Втори шанс?
Н. Гавазов
Докато голяма част от вниманието на английската преса е насочено към поредните проблеми около Джак Грилиш, Евертън постепенно се превръща в една от приятните изненади на сезона. Тимът на Дейвид Мойс започна кампанията убедително и вече има реални основания да мечтае за завръщане в европейските клубни турнири. А ако информациите от Италия се окажат верни, през януари на "Гудисън Парк“ може да пристигне футболист, способен да промени из основи офанзивния облик на отбора – Кевин де Брюйне.
Мърсисайдци заемат шестото място във Висшата лига след четири победи, четири равенства и две загуби в първите си десет срещи. Изоставането им от градския съперник Ливърпул е само две точки, а от третия Манчестър Сити – пет. Това е сериозно постижение за отбор, който не разполага с финансовите възможности на водещите английски клубове, но постепенно намира своята идентичност под ръководството на Мойс.
Шотландският специалист има достатъчно основания да бъде доволен от начина, по който футболистите му изпълняват поставените задачи. През годините той многократно е доказвал, че умее да извлича максимума от играчи, които невинаги попадат под светлината на прожекторите, но са готови да работят безотказно за колектива. Това се видя както в предишния му период в Евертън, така и по време на престоя му в Уест Хем.
Настоящият състав на мърсисайдци е типичен за философията на Мойс – трудолюбив, дисциплиниран и изграден около идеята за колективното усилие. Тиерно Бари е сред най-добре представящите се нападатели във Висшата лига, като в последните си три мача е отбелязал четири гола и е направил две асистенции. Много от останалите основни футболисти също започнаха сезона убедително.
Въпреки това има една област, в която Евертън все още изпитва затруднения – създаването на голови положения и креативността в средата на терена. Отборът притежава необходимата физическа мощ и тактическа дисциплина, но понякога му липсва футболистът, способен с едно подаване или индивидуално решение да промени хода на атаката.
Евертън има нужда от повече въображение
Отсъствието на Джак Грилиш лиши Мойс от важен елемент в офанзивната игра. Англичанинът осигуряваше непредсказуемост по левия фланг, умееше да задържа топката под натиск и да привлича по няколко противникови футболисти, освобождавайки пространства за съотборниците си.
Джеймс Гарнър и Киърнън Дюсбъри-Хол вече показаха, че могат да предложат допълнителни качества в халфовата линия, но Евертън се нуждае от още един играч с изключителен усет към развитието на атаките. Полузащитник, който не просто да участва в разиграването, а да намира пролуки между линиите, да предвижда движенията на нападателите и да създава положения от ситуации, които на пръв поглед не изглеждат опасни.
Именно тук се появява името на Кевин де Брюйне.
Според информации в италианските медии Евертън обмисля сензационен опит да върне белгиеца във Висшата лига още през януари 2027 г. В момента той играе за Наполи, но неаполитанците според съобщенията са готови да започнат предварителни разговори. Засега не е ясно дали евентуалната сделка би била под формата на наем или постоянен трансфер.
На 35 години Де Брюйне постепенно наближава края на забележителната си кариера. Въпреки това възможността да се завърне в Англия и да поеме ново предизвикателство може да се окаже достатъчно привлекателна. За Евертън подобен ход би бил не просто престижен трансфер, а потенциална възможност да добави към състава си футболист с качества, каквито трудно се намират на пазара.
Разбира се, възниква логичният въпрос дали белгиецът действително е подходящото решение за дългосрочните амбиции на клуба, или Мойс трябва да насочи вниманието си към по-млад полузащитник. Статистиката от настоящия сезон обаче показва, че Де Брюйне все още има какво да предложи.
Цифрите доказват, че белгиецът продължава да бъде решаващ
Наполи също не се радва на особено убедителен сезон в Серия А. Неаполитанците имат четири победи, две равенства и четири загуби, което ги оставя на незавидното десето място в класирането – на девет точки от позициите, даващи право на участие в Шампионска лига.
Въпреки колебанията на отбора Де Брюйне продължава да бъде една от най-важните фигури в състава. Заедно с Матео Политано той има най-много участия – 15 във всички турнири. Белгиецът е отбелязал четири гола и е направил една асистенция в 11 срещи от първенството, което го поставя начело в голмайсторската листа на Наполи.
Особено впечатляваща е точността му при ударите. Показателят му достига 63,64 процента – най-доброто постижение сред футболистите на тима, отбелязали повече от едно попадение през сезона. Това е доказателство, че Де Брюйне продължава да бъде опасен не само като организатор на атаките, но и като играч, способен сам да завършва положенията.
Още по-категорични са цифрите при създаването на голови ситуации. Белгиецът има 297 подавания, завършили в последната третина на терена – със 134 повече от всеки свой съотборник. Създал е и 36 голови положения, което е убедително най-доброто постижение в състава.
Само Рафа Марин и Амир Рахмани имат повече общо подавания от неговите 626. Тези данни показват колко голяма част от атакуващата игра на Наполи минава през белгиеца. Той продължава да бъде футболистът, който определя темпото, намира свободните пространства и търси най-добрия начин за преодоляване на противниковата защита.
Има обаче и показатели, които разкриват определени слабости. Точността на подаванията му е 81,95 процента – сравнително нисък резултат, който го поставя сред по-слабите футболисти на Наполи по този показател. Центриранията също не са сред силните му страни през сезона – само шест успешни от общо 27 опита.
В същото време 51-те отнети или възстановени топки, 12-те извеждащи подавания и 18-те успешни подавания към съотборници в близост до него показват, че приносът му далеч не се ограничава до последния пас. Де Брюйне продължава да участва активно в различните фази на играта и да бъде полезен както при изграждането на атаките, така и в прехода между защита и нападение.
Трудолюбив като Скот Мактоминей
Последните изяви на белгиеца са му донесли оценка от 8,8 във Flashscore. Той е участвал в 75 индивидуални двубоя – точно колкото Скот Мактоминей, който е широко признат със своята физическа мощ и готовност да работи за отбора.
Това е любопитен детайл, защото често възрастта на Де Брюйне и промените във физическите му характеристики пораждат съмнения относно способността му да се справя с високото темпо на съвременния футбол. Статистиката обаче показва, че белгиецът продължава да участва активно в единоборствата и не се опитва да пести усилия за сметка на съотборниците си.
Разбира се, на 35 години той вече не притежава същата подвижност и динамика, с които беше известен в най-силните периоди от кариерата си. Това е напълно естествен процес и би било нереалистично от него да се очаква да покрива същия периметър като преди няколко сезона.
Именно затова ролята му в Евертън ще бъде от решаващо значение. Ако Мойс успее да изгради подходяща структура около белгиеца и останалите полузащитници поемат по-голяма част от физическата работа, Де Брюйне ще може да се съсредоточи върху най-силните си качества – организирането на атаките, намирането на свободни пространства и създаването на голови положения.
Евертън вече разполага с трудолюбиви футболисти, които могат да осигурят необходимия баланс. Това би позволило на белгиеца да играе по-близо до нападателите и да използва визията си за играта, без да бъде натоварван с прекалено много задачи, изискващи постоянна физическа активност.
Може ли Де Брюйне да отвори вратата към Европа?
Евентуалното привличане на Кевин де Брюйне би било риск, но и възможност, която Евертън трудно може да пренебрегне. Възрастта му неизбежно поставя въпроси за физическата устойчивост и способността му да играе редовно в натоварения календар на Висшата лига. От друга страна, качествата му в последната третина са именно това, от което отборът на Дейвид Мойс има най-голяма нужда.
В момента мърсисайдци разполагат с добре организиран и дисциплиниран състав, който умее да се бори и да извлича максимума от възможностите си. Но ако искат да се конкурират с водещите отбори за местата в европейските турнири, ще трябва да добавят повече творчество и индивидуална класа в атакуващата фаза.
Де Брюйне може да осигури точно това. Неговото присъствие би освободило пространство за останалите полузащитници, би дало повече възможности на Тиерно Бари и би направило Евертън значително по-непредсказуем в мачовете срещу съперници, които се защитават дълбоко.
Разбира се, трансферът няма автоматично да превърне отбора в претендент за място в Шампионска лига. Но ако белгиецът успее да запази настоящата си продуктивност и Мойс намери правилния начин да използва качествата му, януарското попълнение може да се окаже катализаторът, от който Евертън се нуждае.
Остава обаче най-голямата неизвестна – дали Наполи действително ще бъде готов да се раздели с един от най-полезните си футболисти по средата на сезона. За Евертън това може да се окаже трансферна възможност, която не се появява често. А за Де Брюйне – шанс за още едно голямо предизвикателство във Висшата лига.
Сподели
