемаше последното място в първенството, а следващият мениджър трябваше да спаси отбора от изпадане.
Еди Хау се справи с тази задача, а впоследствие превърна свраките в претендент за участие в Шампионската лига. Под негово ръководство клубът спечели и дългоочакван трофей – едно от най-значимите постижения в историята му през последните години.
Общо Хау ръководи отбора в 231 мача във Висшата лига и спечели средно по 1,38 точки. Впоследствие развитието на проекта се забави и ръководството реши да смени мениджъра.
Новият наставник стана Матиас Яйсле. В първите си 13 срещи германецът спечели средно по 1,38 точки – точно колкото и неговият предшественик за разглеждания период.
Засега смяната не е довела до осезаемо подобрение. Ако резултатите не се променят, ръководството на Нюкасъл отново може да се изправи пред необходимостта да вземе трудно решение.
Манчестър Юнайтед – шест треньорски назначения
Манчестър Юнайтед заема пето място в класацията. След дългогодишното управление на Сър Алекс Фъргюсън, клубът така и не успя да намери специалист, който да осигури продължителна стабилност. От лятото на 2016 г. начело на отбора застанаха шестима мениджъри, всеки от които се опита да върне тима на върха на английския футбол.
Първият беше Жозе Моуриньо, назначен през лятото на 2016 г. Португалецът веднага постигна успехи, като спечели Суперкупата на Англия, Купата на лигата и Лига Европа през сезон 2016/17. През следващото първенство Юнайтед завърши на второ място – постижение, което самият Моуриньо впоследствие определи като едно от най-значимите в кариерата си.
В 144 мача във Висшата лига португалецът спечели средно по 1,97 точки. Това е най-добрият показател сред шестимата специалисти, ръководили Манчестър Юнайтед през разглеждания период.
След уволнението на Моуриньо ръководството повери отбора на Оле Гунар Солскяер. Бившият нападател на Юнайтед успя да подобри атмосферата в състава, но не постигна постоянство в резултатите в продължение на няколко сезона. Норвежецът ръководи тима в 149 мача и спечели средно по 1,79 точки.
След него дойде Ралф Рангник, който получи временен статут. Германецът открито говореше за необходимостта от мащабно преустройство на клуба, сравнявайки го със сериозна хирургическа операция. Неговите собствени резултати обаче не бяха убедителни – средно по 1,45 точки в 29 мача.
Следващият избор на Манчестър Юнайтед бе Ерик тен Хаг. Нидерландецът подобри показателя до 1,84 точки в 128 срещи, но и неговата работа завърши с уволнение.
Особено неуспешен се оказа периодът на Рубен Аморим. Португалецът ръководи отбора в 63 мача във Висшата лига и спечели средно едва 1,43 точки. Това е най-слабият резултат сред всички мениджъри на Юнайтед през последните десет години и един от най-ниските показатели в историята на клуба.
Впоследствие начело на отбора застана Майкъл Карик. Англичанинът вече беше изпълнявал ролята на временен наставник, преди да получи възможност да работи на постоянна основа. В 32 мача средният му показател е 1,66 точки, но през настоящия сезон той е спаднал до 1,06.
Слабият старт на първенството отново постави въпроса за треньорска смяна. Днес "червенитя дяволи" се разделиха с Майкъл и ръководството разглежда възможността да привлече Маурисио Почетино.
Историята на Манчестър Юнайтед през последните години напомня затворен кръг. Клубът назначава опитен специалист, след това го освобождава и поверява отбора на бивш футболист. След първоначално подобрение на резултатите временният наставник получава постоянен договор, но след известно време проблемите се завръщат и ръководството отново започва да търси нов мениджър.
Шест назначения за десетилетие не помогнаха на Юнайтед да възстанови стабилността, с която клубът се отличаваше по времето на Сър Фъргюсън.
Тотнъм – седем треньорски назначения
Тотнъм отдавна е известен с противоречивите си решения при избора на мениджъри. През последното десетилетие клубът неколкократно сменяше посоката, привличайки както специалисти с богат опит и спечелени трофеи, така и представители на по-младото поколение.
Едно от най-спорните решения беше уволнението на Маурисио Почетино. Аржентинецът изведе отбора до финала на Шампионската лига, но след влошаване на резултатите ръководството предпочете да смени мениджъра, вместо да продължи съвместната работа.
Негов наследник стана Жозе Моуриньо, привлечен с основната задача да донесе трофеи. Португалецът обаче беше уволнен малко преди финала за Купата на лигата. В 86 мача във Висшата лига той спечели средно по 1,77 точки.
Следващият наставник беше Нуно Ешпириту Санту, но престоят му се оказа кратък. Португалецът ръководи отбора само в 17 мача, със средно 1,65 точки, след което ръководството отново реши да промени посоката.
Тогава Тотнъм се довери на Антонио Конте. Италианецът, който многократно беше печелил шампионски титли, трябваше да превърне отбора в претендент за трофеи. Сътрудничеството обаче беше съпътствано от постоянно напрежение, а в 76 мача Конте спечели средно по 1,78 точки.
Негов наследник стана Ангелос Постекоглу, чиято работа предизвика противоречиви оценки. От една страна, австралиецът донесе европейски трофей на шпорите, но от друга, отборът завърши един от сезоните във Висшата лига на 17-о място. В 101 мача средният му показател беше 1,53 точки.
Следващият мениджър беше Томас Франк. Датчанинът също не оправда очакванията и напусна клуба след 38 мача, в които спечели средно по 1,29 точки.
След промени в ръководството и началото на работата на Винай Венкатешам Тотнъм назначи Игор Тудор. Това се оказа едно от най-неуспешните решения в историята на клуба през разглеждания период. Хърватинът ръководи отбора само в седем мача, като спечели средно по 0,57 точки, а тимът се оказа под сериозна заплаха от изпадане.
В критичната ситуация ръководството се обърна към Роберто де Дзерби. Привличането на италианеца изискваше значителни финансови средства, но той успя да помогне на Тотнъм да запази мястото си във Висшата лига в последния кръг.
Новият сезон също започна трудно, но постепенно резултатите се подобриха. След 19 мача средният показател на Де Дзерби е 1,37 точки.
За десет години Тотнъм назначи седем мениджъри, но така и не успя да изгради устойчива система. Дори отделните успехи не избавиха клуба от постоянните промени и необходимостта да започва поредния проект почти от нулата.
Кристъл Палас – седем треньорски назначения
Кристъл Палас дели третото място с Тотнъм. За десет години клубът назначи седем мениджъри, като някои от решенията бяха вземани в моменти на сериозна опасност от изпадане от Висшата лига.
Първият специалист в разглеждания период беше Сам Алърдайс. Той беше привлечен, за да поправи ситуацията след неуспешната работа на Алън Пардю. Опитният англичанин се справи със задачата и помогна на отбора да запази мястото си в елита, като спечели средно по 1,25 точки в 24 мача.
През лятото на 2017 г. Алърдайс напусна клуба и започна търсенето на негов наследник. Според публикации в медиите ръководството разгледало около 37 кандидатури, преди в крайна сметка да избере Франк де Бур.
Това назначение се оказа истински провал. Нидерландецът издържа само пет мача, в които спечели средно по 0,60 точки. След толкова слаб старт Кристъл Палас трябваше спешно да търси нов специалист.
Отборът беше поет от Рой Ходжсън, който също беше сред разглежданите кандидати. Англичанинът стабилизира резултатите и избави клуба от постоянната заплаха от изпадане. В 162 мача той спечели средно по 1,22 точки.
По-късно Ходжсън напусна поста, а негов наследник стана Патрик Виейра. Французинът ръководи отбора в 74 мача със същия показател – 1,22 точки средно на двубой. Ръководството обаче остана недоволно от развитието на тима и отново реши да смени мениджъра.
След уволнението на Виейра Кристъл Палас върна Ходжсън. Във втория си период опитният специалист ръководи отбора в 38 мача и спечели средно по 1,21 точки, но впоследствие трябваше да напусне поста по здравословни причини.
Следващото назначение се оказа значително по-успешно. Оливер Гласнер изведе клуба до един от най-добрите периоди в историята му, като в 121 мача във Висшата лига спечели средно по 1,59 точки.
Австриецът обаче не успя да остане начело, а негов наследник стана Пиер Саж. Французинът засега не може да повтори успехите на предшественика си – в първите десет мача средният му показател е едва 0,70 точки.
Историята на Кристъл Палас показва, че дори успешното назначение не гарантира дългосрочна стабилност. Клубът няколко пъти трябваше да се връща към вече изпробвани решения, а след напускането на Гласнер отново възникнаха въпроси около избора на мениджър.
Евертън – осем треньорски назначения
Евертън е вторият клуб във Висшата лига по брой треньорски назначения през последното десетилетие. През този период начело на отбора застанаха осем специалисти, сред които дори носителите на Шампионската лига Карло Анчелоти и Рафаел Бенитес.
Първият в разглеждания период беше Роналд Куман. Нидерландецът ръководи отбора в 58 мача и спечели средно по 1,48 точки, но ръководството реши да се раздели с него след влошаване на резултатите.
Негов наследник стана Сам Алърдайс, който води отбора в 26 мача със средно 1,42 точки. След това клубът назначи Марку Силва, но и португалецът не успя да изведе Евертън на ново ниво. В 60 срещи той спечели средно по 1,38 точки.
Едно от най-изненадващите назначения беше това на Карло Анчелоти. Италианецът, работил с водещи европейски клубове и печелил Шампионската лига, застана начело на Евертън в момент, когато отборът се опитваше да се доближи до водещите сили във Висшата лига.
Именно Анчелоти постигна най-добрия резултат сред осемте специалисти. В 67 мача отборът под негово ръководство спечели средно по 1,60 точки.
След напускането на италианеца Евертън привлече Рафаел Бенитес. Назначението на бившия мениджър на Ливърпул предизвика противоречиви реакции сред привържениците, а резултатите засилиха недоволството. В 22 мача испанецът спечели средно по 1,14 точки.
Следващият беше Франк Лампард. Бившият полузащитник на Челси ръководи Евертън в 44 мача във Висшата лига, но средният му показател беше точно една точка на двубой. Отборът продължи да изпитва сериозни затруднения и ръководството отново прибегна до уволнение.
След Лампард клубът се довери на Шон Дайч. Англичанинът, известен със способността си да работи при ограничени ресурси, ръководи отбора в 83 мача и спечели средно по 1,23 точки.
По-късно ръководството реши да върне Дейвид Мойс, който вече беше работил в Евертън в продължение на много години. Във втория си период шотландецът води отбора в 74 мача и спечели средно по 1,46 точки.
Любопитното е, че въпреки огромните различия в опита и подходите на специалистите, резултатите на повечето мениджъри на Евертън са сравнително близки. Само Анчелоти успя да надхвърли границата от 1,5 точки на мач, докато Лампард и Бенитес отчетоха значително по-слаби показатели.
Осем назначения за десет години не помогнаха на клуба да постигне устойчив напредък. Постоянните промени на треньорския пост се превърнаха в една от характерните особености на съвременната история на Евертън.
Челси – девет треньорски назначения
Абсолютен лидер в класацията е Челси, който през последните десет години смени деветима мениджъри. Дори промяната на собствеността не успя да прекъсне традицията на клуба редовно да се разделя със своите наставници. Разликата е, че в миналото тази стратегия често носеше големи трофеи, докато през последните години ефективността ѝ значително намаля.
Първият специалист в разглеждания период беше Антонио Конте, който застана начело на отбора през лятото на 2016 г. и веднага спечели шампионската титла на Англия. В 106 мача във Висшата лига италианецът постигна средно по 2,12 точки – най-добрият показател сред всичките деветима специалисти.
Негов наследник стана Маурицио Сари, който ръководи отбора в 63 срещи със средно 2,08 точки и спечели Лига Европа. Макар да не се радваше на същата популярност сред привържениците като някои от останалите мениджъри на Челси, италианецът приключи периода си в клуба с европейски трофей.
След това начело на отбора застана Франк Лампард. Бившият капитан на Челси ръководи тима в 84 мача във Висшата лига и спечели средно по 1,75 точки. Ръководството се надяваше, че клубната легенда ще изгради дългосрочен проект, но сътрудничеството приключи с уволнение.
Следващият мениджър беше Томас Тухел, който изведе лондончани до триумф в Шампионската лига. Германецът ръководи отбора в 100 мача във Висшата лига със средно 2,08 точки, доказвайки, че честата смяна на специалисти понякога може да донесе бързи резултати.
След преминаването на клуба под контрола на консорциума BlueCo обаче започна нов период на нестабилност. Първото сериозно разочарование беше назначението на Греъм Потър, който преди това работеше успешно в Брайтън. В Челси англичанинът ръководи отбора само в 31 мача и спечели средно по 1,42 точки.
След уволнението на Потър ръководството повери тима на Маурисио Почетино. Аржентинецът се сблъска с трудности заради големия брой нови футболисти и необходимостта от преустройство на състава. Постепенно успя да подобри играта, но въпреки това напусна клуба след само един сезон. В 51 мача той спечели средно по 1,78 точки.
Следващият мениджър беше Енцо Мареска, който значително подобри статистиката на отбора. В 92 срещи във Висшата лига италианецът постигна средно по 1,97 точки. Това беше най-добрият показател сред всички специалисти на Челси след напускането на Тухел, но и Мареска не успя да задържи дълго поста си.
Негов наследник стана Лиъм Росиниър, чийто престой също се оказа кратък. Англичанинът ръководи отбора в 23 мача и спечели средно по 1,52 точки, след което ръководството отново започна да търси нов мениджър.
През лятото на 2026 г. Челси заложи на Хаби Алонсо. Испанецът пристигна с репутацията на един от най-перспективните специалисти в европейския футбол, но засега среща сериозни трудности. В първите си 13 мача във Висшата лига неговият отбор спечели средно по 1,69 точки.
Една от основните причини за непостоянството са проблемите в атака. Липсата на пълноценна алтернатива на Жоао Педро значително ограничава възможностите на Алонсо, а отборът, който се надяваше да се бори за титлата, сега трябва да съсредоточи усилията си върху класиране за европейските клубни турнири.
Особено интересно е сравнението между двата периода в съвременната история на Челси. При Роман Абрамович редовните треньорски промени често водеха до спечелването на трофеи. Конте спечели Висшата лига, Сари – Лига Европа, а Тухел – Шампионската лига.
След пристигането на новите собственици клубът също постигна успехи, като спечели Лигата на конференциите и световното клубно първенство. Титлите във Висшата лига и Шампионската лига обаче останаха недостижими, а резултатите на отбора станаха по-непостоянни.
Показателно е и че след уволнението на Тухел нито един от мениджърите на Челси не успя да надхвърли границата от две точки средно на мач във Висшата лига. Преди това подобен показател на практика се смяташе за задължително условие за продължителна работа на "Стамфорд Бридж“.
Сподели
